Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
гр.Русе, 19.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен
съд, седми наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Мирослав Йорданов
при секретар Наталия Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1882 / 2019 г., по
описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от Ш.Д. срещу Наказателно постановление № 38-0001203 / 09.09.2019
г. на началника на Областен отдел "АА" гр.Русе, с което на
основание чл.93б, ал.4, т.1 от ЗАП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., а на
основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАП е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500 лв. Излагат се съображения за отмяната му в частта относно второто нарушение,
поради неговата незаконосъобразност.
Административнонаказващият
орган счита, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с доказателствата
по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Подлежи на
разглеждане по същество и е неоснователна.
На 05.09.2019 г. в
гр.Русе жалбоподателят управлявал товарен автомобил, с който извършвал международен
превоз на товар от Турция за Литва. Около 18:00 часа в зоната на ГКПП „Дунав мост“ бил
спрян за проверка от служители на ОО „АА”-Русе, при която било установено, че
не спазил изискването за намалена дневна почивка, като за времето от 22:03 часа
на 15.08.2019 г. д 17:15 часа на 16.08.2019 г., закъснял да я ползва с четири
часа и дванадесет минути.
При тези
констатации срещу него бил съставен АУАН, а след
това било постановено обжалваното НП.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства.
Настоящият съд
констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
поради което не са налице предпоставки за отмяната му на това основание.
В случая видно от приложените към преписката акт за
назначаване на преводач и декларация от преводача както АУАН, така и
обжалваното наказателно постановление са били преведени на разбираем за жалбоподателя
език. Нарушението е правилно описано и квалифицирано под съответната норма.
Според чл.93б,
ал.7, т.3 от ЗАП, водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна
почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в
AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка с над 2
часа - с глоба от 1 500 лв.
Нормата на член 4,
б. ж от Регламент (ЕО) № 561/2006 определя „дневна почивка“ като дневен период
от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и
който включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“:
— „нормална дневна
почивка“ означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа.
Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като
първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3
часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,
— „намалена дневна
почивка“ означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс
от 11 часа.
Съобразно чл.8, §
2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на предходната
дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата
дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов
период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка
се разглежда като намалена дневна почивка. Според чл.8, § 4 от Регламента,
водачът може да има най-много три намалени дневни почивки между всеки две
седмични почивки.
Следователно
24-часовият период започва с възобновяването на дейността след осъществената
дневна почивка. Водачът трябва да ползва нормална дневна почивка от най-малко
11 часа или 3 + 9 часа, или намалена дневна почивка от най-малко 9 часа, но
по-малко от 11 часа, в рамките на период от 24 часа. Това е минималната
продължителност на почивката, която отговаря на изискванията на Регламента.
Посочената минимална продължителност на почивката трябва да попада в рамките на
24 часа от началото на работната смяна.
В случая от
данните за движението на превозното средство, записани от дигиталната карта на
жалбоподателя като водач безспорно е видно, че през визирания период не са били
спазени изискванията относно намалената дневна почивка с над два часа.
Затова правилно
АНО е санкционирал жалбоподателя за извършеното от него нарушение и
законосъобразно му е наложил предвиденото в посочената санкционна норма
наказание глоба, чийто размер е фиксиран от закона и не подлежи на
индивидуализиране.
С оглед изложеното
наказателното постановление в тази част е законосъобразно и следва да се
потвърди.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001203 / 09.09.2019 г. на
началника на Областен отдел "АА" гр.Русе в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен
съдия: