РЕШЕНИЕ
№ 2270
Пловдив, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIX Състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА-ЗЕЙНЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА административно дело № 1206 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145
и следв. от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на „Интранс- БГ“ ЕООД с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, с която се обжалва Решение №
2153-15-112/24.04.2023 г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив за потвърждаване
на Задължителни предписания № ЗД-1-15-01325690/20.03.2023 г., издадени от
контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
Жалбоподателят счита, че решението на Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив е неправилно и незаконосъобразно, както и несъобразено със
събраните по административната преписка доказателства. С жалбата и в съдебно
заседание, чрез процесуалния представител адв. Г., се прави искане за отмяна на
обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания. Моли се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на
жалбата, като подробни доводи излага в представеното по делото писмено
становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
процесуален срок, както и от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване, налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество
съдът намира същата за основателна.
От фактическа страна по делото се установява, че на
20.03.2023 г. на дружеството-жалбоподател са били дадени Задължителни
предписания № ЗД-1-15-01325690/20.03.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ –
Пловдив, а именно за периода 27.04.2022 г. до 30.1.2023 г. в т.16.1 на
декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ да се коригират данните за
лицето А.П.М.– самоосигуряващо се лице, както следва: - отработени
законоустановени работни дни за съответните месеци и осигурителен доход в размер
на 710 лева и вид на осигуряването – общо заболяване и майчинство. Като мотиви
на задължителните предписания било посочено единствено, че за периода
27.04.2022 г. – 31.01.2023г. в осигурителя няма вписан друг управител, различен
от А.П.М..
Началото на проверката, в рамките на която били издадени
задължителните предписания, било сложено по предложение на Началник сектор КП-2
в ТП на НОИ Пловдив, като същата приключила с издаването на Констативен
протокол от 20.03.2023 г., в който било констатирано от данните в
информационната система на НОИ, че за М. е било декларирано започване на
трудовата дейност от 2011 г. и тя е била осигурявана като самоосигуряващо се
лице, като е била във временна неработоспособност до 26.04.2022 г. и в регистъра
на осигурените лица за нея са подадени данни за периода м.04.2022 г. до
31.01.2023 г., както следва: до 26.01.2023 г. дни във временна
неработоспособност поради бременност и раждане; от *** г. дни в отглеждане на
малко дете. Отразено било в констативния протокол, че от 27.04.2022 г. до
31.01.2023г. в дружеството е имало назначени лица по трудов договор и
осигурителят „Интранс – БГ“ ЕООД е подавал дължимата информация с декларация
Обр. № 1. Посочено е в констативния протокол, че за въпросния период 27.04.2022
г. до 31.01.2023 г. М., по данни от търговския регистър, е управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството, което е така до 06.03.2023 г.,
тъй като от 07.03.2023 г. е вписан нов управител. Посочено е още в констативния
протокол, че управителната и представителна власт на управителя произтича от
вписването му в ТР, поради което е заключено, че за трудова дейност се приема
всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след
вписването му в регистъра и че за управляващите собственици на ЕООД е в сила
правилото, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил
управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския
регистър и дружеството развива стопанска дейност, то е налице упражняване на
трудова дейност от самия собственик. В тази връзка е заключено, че за процесния
период М. е упражнявала трудова дейност в качеството й на самоосигуряващо се
лице и управител на „Интранс БГ“ ЕООД и затова подлежи на задължително осигуряване
за периода, което налага и подадените данни по декл. Обр.№1 да се коригират.
Въпросните констатации довели и до издаване на задължителните предписания,
които били обжалвани от „Интранс-БГ“ ЕООД пред Директор ТП на НОИ Пловдив.
Последният, с решението си, предмет на обжалване по настоящото дело, отхвърлил
жалбата и потвърдил задължителните предписания. В решението си ответният
административен орган, като разгледал относимите нормативни разпоредби от КСО и
НООСЛБГРЧМЛ, отчел, че М. е осигурена за риска „Общо заболяване и майчинство“
при „Интранс БГ“ ЕООД, считано от 01.01.2018 г. и че е осигурено лице по
смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, както и че от значение се явяват
обстоятелствата, свързани с управлението и дейността на дружеството за периода
27.04.2022 г. – 31.01.2023 г., за който са събрани данни от ТР М. да е
управител и едноличен собственик на капитала и че в дружеството има наети лица
по трудов договор и дружеството е имало дейност. Отразено било в решението, че
по представени обяснения от управителя М., за дейността на дружеството са
издавани пътни листове и всички документи по време на временната
неработоспособност на управителя са били обработвани от лицето К.Т., назначена
на трудов договор. Заключено било обаче, че когато едноличният собственик на
капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице, чрез
надлежно вписване в ТР и дружеството развива стопанска дейност, е налице
упражняване на трудова дейност от самия собственик, като в тази връзка и било
посочено, че за процесния период няма избран друг управител, или назначен
прокурист. Посочено било в решението, че по отношение на М. не е било налице
нито прекратяване, нито прекъсване на осигуряването за процесния период, което
е и станало причина за издаване на задължителните предписания за коригиране на
данните за М. по чл.5, ал.4 от КСО като самоосигуряващо се лице.
Въз основа на посоченото от фактическа страна, установено
на базата на събраните писмени доказателства, от правна страна съдът намери
следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от КСО и в предвидената в закона форма,
като съдържа правните и фактически основания за издаването му.
В хода на административното производство по издаване на
оспореното решение обаче, според съда не били събрани необходимите относими
доказателства, които да подкрепят направените крайни изводи на административния
орган относно действителното упражняване на трудова дейност от страна на М. в
процесния период на временната й неработоспособност, което да налага
осигуряването й в този период. В тази насока, безспорно е, че като управител и
едноличен собственик на дружество М. има качеството на осигурено лице по чл.4,
ал.1, т.7 от КСО за времето на упражняване на трудовата дейност. Видно е също
така, че за процесния период април 2022 г. – януари 2023 г. като управител на
„Интранс –БГ“ ЕООД в търговския регистър е била вписана именно А.М.. Вписването на името на управителя,
съответно заличаването му като такъв, е от значение за правоотношенията на
дружеството с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния
осигурителен институт. Действително, за
целите на задължителното социално осигуряване изпълнението на функциите на
управител на търговско дружество се счита за трудова дейност, която е основание
за задължително осигуряване. Същевременно обаче, според съда, самото вписване
на управителя е единствено индиция относно упражняването на трудова дейност от
конкретното лице, доколкото това лице може фактически да не изпълнява функциите
на управител, а съгласно дефиницията на осигурено лице по § 1, ал.1, т.3 от ДР
на КСО това е лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4, чл.4а от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. В тази насока от съществено значение е за
установяване качеството на лицето, да бъде установено действителното извършване
на трудова дейност. В конкретния случай според съда в хода на административното
производство е бил възприет формален подход, като фактическото изпълнение на
функциите на управителя в дружеството-жалбоподател, за което дружество иначе са
събрани данни да е имало търговска дейност в периода на временна неработоспособност
на М., е било прието само на базата на вписването на факта, че същата е
управител в ТР и че липсва отразяване там на търговски пълномощник, или
прокурист на дружеството в процесния период.
Упражняването на трудова дейност от управител и едноличен
собственик на дружество са действия, имащи отношение към самото функциониране
на дружеството и които са извършвани от името на дружеството и те могат да се
изразяват в сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване
на заповеди по организацията на работата и пр., за което в случая няма събрани
конкретни данни в рамките на административното производство, нито са били
събрани конкретни доказателства такива, или подобни действия, да са извършвани
от М.. В рамките на административното производство нито са били събрани, нито
са били проверени и отразени в съставения констативен протокол конкретни
документи, за които да е ясно, че са подписани лично от М. като управител на
дружеството, нито пък са били посочени конкретни доказателства, които да са
били събрани, или проверени, за реално извършвани действия по ръководство и
контрол в дружеството именно от управителя М., с оглед на което да се приеме,
че тя действително е извършвала трудова дейност в периода на временната й
неработоспособност поради бременност, раждане и за отглеждане на малко дете. В
тази насока действително правилно е преценено на базата на събраните в хода на
административното производство писмени доказателства, че дружеството е
извършвало търговска дейност, но според съда соченото от ответния
административен орган, че наличието на осъществявана търговска дейност
обосновава извод за наличие на трудова дейност по смисъла на КСО по отношение
на управителя на дружеството не е всякога валидно, а съставлява само индиция за
подобен извод. В конкретния случай от събраните писмени доказателства,
представени от жалбоподателя, се установява действително развиването на
стопанската дейност на „Интранс БГ“ и в процесния период, но също така е видно
и че тези документи не са били подписвани от управителя М.. Действително
писмените доказателства като частни документи са оспорени от страна на
ответната страна, като се сочи, че нямат достоверна дата. Същевременно обаче,
не е оспорено авторството на документите, като от свидетелските показания на
разпитаните двама свидетели по делото П. и С., които съдът кредитира като
логични, съответни помежду си по отношение на основните факти от значение за
разследването и дадени под страх от наказателна отговорност, на практика се
установява, че фактическите дейности по оформяне, издаване и подписване на
документацията на дружеството са били осъществявани от пълномощника К.Т..
Посоченото е в пълно съответствие и с представените и в хода на
административното производство две нотариално заверени пълномощни, които като
такива са с достоверна дата и от които е видно, че на практика, както в период
преди процесния такъв, така и в рамките на процесния период лицето К.Т., която
е служител на дружеството, е била упълномощена с широки представителни
правомощия да представлява дружеството-жалбоподател пред различни институции, в
това число и с правомощията на управителя да подписва документи, сред които и
трудови и граждански договори от името на дружеството и договори, с които се
придобиват права и поемат задължения от името и за сметка на дружеството. Съдът
в тази насока не възприема като основателно заявеното по същество с писменото
становище на ответника, че издаването на пълномощното от 17.10.2022 г., която дата
е в периода, обхванат задължителните предписания, съставлява издаване на
разпореждане по организация на работата на дружеството и поради това съставлява
форма на упражняване на трудова дейност от управителя му. Това е така, защото
упълномощаването на друго лице от управителя не може да се приравни на действие
по организиране и разпределяне на пряката дейност в дружеството, което е видно
от писмените и гласните доказателства да е било осъществявано именно от лицето
К.Т., а съставлява по своята същност възлагане на основните функционални
представителни правомощия на управителя на търговското дружество на друго лице.
В тази насока, вярно е, че самата временна неработоспособност, удостоверена с
издадените на М. болнични листове от органите на медицинската експертиза, не
изключва осъществяването на трудова дейност от страна на управителя на
дружеството, като се има предвид приетото и от съдебната практика, че законодателят придава значение на факта на осъществявана
дейност без значение къде е било работното място на подлежащото на осигуряване
лице, какво е било работното му време и дали счетоводното обслужване е било
възложено на трето лице / така напр. Решение № 7431 от 2021 г. на ВАС по адм.
д. № 2541/2021/. Необходимо е обаче, както се каза вече, действителното
установяване осъществяването на такава дейност от управителя на дружеството,
както и посочване от страна на административния орган на вида и регулярността
на извършваните дейности от същия, за да се потвърдят фактите във връзка с
упражняването на трудова дейност, а те се установяват със съставените документи
относно осъществяваната от дружеството стопанска дейност и представителството
му. В случая в хода на извършената проверка и при съставянето на констативния
протокол от същата, освен данни за осъществяваната търговска дейност от
дружеството, извлечени от факта на наети лица по трудово правоотношение и
изготвен счетоводен баланс, липсват констатации за налични доказателства за
пряко изпълнение от страна на М. на дейности от организационен и управленски
характер, по отношение на функционирането на търговското дружество, като изобщо
не се сочи дали и какви документи и в кой период същата е издала, за да се
счете, че дейността на управителя не е била прекъсвана. В случая не са събрани
в хода на административното производство доказателства за такива документи,
които да са подписвани от управителя в процесния период, за който се отнасят
задължителните предписания, а напротив, доказателствата са в обратна насока, а
именно, че друго лице, макар и на трудово правоотношение, е извършвало такива
дейности по организация и управление в дружеството, докато М. е ползвала отпуск
поради майчинство.
Установеното от съда сочи на формална и незадълбочена
преценка на административния орган при издаване на обжалваното решение в
нарушение и на изискванията по чл.36 от АПК и поради това налага същото да се
отмени като незаконосъобразно.
При този изход на спора и предвид заявеното искане на
жалбоподателя, ще следва на основание чл.143, ал.1 от АПК да му бъдат присъдени
разноските по делото. Констатира се, че такива са направени за внесената
държавна такса от 50 лева и за адвокатско възнаграждение от 1500 лева. За
последното е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
дружеството-жалбоподател и двама адвокати, чрез които е била депозирана жалбата
пред съда. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК при уважаване на жалбата разноски се
присъждат само за един адвокат. Поради това и съдът намира, че ще следва да
присъди само половината от направените разноски, които са такива общо за
представителство на двама адвокати, поради което и с решението си ще следва да
осъди да бъдат поети разноските за един адвокат от юридическото лице по §1, т.6
от ДР на АПК в размер на 750 лева. Що се касае до възражението на ответника за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, основано на предвидения
минимум по Наредба № 1/2004 г., то съдът намира, че не следва да го уважава,
предвид разрешението, дадено в Решението на СЕС по дело С-438/2022 г., с оглед
на което и съдът не може да се счита за обвързан при преценката си с
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №
1/2014 г.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Интранс БГ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, Решение № 2153-15-112/24.04.2023 г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив
и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-15-01325690/20.03.2023
г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл.108,
ал.1, т.3 от КСО.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт - София да заплати на
„Интранс БГ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. „Богомил“ № 77, ет.1, ап.2, сумата от 50 /петдесет/ лева,
съставляваща разноски за заплатена държавна такса и сумата от 750 /седемстотин
и петдесет/ лева, направени разноски за възнаграждение на един адвокат в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
|
Съдия: |
|