Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260064 13.01.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ТИ граждански състав
На девети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Станка Атанасова
като разгледа докладваното от
съдия Е.Узунов гражданско дело № 9556 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4. представлявано от Д. Б. Б.
чрез пълномощника:
Е. Р., юрисконсулт на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГГ1К: гр.
София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда “Лабиринт", ег. 2,
офис № 4 срещу М.В.К., ЕГН **********,*** .
Срещу ответника се моли да бъде установено,
че дължи сума в размер на:
- 1000,00
лв. (хиляда лева), представляващи главница по договор за паричен заем;
- 167,30
лв. (сто шестдесет и седем лева и 30 стотинки), представляваща договорна лихва
за периода от
14.09.2018 г. до 11.06.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска).
- 45,00
лв. (четиридесет и пет лева), представляващи такса разходи;
- 793,70
лв. (седемстотин деветдесет и три лева и 70 стотинки), представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.09.2018 г. до
11.06.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 56,83
лв. (петдесет и шест лева и 83 стотинки), представляващи обезщетение за забава
за периода от 15.09.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда,както и законна лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението по чл.410 до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът
се е снабдил със заповед № 3275 от 03.09.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД №7356/2019г. по описа на Районен
съд - гр. Бургас до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
разноските в заповедното и настоящото исково производство. Представя писмени
доказателства. Направено е искане по чл. 195 от ГПК.
Сочи се, че вземането на ищеца се
основава на Договор за паричен заем с № 3298549, сключен на 15.08.2018 г. между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и М.В.К. /Заемател за сума в размер на 1000.00
лв.
Сочи
се, че на основание чл. 16, от сключения Договор за паричен заем,
Заемателят дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на
размер на 45,00 лв.
Сочи
се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с ,.Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 ,,Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 793,70 лева, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 79,37 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем, като
не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща Заемателят е в общ размер на 196,10 лева.
Сочи
се, че а основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 15.09.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 56,83
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
В
исковата молба е посочено, че на 01.03.2019 година е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на на вземания от 16.11.2010
година между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ищеца, с което вземанията по индивидуализирания по – горе договор са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ищецът твърди, че с
пълномощно е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжниците за
цесията. Изпратено е уведомление по
пощата с обратна разписка, което е било получено лично от ответницата.
Длъжникът
не е извършила нито една вноска за погасяване на кредита.
Ответника
е представлявана по делото от особен представител.
Видно
от отговора му, твърди се недействителност на договора за цесия, легитимираща
активната процесуална легитимация на ищеца; нищожност на клаузата за неустойка
, както и начислената такса разходи.
Исковете са предявени по реда на чл. 422
от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл.
240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Настоящият
състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаването на съобщението за това на 13.03.2019г. /стр.19 от делото/
Не
е спорно между страните, а и се установява от експертното заключение, че
ответницата не е внесла нито една договорена месечна вноска по кредита.
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В
случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че
договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.
В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е
посочено как е формиран той. В
конкретния случай като не е конкретизирано
кои компоненти точно са включени в ГПР и как се формира 41, 87 %. Е допусната
неравноправност на клаузата.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Макар
по делото да се установява, че ГПР не надвишава петкратния размер на законовата
лихва в лева и възнаградителната месечна лихва не надвишава повече от трикратно
законовата лихва, факта, че към анюитетните вноски по неясен начин са
предварително инккорпорирани неустоечни клаузи и при липсата на предсавен
погасителен план, съдът приема тези суми като недължими и претендирани и
начислени в противоречие на Закона.
Уговорката
за неустойка е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън обезпечителната
си функция.
По
изложените съображения настоящият състав
приема, че ответникът дължи на ищеца сумата, получена по кредита от 1000 лева.
Договорната лихва се твърди, че
се дължи върху неясно определените ежемесечни вноски, поради което съдът
намира, че предвид установената нищожност е неоснователно претендирана.
Съдът
намира, че, че ищецът не дължи и лихвата за забава в посочения в исковата молба размер от 56.83 лева считано от 15.09.2018 година
до датата на подаване на заявлението в
съда, формулирана по посочения в исковата молба начин - като съвкупност от
обезщетенията за забава върху всяка просрочена месечна вноска по посочените по
– горе съображения за недействителност на договора.
При
този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на
уважената част от иска.
В
исковата молба ищецът претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете.
Останалите претендирани разноски са както следва: сумата 300 лева,
представляваща възнаграждение за особен представител, сумата 158.74 лева,
представляваща платена държавна такса за исковото производство и 280 лева
възнаграждение за вещо лице. Разноските са в общ размер на 838.74 лева..
Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца разноски в размер на 406.60 лева. До пълния предявен размер
претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
При това положение настоящият
състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното
производство, които са присъдени в размер 91.26 лева и съответно на уважената
част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 44.24 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.К., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, по Договор за
паричен заем с № 3298549, сключен на 15.08.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД /Заемодател/ и М.В.К. /Заемател,
вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сума в общ
размер от 1000 лева хиляда лева/,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3275 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.09.2019 година, постановена по частно
гражданско дело № 7356 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез
процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника М.В.К.,
ЕГН **********, че дължи на ищеца по Договор за паричен заем с № 3298549,
сключен на 15.08.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и М.В.К.
/Заемател, вземането по който е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия 167,30 лв. (сто шестдесет и седем лева
и 30 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 14.09.2018 г. до 11.06.2019 г.; 45,00 лв. (четиридесет и пет лева),
представляващи такса разходи; 793,70 лв. (седемстотин деветдесет и три лева и
70 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 14.09.2018 г. до 11.06.2019 г. и 56,83 лв. (петдесет и шест лева
и 83 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането по Заповед №
3275 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.09.2019
година, постановена по ч.гр.д. № 7356/2019г. на БРС.
ОСЪЖДА
М.В.К., ЕГН **********, да плати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, сумата 406.60 лева /четиристотин
и шест лева и шестдесет ст./, представляваща разноски, направени по водене на делото
и сумата 44.24 лева /четиридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща разноски, направени
в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за осъждане на М.В.К.,
ЕГН **********, да плати разноски в размер разликата между присъдените размери
до пълните предявени размери от 1088.74 лева за
исковото производство и 91.26 лева
/осемдесет и четири лева и петнадесет стотинки/ за заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА