Решение по дело №773/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Вандес 2018” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.О. чрез пълномощника му адв.Г.Г. ***, против Решение №257/14.02.2023г по АНД № 4046/2022г по описа на ВРС, 32 с-в, с което е потвърдено издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-София НП №657463-F667210/19.08.2022г и наложената на дружеството Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по препращането на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва извода на ВРС, че чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС е действала до началото на м.юли 2022г, както и позоваването на липсата на категоризация на обекта; и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички релевантни доказателства по делото в съвкупност, вместо което са кредитирани само показанията на проверяващите; липсва и обсъждане на твърдението им за извършване на кетърингова услуга в обекта. С тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни, и присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски. В съдебно заседание дружеството-касатор се представлява от адв.Г., който поддържа изцяло жалбата на сочените в нея основания, и настоява за уважаването й.

Ответникът чрез процесуалния си представител ст.ю.к. Д.П.оспорва жалбата с писмени бележки, излага мотиви за законосъобразност на решението на ВРС, и настоява да отхвърлянето на жалбата против него като неоснователна и с аргумент, че с нея не са изложени съображения, различни от релевираните и обсъдени от въззивния съд.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 11.07.2022г в 11:20ч служители на отдел „Оперативни дейности - Варна“ към ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП – София – свидетелите Д.Б.и И.М., извършили проверка на търговски обект по см.§1 т.41 от ДР на ЗДДС – Дюнер „ХАЙ“, находящ се в гр.Варна, базар Панелчето, стопанисван от „Вандес 2018“ ЕООД. В хода на проверката било извършено скрито наблюдение в рамките на около половин час, в резултат на което проверяващите установили, че търговският обект представлява павилион с площ около 10 кв.м., като вдясно от заведението бил поставен плот с размер около 1.20м, предназначен за обслужване на клиентите. За продажба в обекта били предлагани дюнери и сандвичи, продажбите се извършвали от управителя на дружеството на щанд в търговската част на обекта, а в кухненската част заготовките за дюнерите и сандвичите били приготвяни от лице от женски пол. Проверяващите извършили контролна покупка на 2 бр. дюнери, айрян и минерална вода на обща ст-ст 14.70лв, заплатена във брой от св.Д.Б.на управителя В.О.. Продажбата била отчетена с издаване на фискален касов бон, разпечатан в 11:25ч на 11.07.2022г, от чието съдържание проверяващите установили, че контролната покупка е регистрирана в данъчна група „Г“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, докато тя е следвало да бъде регистрирана в група „Б“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, предвид констатацията на данъчните органи, че в обекта се извършва продажба на стоки, а не ресторантьорска дейност. Резултатите от проверката били обективирани в протокол от 11.07.2022г, като за установеното административно нарушение по чл.27 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ против дружеството бил съставен АУАН от 01.08.2022г – за това, че на 11.07.2022г е регистрирало неправилно контролната покупка, която е относима към данъчна група „Б“, доколкото не попада в приложното поле на чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС, понеже не отговаря на легалните дефиниции за ресторантьорство и кетъринг услуги по §1 т.61 на ДР на ЗДДС. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило възражение от управителя на дружеството, който е твърдял, че обектът му не е магазин, а заведение за обществено хранене, и услугата, предлагана в него, се облага с ДДС в намален размер по силата на ЗДДС; че дори да е осъществено нарушение, то е маловажно и не е извършено виновно, с оглед на което е поискал да не бъде налагано наказание, или евентуално – същото да бъде определено в минимален размер.

Въз основа на АУАН е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, изразил становище за неоснователност на възражението, и наложил на дружеството имуществена санкция в специалния минимум от 500лв. по субсидиарно приложимия чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС.

При така установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените за това срокове, съдържат минимално изискуемите за редовността им от формална страна реквизити по чл.42, респ.чл.57 от ЗАНН, вкл. индивидуализация на санкционираното нарушение в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, посочени са и нарушените материалноправни норми, т.е. че в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му.

По приложението на материалния закон ВРС приел, че въз основа на събраните в производството доказателства извършеното от дружеството административно нарушение е безспорно доказано, че по делото не се оспорват фактическите констатации относно осъществената контролна покупка и начина на отчитането й чрез фискалното устройство – в данъчна група „Г“, вместо в данъчна група „Б“, и в тази връзка – че спорът е досежно наличието на основание за прилагане на намалената данъчна ставка, уредена в чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС.

Въззивният съд посочил, че според чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Съгл.чл.27 ал.1 т.2 от Наредбата регистрираните по ЗДДС лица по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС; група „В“ – за продажба на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; и група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. Съгл.чл.27 ал.2 от Наредбата лицата по чл.3, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС, са длъжни да регистрират всички продажби по данъчни групи съгл.ал.1.

Същевременно текстът на чл.66 ал.1 от ЗДДС в редакцията си от ДВ бр.18 от 04.03.2022г, в сила от 01.01.2022г предвижда, че ставката на данъка е 20% за: 1. Облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка; 2. Вноса на стоки на територията на страната, освен в случаите по ал.2 т.2, 4 и 5; 3. Облагаемите вътрешнообщностни придобивания, освен в случаите по ал.2 т.2, 4 и 5. Разпоредбата на чл.66а ал.2 т.3 в същата редакция сочи, че ставката на данъка е 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, вкл. състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, състоящи се в доставка на спиртни напитки, вкл. в случаите по чл.128 от ЗДДС. С ДВ бр.52 от 2022г, в сила от 01.07.2022г нормата на чл.66 от ЗДДС е изменена, и ал.1 в новата й редакция предвижда, че стандартната ставка на данъка е 20% за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка, а според ал.2 в новата й редакция ставката по ал.1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. С новата разпоредба на чл.66а от ЗДДС, в сила от 01.07.2022г е предвидено, че ставката на данъка е 9% за доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, вкл. предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място за изпълнение на територията на страната.

Анализирайки относимата към казуса правна уредба, въззивният съд приел, че с оглед датата на нарушението – 11.07.2022г, действаща е била редакцията на ЗДДС (изм.ДВ бр.58/2022г, в сила от 01.07.2022г), чийто чл.66 не предвижда намалена данъчна ставка за извършване на ресторантьорска дейност или извършване на кетъринг услуги. Поради това счел за ирелевантен за квалификацията на нарушението по чл.27 от Наредбата въпросът какви са били характерът и обемът на предоставяните услуги от дружеството-жалбоподател, съпътстващи извършването на контролната продажба, понеже с регистрирането на тази продажба в група „Г“ с намалена ставка от 9%, вместо в група „Б“ – с 20% ДДС, дружеството е осъществило нарушение по цитирания текст с оглед нормата на чл.66 ал.1 от ЗДДС в актуалната й редакция (ДВ бр.52 от 2022г, в сила от 01.07.2022г). Независимо от изложеното, въззивният съд извършил преценка на събраните доказателства, анализирал ги в светлината на легалните дефиниции за ресторантьорски и кетъринг услуги по §1 т.61 от ДР на ЗДДС, на приложимото общностно право и на практиката на СЕС, на липсата на категоризация на обекта за извършването на ресторантьорска дейност и на липсата на обем от помощни услуги, въз основа на което приел, че в конкретния случай липсват основания за квалифициране на осъществяваната от „Вандес-2018“ ЕООД дейност като предоставяне на ресторантьорски услуги, респективно – на кетъринг услуги. При тези констатации въззивният съд счел нарушението за обективно съставомерно и доказано, както и правилно квалифицирано по привилегирования състав на чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, доколкото не води до неотразяване на приходи. Съдът изложил собствени мотиви защо конкретното нарушение не представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, посочил още, че наложената санкция е определена в специалния минимум по приложимия текст, и с тези съображения потвърдил НП изцяло като правилно и законосъобразно, като се произнесъл и по въпроса за разноските.

Настоящият касационен състав преценява така достигнатите правни изводи от предходния за доказателствено обвързани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Всички възражения на касаторите се преценяват като неоснователни.

Според настоящия съдебен състав централният въпрос в производството е дали осъществяваната от „Вандес 2018“ ЕООД дейност към 11.07.2022г в търговски обект – Дюнер „Хай“ в гр.Варна, представлява ресторантьрска и/или кетърингова услуга по см.§1 т.61 от ДР на ЗДДС. Подробно мотивиран отрицателен отговор на този въпрос е дал предходният съдебен състав с проверяваното си решение, и настоящият счита, че този отговор е съответен както на събраните в производството доказателства, така и на анализа на приложимите нормативни актове на вътрешното и на общностното право. Заведението, в което дружеството-касатор осъществява дейността си, представлява павилион с външна площ, като във вътрешността му се приготвят храните, а отвън има един или дори няколко бар-плота, без маси и столове към момента на проверката, без закрито отопляемо/охлаждано помещение – собственост на дружеството, в което клиентът може да седне на специални мебели и да консумира храната, без сервитьор, който да отиде при него, да вземе поръчката му и да я предаде в кухненската част, а след приготвянето й – и да я поднесе на клиента, оформена по определен начин, без съдове и прибори за многократна употреба, без тоалетна за клиенти, без гардеробна и прочие. Поради липсата в дейността на дружеството-касатор на всички тези съпътстващи услуги, възприети в практиката на СЕС като подчертано доминиращи над обикновеното приготвяне и доставяне на храна, осъществяваната от „Вандес 2018“ ЕООД дейност в павилиона на базар „Панелчето“ в гр.Варна, не може да бъде квалифицирана като ресторантьорска дейност, което изключва извършването и на кетърингова, която е възможна само от заведения, извършващи ресторантьорска дейност. Формулирано по различен начин – в Дюнер „Хай“ се приготвя и продава храна като единствена и основна, а не като допълнителна услуга, поради което и работещите там са само готвачи, а не продавачи или сервитьори, като се предлагат минимално присъщите услуги – избор на съставки на храната, предоставяне на съдове и прибори за еднократна употреба, дървен плот за хапване на крак или дори на стол, но не се извършва ресторантьорска дейност. Поради изложеното, и независимо от погрешния извод на ВРС, че рестораньорските услуги са с 20% ДДС от 01.07.2022г, правният му извод, че дружеството-касатор не извършва ресторантьорска дейност, съответно – дължи да маркира всичките си продажби в данъчна група „Б“ по чл.27 ал.1 т.2 от ЗДДС с дължим 20% данък, е доказателствено обвързан, законосъобразен и правилен, и изцяло се споделя от касационния състав. В този смисъл – нарушението е обективно съставомерно (субективната му съставомерност е извън предмета на делото поради факта, че нарушителят е ЮЛ), безспорно доказано и правилно квалифицирано, за него е наложена санкция в специалния минимум от 500лв по субсидиарно приложимия чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС предвид факта, че осъществяването му не води до неотразяване на приходи, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му.

В същия смисъл обосновано и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с наведените касационни пороци; други основания за ревизия или отмяна на решението не бяха установени и при задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира касационната жалба против него като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й, за да бъде дадена възможност на НП да влезе в сила и да породи целените правни последици.

При този изход на делото претенцията на касаторите за присъждане на разноски за двете инстанции е неоснователна, а тази на ответната страна следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 257/14.09.2023г по АНД № 4046/2022г по описа на ВРС, 32 с-в, с което е потвърдено издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол“ НП №657463-F667210/19.08.2022г и наложената на „Вандес 2018” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.О., Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Вандес 2018” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.О., да заплати в полза на НАП – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: