РЕШЕНИЕ
№ 5612
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110152842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Е. В. В. против (ФИРМА) с искане Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1265654 от 06.06.2023 г. да бъде прогласен за
нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на императивни правни норми и
поради противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност клаузата по чл. 5 от
договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя за обезпечаване на кредита с
поръчителство, да бъде прогласена за нищожна поради противоречие със закона,
заобикаляне на императивни правни норми и поради противоречие с добрите нрави.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответното дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1265654 от 06.06.2023 г., по силата на който
ответното дружество отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 3200 лева, която
кредитополучателят следвало да върне в срок от 12 месеца. Страната поддържа, че съгласно
чл. 5 от процесния договор кредитополучателят следвало да сключи договор за гаранция с
„(ФИРМА), която се явява условие за отпускане на заема. Ищецът излага твърдения, че в
съдържанието на договора за кредит липса информация какъв е размера на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество-гарант.
Страната поддържа, че едва след усвояване на отпуснатата в заем сума установила, че освен
заемната сума е начислена и такса за обезпечение с поръчителство – услуга предоставяна от
партньор на (ФИРМА) в размер на 1600 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че
процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен
приложимият лихвен процент по сделката, липсват условията за издължаване на кредита,
липсва посочване на годишния процент на разходите, който да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита и липсва методика на
формиране на годишния процент на разходите. Страната намира, че дължимата от
кредитополучателя такса по договора за гаранция не е включена в годишния процент на
разходите, по който начин бива нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В исковата
1
молба са изложени съображения, че заплащането на сумата по договора за поръчителство
следва да бъде разгледано като елемент от общия разход на кредита на потребителя, тъй
като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се
заплаща от потребителя.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
поддържаните от ищеца доводи за нищожност на процесния договор за кредит, респ.
относно клаузата, предвиждаща заемът да бъде обезпечен. По изложените доводи е
направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат
възложени сторените от дружеството съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1265654 от 06.06.2023 г. за нищожен, а при
условията на евентуалност клаузата по чл. 5 от договора, предвиждаща задължение за
кредитополучателя за обезпечаване на кредита с поръчителство, за нищожни е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор
за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че договорът, респ. процесната
клауза са недействителни като противоречащи на закона, заобикалящи императивни правни
норми и противоречащи на добрите нрави.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието
„финансова услуга“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ - в § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие
на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.
13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
2
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по, ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1265654 се установява, че ответното дружество е отпуснало в заем
на ищеца сумата в размер на 3200 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне
отпуснатата му в заем сума ведно с възнаградителна лихва или общо сумата в размер на
3936 лева, а в чл. 4 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на
49,11 %. Съгласно чл. 5 кредитът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на
дружеството-заемодател. Като писмено доказателство по делото е приета „Преддоговорна
информация ( Стандартен европейски формар)“, като т. 4.3. предвижда, че ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от
кредитора, очакваните разходи за кредитополучателят ще бъдат в размер на 3040 лева.
Съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за
общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения
годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Възнаграждението за гарант (поръчител), което се дължи в случая, безспорно
съставлява общ разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като
е възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит, съставлява задължителна
услуга (в преддоговорната информация е изрично посочено, че за този вид кредит се изисква
предоставяне на обезпечение чрез договор за поръчителство/гаранция, подписан от
кредитополучателя) и е предварително известно на кредитора, доколкото гарантът е
предложен от него. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва възможността някои
от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор, стига те да са пряко свързани с
договора за кредит. Пряката свързаност в случая е очевидна и не се нуждае от специално
обосноваване, доколкото единствената цел на гаранцията /поръчителството/ е да бъде
отпуснат кредита, поради което и дължимата за нея такса съставлява общ разход по кредита,
който по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР.
Обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил поръчител-физическо лице, а се е
съгласил на поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора
да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит, още повече, че по смисъла на
закона ГПР не е бланкетен, а е индивидуален за всеки договор и изчисляването му се
извършва в зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за
кредит се сключва. Наведеното обстоятелство, че ищецът е избрал поръчителя си е без
значение в случая. Видно от съдържанието на договора и на преддоговорната информация
на ищеца е предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят -
избрано от него лице или одобрено от кредитора дружество, но при всички случаи условие
за сключване на договора е било предоставянето на обезпечение под формата на
поръчителство, което се одобрява чрез одобряване на кредита. След като ищецът е избрал
възмездното поръчителств, то ответникът е следвало да включи възнаграждението за това
поръчителство в ГПР, което обаче не е било сторено.
3
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора за поръчителство в общата
сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са
нищожни. Съдът намира, че посредством сключването на договор за поръчителство се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Въпреки че формално в договора са посочени годишен
процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
задължението по договора за поръчителство в размер съгласно преддоговорната
информация на 3040 лева, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му.
Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и
Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от
21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК.
С оглед изхода от спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените
разноски в размер общо на 2192 лева, от които сумата в размер на 192 лева внесена
държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 2000 лева, представляваща
съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 38 от делото заплатено в брой
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Е. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) иск
против (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1265654 от 06.06.2023 г., за нищожен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)
да заплати на Е. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 2192 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5