Мотиви към присъда №5/27.06.2019 година по ВНОХД №189 по описа на Апелативен
съд – Варна за 2019 година:
Производството е по реда на Глава
21 от НПК.
С присъда №8/06.02.2019 година, постановена по НОХД
№1014/2018 от Окръжен съд – Варна, подсъдимият С.Х.С. е признат за
невинен и оправдан по обвинение за престъпление по чл.302 т.2 б.а вр. чл.301
ал.1 пр.пр.1 и 2 от НК.
Присъдата е атакувана с протест, в
който се твърди грешка на първоинстанционния съд при логическия анализ на доказателствата,
довела и до нарушение на материалния
закон. Искането към въззивната инстанция е за отмяна на съдебния акт и
постановяване на нова присъда, с която подс.С. да бъде осъден по обвинението за
престъпление по чл.302 т.2 б.а вр. чл.301 ал.1 пр.пр.1 и 2 от НК.
В пренията на съдебното заседание
във въззивната инстанция протестът се поддържа, но според становището на
представителя на апелативната прокуратура инкриминираната деятелност е
съставомерна по чл.301 ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия пледира
в полза на правилността на атакуваната присъда, защото подс.Стоянов е изпълнил
служебните си задължения, а дали е взел
или не пари, в случая е без значение.
В лична защита и в последната си
дума подс.С. моли да бъде признат за невинен.
Варненският апелативен съд, като
обсъди доводите в протеста и становищата на страните в съдебното заседание,
след като по реда на чл.313 и чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, прие че са налице основания за нейната отмяна и постановяване
на нова осъдителна присъда при следните аргументи от фактическа и правна
страна:
I.От
фактическа страна:
С обвинителен акт ОП-Варна е
повдигнала на подс.С. обвинение пред съда за престъпление по чл.302 т.2 б.а вр.
чл.301 ал.1 пр.пр.1 и 2 от НК, защото на
10.03.2017 год. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице-митнически
инспектор, длъжностно ниво 11 в Сектор „Митнически мобилни групи", Отдел
„Координация и митнически мобилни групи", Дирекция „Митническо разузнаване
и разследване" при Централно митническо управление, с ранг IV младши към
Агенция Митници, поискал от Мартин П. дар, който не му се следва, а именно
сумата от 400 лева и приел на същата дата от същото лице сумата от 400 лева, за да не извърши действия по
служба - за да не състави АУАН на Мартин П. за нарушаване на чл.126 ал.1 от
Закона за акцизите и данъчните складове, каквито са задълженията му по закон,
като по този начин не извършил действие по служба съгласно чл. 128 ал.1 и 2 от ЗАДС, в нарушение на чл.12 ал.З от Правилата за дейността на митническите
мобилни групи, съгласно която „Протоколите за проверките се въвеждат в
електронен регистър, получавайки пореден номер. Регистърът съдържа следната
информация:
1 .Пореден номер;
2. Дата;
3.Закон (ЗМ или ЗАДС);
4.Отдел/сектор;
5.Проверявано лице;
6.ЕГН/ЛНЧ/ЕИК на проверяваното
лице;
7.Вид на обекта или място на
извършване на проверката;
8.Адрес или други
идентификационни данни за мястото на извършване на проверката;
9.Констатации/нарушения;
10.Взети проби;
11.Иззети/задържани стоки;
12.3абележки
и в нарушение на точка V,
предложение 1, абзац 10 от Указанията относно контрола върху акцизните стоки,
осъществяван чрез физически проверки по реда на ЗАДС, приети със Заповед
№ЗАМ-277/02.04.2014г. на Директора на Агенция „Митници", съгласно които
„При извършване на покупка на акцизни стоки от и под наблюдение на митническите
органи /контролна покупка в протокола за проверка по точка V се посочва
следната задължителна информация:
-какви стоки са били закупени и
тяхното количество;
-стойност на покупката в лева (при
закупени повече стоки, се посочват единична цена и обща стойност);
-документите, издадени при продажбата (фискален бон или друг удостоверителен
документ), ако са издадени такива;
-име и адрес на лицето, закупило стоката (при контролна
покупка, която не е извършена от проверяващия екип);
-други обстоятелства от значение за
контролната покупка,
като подкупът да е поискан чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебно положение - заявил, че ако не
получи исканата сума, ще състави АУАН, в който ще констатира незаконно държане
и предлагане на акцизна стока -етилов алкохол в магазин, находящ се в гр.Варна,
ул."Фредерик Жолио-Кюри" бл.51-в, стопанисван от „Христа ВМ"
ООД, със собственици Хриска П.а и Веселин П..
Първоинстанционното съдебно
производство е протекло при общите условия, като посредством събраните и проверени
доказателства и техни източници се установяват накратко следните фактически
положения:
Подсъдимият С.С. бил назначен на длъжност „митнически инспектор“ в
Сектор „Митнически мобилни групи", Отдел „Координация и митнически мобилни
групи", Дирекция „Митническо разузнаване и разследване" при Централно
митническо управление, с ранг IV младши към Агенция Митници.
Съобразно подписаната на
14.11.2016 година длъжностна характеристика, той бил ангажиран с пряк
митнически надзор и контрол, с точното прилагане на нормативните актове и на
административно-наказателни разпоредби, като издава АУАН1, с участие в мобилни
митнически групи.
В началото на месец март 2017
година подс.С. посетил магазин за захарни изделия, алкохол и ядки в гр.Варна,
ул.“Фредерик Жолио Кюри“ бл.51-в, стопанисван от „Христа ВМ“ООД. В този обект
работил св.Мартин П.. Под предлог за лично тържество подсъдимият се интересувал
от продажба на домашна ракия. Свидетелят от своя страна приел да потърси такава,
като двамата разменили телефоните си.
В горната връзка св.П. говорил с
дядо си св.Х., който приел да продаде 80 литра от собствената си домашна ракия
по 8.50 лева за литър и срещу 10 лева разходи за транспорт. За възможностите
свидетелят уведомил подсъдимия. Договорили се на 10.03.2017 година да се
осъществи покупката на ракия.
Според издаден служебен график на
митническите мобилни групи, на 10.03.2017 година подсъдимият и св.Славчо П.
формирали „екип 1-Варна", със задължение за оперативни проверки от 09:00
часа до 17:30 часа.
На тази дата сутринта подс.С.
уведомил по телефона прекия си началник св.Мариана Русева, че ще извърши
проверка на магазин за търговия с алкохол. Свидетелката устно се разпоредила за
обстойни контролни действия, като подсъдимият имал задължението да въведе „форма
за рискова информация" за установените лица и документи в Системата за
обмен на рискова информация (СОРИ) и да състави протокол. Със самото обаждане
на св.Русева се запазил номер за
въвеждане на информацията в системата относно резултата от проверката и
съставяне на АУАН в случай на административно нарушение.
Сутринта на 10.03.2017 год. св.Мартин
П. поставил шест пластмасови туби с домашна ракия, всяка по 10 литра между
седалките на автомобил „Хюндай" с ДК №В 9183 ВК, паркиран в близост до търговския
обект.
Около 10:00 часа подсъдимият и
св.Славчо П. пристигнали пред магазина със служебен автомобил „Форд Куга"
с ДК № СА3752 НН. Вътре в магазина подсъдимият казал на св.Мартин П., че идват
за ракията. Свидетелят завел митническите служители до л.а.“Хюндай“, показал
шестте туби и по молба на подсъдимия отнесъл една от тях в търговското
помещение, после сипал от течността в чашка. Подсъдимият опитал ракията и дал
10 лева на св.Мартин П.. Последвала служебна легитимация на митническите
инспектори и проверка в магазина, която не констатирала нарушение на акцизното
законодателство от страна на ЮЛ „Христа ВМ“ООД.
Силно притеснен от ситуацията св.Мартин
П. потърсил баща си – св.Веселин П.. С идването си в магазина, последният видял
банкнота от 10 лева, дадена за контролна покупка, която не била документирана
нито от подсъдимия, нито от св.Славчо П..
Във връзка с констатацията за
търговия с домашен алкохол подс.С. казал на св.Мартин П., че трябва
да се извърши замерване на количеството, вземане на проби от ракията и
изготвяне на протокол за извършената проверка, която се осъществявала в
Митница-Варна. Обяснил, че на по-късен етап ще се издава акт за нарушение, а
евентуалното налагане на глоба не зависило от тях (ново
обстоятелство, прието на основание чл.316 от НПК).
Св.Славчо П. тръгнал сам със служебния
автомобил на митницата към работното си място поради обаждане за смърт на негов
близък. Така подсъдимият и св.Мартин П. останали насаме. Тогава С. казал на
свидетеля, че трябва „да си приготви едни 300-400 лева", без да уточнява
за какво. После му разпоредил да върне обратно тубата с ракия в л.а.“Хюндай“ и
заедно да отидат до Митница-Варна.
По пътя подсъдимият увеличил
звука на радиото и попитал св.Мартин П. „Какво си ми приготвил?".
Свидетелят му отговорил, че не разбирал за какво става дума, нямал опит в
такива ситуации. Тогава подсъдимият извадил портфейла си с вградена щипка за
банкноти и с жест посочил вътрешността му. Свидетелят разбрал, че става въпрос за пари, като
уточнил, че в себе си има 160 лева и питал дали стигат. Подсъдимият недоволно
повдигнал рамене, поради което и свидетелят съобщил, че трябва да спре до банкомат,
за да изтегли още пари. Подсъдимият го насочвал до супермаркет „Макао" на
изхода на гр.Варна, където имало банкомат. В 10:57 часа на 10.03.2017 год.
свидетелят изтеглил сумата от 240 лева. В колата Мартин П. дал общо 400 лева на
подсъдимия, после продължили към сградата на Митница Варна. Там ги чакал
св.Славчо П.. Последвало вземане на 4 проби от шестте туби с ракия.
По-късно в сградата на
Митница-Варна на 10.03.2017 година св.
Славчо П. попълнил протокол № 17BG9999А008189/10.03.2017 година за проверката
на св.Мартин П. като физическо лице, а самият нарушител написал обяснения под
негова диктовка. Относно проверката в търговския обект бил
съставен протокол с № 17BG9999A008194/10.03.2017 год.
След приключване на административните
действия св.Мартин П. се обадил на майка
си и обяснил, че олекнал с 400 лева.
На 13.03.2017 год. св. Хриска П.а потърсила старши митнически инспектор в отдел
„Последващ контрол" на Митница-Варна св.Кремена Христова. Разказала за
проверката в магазина и питала за възможната санкция за сина й, съобщавайки, че
той дал 400 лева на единия митничар по негово настояване.
На 14.03.2.017 год. сутринта св.
Христова уведомила началника си св.Трифонов, който по-късно разговарял с подсъдимия
и св.Славчо П., като ги посъветвал ако са взели нещо да го върнат.
Св.Трифонов блъфирал подсъдимия за наличие на
видеозапис от търговския обект. По-късно С. обсъдил нещо за видеоазипс със
св.Славчо П., а разговорът бил възприет от св.Тодоров.
След срещата си със св.Трифонов
на 14.03.2017 год. св.Славчо П. въвел със собствения си акаунт форма за рискова
информация с № РИ000372 в системата СОРИ, макар това да било задължение на
подс.С. в качеството му на получател на информацията и инициатор на проверката
в търговския обект на „Христа ВМ" ООД-Варна.
Сутринта на 15.03.2017 год. около
09:10 часа по настояване на подсъдимия се провела среща между него и
св.Трифонов. В хода на разговора С. се извинил за случилото, извадил и сложил
на масата бял непрозрачен плик. Св.Трифонов подразбрал, че в него има пари,
като посъветвал С. да ги върне на хората от проверявания магазин. Подсъдимият
взел плика и излязъл от кабинета.
Отново на 15.03.2017год. около 10 часа в магазина на „Христа ВМ" ООД влязъл млад
мъж, който търсил св.Мартин П.. В обекта били св.св.П., Хриска П.а и Снежка
Николова. Непознатият казал, че станало недоразумение, трябвало да върне нещо,
после за кратко излязъл навън, говорил по телефона, влязъл пак в магазина,
хвърлил един бял плик, след което си тръгнал. Свидетелката Хриска П.а отворила
плика и намерила вътре сумата от 400 лева - 20 банкноти от по 20 лева.
По-късно на св.Мартин П. бил съставен АУАН №
68/23.05.2017г., последвало издаването на наказателно постановление за
нарушение по чл.126 ал.1 от ЗАДС
Изложените фактически положения
се извличат от гласните доказателствени средства и писмените доказателства по
делото. До аналогични изводи е достигнал окръжния съд, при правилно формиране на фактическата страна на вътрешното убеждение.
По-надолу в решението настоящият
състав се ангажира изцяло със собствена доказателствена оценка, която в най-общ
план констатира еднопосочност на доказателствената основа относно
обстоятелствата по чл.102 от НПК.
С оглед
спецификата на субекта на престъплението, с относителен приоритет в
аналитичната дейност се ползват фактическите източници за заеманата от
подсъдимия длъжност и пределите на трудовите му задължения в инкриминирания
период. Светлина по въпроса дават заповед №4490/03.11.2016 година и длъжностна
характеристика (т.3,
л.13, л.16 от д.пр.), според
които на 03.11.2016 година С.С. бил назначен като „митнически инспектор“ в
сектор „Митнически мобилни групи“, отдел „Координация и митнически мобилни
групи“, дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, ЦМУ. Съобразно т.т.1,
2, 8 и 13 от длъжностната характеристика, подсъдимият имал преки задължения по
митнически надзор и контрол, по обезпечаване спазването на нормативните актове,
по прилагане на административно-наказателните разпоредби, включително чрез
съставяне на актове и фишове, по участие в митнически мобилни групи.
Съмнение в
знанието на дееца относно задълженията не би могло да съществува предвид
наличното саморъчно удостоверяване в длъжностната характеристика за запознаване
със съдържанието й на 14.11.2016 година.
Заетата от
подсъдимия длъжност на 03.11.2016 година не е първа за него в системата на
митниците. Постъпването му в структурата датира от 05.03.2015 година (т.3, л.108), като в периода 27.04.2015 година – 27.11.2015
година подс.С. преминал базов курс за обучение на служители в специализираната
администрация (т.3,
л.6, л.7).
Към датата на
квалификационната подготовка на дееца, в Агенция „Митници“ са действали следните
вътрешно-ведомствени правила с директно
проявление върху инкриминираната деятелност и материално-правната й оценка:
1.Правилата за дейността на
митническите мобилни групи - функционират от 19.09.2014 година (т.1, л.54 и следващите), като чл.10 ал.1, чл.12 ал.ал.1,
3 изискват от служителите при констатирано административно нарушение да предприемат нормативно предвидените
действия, да уведомят началника на сектор „Митнически мобилни групи“, да съставят протокол за проверка и да го
въведат в електронен регистър, като получат пореден номер
2.Считано от 02.04.2014 година се
прилагат и Указания относно контрола върху акцизни стоки, осъществяван чрез
физически проверки по реда на ЗАДС. С пряко проявление към казуса са
задълженията за:
-извършване на проверка на екипен
принцип, като за началото й не е необходимо изрично писмено възлагане;
-обективиране на резултатите в
протокол, който е писмено доказателство за фактите и обстоятелствата,
установени в хода на проверката. Съставяне на опис на иззетите акцизни стоки;
-документиране на контролна
покупка;
-вземане на проби за лабораторен
анализ;
-въвеждане на резултатите от
проверката в Системата за обмен на рискова информация (СОРИ) до края на работния ден или най-късно на следващия работен ден
база данни на Агенция „Митници“.
3.Със заповед на директора на
Агенция „Митници“ от 11.08.2015 година са утвърдени Указания относно реда и
начина за въвеждане и обработване на данни в Системата за обмен на рискова
информация (СОРИ), съдържаща отделни
модули за рискова информация, проверки,
досъдебни производства. Всеки митнически служител, получил информация за
извършено или предполагаемо нарушение, имал задължение да подаде сигнал в
системата. В модул „Проверки“ съответният служител въвеждал подробни сведения
за типа на контролните действия, време и място на осъществяване, резултат,
събиране на доказателства. СОРИ разполагала и с функционалност „Създай
нарушение“, позволяваща прехвърляне на данни от проверка.
Доказаните посредством гласни
доказателствени средства (показания
на св.П. – л.68 от НОХД, показания на св.П.а – л.77 от НОХД, обяснения – л.83
от НОХД) действия на
подсъдимия в периода 7-8 март 2017 година илюстрират знанието на С. относно
методите за извършване на митнически контрол, като деятелността на лицето е
целенасочена по сдобиване с информация за предполагаемо нарушение на акцизните
правила. Естеството на проведения разговор от страна на обвиненото лице със
св.Мариана Русева (л.79
от НОХД) на 10.03.2017 година потвърждава отличното познаване и на указанията
относно контрола върху акцизни стоки, допускащи физическа проверка по реда на
ЗАДС без изрично писмено възлагане.
Делото е снабдено с еднопосочни
доказателства относно естеството на контролните действия от 10.03.2017 година.
Чрез показанията на св.св.Мартин П., Славчо П., Снежка П.а и обясненията на подсъдимия
се доказва покупка на домашна ракия в търговския обект на „Христа ВМ“ООД. Същите
източници установяват, че алкохолът не е
бил предмет на търговия, извършвана от юридическото лице. По делото няма спор,
че предлагането на спиртните напитки е дело на св.Мартин П., като косвено по
извода значение има и разпитът на св.Димо Х. (л.78 от НОХД).
Показанията на св.Славчо П. (конкретно на л.76 от НОХД) са
със съществен принос в изясняване на обстоятелството какво точно е разбрал св.Мартин
П. във връзка с процедурата по
установяване на нарушението: „…Доколкото
си спомням г-н П. ни попита каква е
процедурата оттук нататък и аз му обясних, че ние ще напишем протокол за констатациите, които са направени
при проверката. Ще бъдат извършени замерванията на количества и алкохолен
градус, след което ще бъдат взети проби, които ще бъдат изпратени за
лабораторен анализ и оттам нататък самата глоба и всичко останало не е от нас…“.
На база на цитирания
доказателствен източник въззивният състав се възползва от правомощието си по
чл.316 от НПК, приемайки, че св.П. е получил ясна информация за
административната процедура и възможността на по-късен етап, да се разбира след
10.03.2017 година, да му бъде наложена глоба. За съдебния състав не съществува
основание за съмнение в интелектуалната годност на свидетеля, което означава,
че същият преди инкриминираната деятелност по искане и даване на дар отлично е
знаел, че на 10.03.2017 година няма да бъде глобяван. Заключението илюстрира
становището на въззивния състав за частична недостоверност на показанията на
св.Мартин П. досежно „убеждението му“ за какво е дал 400 лева на подсъдимия на
10.03.2017 година. Показанията на св.Хриска П.а (л.71 от НОХД) и св.Кремена Христова (л.70 от НОХД) възпроизвеждат сходен факт (за платена глоба). В случая гласните ДС се
явяват източници на производни доказателства, като достъпността на преките
доказателства на практика лишава от процесуален предмет коментираните фактически
източници.
По-нататък обстоятелствата, очертани
чрез показанията на св.св.Мартин П., Славчо П. и писмените доказателства –
справка за теглене (т.2,
л.59), протокол за
проверка (т.2, л.17) се
проявяват като еднопосочни и изцяло подкрепящи фактите по обвинението. Накратко,
подсъдимият казал на св.П. да „си приготви едни 300-400 лева“, като
последващото поведение на дееца също е безпротиворечиво изяснено – в автомобила
усилвал музиката, питал св.П. какво му е
приготвил, показвал вътрешността на
портфейла си, насочвал свидетеля към банкоматно устройство.
Показанията на св.Мартин П.
относно размера на дадената на подсъдимия сума се подкрепят от преките доказателства
в показанията на св.Трифонов от етапа на съдебното следствие в първата
инстанция за събитието от 15.07.2017 година (носен от подсъдимия бял плик, в който свидетелят подозирал, че
имало пари) и показанията на св.Хриска П.а за върнатите 400
лева на същата дата. Налице е логическа и темпорална връзка между описаните от
свидетелстващите обстоятелства, поради което въззивният състав кредитира като
достоверни показанията на св.Трифонов от съдебното следствие по отношение на
съдържанието на носения от подс.С. плик на 15.07.2017 година.
Косвено обвинението се подкрепя и
от кореспондиращите показания на св.Трифонов и на св.Тодоров (л.67 от НОХД), свързани с блъфиране на обвиненото
лице за наличие на видео запис от деянието.
Сред оценката би следвало да
попаднат и доказателствата относно поведението на С. след пристигането му с
автомобила на подсъдимия на територията на Митница – Варна с пряко отношение
към задължението по съставяне на актове за административни нарушения. Следва да
се има предвид, че издаването на този акт представлява завършек на сложен
фактически състав от редица документални процеси, илюстрирани по следния начин:
-подс.С. не е съставил протокол
за резултатите от проверката. Констативният документ е авторство на св.Сл.П.,
като същият не е подписан от подсъдимото лице. Припомнят се чл.12 ал.ал.1, 3 от Правилата за дейността на
митническите мобилни групи, указанията относно контрола върху акцизни стоки,
осъществяван чрез физически проверки по реда на ЗАДС и указанията за работа със
Системата за обмен на рискова информация, изисквали от С. да състави протокол
за резултатите от проверката и да въведе
относимата информация в продукта СОРИ. Системата за рискова информация е
била снабдена с данни за инкриминираната проверка едва на 14.03.2017 година,
благодарение на действията на св.Славчо П. и то след проведения разговор със
св.Трифонов;
-не съставил протокол за
реализираната контролна покупка.
За изчерпателност на
доказателственото позоваване, резултатите от изследване на взетите проби на
10.03.2017 година са отразени в експертиза от 21.04.2017 година (т.1, л.146), на 23.05.2017 година срещу Мартин П.
бил съставен АУАН (т.2,
л.55), а на 29.08.2017
година административнонаказателната отговорност на същото лице била ангажирана
с НП №95 за нарушение по чл.126 т.1 от ЗАДС, защото на 10.07.2017 година държал
и предлагал акцизни стоки без да притежава данъчен документ по ЗАДС (т.2, л.65).
Обясненията на подсъдимия по
релевантните обстоятелства са в съществено противоречие с обсъдената
доказателствена съвкупност. Изолацията им категорично навежда на извод за недостоверност,
поставяйки доказателственото средство в процесуалния инструментариум за
реализиране на правото на защита.
В обобщение, доказателствената
основа позволява еднопосочен извод за обоснованост на обвинението, в чиито
фактически рамки окръжният съд не е приложил точно норма от особената част на
НК.
II.От правна
страна:
Инкриминираната деятелност на
подсъдимото лице е относима към състава на пасивния подкуп, в какъвто смисъл е
постановената осъдителна присъда от настоящата инстанция. С.С. е притежавал
качеството на длъжностно лице по см. на чл.93 ал.1 б.а от НК, като в служебната
му компетентност се включва извършване на контролна дейност и констатиране на
нарушения, включително по ЗАДС. Именно при осъществяване на длъжностните
задължения, произтичащи от длъжностната
характеристика, същият е констатирал нарушение на чл.126 ал.1 от ЗАДС,
извършено от Мартин П. в лично качество. Обективираното поведение на подсъдимия
се отнася напълно към състава по чл.301 ал.1 пр.пр.1 и 2 от НК, понеже той е
поискал и получил сумата от 400 лева от нарушителя, която не му се следва,
като дарът е неразривно свързан със
службата му, да не извърши действия в неговата компетентност. Деянието е осъществено
при наличие на пряк умисъл и користна цел, изводими от обективното поведение на
дееца (Р 7-2015-3 н.о.,
Р 104-2011-3 н.о., Р 437-2010-2 н.о., Р 414-1982-2 н.о. и пр.).
Развитите в мотивите към
първоинстанционната присъда съображения, реципиращи изцяло защитната теза за
длъжностносъобразно поведение на подсъдимия, влизат в директно противоречие с указанията в т.5 от ППлВС 8-1981: „… за подкупа по чл.301 ал.1 от НК е достатъчно
длъжностното лице да приеме дар или друга имотна облага, за да извърши или да
не извърши действие по служба, без да нарушава служебните си задължения.“.
Повдигнатото обвинение по
отношение на С.С. е по квалифицирания състав на чл.302 т.2 б.а от НК. Доколкото
същото е напълно лишено от обстоятелства (беглият прочит на фактическата част на обвинителния акт е
напълно достатъчен), от
въззивния съд се изисква частичното оправдаване на лицето по по-тежко
наказуемото престъпление. Липсата на относими факти изключва и необходимостта
от разсъждения по съставомерните признаци на този квалифициран състав.
Измежду всички наведени защитни
съображения въззивният съд открои едно с известна юридическа стойност –
твърдението, че действията по чл.12 ал.3 от Правилата за дейността на
митническите мобилни групи, по т.V от Указанията относно контрола върху акцизните стоки са били
осъществими и от св.Славчо П.. Поддържането на подобна теза първо няма значение
във връзка с приложимия закон и на следващо място влиза в противоречие с т.III.1.1.1 абз.трети от
Указанията за работа със СОРИ, изискваща митническият служител, който е получил
информация за нарушение, да извърши дължимите действия по
вътрешно-ведомствените актове.
За решаване на въпроса по чл.301
ал.1 т.3 пр.2 от НПК, въззивният състав
разсъждава на плоскостта по чл.54 от НК.
Обществената опасност на
конкретното престъпление е висока с оглед засегнатите обществени отношения по
правилното функциониране на държавния апарат в системата на митниците, по
точното и стриктно изпълнение на задълженията на подсъдимия в качеството му на митнически
служител (т.1 от ППлВС
8-1981). Реализирането
на две от изпълнителните деяния на пасивния подкуп и проявената упоритост (вербална, невербална – знаци с ръце, насочване към банкомат и
пр.) допълват
извода по чл.54 ал.1 от НК.
В полза на личната характеристика
подсъдимия са чистото съдебно минало и добрата трудова биография, изводима от
показанията на св.Русева и служебното досие на дееца (т.3 от д.пр.).
При очертаните обстоятелства по
чл.54 от НК въззивният състав индивидуализира наказанието „лишаване от свобода“
над минимума в посока към средния размер - една година лишаване от свобода. Изпълнението
се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години поради
наличието на общото условие на материалната диспозиция и специалното такова –
поправянето на дееца да е възможно чрез прилагане на института на условното
осъждане. Вече съдебният състав имаше повод да посочи, че настоящето деяние е първо
в биографията на С. – факт, придаващ на личността му ниска степен на обществена
опасност. Доказаните трудови навици и интеграция в обществото са безспорни,
което обосновава становището, че в случай на контролирано поведение от изпитателния
срок, подсъдимият би могъл да се самомотивира за изграждане на ефективни
въздържащи механизми, които надеждно ще регулират проявите му занапред
съобразно законите на страната и правилата на обществото.
Санкцията по чл.301 ал.1 от НК е
кумулативна, като при съобразяване на горните обстоятелства, доходите и
семейното състояние на подсъдимия – не работи, разведен, размерът на наказанието „глоба“ се
индивидуализира над минимума по чл.47 ал.1 от НК в посока към средния размер
спрямо санкционния максимум, а именно – 500 лева.
Кумулативната санкция се попълни
и с лишаване на подсъдимия от право да заема длъжност „инспектор“ в системата
на митниците за срок от две години, като въззивният съд съобрази от една страна
условието по чл.50 ал.1 от НК, а от друга - упоритостта на престъпната
деятелност, отразяваща и неглижиращото отношение на дееца към възложената му
служба.
В този вид и размер кумулативното
наказание се възприема за съразмерно на тежестта на деянието и обществената
опасност на дееца и съответно на целите по чл.36 от НК.
Водим от изложените съображения
настоящият състав на въззивния съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.