Решение по дело №458/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1341
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20193110200458
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……                           Година  2019                         Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На двадесет и седми май          Година  две хиляди и седемнадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                         № 458                   по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.С."ЕООД,  против Наказателно постановление № В-0047000 от 05.12.2018г. на  Директора на Регионална дирекция - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП на „В.С."ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.     

 

        Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.

        В съдебно заседание  въззивната страна се представлява от адв. З., който поддържа жалбата и по същество оспорва изводът че била направена рекламация, т.к. клиентът не посочил начинът, по който иска рекламацията да бъде удовлетворена. Не били приложени касов бон или фактура и приемно-предавателния протокол следвало да се цени като доказателство при направена рекламация, но представянето му не било рекламация по същността си. Целта била извличане на облаги, което се виждало от бланкетния начин на посочване на недостатъците. Рекламацията винаги била едностранен документ, а протоколът бил двустранен.

 

 

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по същество.

 

В хода на съдебното следствие съдът установи следното:

        В КЗП РД- Варна постъпила потребителска жалба относно договор за СМР от М.Р.относно некачествено изпълнение по договор за СМР от 11.06.18 г. Към жалбата бил приложен договора, фактури и  приемно-предавателен протокол от 06.09.18 г. В протокола било описано некачес8твено изпълнени услуги в баня,  некачествен монтаж на окачен таван, некачествен монтаж на вентилатор в баня, некачествено залепена ревизия на водомер, незапълнени фуги на первази в коридор и незапълнени пространства зад вратата в мокро помещение. При проверка в офиса на дружеството се намерил регистър на рекламациите, в който не била описана рекламацията на потребителя от 06.09.2018 г  Поради това и срещу въззивната страна е съставен АУАН и е издадено НП за нарушение, извършено на 06.09.2018г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава въз основа на събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства .

Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства, а именно от материалите по АНП, вкл.АУАН, констативни протоколи, жалба, заповеди за компетентност, регистър за рекламации, ценоразпис и други. Като конкретни, подробни и логични съдът кредитира и показанията на св.В.П..

 

Съдът, предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

     

При провеждане на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.            АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. В тях, обаче, не са описани всички факти, относими към съставомерните признаци на нарушението. За да е налице рекламация по смисъла на закона, следва да се осъществени средните  признаци, регламентирани в чл. 125 от ЗЗП: Рекламацията да е предявена  устно или писмено пред търговеца или пред упълномощено от него лице, при предявяване на рекламация потребителят да посочи предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт. При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията: касова бележка или фактура; протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното; други документи, установяващи претенцията по основание и размер.  В АУАН и НП не са описани тези признаци на рекламацията и не става ясно от описанието какво е искал клиентът – дали подобряване на качеството на СМР, дали отбив от цената, или друго. За да е налице задължение за вписване на рекламация, то следва тя да е направена. В АУАН и в НП се описва изводът, че е имало рекламация, но не и фактите, въз основа на които е направен този извод.  Чл.127 ал.4 от ЗЗП сочи мястото и начинът на рекламацията, като видно от тази норма, не е предвидено тя да се прави на строителния обект. В АУАН и в НП не е описано на 06.09.18г.г. М.Р.да е посещавал някое от местата,посочени в чл. 127 ал. 4 от ЗЗП и устно или писмено да е поискал привеждане на услугата в съответствие с договора. Липсата на факти е съществено процесуално нарушение, тъй като  ограничава правото на защита, която се гради именно срещу фактите.

Такива факти не само не са описани, но и не се установяват в съдебно заседание, като АНО не ангажира доказателства за това за да бъде оборена презумпцията за невиновност. Нарушението не е доказано и това налага извод за неправилно приложение на материалния закон. Неправилно е приложен материалния закон.

Безспорно се установи от показанията на св. П., че  потребителят не е посещавал офиса на търговеца, където да направи изрична рекламация и да посочи как иска тя да бъде удовлетворена и че АУАН е съставен тъй като АНО е счел за рекламация описаното в приемно- предавателния протокол и  е счел рекламацията за предявена, тъй като при съставяне на протокола е присъствал и представител на работодателя.  

Съдът счита, че съставянето на приемно-предавателен протокол не следва да се идентифицира с рекламация. Изразеното недоволство  на клиента не е достатъчно да се приеме, че е налице рекламация. За да е налице такава, следва да е осъществен фактическия състав по предявяването й, който, както подробно е описано по-горе, е регламентиран в чл. 125 от ЗЗП. Целта на приемно- предавателния протокол е да се констатира състоянието, в което се  приема обекта, за да може в бъдеще страните да упражнят правата си по договора. Предявяването на рекламация е една от възможностите,които има купувача и упражняването на това право зависи от неговата воля и не следва да се  предполага. В случая съдът намира, че независимо от намеренията му, лицето, което е получило услугата, не е направило рекламация по смисъла на чл. 127 от ЗЗП, тъй като то не е претендирало изрично нито за извършване на услугата в съответствие с договора, нито за отбив от цената, нито за възстановяване на заплатената сума, каквото се иска в чл.124 ал.2 от ЗЗП. Такова едностранно волеизявление не е описано в АУАН и не се установява от доказателствата.

 

        Неправилното приложение на материалния закон и допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на НП, поради което съдът не следва да се произнася по справедливостта на наказанието.

 

        Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

Р  Е  Ш  И :

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-0047000 от 05.12.2018г. на  Директора на Регионална дирекция - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП на „В.С."ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.     

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: