Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
февруари
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 13809 по
описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.И.П. срещу „Г.Ф.”***,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ във вр.с чл.288, ал.11 от КЗ
/ Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.01.2015
г. около 08,00 часа на път ПП-5 на 124 км+800 м, в територията на Община
Дряново, МПС „Фолксваген пасат“ с рег. *******, управлявано от П.Т.П. самокатастрофира, вследствие на което пострадал Б.Д. П., който
е бил пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил. Поддържа се, че вината
на водача П. е установена с влязла в сила Присъда № 38/04.09.2015 г.
постановена по н.о.х.д № 57/2015 г. по описа на Окръжен съд-Габрово. Поддържа
се, че Б. П. е починал на 04.02.2015 г. вследствие на множество несъвместими с
живота телесни увреждания. Поддържа се, че ищецът е баща на починалия.
Отношенията между него и сина му били много топли и близки, основани на
привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Твърди се, че
ищецът след смъртта на сина си изпаднал в тежка депресия, станал затворен и
неконтактен, постоянно плаче, чувства се безпомощен и не намира смисъл да
живее. Поддържа се, че ищецът преживява изключително тежко загубата на сина си,
който е бил едва на 22 години, в разцвета на своята младост и живот. Поддържа
се, че по отношение на увреждащото МПС не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че ответникът е отказал да
заплати застрахователно обезщетение с писмо от 29.07.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 200 000 лв.-обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 12.08.2015 г. до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ш.
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора. Ответникът оспорва
предявените искове като завишени с оглед принципа на справедливостта,
съществуващите към момента в страната икономическия условия, стандарт на живот
и трайната съдебна практика за процесната 2015 г.,
както и в разрез с основни морални принципи и поради факта, че ищец по
настоящото дело е съпруг на виновната за процесното
ПТП и баща на починалия Б. П.. Заявява съпричиняване
от страна на пострадалия, който е пътувал на предна седалка без поставен
предпазен колан.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно заседание ищецът
поддържа иска си чрез своя процесуален представител. Подробни съображения са
изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и
моли съда да го отхвърли като неоснователен, евентуално да го уважи в по-нисък
размер. Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 24.09.2015 г. Присъда
№ 38 от 04.09.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 57/2015 г. по описа на Габровски
окръжен съд, П.Т.П. е призната за виновна, за това че на 11.01.2015 г. около 08,00
часа, на ПП-5 /гр. Дряново.-гр.Велико Търново/, на 124 км+800 м, в територията
на Община Дряново, при управление на МПС-л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******,
нарушила правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от
ППЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Б.Д.
П..
С оглед наличието на влязла в
сила присъда на наказателния съд и на основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено по делото, че П.Т.П., при управление на „л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № *******, на 24.09.2015 г. е реализирала виновно ПТП, в резултат на което
е причинила смъртта на сина си Б.Д. П..
От удостоверение за наследници изх. № 107/10.02.2015
г. на Община Дряново се установява,
че ищецът е баща на починалия на 04.02.2015 г. Б.Д. П..
Отговорността на виновния водач не
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност».
Между
страните е прието за безспорно, че процесния л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******* е
фабрично оборудван с предпазни колани, включително и на предна дясна седалка.
От приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че при
установения механизъм на ПТП, съчетание от ускорение /инерционно натоварване на
главата/ и последващ контакт с интериора на купето Б.
П. е получил острия субдурален хематом/кръвоизлива
под твърдата мозъчна обвивка в дясната слепоочна-теменна област на черепа/ и
веднага е изпаднал в кома /пълно безсъзнателно състояние/. Няма данни за други
травматични увреди, освен тежката закрита черепно-мозъчна травма с развитие на
остър субдурален хематом. Дори и с правилно поставен
предпазен колан, пострадалият би получил този удар в главата, защото коланът е
неефективен при страничен сблъсък, тъй като главата е свободно подвижна във
всички посоки. Вещото лице дава заключение, че при липса на други увреждания по
тялото на П., не може да се предположи, че той е бил свободно подвижен по време
на инцидента, още повече, че много бързо е изпаднал в безсъзнателно състояние.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля Н.М. Г., който
установява, че познава ищеца отпреди 30 години, а сина му
познава откакто се е родил. Свидетелят
установява, че бил на мястото на произшествието, ищецът му се обадил. Било
хлъзгаво, имало лед. Когато свидетелят пристигнал на
местопроизшествието, били извадили починалия от колата. Свидетелят заминал за
Франция и не присъствал на погребението.
Б. бил в кома около две седмици. Д. много се надявал, че
ще се оправи,
не вярвал, че
ще го загуби.
Той му бил
любим син, бил
по-будното дете. Ищецът вече
не е същия човек. Веднъж свидетелят го
видял сам на гробищата и Д. му казал, че
вече всичко е свършило и за него няма
живот, ищецът плачел. Свидетелят
установява, че ищецът бил в много добри отношения със сина си, имали заедно ферма,
отглеждали коне. Живеели със сина
си в едно жилище, били добро
семейство. Ищецът се е сринал тотално,
живее като отшелник. Не общува
с никой. Ако някъде се срещне
с някой започва да хълца и отива
настрани.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за
застраховането, а именно:
наличие на увреждане от управляващ
моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България,
и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение и вината на водача П.Т.П., както и причинно-следствената връзка между деянието
и причинените на ищеца неимуществени
вреди от смъртта на неговия син.
По отношение
на размера на предявените искове:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и
от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар
да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура
е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000
лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две
и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими
до 01.01.2010 г. като след тази дата
са определени значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, съответно тези суми са
1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложими в настоящия
случай: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент следва да
се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца след
смъртта на неговия син болки и страдания, отчита степента на преживяваните
от него отрицателни
емоции, и близката връзка, привързаността
между баща и син, прекрасните отношения между двамата, отчита и депресираното състояние на ищеца след
трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищецът ще продължи да изпитва
от загубата на своя син, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимите застрахователни обезщетения. При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява, че ищецът е
загубил любимия си син, който към момента на произшествието е бил на 22 години,
след смъртта му ищецът се е сринал тотално, живее като отшелник, не общува с никой, плаче постоянно.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 200 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят
в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД.
Не се доказа
твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалия.
Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата
и в нарушение на правилата за това
движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за
произшествието, при което е пострадал.
Касае се за действие или бездействие на пострадалия, с които обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност - в нарушение на правилата за движение по
пътищата и виновно. Безспорно от заключението на неоспорената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че дори и с правилно поставен
предпазен колан, пострадалият би получил този удар в главата, защото коланът е
неефективен при страничен сблъсък, тъй като главата е свободно подвижна във
всички посоки.
С оглед
на горното предявеният от ищеца иск ще следва
да бъде уважен изцяло.
Относно началната
дата на дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ след изтичането на три месеца от
завеждането на щетата. В случая щетата е заведена на 12.05.2015 г., следователно и считано от
12.08.2015 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което и от този момент
дължи лихва върху присъденото обезщетение.
Ищецът не е правил разноски в
настоящото производство, поради което такива не се присъждат.
Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие № 14 от 04.07.2016 г. адвокат М. е
осъществявала безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение в
размер на 5 530 лв., изчислено на основание чл.7, ал.2, т. 5. (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която при интерес от
100 000 лв. до 1 000 000 лв., адвокатското възнаграждение се
определя като сбор от сумата 3530
лв. и 2 % за
горницата над 100 000 лв. Възнаграждението е определено
при материален интерес от 200 000 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 8000 лв. държавна такса.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.288, ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ Г.Ф., *** да заплати
на Д.И.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 10, адвокат Н.А. М.
САК сумата от 200 000 лв. /двеста
хиляди лв./ представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие смъртта на неговия син Б.Д. П., настъпила в пряка,
причинно-следствена връзка с
ПТП, реализирано на 11.01.2015 г. на ПП-5 /гр.
Дряново-гр.Велико Търново/, на 124 км+800 м, виновно причинено от
водача П.Т.П., управлявала л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******
без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.08.2015 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата Г.Ф., *** да заплати на адвокат Н.А. М., ЕГН **********,***,
офис 10 сумата от 5 530 лв. /пет хиляди петстотин и тридесет лв./ адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г.Ф., *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 8000
лв. /осем хиляди лв./ държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на П.Т.П., ЕГН **********,*** в качеството й на трето лице помагач на
страната на Г.Ф. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: