№ 7802
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110103905 по описа за 2022 година
Предявени са в кумулативно съединение установителни искове искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ООД е подал срещу ответника „ФИРМА „ЕООД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 2904,83лева , представляваща
задължение за извършени счетоводни услуги за периода от 24.04.2019г. до 23.03.20г., за
което са издадени фактури № **********/24.04.2019г., №**********/20.06.2019г.,
№**********/23.07.2019г.,№**********/12.08.19г.,№**********/12.09.19г.,
№**********/23.03.20г., заедно със законната лихва от 06.04.2021 г. до погасяване на
задължението, и за сумата 498,52лева, представляваща мораторна лихва за периода
25.04.2019г.- 05.04.2021г. , въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр.д. № 19297/21г. на СРС,69с-в. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК са предявени искове за установяване на вземанията по заповедта.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно отношение по
силата на договор за извършване на счетоводни услуги през периода 25.04.19г.- 23.03.20г. ,
които били извършени по възлагане на ответника, за което били издадени фактури , по
които ответникът не заплатил изцяло дължимото възнаграждение в претендираните
размери.
Поради изпадане на ответника в забава за заплащането им, претендира и обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Моли съда да установи вземанията по заповедта.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че не се установява валидно
1
облигационно отношение между страните и че ищецът не е изпълнил точно. Моли съда да
отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД :
Предявеният иск е за установяване на вземане за заплащане на дължимото
възнаграждение по договор за счетоводни услуги. В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника с посоченото в исковата
молба съдържание, че е изпълнил задълженията си, а за ответника е възникнало
задължението за плащане на възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Процесният договор е неформален и се счита сключен с постигане на съгласие по
съществените елементи /предмет и цена/, което съгласие може да бъде изразено както
изрично, така и конклудентно. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Предявеният иск е обоснован с доводи за сключен между страните договор за
счетоводно обслужване, по силата на който ответникът, в качеството му на възложител,
възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител, да извърши счетоводни услуги, за което
са издадени съответните фактури.
Релевантните по делото въпроси, с оглед предмета на доказване, са наличие на валидна
облигационна връзка между страните, извършване на работата, съобразно уговореното в
договора, приемане на извършената работа и заплащане цената на услугата .
Представени по делото са писмени доказателства- копие на процесните фактури,
справки-декларации за ДДС , справка от НАП , договор за счетоводно обслужване с
възложител“ФИРМА“ЕООД и изпълнител „ФИРМА“ООД , Констативен протокол от
02.06.21г., подписан между страните , с който възложителят потвърждава , че за периода на
действие на договора между страните 01.114г.- 31.12.19г. всички действия на изпълнителя
по повод изпълнение на договора са извършени с негово знание и с негови управленски
изисквания , както и че приема и потвърждава всички изготвени и подадени счетоводни
отчети и декларации към НАП ,НСИ и други институции от изпълнителя.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че процесните
фактури са осчетоводена в счетоводствата на страните, по партидите на съконтрахентите,
като по тях ответникът е ползвал полагащият се данъчен кредит. Вещото лице заключава
още, че не е осчетоводено заплащане по фактурите от страна на ответника в претендирания
от ищеца размер, както и че счетоводствата на страните са водени редовно. При извършена
2
проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило , че по фактурите е
извършено от ответника частично плащане на сума от 442,30лева – по фактура №
**********/24.04.19г. , като по тази сума е останал незаплатен остатък от 437,83лева , който
незаплатен остатък се претендира по посочената фактура в настоящото производство.
Законната лихва върху сумите по фактурите вещото лице е изчислило в размер общо на
478,71лева за периода 24.04.19г.- 06.04.21г.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Договорът за извършване на услуги е консенсуален, законът не предвижда като условие
за валидност спазването на определена форма и същият се счита за сключен с факта на
постигнатото съгласие между страните, който факт по делото е безспорно установен. Тъй
като се касае за неформална сделка, писмената форма има само доказателствено значение, а
не представлява условие за нейната действителност. В случая, от правно значение е освен
фактът на съвпадане на насрещните воли и извършване на описаната дейност по счетоводни
услуги за процесните периоди от изпълнителя по договора, и приемането на работата, което
може да бъде установявано с всички допустими по ГПК доказателствени средства. По
делото са представени като доказателство подписания между страните договор за
счетоводно обслужване , подписан констативен протокол относно периода на действие на
договора между страните и потвърждаване действията на изпълнителя от възложителя по
повод неговото изпълнение , пълномощно, издадено от възложителя на изпълнителя за
извършване на определени действия във връзка с изпълнение на поетите с договора
задължения, справки –декларации по ЗДДС, подадени пред НАП във връзка с
представените по делото фактури. Налице са и фактури, издадени от ищеца , които
съдържат вида и обема на работата , стойността и начина на плащане , имената на страните,
които съответстват на описаните в договора . Посочените във фактурите стойности съвпадат
с описаните в справките , приложени към тях.
На следващо място, съдът намира за установен факта, че работата е приета от
възложителя без забележки относно вида, количеството и качеството на описаните в
справките и фактурите видове работи, тъй като по делото не са налице данни възложителят
да е направил възражение досежно вида, количеството и качеството на извършената работа
/решение № 69 от 13.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 647/2003 г., ТК, I о./. На следващо място,
ответникът е осчетоводил съставените фактури и е ползвал данъчен кредит по тях , като
фактът на осчетоводяване на фактурите от ответника означава приемането на възложената
работа по см. на чл. 266 ЗЗД /в същия смисъл е решение № 427 от 3.07.2007 г. на ВКС по т.
д. № 190/2007 г., ТК, I о/ . В този смисъл са и решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 593/2009 г., II т. о. „Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване”, и решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС
по т. д. № 454/2008 г., II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Макар и касаещи
правоотношение между страните, възникнало от договор за продажба, то
3
материалноправният въпрос, който е значим е този за правните последици от реализиране
правото на данъчен кредит. От момента на приемането на извършената работа, съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за ответника възниква задължението да заплати на
изпълнителя уговореното възнаграждение /в т.см. р. № 395 от 21.06.2004 г. на ВКС по гр. д.
№ 1565/2003 г., II о/.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установяват размерите на
дължимите от ответника суми, които по главния иск съвпадат с търсените от ищеца, а по
акцесорния за мораторна лихва за забава предвид заключението на вещото лице , следва да
бъде редуциран размера, до който искът подлежи на уважаване съобразно заключението.
Предвид изложените по-горе съображения, за неоснователни съдът намира релевираните от
ответника с отговора възражения .
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски съразмерно на уважените искове, които
възлизат в исковото производство в размер на 1031,54лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице , и в размер на 67,10 лева – за
заплатена по ч.гр.д. № 19297/21г. по описа на СРС, 69с-в държавна такса.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени по делото разноски, и такива
не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ФИРМА“ЕООД, ЕИК ****** дължи на „ФИРМА „ООД, ЕИК
******** сумата от 2904,83лева , представляваща задължение за извършени счетоводни
услуги през периода 24.04.2019г.- 23.03.2020г. по договор за счетоводно обслужване между
страните от 03.12.2014г., за което са издадени фактури № **********/24.04.2019г.,
№**********/20.06.2019г., № **********/23.07.2019г.,№**********/12.08.19г.,
№**********/12.09.19г.,№**********/23.03.20г., заедно със законната лихва от 06.04.2021
г. до погасяване на задължението, както и сумата от 478,71лева, представляваща
мораторна лихва за периода 25.04.2019г.- 05.04.2021г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 19297/21г. на СРС,69с-в. , КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за мораторна лихва за забава за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от 498,52 лева/ или за разликата от 19,81лева/ .
ОСЪЖДА „ФИРМА“ЕООД, ЕИК ****** да заплати на „ФИРМА „ООД, ЕИК
******** сумата от 1031,54 лева, представляваща разноски в исковото производство, и
сумата от 67,10лв.- разноски по ч.гр.д. 19297/21г. по описа на СРС, 69с-в.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5