Решение по дело №2071/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 636
Дата: 24 април 2020 г.
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20191100902071
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 06.03.2020 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 2070  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен  е  иск с правно основание чл.625 от ТЗ за постановяване на решение по чл.630 ал.2 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, на основание чл.607а ал.1 вр. чл. 608 от ТЗ, поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост.

         Молителят "Х."АД, ЕИК:******твърди, че  с влязло в сила решение на PC - Пазарджик по гр.д. 333/2017 г., ответникът е бил осъден да заплати:

           44 778,54 лв. /четиридесет и четири хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща общия размер на задълженията на ответника към ищеца по фактури: № 5653/27.11.2013г.; 6385/22.10.2014г.; 6408/ 05.11.2014г.; 6785/28.04.2015г.; 7054/02.10.2015г., 7363/25.03.2016г.; 7432/09.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /24.01.2017г./ до деня на окончателното заплащане на задълженията по фактурите;

9 382,52 лв. /девет хиляди триста осемдесет и два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща сбора от дължимата законна лихва върху задълженията по горните фактури, от падежа по всяка от тях до подаването на исковата молба /24.01.2017г./;

2206.67 лв. /две хиляди двеста и шест лева и шестдесет и седем стотинки/- внесена държавна такса по делото;

1300.00 лв. /хиляда и триста лева/ - адвокатско възнаграждение;

сторените от ищеца съдебно деловодни разноски по ч.гр.дело №2004/2016г. по описа на PC - Силистра за предварително обезпечение на иска- 40.00лв. /четиридесет лева/ и платената такса за образуване на изпълнително дело №1/2007г. на ЧСИ М. Д.и налагане на обезпечителни запори в размер на 534.00лв. /петстотин тридесет и четири лева/.

За вземанията е бил  издаден изпълнителен лист от 24.07.2017 г.

След приключване на делото пред PC-Пазарджик, длъжникът е подписал споразумение от 12.04.2018 г., с което се е задължил в срок до 23.09.2018 г. да заплати изцяло задълженията по гр.д. 333/2017 г. на PC-Пазарджик, както и разноски заплатени от „Х.” АД в размер на 250 лв. по т.д. 125/2017 г. на ОС- Пазарджик за откриване на производство по несъстоятелност - прекратено поради подписване на споразумението.

Длъжникът не е изпълнил споразумението, като след неговото подписване са били извършени само частични плащания, непокриващи и несъобразени с уговорените вноски. От платени до момента общо 32678,54 лв., от дълга по изпълнителния лист са били погасени следните суми: 9 382,52 лв. - присъдена законна лихва; 1300,00 лв. - присъдено адвокатско възнаграждение; 40 лв. - присъдени разноски по предварително обезпечение; 21 956,02 лв. - част от присъдената главница.

Неизплатената част е 22 822,52 лв. главница, ведно със законна лихва от 22.01.201 г., както и разноски в размер на 2 40,67 лв.

Присъединилият се по реда на чл.629, ал.4 ТЗ кредитор - „БРВ К.“ ООД (BRW C. SP. Z О. О.), Полша, регистрационен номер на дружеството: **********  твърди, че въз основа на договори за доставка на стоки, съгласно издадени 2 броя фактури - Фактура № Е1600501 от 09.03.2016 г. и Фактура         WDT-01WG12016/ FW01WG1/ 000060 от 18.02.2016 г., е доставил на ответника стоки. Със съдебна спогодба от 06.11.2018 г. по т.д. № 1101/2018 г. СГС TO VI-7 с-в., ответното дружество е признало наличието на паричните задължения по тези договори за покупко-продажба, но не ги е изпълнило, наложило снабдяването на молителя с изпълнителен лист от 08.05.2019 г.

Твърди, че дължимите суми са: 19 642,48 евро, равняващи се на 38 417Д5 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2787,37 лева, представляваща сбор от дължимото адвокатско възнаграждение и половината от заплатената от ищеца държавна такса.

Тъй като ответникът не е в състояние да заплати тези суми, като се установи неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на длъжника, да се открие производство по несъстоятелността му, при наличието на презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ.

С молба от 02.12.2019 г. молителят „Х.” АД е направил искане за постановяване на решение по  чл.630, ал.2 ТЗ, обосновано с наличието на продадено от НАП и ЧСИ движимо имущество, а останалото вероятно е станало или ще стане обект на разпоредителни сделки, които не са проследими за кредиторите.

Ответникът не е изразил становище относно основателността на молбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е  представен изпълнителен лист от 24.07.2017 г.,  издаден въз основа на  влязло в сила решение на PC - Пазарджик по гр.д. 333/2017г., въз основа на който ответникът(с предишно наименование "Я.и.е."ЕООД)  е бил осъден да заплати на молителя „Х.” АД, следните суми: 44 778,54 лв. /четиридесет и четири хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща общия размер на задълженията на ответника към ищеца по фактури: № 5653/27.11.2013г.; 6385/22.10.2014г.; 6408/ 05.11.2014г.; 6785/28.04.2015г.; 7054/02.10.2015г., 7363/25.03.2016г.; 7432/09.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /24.01.2017г./ до деня на окончателното заплащане на задълженията по фактурите;

9 382,52 лв. /девет хиляди триста осемдесет и два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща сбора от дължимата законна лихва върху задълженията по горните фактури, от падежа по всяка от тях до подаването на исковата молба /24.01.2017г./;

2206.67 лв. /две хиляди двеста и шест лева и шестдесет и седем стотинки/- внесена държавна такса по делото;

1300.00 лв. /хиляда и триста лева/ - адвокатско възнаграждение;

         сторените от ищеца съдебно деловодни разноски по ч.гр.дело №2004/2016г. по описа на PC - Силистра за предварително обезпечение на иска- 40.00лв. /четиридесет лева/ и платената такса за образуване на изпълнително дело №1/2007г. на ЧСИ М. Д.и налагане на обезпечителни запори в размер на 534.00лв. /петстотин тридесет и четири лева/.

         Съгласно представеното Споразумение от 14.04.2018 г., ответникът е признал наличието на задълженията, като задълението е било разсрочено на 5 ежемесечни вноски от по 10 000 лв., с падежи на 23 число на месеца и последна вноска от 8 491,73 лв. - до .09.2018 г.

Видно от представеното удостоверение № 4131/01.10.2019 г. на ЧСИ Тарльовски,  въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело, като непогасената част от задълженията са в размер 22 822,52 лв. - главница; 9 555,33 лв. лихва за забава; разноски.

По делото липсват доказателства за наличие на извършено плащане на сумите.

 

Съгласно представения протокол от 06.11.2018 г., по т.д.№1101/2018 г.  на СГС TO VI-7 с-в, молителят „БРВ К.“ ООД (BRW С.SP. Z О. О.), Полша и ответникът са сключили съдебна спогодба, първият е признал задължения по  2 броя фактури - Фактура № Е1600501 от 09.03.2016 г. и Фактура         WDT-01WG12016/FW01WG1/000060 от 18.02.2016 г., за доставени стоки, както следва: 19 642,48 евро - главница, равняващи се на 38 417Д5 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2787,37 лева, представляваща сбор от дължимото адвокатско възнаграждение и половината от заплатената от ищеца държавна такса. Бил е договорен нов погасителен план, включващ 12 погасителни месечни вноски, последната с падеж 10.10.2019 г.

За част от задълженията по съдебната спогодба - 19 642,48 лв. -главница,  молителят се е снабдил с изпълнителен лист  от 08.05.2019 г.

Липсват доказателства за извършено погашение.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ Чл. 608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, както и други изчерпателно изброени вземания.

         Съдът намира, че в хода на съдебното дирене се установи, че молителите се легитимират като кредитори с вземания, попадащи в приложното поле на нормата.

         Насрещните права и задължения на страните по  посочените по-горе правоотношения, ги определят като договори за търговска  покупко-продажба на стоки, съобразно субективния критерий по чл.286, ал.1 ТЗ. Вземанията по тях са парични и изискуеми.

         Съгласно удостоверението на ЧСИ, изпълнително  дело №20178820400032 е било образувано през 2017 г., като към 01.10.2019 г., а и към настоящия момент,  установените по-горе парични задължения към от „Х.” АД не са погасени. С представения протокол от 03.09.2019 г. са били разпределени суми от публична продан на притежаваните от ответника - длъжник в изпълнителното производство суми. Тъй като тези процесуални действия задължително се предхождат от връчване на покана за доброволно изпълнение, съдът приема за установена най-ранна дата за изпълнение на това задължение тази на протокола. Към момента на устните състезания 6 м. срок е изтекъл. Следователно са налице предпоставките на презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ - вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, като не е погасено в хода на изпълнителния процес за период от 6 м., като ответникът е неплатежоспособен.

В този случай върху ответното дружество пада тежестта, чрез пълно обратно доказване обори презумпцията на чл.608 ал.4  ТЗ .

Ответникът не е изпълнил указанията на съда да представи ГФО за 2018 г., като последният обявен от него в ТР е за 2017 г. Това прави  невъзможно установяването на коефициентите на ликвидност, явяващи се  показател на способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите към правно релевантния момент - този на устните състезания.  Поради това съдът приема, че ответникът е неплатежоспособен.

С оглед установените материалноправни предпоставки за неплатежоспособността на търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. (Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

При липсата на счетоводни записвания, съответно невъзможност да се  изготви икономически анализ на дейността на дружеството, не може да се направи извод, че затрудненията не са временни.  По делото не се установи ответникът  да притежава имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно отрицателните предпоставки по чл.631 ТЗ не са налице и по отношение на ответника следва да се открие производтво по несъстоятелност.

За установяване на началния момент на неплатежоспособността следва да се установи най -ранния момент на непрекъснато наслагване на предпоставките по чл.608 ТЗ.

При постигнатите съгласия в споразумението от 14.04.2018 г. и съдебната спогодба от 06.11.2018 г. за изменение на сроковете за изпълнение,  задълженията падежират през 2018г. и 2019 г.

Тъй като за 2018 г., когато е вече налице установеното изискуемо вземане, липсва ГФО, както и счетоводни записвания за 2019 г., то следва да се  направи извода, че длъжникът е неплатежоспособен от 31.12.2018 г. Това е така, тъй като към този момент, ако беше изпълнено задължението за представяне на ГФО, би могло да се направи преценка за това дали е в състояние да изпълни задължението си, като при условията на чл.190, ал.2 вр. чл.161 ГПК приема за установено, че той не е в състояние да стори това.

         В хода на процеса не се установи наличие на имущество, което да служи за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността.

         Съгласно вписванията в имотния регистър, дружеството не притежава недвижими имоти, като същите са били реализирани в хода на изпълнителни производства по ГПК и ДОПК.  Представени са и постановления за налагани на обезпечителни мерки от публични изпълнители, обхващащи имуществото на длъжника.

         Представената справка от "Пътна полиция" съдържа отбелязвания на автомобили, но в хода на процеса наличие на такива не се установи.

         Липсата на баланс изключва и възможността за преценка за наличие на други активи.

         В съдебно определения от съда срок кредиторите не са привнесли разноски. Това налага спиране на производство на осн. чл.632, ал.2 ТЗ.

         Неоснователно е искането на молителя „Х.” АД за постановяване на решение по чл.630, ал.2 ТЗ. Акт с такова съдържание се постановява, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността. В случая не се установи търговецът изобщо да извършва търговска дейност и да има имущество.

         В тежест на ответника следва да се възложат направените от молителите разноски:

за "Х."АД, ЕИК:******- 250 лв. ДТ

за „БРВ К.“ ООД (BRW С.SP. Z О. О.), Полша - 250 лв. ДТ и 2 119,37 лв. адвокатско възнаграждение.

         Воден от горното, Софийски градски съд

 

                                               Р   Е    Ш    И   :  

 

         ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "С.М."ООД, ***, като определеля за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018 г.

         ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА на "С.М."ООД, ЕИК:*********

         ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

         ОБЯВЯВА "С.М."ООД, ЕИК:*****в несъстоятелност

          СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО.

         Отхвърля искането за постановяване на решение по чл.630, ал.2 ГПК.

         ОСЪЖДА "С.М."ООД, *** да заплати на "Х."АД, ***, чрез адв.Ст.Г.,***, оф. 5-6 сумата 250 лв. разноски.

         ОСЪЖДА "С.М."ООД, *** да заплати на„БРВ К.“ ООД (BRW С.SP. Z О. О.), регистрационен номер на дружеството: **********, със седалище и адрес на управление: Полша, гр. ******, код 10-381, Олштин, представлявано от А. М. П. – С. и А. И., чрез адв. Д.П. адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. “********* сумата  2 369,37 лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в 7 дневен срок  от вписването му в търговския регистър.

                                             

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: