№ 2876
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110149961 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
„Т С” ЕАД е предявило срещу М. С. Х., Р. Г. Х. и В. Г. Х. осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за сумата от 1225,05 лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. в имот с
абонатен номер 132623, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, за сумата от
183,36 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 15.09.2018 г. – 17.11.2020 г., за сумата от 31,25 лв.,
такса за дялово разпределение за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 6,64 лв., лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. – 17.11.2020
г., дължими от ответниците разделно при дялове от 4/6 части за ответницата
М. Х. и по 1/6 част за ответниците Р. и В. Х.и (съобразно молба-уточнение от
11.11.2022 г.).
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
1
ответниците и с техния наследодател Г. М. Х., въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Счита, че
след смъртта на потребителя задължено лице за стойността на доставяната
топлинна енергия са неговите наследници
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество.
Ответницата М. С. Х., чрез назначения особен представител адв. М. К.,
счита, че исковата молба е нередовна. По същество оспорва исковете, като
намира, че общите условия на ищцовото дружество не са влезли в сила.
Оспорва законосъобразното извършване на дялово разпределение в сградата
и годността на уредите за измерване на топлинна енергия. Оспорва да е
потребила претендираното от ищеца количество енергия. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответниците Р. Г. Х. и В. Г. Х. не подават отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът „Т С“ ЕАД, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт Кирчева. Поддържа исковете.
Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Спрямо ответника В. Г.
моли да се постанови неприсъствено решение.
Ответникът М. С. Х., се представлява от особен представител адв. К..
Моли да се отхвърли исковата претенция.
Ответникът Р. Г. Х., редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът В. Г. Х. в първото по делото съдебно заседание признава
иска.
Третото лице – помагач „Т С“ ЕООД, редовно призовано не се явява и
не се представлява.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. „........ № 23Б,
процесни суми представляващи стойност топлинна енергия и услуга по
дялово разпределение
За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи 1) възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответника, по силата на което 2) е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на 3) уговорената цена в претендирания
размер, както и 4) че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което 5) ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение
за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
3
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ.
датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По облигационната връзка
От представения и неоспорен договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ се установи, че на 09.11.1990 г. Г. М. Х. и М.
Х. купуват имот с адрес: гр. София, ж.к. Л......, като имотът е бил придобит по
врече на брака, поради което представлява съпружеска имуществена общност
(СИО) (л.133 от делото).
От представеното удостоверение за наследници се установи, че Г. М. Х.
е починал на 24.07.1994 г. и като наследници е оставил М. С. Х. (съпруга), Р.
Г. Х. (син) и В. Г. Х. (син) (л.40 от делото).
С настъпването на смъртта бракът се прекратява, на основание чл. 94,
т.1 СК (отм. 1985 г.). Съгласно чл.26, ал.1 СК (отм. 1985 г.) при прекратяване
на брака се прекратява и СИО, а съгласно чл.27 СК (отм. 1985 г.), при
прекратяване на СИО, дялово на съпрузите са равни. Следователно от
24.07.1994 г. ответницата М. Х. придобива ½ от процесния апартамент,
вследствие на прекратяване на брака и СИО. Останалата ½ остава в
патримониума на наследодателя Г. Х., която се разпределя съгласно ЗН.
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на
която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването
на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и
не се доказа от ответниците, че не са приели наследството или са го приели
по опис, поради което е налице законовата презумпция, че са наследници
(Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., ).
Съгласно чл.5, ал.1 ЗН всеки един от тях получава по една трета (1/3)
от имуществото на своя праводател, т.е. по 1/3 от активите и пасивите
(задълженията) или по 1/3 от 1/2 идеална част от процесния апартамент, което
е 1/6.
В този смисъл М. Х. придобива 1/2 ид. части от апартамента, вследствие
4
на прекратява на брака и 1/6, получена като наследство. Общо М. Х. е
собственик на 4/6 идеални части от апартамента.
Р. Х. и В. Х. получават по 1/6 ид. части от този апартамент.
С оглед изложеното съдът приема, че ответниците са собственици на
процесния апартамент. Ответниците имат качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответниците
са има качеството на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Доказана е първата предпоставка
за уважаване на иска.
С оглед техния обем от права като собственици, съдът приема, че
ищецът правилно е разпределил тяхната отговорност като собственици,
поради което всеки един от ответниците отговоря за задълженията от имота,
съгласно техните квоти на собственост. Същите правилно са изчислени от
ищеца.
По доставката на топлоенергия и количеството дължима сума
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът
напълно кредитира като пълна, достоверна и обоснована. От нейното
заключение се установи, че за процесния период и имот, ищцовото дружество
е доставяло топлинна енергия в твърдението от него количество. Установи се,
че за имота е имало фирма, която извършва дялово разпределение.
Неоснователни са възраженията на ответницата М. Х., че не е доставяно
количество топлоенергия и че няма фирма за дялово разпределение. Същите
се опровергаха от СТЕ и от представените договори между етажната
собственост и фирмата за дялово разпределение. Доказани са и другите
предпоставки от втора до пета за уважаване на иска (л.114-121 от
делото).
По отношение на ответника В. Х., същият изцяло признава исковата
претенция, поради което е също още една предпоставка за уважаване на иска
(л.126 от делото).
Ответникът Р. Х., не се явява в открито съдебно заседание, не е поискал
делото да се разглежда в негово отсъствие и не е депозирал отговор на
исковата молба и на доклада. Също е налице предпоставка за уважаване на
иска спрямо него. Ищецът претендира неприсъствено решение
5
С оглед изложеното съдът приема, че исковете спрямо Р. Х. и В. Х. са
основателни. Основателни са претенции по чл.153 ЗЕ за главница за топлинна
енергия са основателни в пълен размер. Основателна е претенция за главница
за сума за дялово разпределение в пълен размер. Основателна е претенцията
за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение.
Спрямо В. Х. следва да се постанови решение по признаване на иска, а
спрямо Р. Х. – неприсъствено решение.
По възражението за давност на М. Х.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая
искът е подаден в съда на 14.09.2022 г. Следва да се вземе предвид чл.33, ал.1
ОУ, според която разпоредба изискуемостта възниква в 45-дневен срок след
изтичане на периодът, за който се отнасят сумите. Следователно вземанията
на ищеца няма да бъдат погасени ако са възникнали в тригодишен и 45-
дневен срок преди 14.09.2022 г., което е 31.07.2019г.
Исковата претенция спрямо М. Х. обхваща крайна дата м. април 2019 г.
Следователно искът за топлина енергия спрямо нея е неоснователен, поради
погасен по давност. След като не се дължи главницата, то не се дължат и
сумите по мораторните лихви и сумата за дялово разпределение, които също
са погасени по давност.
Ето защо исковата претенция спрямо М. Х. следва да бъде отхвърлена
изцяло, поради погасена по давност.
Решението в частта спрямо В. Х. и спрямо М. Х. подлежи на обжалване,
тъй като са съответно решение по признаване на иска и решение по чл.235
ГПК. Решението спрямо Р. Х. не подлежи на обжалване, защото е
неприсъствено решение по чл.238-239 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
По делото са предявени субективно съединени искове – спрямо трима
ответници. Ищецът претендира разноски общо за всички искове спрямо
тримата ответници. Ето защо разноските следва да бъдат разделени на три, с
оглед наличието на двама ответници.
Ищецът представя списък по чл.80 ГПК Претендира следните разноски:
57.85 лева държавна такса (л.47 от делото), 250.00 лева за СТЕ (л.107 от
делото), 10.00 лева за удостоверения (л.37,130 от делото), 300.00 лева
особен представител (л.73 от делото) и 100.00 лева за юрисконсултско
6
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК. Депозитът за особен
представител следва да се понесе от ищеца, доколкото искът спрямо М. Х. е
неоснователен. Затова този депозит не следва да се включва в общия брой
разход.
Общата сума е 717.85 лева или разделена на три за всички ответници е
239.28 лева.
С оглед изхода на делото спрямо ответника М. Х., ищецът няма право
на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ищецът има право на разноски спрямо Р. Х..
Ето защо Р. Г. Х., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ..... следва да бъде
осъден да заплати на „Т СЯ“ ЕАД, ЕИК .. сумата от 239.28 лева (двеста
тридесет и девет лева а и двадесет и осем стотинки), представляващи
разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Ответникът В. Г. Х. изцяло признава иска, но съдът приема, че е налице
втората предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК, а именно, че не е дал повод за
завеждане на иска. Липсват доказателства, че неговото процесуално или
извънпроцесуално поведение е дало повод за завеждане на делото. Ето защо
не следва да бъде осъждан за разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от „Т СЯ“ ЕАД, ЕИК .. срещу М. С. Х., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. ..... с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 964.20 лева, от които 816.70 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
122.24 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 17.11.2020 г., както
и сума за дялово разпределение в размер на 20.83лева – главница от м.10.2017
г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 4.42 лева –
мораторна лихва за забава от 01.12.2017 г. до 17.11.2020 г., като погасени по
давност.
ОСЪЖДА Р. Г. Х., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ..... да заплати на
„Т СЯ“ ЕАД, ЕИК .. сумата 241.05 лева, а именно: 204.17 лева – главница,
представлява стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
7
м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 30.56 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.20189 г. до 17.11.2020 г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 5.20 лева – главница за периода от
м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
1.10 лева – мораторна лихва за забава от 01.12.2017 г. до 17.11.2020 г., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и чл.238-239
ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Х., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ..... да заплати на
„Т СЯ“ ЕАД, ЕИК .. сумата 241.05 лева, а именно: 204.17 лева – главница,
представлява стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 30.56 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.20189 г. до 17.11.2020 г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 5.20 лева – главница за периода от
м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
1.10 лева – мораторна лихва за забава от 01.12.2017 г. до 17.11.2020 г., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и чл.237
ГПК.
ОСЪЖДА Р. Г. Х., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ..... да заплати на
„Т СЯ“ ЕАД, ЕИК .. сумата от 239.28 лева (двеста тридесет и девет лева а и
двадесет и осем стотинки), представляващи разноски в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
СУМИТЕ могат да се платят по следната банкова сметка: ОБЩИНСКА
БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02
BIC: SOMBBGSF, титуляр: „Т С“ ЕАД, ЕИК ...
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „Т
С" ЕООД, гр. София, ул. „... на страна на ищеца „Т СЯ“ ЕАД, ЕИК ...
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
8
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9