Определение по дело №16177/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45708
Дата: 21 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20221110116177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45708
гр. София, 21.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110116177 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи декларация за
имуществено състояние, както и документи, удостоверяващи семейното му положение,
доходи и тези на семейството му, здравословното му състояние, трудовата му заетост,
възрастта и други обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи обстоятелствата,
които ще се установяват с исканите двама свидетели.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.03.2024 г. от 10:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ответника и препис
от писмения отговор.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Г. Д. М. е предявил против М. К. Н. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 13 656,27 лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от това, че ответникът е увредил
здравословното състояние на ищеца чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на лицето, с
който е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК,
квалифицирани като лека телесна повреда - фрактура на лицевата кост, избИ.е на два зъба и
“комоцио церебри”, както и сумата от 6343,73 лева, представляваща имуществени вреди, от
която: 3751,73 лева, сторени във връзка с увреждането разходи за лечение и възстановяване,
в т.ч. закупуване на лекарства, болнични лечения, прегледи, рентгенографии, скенер,
зъботехнически процедури, 900 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по ДП № ..... г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. ..... г. по описа на СРП
1
/500 лева/ и по н. ч. х. д. № ... г. на СРС, 112 състав /400 лева/ и 1692 лева - вреди от
неупражняване на трудова дейност, изразяващи се в разликата между реално получаваното
трудово възнаграждение и обезщетението, получавано за периода 25.09.2017 г. - 17.11.2017
г. поради временна неработоспособност вследствие на увреждането, ведно със законната
лихва от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 25.09.2017 г., около 17:30 часа, в гр. София, кв. “...... пред магазин
за автоаксесоари на “....” ООД, чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на лицето
ответникът му причинил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на лицевата
кост, избИ.е на два зъба и комоцио церебри”, които представлявали разстройство на
здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК. Излага, че в резултат на нанесения удар е
изпаднал в безпомощно състояние и е изгубил съзнание, поради което с линейка бил
транспортиран до болнично заведение, където му били извършени хирургически
интервенции и лечение. Изяснява, че на 05.10.2017 г. претърпял и хирургическа
интервенция - екстракция на зъби, като цялостното проведено лечение обусловило
временната му неработоспособност в период от два месеца. Заявява, че след инцидента
ответникът бил задържан и привлечен в качеството на обвиняем с постановление от
05.12.2017 г. по ДП № ..... г., пр. пр. ..... г. на СРП, което производство обаче било
прекратено с доводи, че деянието е престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия. На 27.06.2018 г. ищецът подал частна тъжба срещу ответника, въз основа на
която било образувано н. ч. х. д. № 1-823/2018 г. на СРС, 112 състав. В хода на съдебното
следствие била назначена СМЕ, от която се установило, че уврежданията покриват състава
на средна телесна повреда по НК, с оглед на което съдът прекратил съдебното производство
на основание чл. 287, ал. 7 НПК с доводи, че престъплението е от общ характер, а ДП било
възобновено за довършване на процесуално-следствените действия. Наказателното
производство било прекратено с указания за подаване на частна тъжба поради това, че
деянието е престъпление от частен характер. В законовия срок ищецът подал частна тъжба,
въз основа на която било образувано н. ч. х. д. № 10148/2020 г. на СРС, 16-ти състав, по
което ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1
НК. Излага, че присъдата е влязла в сила на 05.12.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Оспорва, че
твърдените от ищеца вреди са вследствие на деянието, за което е признат за виновен с влязла
в сила присъда. Оспорва, че претендираните като имуществени вреди заплатени адвокатски
възнаграждения са във връзка с водените срещу него наказателни производства. Оспорва, че
представените от ищеца фактури и касови бонове са издадени във връзка с проведено от
ищеца лечение за възстановяването му от нанесените на 25.09.2017 г. увреждания. Намира,
че ищецът се е възстановил от инцидента още на същия ден, тъй като видно от
медицинските документи уврежданията били с характер на “временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”. Оспорва, че дължи разликата между получаваното от ищеца
обезщетение за временна неработоспособност и реално получаваното от него трудово
възнаграждение. Оспорва размера на претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди като прекомерен.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер,
както и причинната им връзка с противоправното поведение на ответника.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
2

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3