РЕШЕНИЕ
№ 4311
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110123116 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от ЧЕЗ Е Б АД против К. Н. С. с искане да
бъде установено, че дължи на дружеството сумата от 1216,01 лв. – главница
за установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, ведно със законната лихва върху вземането от датата
26.03.2021 г. до окончателното му изплащане и сумата от 373,30 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава върху главницата за
периода от 22.10.2017 г. – 19.01.2018 г. Ищецът твърди, че ответникът бил
потребител на ел. енергия по смисъла на закона за посочения в исковата
молба недвижим имот, находящ се в , за който е регистрирана партида с кл.
№ 30068129034. Твърди, че на основание чл. 58, ал. 1 от ПИКЕЕ на 19.01.2018
г. служители на оператора на електроразпределителната мрежа - „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД извършили проверка на мястото на измерване на
електрическата енергия в гореописания обект. В хода на проверката бил
съставен констативен протокол № 1019255/19.01.2018 г., в съответствие с чл.
58, ал. 2 от ПИКЕЕ, в присъствието на двама независими свидетели. От
описаното в протокола се установява, че е осъществено присъединяване, при
което липсва средство за търговско измерване при пълно неизмерване на
протичащата по проводника направо към къщата ел. енергия. Това давало
право, съгласно чл. 51 ПИКЕЕ, на доставчика да извърши корекция на
сметката, въз основа на съставения констативен протокол, като е
преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена
електрическа енергия. На ответника била изпратена фактурата, ведно с
приложение към нея, в което е била обективирана и описана единичната цена,
по която се преизчислява стойността в лв., с писмо с изх. №
1
**********/24.01.2018 г., което било получено от него. Това доказвало
спазването на изискването за уведомяване на клиента. Ищецът поддържа, че
общите условия съдържали подробен ред за уведомяване на клиента при
корекция на сметката му, както и че този ред бил спазен. Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че
ответник му дължи процесните суми. Претендира разноски. Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор.
В последното по делото заседание, страните, редовно призовани, се
явяват и поддържат становищата си.
На база представените по делото доказателства, съдът намира за
установено следното.
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа
енергия за обект, намиращ се в гр. Панчарево, кв. „Мечта“, бл. 1, вх. В, ап. 26.
По делото е приложено копие на фактура № ********** от 23.01.2018
г., издадена на ищеца от ответника, за сумата от 1216,01 лв., с посочено
основание дължима сума, съгласно приложения констативен протокол. По
делото е представен и констативен протокол № 1019255 от 19.01.2018 г., от
който се установява, че на посочената дата двама служители на ищеца в
присъствието на двама свидетели, са установили, че е направено
присъединение без средство за търговско измерване към подземен кабел тип
САВТ, който влиза в жилищните постройки и се разклонява посредством
проводник. Установена е промяна в схемата на свързване. Присъединяването
е било премахнато. Въз основа на тези данни е извършена корекция на сметка,
с която са доначислени 6624 kWh енергия. На ищеца е било изпратено
уведомително писмо, върнато като непотърсено.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза
се установява, че след манипулиране е направено присъединяване без
средство за търговско измерване към електроразпределителната мрежа ниско
напрежение. Кабел тип ШКПТ е присъединен към положен под земята кабел
тип САВТ. Първият кабел влиза в жилищните помещения и с проводници тип
ПВ-А1 захранва цялата електрическа инсталация на обекта. По този начин
консумираната електрическа енергия не се отчита от средството за търговско
измерване и не се заплаща. Потребени са 6624 kWh енергия, които са
оценени на 1216,01 лева.
От свидетелските показания на свидетеля Е. М. Ф. се установява, че
същата е доброволен сътрудник към Федерация на потребителите. Присъства
на проверките и наблюдава работата на техниците как извършват проверките.
На 19.11.2018 г. била в гр. Панчарево в комплекс Мечта бл. 1. Проверката
била сутринта. С техниците Георги Дунгаров, Владислав Иванов и
Александър Станков или Станчев и с друга колежка от Федерацията Елена
Пекачева отишли на обекта. Техниците установили, като отворили ел.
таблото, че имало около десетина електромера. Имало направено
присъединяване без електромер и се оказало, че електромерът бил прекъснат
заради неплатени сметки. Чрез подземен кабел било направено
присъединяването, което захранвало жилищните постройки. Техниците се
обадили в полицията. Дошли полицаи от 8-мо районно управление на
полицията и видели присъединеното и с тази констатация се съставил
протокол, който всички разписали. Потребителят се установил като
техниците се обадили в центъра и видели къде отиват кабелите. Потребителят
2
бил търсен, но не бил намерен. Всички присъстващи подписали протокола.
Свидетелката видяла какво е описано в протокола преди да го подпише.
Посочва, че подписите, положени за свидетел номер 2 в дъното на всяка от
трите страници от протокола, са положени от нея. Електромерът се намирал
на стълб. Имало табло на стълб и там били електромерите, около десетина,
които захранвали жилищните постройки. Свидетелката не била посещавала
този имот преди този случай.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи:
В настоящия случай корекционната процедура е извършена по реда на
обнародваните в Държавен вестник, Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, които изискват устройството и експлоатацията на
електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приемани от
ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа
енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и
имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. При тълкуване на законовите разпоредби, засягащи съдържанието
на ПИКЕЕ, се установява, че в рамките на законовата делегация се включва и
правомощието на КЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция
при констатирано неточно измерване на ел. енергия, което следва и от
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, предвиждащи в
общите условия да бъде посочен ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка. Ето защо, съдът намира, че едностранната
корекция не е лишена от законово основание, като същата е извършена въз
основа на ПИКЕЕ в рамките на законовата делегация. Възраженията за
негодност на измервателното средство нямат правно значение за делото, тъй
като видно от доказателствената съвкупност върху него е било упражнено
външно въздействие и неговата техническа годност не е релевантен за делото
факт. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, действащ по време на проверката,
когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване, корекцията се извършва само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система – така чл. 50, ал.
5, вр. чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Всички тези изисквания са налице и настоящият
състав счита, че процедурата по чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е спазена.
Съгласно общите условия – чл. 17, ал. 2 и чл. 18, раздел първи, глава
трета, ред за уведомяване на клиента е предвиден. По този въпрос също е
налице задължителна съдебна практика – Решение № 124 от 18.06.2019 г. по
гр. д. № 2991 по описа за 2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК, според което дори да е
налице непълнота в разпоредбите на чл. 49 – чл. 58 ПИКЕЕ, тя следва да бъде
запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип
за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда
на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да
се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора
3
въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не
решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви
са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Поради изложеното настоящият състав счита, че главният иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът
намира следното: съгласно чл. 18 от приетите общи условия на ищеца –
доставчик на електрическа енергия (л. 13 от делото), при грешка в отчитането
на количествата електрическа енергия, установена в констативен протокол,
предоставен от електроразпределителното дружество, продавачът извършва
корекция на сметката и изпраща в седемдневен срок съобщение на
потребителя за дължимите суми и сроковете за плащане, респективно за
подлежащите на възстановяване суми. В конкретния случай с процесната
фактура № ********** от 23.01.2018 г. на ответника е даден срок за плащане
на сумата по нея – от 23.01.2018 г. до 06.02.2018 г. Съгласно чл. 84 ЗЗД когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. В случая длъжникът е изпаднал в забава на 06.03.2018 г.,
поради което съдът намира, че за периода от 22.10.2017 г. до 19.01.2018 г. той
не е бил в забава и този иск е изцяло неоснователен.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 31,79
лева – държавна такса в заповедното производство, 68,21 лева – държавна
такса в настоящото производство, 300 лева – депозит за експертиза, 300 лева –
депозит за особен представител, 50 лева депозит за свидетел, както и
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, в размер на 63 лева
и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, което съдът
определя на 150 лева. Тези разноски следва да бъдат присъдени частично.
Съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по реда
на ГПК, държавната такса за предявяване на искова молба е в размер на
четири процента от цената на иска, но не по-малко от 50 лева, като в случая е
63,57 лева. Като е внесъл сумата от 100 лева, вместо 63,57 лева – държавна
такса, при това по свой почин, а не поради указание на съда, ищецът е
надвнесъл дължимата от него такса. Единствено сумата от 63,57 лева е
законосъобразно платена и единствено нея може ищецът да иска на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 36,43 лева не следва да се присъжда в
тежест на ответника и следва да бъде върната на ищеца след влизане на
решението в сила. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на 1589,31
лева, а общата стойност на уважената част от него – на сумата от 1216,01
лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената
част от иска е 712,49 лева. Доколкото ответникът не е направил разноски в
производството, такива не му се дължат съобразно с отхвърлената част от
иска.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Н. С., ЕГН: ********** с адрес
и служебен адрес дължи на Електрохолд Продажби ЕАД с предишна фирма
ЧЕЗ Е Б АД, ЕИК: и адрес 1 ПИКЕЕ сумата от 1216,01 лева,
представляваща стойността на потребена, но неправилно отчетена
електрическа енергия за обект намиращ се в г с клиентски номер **********,
за която е издадена фактура № ********** от 23.01.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е П ЕАД с предишна фирма ЧЕЗ Ел Б
АД, ЕИК: срещу К. Н. С., ЕГН: ********** иск с основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 373,30 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 22.10.2017 г. до 19.01.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Н. С., ЕГН: ********** да заплати на Е П ЕАД с
предишна фирма ЧЕЗ Е Б АД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 712,49 лева – разноски в производството съобразно с
уважената част от исковете.
СУМАТА от 36,43 лева да се възстанови на ищеца по посочена от него
банкова сметка след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ ГПК в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5