№ 99
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110200126 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2100105 от 20.12.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на
.... (в качеството на работодател) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда
и петстотин) лева.
В жалбата си наказаното лице посочва, че НП е незаконосъобразно и издадено при
съществени нарушения на процедурните правила. Оспорва се изцяло Наказателното
постановление и наложеното с него наказание по основание и размер. В жалбата се сочи, че
са допуснати нарушения на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Претендира се за неяснота относно датата
на извършване на нарушението, като се сочи, че от една страна в НП е посочено, че
проверката е извършена на 22.10.2021г., а от друга, че нарушението е извършено на
12.11.2021г. В жалбата се твърди, че по една и съща проверка, в един и същи ден
/22.10.2021г./ били издадени 9 АУАН и 9 Наказателни постановления – за неплатени
възнаграждения на В. С. А. в периода от октомври 2019г. до август 2021г., които
административно-наказващият орган „разбил“ на по два или три месеца. Според
жалбоподателя това представлявало „институционален тормоз“ и злоупотреба с
институционални правомощия, довело и до нарушение на принципа за съразмерност,
провъзгласен в чл.6 от АПК. На следващо място в жалбата се твърди, че НП е издадено на
1
основание чл.415, ал.1 от КТ, т.е. поради неизпълнение на принудителна административна
мярка /ПАМ/, а в случая ПАМ не е била издадена, а са били издадени задължителни
предписания по чл.415, ал.2 от КТ. Според жалбоподателя дори и да бъде допуснато, че има
нарушение, макар че такова нямало, то било първо и при проверката не са били установени
други нарушения, което било достатъчно да се обоснове извод, че нарушението разкривало
незначителна обществена опасност. Иска се съдът да приложи чл.93, т.9 от НК и чл.28 от
ЗАНН, като се цитира и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г.
на НК на ВКС. Според жалбоподателя наказанието било несъразмерно тежко при
положение, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, още повече, че
трудовото възнаграждение било платено в брой. Жалбоподателят се позовава на факта, че е
оказал пълно съдействие на проверяващите като дал логични и правдиви обяснения при
подаване на възражението срещу АУАН. В жалбата се твърди и за нарушение на чл.52, ал.4
от ЗАНН, тъй като административно-наказващият орган не е обсъдил доводите за
незаконосъобразност, посочени във възражението срещу АУАН. С тези аргументи се иска
съдът да отмени изцяло Наказателно постановление № 22-2100105 от 20.12.2021г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София.
Пред СРС-10 състав жалбоподателят .... се представлява от адв. ......., която в съдебно
заседание на 16.03.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС на 04.10.2022г. адв. ....... моли съда да уважи жалбата по посочените в нея съображения.
Според защитата при съставянето на АУАН и НП са допуснати процедурни нарушения.
Адвокатът се позовава и на изтекла давност за съставяне на АУАН и Наказателно
постановление. Заявява, че от разпита на свидетелите се доказва, че на В. А. е било платено
възнаграждение за процесния период. Адвокат ....... представя списък с разноски и иска
тяхното присъждане.
Пред СРС-10 състав въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София се представлява от юрк.Стоянова и юрк. ........ в отделните съдебни
заседание. В съдебно заседание на 16.03.2022г. юрк. Стоянова заявява, че оспорва жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС на 04.10.2022г. юрк. ........ пледира за
потвърждаване на Наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Според
процесуалния представител на въззиваемата страна от събраните по делото доказателства,
вкл. и от свидетелските показания, по безспорен начин се доказва, че .......... не е изпълнил
дадени задължителни за изпълнение предписания, с което е осъществил състава на чл.415,
ал.1 от КТ. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 13.05.2019г. е сключен Трудов договор № 3/13.05.2019г. (приложен на лист 26 от
делото) между .......... (като работодател) и В. С. А. (като работник). Уговорено било А. да
работи на длъжност „Специалист продажби в областта на медицината“ с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 585 лева. Възнаграждението следвало да се заплаща
ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се
2
отнася. Работникът постъпил на работа на 14.05.2019г. и работил реално за .......... до
септември 2021г.
На 05.12.2018г. срещу В. С. А. били издадени от СРС Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документи по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист. До А.
била адресирана и покана за доброволно изпълнение с изх. № 88/03.01.2020г. на ЧСИ И.М.-
К.. До .......... било изпратено запорно съобщение с изх. № 89/03.01.2020г. на ЧСИ И.М.-К.
относно трудовото възнаграждение на В. С. А., както и върху всяко друго възнаграждение
или вземане на това лице.
От платежните ведомости (приложени на лист 36-38 от делото) е видно, че за
месеците март, април и май 2021г. дължимите възнаграждения на В. С. А. са били
начислени, но липсва положен подпис от страна на А., с който да се удостовери
получаването на сумите за този период. Пред СРС В. С. А. отрича да е получавал заплата за
март, април и май 2021г. За същия период са начислени и платени от Дружеството –
жалбоподател осигурителните вноски за А..
На 23.09.2021г. В. А. подал сигнал до Инспекцията по труда за нарушение на
трудовото законодателство от ...........
В периода от 04.10.2021г. до 22.10.2021г. служители от Дирекция „Инспекция по
труда“ – София извършили проверка на .........., в хода на която били констатирани редица
нарушения, подробно посочени в Протокол от извършена проверка № ПР2131218 от
22.10.2021г. Със същия Протокол били дадени общо 22 задължителни за изпълнение
предписания на Дружеството – работодател. В точка 13 от Протокол за извършена проверка
№ ПР2131218 от 22.10.2021г. е посочено, че при преглед на изисканите и представени
ведомости за работна заплата за периода от месец март до месец май 2021г. на работниците
и служителите на .......... е установено, че работодателят е начислил, но не е изплатил на В.
С. А. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за посочените месеци в
нарушение на чл.128, т.2 от КТ, както и че не са представени други платежни документи
/касови ордери, банкови нареждания и др./, удостоверяващи изплащане на трудовото
възнаграждение за периода от месец март до месец май 2021г. на А.. Със същия Протокол е
дадено предписание № 13 – работодателят да изплати на В. С. А. съгласно представените
ведомости за работна заплата за месец март – май 2021г. на .......... уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за периода от месец март 2021г. до месец май 2021г.
съгласно чл.128, т.2 от КТ в срок до 11.11.2021г. Протокол за извършена проверка №
ПР2131218 от 22.10.2021г. е връчен срещу подпис на управителя на .......... на дата
22.10.2021г. Няма данни Протокол за извършена проверка № ПР2131218 от 22.10.2021г. да е
обжалван от .......... по реда на чл.81 и сл. от АПК, поради което се счита за влязъл в сила на
08.11.2021г.
Наред с Протокол за извършена проверка № ПР2131218 от 22.10.2021г., на
управителя на .......... на 22.10.2021г. е връчена и призовка по чл.45, ал.1 от АПК
Дружеството - работодател да представи на 12.11.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ -
София заверения копия на документи, доказващи изпълнението на задължителните
3
предписания от проверка, извършена на 22.10.2021г. На 12.11.2021г. е изпратена втора
призовка от Дирекция „Инспекция по труда“ – София до .......... за явяване на представител
на Дружеството на 16.11.2021г. в 10:00 часа пред гл. инспектор Наталия Гюджемова, за да
представи заверения копия на документи, доказващи изпълнението на задължителните
предписания от проверка, извършена на 22.10.2021г. Тази призовка е получена от
управителя на .......... срещу подпис на дата 12.11.2021г.
До .......... била изпратена и покана (приложена на лист 24 от делото) от Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, с която на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН представител на
Дружеството е поканен да се яви на 29.11.2021г. в 10:00 часа на адреса на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София за съставяне на АУАН за нарушения на чл.415, ал.1 от КТ.
Тази покана е била връчена срещу подпис на управителя на .......... на 16.11.2021г.
При извършена последваща проверка в периода от 22.10.2021г. до 29.11.2021г. от
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - София са констатирани отново редица
нарушения на трудовото законодателство, обективирани в Протокол за извършена проверка
№ ПР2134765 от 29.11.2021г. Една от констатациите на проверяващите лица от Дирекция
„Инспекция по труда“ – София е, че .......... (в качеството си на работодател) не е изпълнил
предписание под № 13, дадено му на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ с Протокол за
извършена проверка от 22.10.2021г., а именно работодателят да изплати на В. С. А. съгласно
представените ведомости за работна заплата за периода от месец март 2021г. до месец май
2021г. на .......... уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за периода
март – май 2021г. съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда, като е отбелязано, че срокът за
изпълнение на предписанието е изтекъл на 11.11.2021г., административното нарушение е
извършено на 12.11.2021г. в предприятието на работодателя, а нарушението е констатирано
на 29.11.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - София при последваща проверка на
.........., при която работодателят не е представил платежни ведомости или други платежни
документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи
изплащане на трудовите възнаграждения за периода от месец март 2021г. до месец май
2021г. на А.. В писмени сведения управителят на Дружеството посочил, че не предоставя
документи, доказващи изпълнението на предписанията от извършена проверка на
22.10.2021г., от което проверяващите лица също приели, че Дружеството – работодател не е
изпълнило даденото му задължително предписание и е нарушил чл.415, ал.1 от КТ.
Протокол за извършена проверка № ПР2134765 от 29.11.2021г. е връчен срещу подпис на
управителя на .......... на дата 29.11.2021г.
Във връзка с посочената по-горе констатация на проверяващите лица, на 29.11.2021г.
св. Н.Г., в присъствието на св. Р.А. и св. Д. И., съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 22-2100105 срещу .......... за нарушение на чл.415,
ал.1 от КТ – за това, че в качеството му на работодател не е изпълнил предписание под №
13, дадено му на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ с Протокол за извършена проверка от
22.10.2021г., а именно работодателят да изплати на В. С. А. съгласно представените
ведомости за работна заплата за периода от месец март 2021г. до месец май 2021г. на ..........
4
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за периода от месец март 2021.
до месец май 2021г. съгласно чл.128, т.2 от КТ. В АУАН е посочено, че срокът за
изпълнение на предписанието е изтекъл на 11.11.2021г. като административното нарушение
е извършено на 12.11.2021г. в предприятието на работодателя. Посочено е още, че
нарушението е констатирано на 29.11.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София при
последваща проверка на .........., при която работодателят не е представил платежни
ведомости или други платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови
нареждания и др.), удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения за периода
март – май 2021г. на А.. Процесният АУАН е съставен пред управителя на .......... и му е
връчен срещу подпис на 29.11.2021г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в
него, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – София е издал Наказателно
постановление № 22-2100105 от 20.12.2021г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415,
ал.1 от КТ на .......... е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение
на чл.415, ал.1 от КТ. Наказателното постановление е връчено на управителя на ..........
срещу подпис на дата 21.12.2021г.
Срещу .......... били издадени и други Наказателни постановления (с № 22-
2100099/20.12.2021г., № 22-2100100/20.12.2021г., № 22-2100101/20.12.2021г., № 22-
2100102/20.12.2021г., № 22-2100103/20.12.2021г., № 22-2100104/20.12.2021г., № 22-
2100106/20.12.2021г. и № 22-2100107/20.12.2021г.) от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – София за нарушения по чл.415, ал.1 от КТ, но за предписания с друг номер и
относно друг период на неизплащане на трудовите възнаграждения на А., тъй като
проверяващите лица от Дирекция „Инспекция по труда“ – София били установили, че общо
за две години не е било изплащано трудовото възнаграждение на В. С. А. от ...........
На 27.12.2021г. по пощата /чрез Еконт/ е подадена жалба от .......... срещу
Наказателно постановление № 22-2100105 от 20.12.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София.
Според общодостъпната информация в сайта на Търговския регистър след подаване
на жалбата и образуване на делото пред СРС (от 19.05.2022г.) Дружеството – жалбоподател
.... с ЕИК ********* е с променена фирма/наименование - „Лион Фарм“ ЕООД.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, а именно : документи от Еконт (на лист 9-11 от делото); АУАН № 22-
2100105 от 29.11.2021г. (лист 12-13 от делото); Протоколи за извършена проверка с №
ПР2134765/29.11.2021г. и с № ПР2131218/22.10.2021г. (на лист 15-21 от делото); призовки и
покана (на лист 22-24 от делото); сведение от управителя на .......... (лист 25 от делото),
Трудов договор № 3/13.05.2019г. (лист 26 от делото); справки от НАП (лист 27-29 и лист 77-
79 от делото); справка за предадени за регистрация договори за В. А. (лист 30 от делото);
запорно съобщение, покана за доброволно изпълнение, Изпълнителен лист и Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК (лист 31-35 от
делото); ведомости за заплати за месец март, април и май 2021г. (лист 36-38 от делото);
5
Заповеди с № 3-0058/11.02.2014г., с № ЧР-977/21.08.2017г. и с № ЧР-1106/17.10.2017г.,
издадени от Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда”, длъжностни характеристики на Димо Георгиев Иванов и на Наталия Санилевич,
удостоверение за идентичност на лице с различни имена (лист 43-57 от делото); писмо от
СРС – ГО с вх. № 47741/11.03.2022г. (лист 66 от делото); Протоколи от 29.03.2021г., от
26.04.2021г. и от 31.05.2021г. (лист 72-74 от делото); аналитичен регистър на .......... (лист 75
от делото); Сигнал с вх. № 21087292/23.09.2021г. (лист 80-81 и лист 110-111 от делото);
Вътрешни правила за работна заплата на .......... (лист 82-88 от делото); Наказателни
постановления № 22-2100099/20.12.2021г., № 22-2100100/20.12.2021г., № 22-
2100101/20.12.2021г., № 22-2100102/20.12.2021г., № 22-2100103/20.12.2021г., № 22-
2100104/20.12.2021г., № 22-2100106/20.12.2021г., № 22-2100107/20.12.2021г. (лист 89-100 и
лист 103-106 от делото); справка за начислени възнаграждения, осигурителни вноски и
данък за периода март – май 2021г. от .......... (лист 109 от делото); както и показанията на
свидетелите Н.Г., Р.А., Л. И., Д. Ч., В. А. и Д. И..
Протоколи от 29.03.2021г., от 26.04.2021г. и от 31.05.2021г. нямат достоверна дата.
Освен това тяхното съдържание не намира опора в Трудовия договор и Вътрешни правила
за работна заплата на .........., приложени на лист 26 и лист 82-88 от делото, тъй като в Трудов
договор № 3/13.05.2019г. е изрично записано, че възнаграждението ще се плаща
„ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца за който се
отнася“. В същия смисъл е и член 5 от Вътрешните правила за работна заплата на .........., а
същевременно в документите на лист 72-74 от делото се твърди, че на 29.03.2021г. А. е
получил заплата за март месец, на 26.04.2021г. – заплата за април месец и на 31.05.2021г. –
заплата за май месец, т.е. не на следващия месец спрямо месеца, за който се начислява
заплатата. Това означава, че Протоколите от 29.03.2021г., от 26.04.2021г. и от 31.05.2021г. се
опровергават от Трудовия договор от 13.05.2019г. и от Вътрешните правила за работна
заплата на .......... и доколкото нямат достоверна дата, съдът не ги кредитира.
Настоящият съдебен състав не кредитира и показанията на свидетелите Л. И. и Д. Ч.
в частта, в която те твърдят, че управителят на Дружеството – жалбоподател е платил
заплатите на А. за месеците март, април и май 2021г., тъй като в тази част думите на тези
две свидетелки се опровергават пряко от показанията на св. В. А. и ведомостите за заплати
за месец март, април и май 2021г., както и индиректно от показанията на свидетелите Н.Г.,
Р.А. и Д. И., Протоколите за извършена проверка с № ПР2134765/29.11.2021г. и с №
ПР2131218/22.10.2021г., Сигнал с вх. № 21087292/23.09.2021г. и АУАН. Освен това,
доколкото свидетелките Л. И. и Д. Ч. са в договорни отношения с Дружеството –
жалбоподател и отговарят за счетоводното обслужване на Дружеството, се явяват и
предубедени към решаването на настоящия правен спор. Тази предубеденост може да бъде
установена и от показанията на св. Л. И., която признава, че след предписанието от
Инспекцията по труда е посъветвала управителя на .......... да не плаща на А.. На следващо
место – в Протоколите на лист 72-74 от делото фигурират подписите на Л. И. и Д. Ч., което
също доказва предубедеността на техните свидетелски показания, тъй като ако
6
свидетелстват нещо различно от съдържанието на Протоколите от 29.03.2021г., от
26.04.2021г. и от 31.05.2021г., това ще ги постави в неблагоприятно положение като
съставители на документите на лист 72-74 от делото. От това, че В. А. не се е оплаквал пред
Л. И. и Д. Ч. касателно заплатата му не следва автоматично, че той я е получавал. Липсата
на оплаквания не доказва наличието на плащане на уговореното трудово възнаграждение за
месеците март, април и май 20201г. Възприемането на плик и предаването му от управителя
на Дружеството на В. А. също не доказва плащане на трудово възнаграждение, още по-
малко пък за месеците март, април и май 2021г,. тъй като нито една от двете свидетелки не е
видяла в плика да има пари, още по-малко пък да знае техния размер и предназначение.
Поради това и с оглед предубедеността на свидетелите Л. И. и Д. Ч., СРС не възприема за
достоверни техните твърдения, че А. бил получил заплата за март, април и май 2021г. в
плик.
В останалата част съдът кредитира показанията на свидетелите Л. И. и Д. Ч. (относно
наличието и продължителността на трудово-правните отношения между .......... и В. А.,
наличието на запор върху заплатата на А., както и това, че заплатите са му били начислени,
осигуровките били платени и А. не е подписвал ведомости за заплати) се кредитират от
съда, тъй като се подкрепят от кредитираните по-долу писмени и гласни доказателства. Тук
е моментът да се посочи, че от показанията на свидетелите Л. И. и Д. Ч. също може да се
направи извод, че не е изпълнено процесното предписание, тъй като и двете свидетелки са
категорични, че след даване на предписанието от Инспекцията по труда не е било платено
възнаграждението на А. във връзка с дадените предписания.
Показанията на В. А. звучат достоверно и логично. Свидетелят обяснява, че
минималната работна заплата е несеквестируео вземане и с това отхвърля аргументите на
жалбоподателя, че заради запора не се е подписвал във ведомостта за заплати. Показанията
на този свидетел намират опора в показанията на свидетелите Н.Г., Р.А. и Д. И., както и в
Протоколите за извършена проверка с № ПР2134765/29.11.2021г. и с №
ПР2131218/22.10.2021г., Сигнал с вх. № 21087292/23.09.2021г., ведомости за заплати за
месец март, април и май 2021г. и АУАН. Поради това съдът ги кредитира и приема, че А. не
е получавал заплата за месеците март, април и май 2021 година. Свидетелят А. не отрича, че
работодателят му е плащал осигуровки, че е получил от .......... обезщетение за неизползван
отпуск. В тази част показанията му се подкрепят от показанията на свидетелите Л. И. и Д. Ч.,
както и от справките на лист 27-29, лист 77-79 и лист 109 от делото, а също и от
аналитичния регистър на лист 75 от делото. Същевременно така признатите (неизгодни за
А.) факти доказват, че този свидетел дава непредубедени свидетелски показания. Думите му
за това, че е имал запор и че не е водил дела с .......... също звучат обективно, достоверно и
намират опора в писмените доказателства, приложени на лист 31-35 и лист 66 от делото.
Поради изложеното до тук СРС кредитира изцяло показанията на св. А..
Показанията на свидетелите Н.Г., Р.А. и Д. И. се характеризират като еднопосочни,
непредубедени и достоверни. Те намират потвърждение, както помежду си, така и в
показанията на св. А., Протоколите за извършена проверка с № ПР2134765/29.11.2021г. и с
7
№ ПР2131218/22.10.2021г., Сигнал с вх. № 21087292/23.09.2021г., ведомости за заплати за
месец март, април и май 2021г. и АУАН. Поради това съдът им се доверя.
Настоящият съдебен състав дава вяра на Вътрешните правила за работна заплата на
.........., Трудов договор № 3/13.05.2019г., справките от НАП и справката за предадени за
регистрация договори за В. А., тъй като те са обективни и непредубедени писмени
доказателства, които взаимно се допълват, както и намират опора в кредитираните по-горе
свидетелски показания. От съвкупната им преценка СРС установява, че от 14.05.2019г.
Дружеството – жалбоподател и свидетелят А. са били в трудово-правни взаимоотношения,
вкл. и към процесните месеци.
Приложените на лист 36-38 от делото ведомости за заплати също следва да се
кредитират от съда, тъй като са обективни, непредубедени и достоверни писмени
доказателства, които намират опора в показанията на свидетелите Н.Г., Р.А., В. А. и Д. И.,
Протоколите за извършена проверка с № ПР2134765/29.11.2021г. и с №
ПР2131218/22.10.2021г., Сигнал с вх. № 21087292/23.09.2021г. и АУАН. Същевременно
ведомостите за месец март, април и май 2021г. не се опровергават от показанията на Л. И. и
Д. Ч. (тъй като съдът не ги кредитира в частта относно твърдяното плащане на заплата на А.
в плик), както и не се оборва от приложените на лист 75-78 и лист 109 от делото писмени
документи, тъй като начисляването на заплатите, както и плащането на осигурителни
вноски и данък от .......... не доказва, че В. А. е получил заплатите си за периода март – май
2021г.
Като обективни, достоверни и непредубедени съдът дава вяра на наличните по
делото аналитичен регистър на .......... (на лист 75 от делото) и справка за начислени
възнаграждения, осигурителни вноски и данък за периода март – май 2021г. от .......... (на
лист 109 от делото), още повече, че те намират опора и в кредитираните по-горе справки от
НАП.
Запорното съобщение, поканата за доброволно изпълнение, Изпълнителният лист и
Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
са еднопосочни, обективни и достоверни писмени доказателства, които намират опора и в
показанията на свидетелите В. А., Л. И. и Д. Ч.. Поради това съдът кредитира писмените
доказателства, приложени на лист 31-35 от делото, макар, че не счита, че те доказват пряко
или косвено тезата на жалбоподателя за това, че е платил заплатите на А. за март, април и
май 2021г.
Сигналът на лист 80-81 и лист 110-111 от делото в случая намира опора в
показанията на св. А.. Поради това и доколкото има достоверна дата, съдът го кредитира.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на Протоколите за извършена проверка,
приложени на лист 15-21 от делото, тъка като констатациите от тях (и в частност тези,
касаещи неизплатените трудови възнаграждения на В. А. в периода март – май 2021г.)
намират опора в показанията на свидетелите Н.Г., Р.А., Д. И. и В. А., както и в АУАН на
лист 12-13 от делото, ведомостите за заплати на лист 36-38 от делото и Сигнала на лист 80-
8
81 и лист 110-111 от делото. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото и
двата Протокола съдържат подпис на управителя на .........., съдът приема, че със сигурност
констатациите от тези Протоколи са били узнати от представител на Дружеството –
жалбоподател. Освен това, доколкото в Протокол за извършена проверка № ПР2131218 от
22.10.2021г. изрично е записано, че дадените предписания могат да се обжалват по реда на
чл.81 и сл. от АПК в 14-дневен срок от съобщаването им и в случая този Протокол е връчен
на управителя на .......... на 22.10.2021г. и няма данни да е обжалван, съдът приема, че
Протокол за извършена проверка № ПР2131218 от 22.10.2021г. е влязъл в сила на
08.11.2021г. и дадените с него предписания са станали задължителни за изпълнение от
........... Тук е местото да се посочи, че доколкото процесното нарушение е квалифицирано по
чл.415, ал.1 от КТ, а не по чл.128, т.2 от КТ, в това производство съдът не преценява
законосъобразността на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка №
ПР2131218 от 22.10.2021г., тъй като тяхното оспорване е можело да стане по реда на АПК и
след като същите са влезли в сила - те подлежат на изпълнение и не могат да бъдат
проверявани, респ. ревизирани от настоящия съдебен състав.
От съвкупната преценка на Протоколите за извършена проверка с №
ПР2134765/29.11.2021г. и с № ПР2131218/22.10.2021г. се установява, че на Дружеството –
работодател е било издадено предписание № 13 (подробно цитирано по-горе), за което от
.......... не са предоставили доказателства за изпълнението му. Тук е моментът да се посочи,
че СРС кредитира и изходящия от управителя на .......... документ, приложен на лист 25 от
делото, тъй като съдържа неизгодни за издателя му факти, че Дружеството – работодател не
представя документи, доказващи изпълнението на предписанията от 22.10.2021г.
С оглед нормата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ и доколкото констатациите от АУАН №
22-2100105 от 29.11.2021г. намират опора, както в Протоколите за извършена проверка, така
и в Сигнала, Трудвия договор, ведомостите за заплати за март, април и май 2021г. и в
показанията на свидетелите Н.Г., Р.А., Д. И. и В. А., този съдебен състав прецени, че следва
да кредитира и Акта.
Призовките и поканата на лист 22-24 от делото са взаимно допълващи се, обективни и
достоверни писмени доказателства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че на
22.10.2021г. и на 12.11.2021г. от Дирекция „Инспекция по труда“ - София са изпратили
призовки, адресирани до .......... и получени от управителя на Дружеството, с които е
изискано представянето на документи във връзка с изпълнение на предписанията, дадени с
Протокол за извършена проверка от 22.10.2021г., а на 16.11.2021г. управителят на
Дружеството – жалбоподател е получил лично и покана за съставяне на АУАН. Поради това
настоящият съдебен състав приема, че с тези писмени доказателства се установява, че са
изпълнени изискванията на чл.402, ал.1, т.2 от КТ и чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Приложените на лист 43-57 от делото писмени доказателства представляват
официални документи, които имат доказателствена сила за посочените в тях факти и
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № ЧР-977 от 21.08.2017г. на
Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и
9
длъжностната характеристика на лист 46-50 от делото се установява, че Димо Георгиев
Иванов е бил Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София и като такъв по силата
на т.4 от Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
агенция „Главна Инспекция по труда” е имал правото да издава Наказателни постановления,
вкл. и процесното НП. От Заповед № ЧР-1106 от 17.10.2017г. на Изпълнителния Директор
на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”, длъжностната характеристика на
лист 53-57 от делото и удостоверението на лист 51 от делото става ясно, че св. Н.Г. е същото
лице като Наталия Станилевич и че съответно е заемала длъжността „главен инспектор“ в
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, а като такава /според длъжностната си
характеристика/ е имала задължение да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Поради това
СРС приема, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
оправомощени за това лица.
Писмото от СРС – ГО на лист 66 от делото също следва да се кредитира, тъй като
изхожда от държавен орган и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.
Освен това се потвърждава и от показанията на св. А.. Въз основа на този документ и
показанията на свидетеля СРС приема, че между .......... и В. С. А. не е имало и не се водят
граждански дела, което означава, че касателно трудовите възнаграждения на А. за март,
април и май 2021г. работникът не е водил и не води трудово-правни спорове с Дружеството
– жалбоподател, поради което в конкретния казус не намират приложение разпоредбите на
чл.404, ал.3 и ал.4 от КТ.
Приложените на лист 9-11 от делото документи от Еконт имат достоверна дата,
поради което съдът ги кредитира и приема, че жалбата срещу процесното НП е била
подадена по пощата на дата 27.12.2021г. , т.е. в законоустановения срок за обжалване на
Наказателното постановление.
Процесуалният представител на Дружеството - жалбоподател е представил по делото
Наказателни постановления № 22-2100099/20.12.2021г., № 22-2100100/20.12.2021г., № 22-
2100101/20.12.2021г., № 22-2100102/20.12.2021г., № 22-2100103/20.12.2021г., № 22-
2100104/20.12.2021г., № 22-2100106/20.12.2021г. и № 22-2100107/20.12.2021г. Доколкото те
са обективни и непредубедени, но същевременно няма данни дали са влезли в сила, съдът ги
кредитира като съществуващи и може да приеме единствено, че срещу .......... са били
издадени и други Наказателни постановления от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София за нарушения по чл.415, ал.1 от КТ. След съпоставка с номера на
предписанието от обжалваното НП и тези, вписани на лист 89-100 и лист 103-106 от делото,
СРС установи, че те се отнасят за предписания с друг номер и относно друг период на
неизплащане на трудовите възнаграждения на А.. Доколкото тези НП няма данни да са
влезли в сила, констатираните с тях нарушения на КТ могат да се отчетат от съда
единствено при преценка на обществената опасност на деянието и дееца.
Съдът остави извън доказателствения анализ и съответно не кредитира Възражението
срещу АУАН (на лист 40-42 от делото) и декларацията от управителя на .......... (на лист 119
от делото), тъй като това са изявления по съществото на спора, които имат характера на
10
становище на страна по делото, а не представляват писмено или гласно доказателство.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния /към декември 2021г./
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно приложените по делото длъжностни характеристики на Димо Георгиев
Иванов и на Наталия Станилевич, удостоверението за идентичност на лице с различни
имена и Заповеди на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ с № 3-0058/11.04.2014г., с № ЧР-977/21.08.2017г. и с № ЧР-1106/17.10.2017г. (и
изложените във връзка с тези доказателства мотиви по-горе), съдебният състав приема, че
процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от компетентни лица.
Нарушението е извършено на 12.11.2021г., констатирано е на 29.11.2021г., на същата
дата /29.11.2021г./ е съставен АУАН, а НП е издадено на 20.12.2021г. Поради това СРС
приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователна е претенцията на жалбоподателя за неяснота на датата на извършване
на нарушението, тъй като в АУАН и НП изключително подробно и ясно е отбелязано, че
предписание № 13 е дадено с Протокол за извършена проверка от 22.10.2021г., цитирано е
съдържанието на това предписание, посочен е срокът за неговото изпълнение /до
11.11.2021г./ и е отбелязано, че нарушението е извършено на 12.11.2021г., а е констатирано
/т.е. установено/ на 29.11.2021г. Поради това няма неяснота относно датата на извършване
на нарушението. Посочването на други дати освен датата на нарушението е единствено, за
да се опише нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията на чл.42,
респ. чл.57 от ЗАНН. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в Акта, в НП и помежду им. Доколкото в случая става въпрос за неизпълнение
на предписание, чийто срок е бил до 11.11.2021г., то правилно от страна на
административно – наказващия орган е прието, че нарушението е извършено на първия ден
след изтичането на срока на предписанието, т.е. на 12.11.2021г., тъй като с изтичането на
срока и с бездействието (неизпълнение на предписанието) нарушението по чл.415, ал.1 от
КТ е довършено. В Акта и в Наказателното постановление ясно е посочено съдържанието на
предписанието и това, че то не е било изпълнено в срок. Посочени са и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението като е обърнато внимание на ведомостите за процесния
период, според които трудовите възнаграждения на А. са начислени, но не са били
представени документи, удостоверяващи изплащането на възнагражденията на А. за
периода от март до май 2021г. Поради това СРС счита, че административно – наказателното
обвинение срещу .... е достатъчно ясно и разбираемо и не са били нарушени правата на
11
работодателя да научи какво нарушение му се вменява.
В хода на служебната проверка от съда се констатира, че са изпълнени изискванията
на чл.416, ал.3 и ал.6 от КТ, вр. чл.40, ал.1 и ал.3, чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
На страница 2, абзац 3 от жалбата е записано, че се обжалва и АУАН № 22-2100105
от 29.11.2021г. Доколкото по реда на глава III, раздел V от ЗАНН подлежат на обжалване
само актовете, посочени в чл.58д от ЗАНН (Наказателни постановления, Предупреждението
по чл.28 от ЗАНН, Резолюцията за прекратяване на административно-наказателното
производство и Електронния фиш), а АУАН не е сред изрично изброените актове в чл.58д от
ЗАНН, то следва, че това искане на жалбоподателя не може да бъде уважено. Срещу Акта
може да се направи възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, каквото жалбоподателят в
конкретния случай е депозирал, поради което и след като съдът не констатира пороци при
съставянето на АУАН, то на основание чл.416, ал.1, изр.2 от КТ съдебният състав кредитира
АУАН № 22-2100105 от 29.11.2021г.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че от една и съща проверка били
съставени 9 Акта и съответно били издадено 9 Наказателни постановления, с което
административно-наказващият орган реализирал „институционален тормоз и злоупотреба с
институционални правомощия“. На първо място в закона няма ограничение колко Акта и
НП могат да бъдат издадени във връзка с една и съща проверка. Установяването на няколко
административни нарушения и издаването на няколко Акта и Наказателни постановление в
никакъв случай не може да бъде квалифицирано като „институционален тормоз“, тъй като
представлява изпълнение на правомощията /и длъжностни задължения/ на актосъставителя
и на наказващия орган. Доколкото за всяко нарушение следва да се налага отделно
административно наказание, неоснователни се явяват и претенциите на жалбоподателя за
несъразмерност. За разлика от наказателното производство и института на продължаваното
престъпление по смисъла на чл.26 от НК, в административно - наказателното производство
подобен термин няма. Това е така, защото според чл.18 от ЗАНН когато с едно деяние са
извършени няколко нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Поради
това констатирането на отделни нарушения от страна на .... неминуемо води и до налагането
на отделни административни наказания – без значение дали с отделни или с едно
Наказателно постановление. Въпреки изричните отговори на свидетелите, извършили
проверката на .... на въпроси на адв. ......., че проверяващото лице решава как да обедини
месеците, за които да издаде предписание, с оглед релевираните в жалбата доводи в тази
връзка следва да се посочи, че доколкото нарушението е с правна квалификация по чл.415,
ал.1 от КТ, то е от значение дали е изпълнено конкретното предписание, а не за колко
месеца неизпратено възнаграждение се отнася самото предписание.
Настоящият съдебен състав не споделя и друга теза, застъпена в жалбата, а именно,
че НП е издадено на основание чл.415, ал.1 от КТ, но ПАМ не е била издадена, а са били
издадени задължителни предписания по чл.415, ал.2 от КТ, тъй като чл.415, ал.2 от КТ
препраща към чл.405а, ал.4 от КТ и е неотносим за конкретния правен спор, тъй като в
12
случая предписанието на Дирекция „Инспекция по труда“ – София не е работодателят да
предложи на В. А. сключване на трудов договор, а да му плати уговореното трудово
възнаграждение за месеците март, април и май 2021г. в срок до 11.11.2021г. Поради това
разпоредбата на чл.415, ал.2 от КТ изобщо не е приложима в конкретния казус. Доколкото в
случая е издадено предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, което е
задължително, то чл.415, ал.1 от КТ предвижда, че неизпълнението на такова предписание се
санкционира с административно наказание.
Водим от изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че в случая не са
допуснати съществени процесуални нарушения (заради които Наказателното постановление
да следва да се отмени на формално основание) и спорът следва да се реши по същество.
Съгласно чл.415, ал.1 от КТ който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. Доколкото принудителните
административни мерки са посочени в чл.404, ал.1 от КТ и в чл.404, ал.1, т.1 от КТ като
принудителна административна мярка е посочено даване на задължително предписание на
работодател за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство, а в чл.404, ал.1,
т.12 от КТ е записано, че контролните органи могат да дават и задължителни предписания
на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след
прекратяване на трудовите правоотношения, то следва, че неизпълнението на задължително
предписание на контролен орган /включително и когато се отнася до изплащане на трудово
възнаграждение/ представлява неизпълнение на принудителна административна мярка, т.е.
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
За да е реализирано това нарушение следва да се установи, че контролният орган е
дал предписание и че същото не е изпълнено. В случая от кредитираните по-горе писмени и
гласни доказателства съдът установи, че на .... (в качеството му на работодател на В. С. А.) е
било дадено предписание в качеството на „работодател“ да плати на А. уговореното трудово
възнаграждение за месеците март, април и май 2021г. (съгласно чл.128, т.2 от КТ) - със срок
за изпълнение до 11.11.2021г.
Според нормата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От кредитираните
гласни доказателства, Трудовия договор и справките от НАП следва, че към март, април и
май 2021г. А. е бил в трудово-правни отношения с Дружеството – жалбоподател, което
означава, че към периода март – май 2021г. работодател /по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ/
на В. С. А. е бил ........... От ведомостите на лист 36-38 от делото, Сигнала на лист 80-81 и
лист 110-111 от делото, Протоколите за извършена проверка, приложени на лист 15-21 от
делото, показанията на свидетелите Н.Г., Р.А., Д. И. и В. А., както и от АУАН на лист 12-13
от делото следва, че работодателят е изпълнил спрямо А. задължението си по чл.128, т.1 от
КТ да начисли във ведомостите за заплати за месец март, април и май 2021г. трудовите
възнаграждения на лицето, но не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ, тъй като
не е доказано с подпис на А. във ведомостта или с друг платежен документ, че В. А. е
13
получил заплата за месец март, април и май 2021г.
Съгласно чл.404, ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат по
своя инициатива, с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,
да прилагат принудителни административни мерки, една от които е даването на
задължително предписание на работодателя за отстраняване нарушения на трудовото
законодателство, вкл. и за изплащане на трудови възнаграждения на лица, с което трудовите
правоотношения вече са прекратени. Именно доколкото при проверка от служителите на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София в периода от 22.10.2021г. до 29.11.2021г. е
установено, че .......... в качеството си на работодател е начислил, но не е изплатил на В. А.
уговореното трудово възнаграждение за месец март, месец април и месец май 2021г. и така е
нарушил чл.128, т.2 от КТ, контролните органи са дали на Дружеството – работодател
задължително предписание № 13 - .......... в качеството си на „работодател“ да изплати на В.
С. А. съгласно представените ведомости за работна заплата за периода март – май 2021г.
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за периода от март до май
2021г. съгласно чл.128, т.2 от КТ – при даден срок за изпълнение на предписанието до
11.11.2021г.
По делото е доказано, че управителят на .......... е получил на 22.10.2021г. срещу
подпис препис от Протокол за извършена проверка с № ПР2131218 от 22.10.2021г. Поради
това СРС приема, че за работодателя е възникнало задължение да изпълни предписание №
13. Срокът за изпълнение на предписание № 13 е до 11.11.2021г. От кредитираните по-горе
гласни и писмени доказателства се установява, че до 11.11.2021г. /а и след това, вкл. по
време на съдебното следствие пред СРС/ Дружеството – жалбоподател не е изплатило на св.
А. трудовите му възнаграждения за месеците март, април и май 2021г. Това означава, че
работодателят не е изпълнил даденото му предписание № 13 в срок. Поради това СРС
приема, че .......... е извършило вмененото му нарушение по чл.415, ал.1 от КТ от обективна
страна.
От субективна страна следва да се посочи, че административно – наказателната
отговорност на Дружеството е обективна и безвиновна.
Водим от изложеното и на основание чл.415, ал.1 от КТ административно –
наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на
.......... в качеството му на работодател на В. А. за неизпълнено предписание № 13, дадено от
Дирекция „Инспекция по труда“ – София с Протокол за извършена проверка с № ПР2131218
от 22.10.2021г.
Според настоящия съдебен състав процесното деяние се характеризира като такова с
висока степен на обществена опасност - предвид това, че става въпрос за неизпълнено
предписание не само в дадения от Дирекция „Инспекция по труда“ – София срок до
11.11.2021г., а изобщо не се доказа да е изпълнено процесното предписание. От друга страна
неизпълненото предписание касае неизплатено трудово възнаграждение за период от три
месеца, които са отдалечени с повече от година от настоящия момент. В изготвените
14
Протоколи за извършена проверка се вижда, че Дружеството – работодател е допуснал и
други /немалко на брой/ нарушения на трудовото законодателство все срещу едно и също
лице. Поради това СРС приема, че нормата на чл.28 от ЗАНН в случая е неприложима. По
делото няма данни нарушението да е отстранено веднага след установяване му и няма
безспорни доказателства, че от него не са произтекли вредни последици за В. А.. Поради
това следва, че за конкретния казус е неприложима и нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита констатираните
множество нарушения на трудовото законодателство от страна на .......... по отношение на В.
А., извършени за дълъг период от време - две години (съгласно Протоколите за извършена
проверка с № ПР2134765/29.11.2021г. и с № ПР2131218/22.10.2021г. и Наказателните
постановления, приложени на лист 89-100 и лист 103-106 от делото). Смекчаващи
отговорността обстоятелства липсват. С оглед съотношението на смекчаващите към
отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът счита, че на
.......... следва да бъде определена имуществена санкция в размер под средния и малко над
минималния, предвиден в закона, т.е. „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Доколкото, обаче, настоящото производство е образувано по жалба на .......... и съдът не
може да влошава положението на жалбоподателя, следва определеният от административно
– наказващия орган размер на имуществената санкция /1500 лева/ да се потвърди.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди, а жалбата на .......... следва да
се остави без уважение, тъй като се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от
23.12.2021г.) учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. Дирекция „Инспекция
по труда” - София) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 10
състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН в полза на Дирекция „Инспекция по труда” - София следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело е имало четири открити съдебни заседания пред СРС – 10 състав
с участието на юрк. Стоянова и юрк. ......... В рамките на производството пред СРС – 10
състав процесуалните представители на въззиваемата страна са проявили процесуални
усилия да защитят тезата си. Поради това, но и доколкото самият правен спор не се
отличават с фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да
15
заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - София юрисконсултско възнаграждение в
размер около средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 110
(сто и десет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2100105 от 20.12.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на .... (в качеството
на работодател) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева.
ОСЪЖДА .... с ЕИК ********* (понастоящем с фирма/наименование - „Лион Фарм“
ЕООД) със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1700, район „Лозенец”, ул.
„Асен Разцветников“ № 1А, № 1, бл.1, вх.А, ет. -1, офис № 2, с управител и едноличен
собственик на капитала : Ф.Н.И., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - София за
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 110 (сто и
десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16