Р E Ш Е Н И Е
№ 376
гр.Плевен, 30.06.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година
в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен И. Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 208 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 205 от 19.11.2019 г., постановено по анд № 222/2019
г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 19-0285-000428
от 05.08.2019 г. на Началник РУ – Кнежа към ОД на МВР – Плевен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП на И.А.А. от гр.Плевен, ***, с ЕГН **********,
са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер
на 10 лв., а на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни
точки, за нарушения по чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП за това, че на
10.07.2019 г. в 18,30 часа в гр.Кнежа на кръстовището на ул.” Стефан Цанов” и
ул.”Кирил и Методий”, управлява лек автомобил Фиат Палио
с рег***, като не спазва предписанията на пътен знак
Б2 (Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство), който е поставен на ул. „Стефан Цанов”;
не носи контролен талон съм СУМПС.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от И.А.А.,
чрез адвокат П.Я. ***, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на материалния закон. Счита, че
констатациите на съда не са съобразени с подробните доводи, изложени в жалбата,
както и тези в хода на съдебното производство, които се явяват в противоречие
със събраните в хода на производството гласни доказателства. Навежда доводи, че
кредитирани и обсъждани като правно релевантни за изясняване на фактическата
обстановка са единствено и само показанията на свидетелите - полицейски
служители - актосъставител и свидетел при подписване
на съставения АУАН. Твърди още, че по никакъв начин не са обсъдени доводите им
за пороците в издаденото НП, съществени нарушения на материалния закон
съобразно императивно дадените разпоредби, съдържащи се в чл.57 от ЗАНН. На
следващо място сочи, че във възраженията при съставения АУАН А. е изложил
съображенията си за действията на проверяващите полицейски служители и по
констатацията, отразена в акта. Счита, че мотивите на атакуваното решение са
взаимно изключващи се, прави се констатация на съществуващото естествено
препятствие (масивна
тухлена ограда) на
ул. „Ст.Цанов“, в зоната на знак Б2, поставен на същата улица, невъзможността
водачът обзорно да възприеме зоната на кръстовището и на следващо място как и
по какъв начин са възприети поведението на А., подхождайки с автомобила,
контролните органи на МВР от дистанцията, местонахождението си и от така
съществуващото естествено препятствие, за да го категоризират като виновно
поведение и нарушение на нормите съобразно ЗДвП. В заключение моли съда да
отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът
се явява лично и се представлява от адв.Я. с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата
на заявените в нея основания, излага подробни съображения за основателност на
същата, по същество моли съда да я уважи.
Ответникът РУ на МВР-Кнежа, е депозирал становище чрез упълномощен юрисконсулт Ф.,
която излага подробни съображения за неоснователност на с.касационната жалба,
моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
10.07.2019 год. в гр. Кнежа полицейски патрул в състав: Р.Л.А., на длъжност
„мл. автоконтрольор” и Е.М.М.–
„полицай ООР”, и двамата служители при РУ Кнежа, изпълнявали служебните си
задължения по контрол на автомобилния транспорт в близост до кръстовище,
образувано от улиците „Стефан Цанов“ и „Кирил и Методий“. Докато били в
служебния автомобил, паркиран на ул. „Кирил и Методий“, полицейските служители
възприели движещ се по ул. „Стефан Цанов“ в посока кръстовището с ул. „Кирил и
Методий“ лек автомобил. Водачът на автомобила не спрял на поставения преди
кръстовището на ул. „Ст. Цанов“ пътен знак „Стоп“ и навлязъл в зоната на
кръстовището. Св. М. излязъл от патрулния автомобил и подал на водача сигнал за
спиране със стоп-палка. Последният се подчинил и спрял. Установено било, че
водач на превозното средство е жалбоподателят И.А.А..
На същия бил разяснен повода за спиране и в хода на извършената по ЗДвП
проверка било констатирано, че той не носи контролен талон към свидетелството
си за управление на МПС. На място мл. автоконтрольор Р.А.,
в присъствието на св. Е.М., съставил на И.А. АУАН бл. № 253092 за това, че на
10.07.2019 год. около 18:30 часа в гр. Кнежа управлява по ул. „Ст. Цанов” към
ул. „Кирил и Методий” л.а. Фиат –сив с рег***, като
не спазва предписанието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, който е поставен на ул. Ст. Цанов. Не носи к.т. към св-во – нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на А. и същият го подписал със следното
възражение: „Това което написаха пътните полицаи не отговаря на истината – от
50 метра не могат да видят ситуация на въпросното кръстовище има снимки които
го показват“. Получил е препис от АУАН. Въз основа на така съставения АУАН от
Началника на РУ – Кнежа било издадено НП с № 19-0285-000428 от дата 05.08.2019
год., с което на И.А.А. е наложена глоба общо в
размер на 30 лв. – по чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП в размер на 20 лв. и по
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 10 лв., и на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са му отнети общо 8 точки,
за това, че на 10.07.2019 год. в 18:30 часа в гр. Кнежа на кръстовище на
ул.” Стефан Цанов” и ул. „Кирил и Методий”, като водач на лек автомобил – Фиат Палио с рег***, управлява по ул. „Ст.
Цанов” към ул. „Кирил и Методий” л.а. Фиат ***, като не спазва предписанията на
пътен знак Б2 –(Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство), който е поставен на ул. „Ст.
Цанов”. Не носи контролен талон към СУМПС,
с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП – при управление на МПС не
съобразява поведението си с пътен знак Б2 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не
носи контролния талон към свидетелството за управление.
Съдът установил горната фактическа обстановка въз
основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Р.А., Е.М.,
Д.С.П., в частност и обясненията на жалбоподателя И.А., дадени в хода на
съдебните прения, които кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.
Съдът направил извод, че АУАН и НП са съставени от компетентни
лица, оправомощени по надлежния ред. Приел за безспорно
установено, че на посочените в АУАН и в НП дата и място – 10.07.2019 год. в гр.
Кнежа, И.А. е управлявал МПС – л.а. Фиат с рег***, в
нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като не е съобразил като участник в движението своето поведение с пътните
знаци и с пътната маркировка“ и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП , като не носи, а е
задължен затова контролния талон към СУМПС.
Съдът изложил съображения, че от обективна и субективна страна са осъществени
съставите на административни нарушения, визирани в горепосочените разпоредби. Според
съда А. е направил само формално
възражение при запознаване и подписване на акта за установяването им и не е сочил
доказателства, които да ги опровергават. Изложил мотиви, че дори да се приеме,
че същият е спрял с автомобила си на 3-4 метра преди знака „Стоп“, поставен на
ул. „Стефан Цанов“ с оглед показанията на св. Д.П., то според показанията на свидетелите
А.М., при спиране на подобно разстояние от знака, водачът не би имал видимост
към зоната на кръстовището поради наличие в близост до него на плътна
ограда/стена. Относно второто нарушение, съдът приел, че А. не отрича, че в
момента на проверката не е носил контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС. Затова направил
извод, че законосъобразно и обосновано наказващият орган е приел, че А. е осъществил съставите на тези административни
нарушения. Наложените санкции отчел, че
са с фиксиран размер. На всички тези основания потвърдил наказателното
постановление.
Касационната инстанция намира
оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния
закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите
за отговорността на касатора факти са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на А. с НП нарушение. Този извод се
споделя и от настоящата инстанция.
Относно вмененото нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП не се спори, че е
извършено. Самият А. в съдебно заседание е заявил, че не притежава контролен
талон, тъй като същият е бил изгубен в КАТ и той се отказал да иска
преиздаване, подал е заявление за издаване на СУМПС и очаква, че с него ще
получи и талон. Последното обаче не е извинителна причина за непритежаването и
неносенето на контролен талон предвид, че законът императивно вменява в
задължение на всеки водач да носи определен набор от документи във връзка с
управлението на съответното МПС, сред които е и контролният талон, поради което
самият водач следва да обезпечи снабдяването си с такъв, респ. да не управлява
МПС, ако не притежава такъв. Водачът
разполага с предвидени в закона механизми да поиска връщане от компетентните
органи на отнетия му талон, ако е отпаднало основанието за отнемане, вкл. чрез
възможности за обжалване на отказа или бездействието на органите да му върнат
контролния талон, ако не са налице
законови основания за задържането му.
Съставомерно и доказано се явява и другото вменено на А.
нарушение. И двамата полицейски служители са абсолютно категорични, че на процесната дата и място те са възприели водача, който не е
спрял на знак „Стоп”. Св.М. разяснява ясно, последователно и подробно
конкретното местонахождение на поставения знак, местонахождението на
полицейския патрул, както и обстоятелството, че между поставения знак и локацията
на контролните органи е имало разстояние от порядъка на около 30 метра, като
полицаите са имали визуална връзка със
знака от мястото, на което са се намирали. Сочи, че в този времеви интервал не
е имало интензивно движение, което също
позволява по-ясна видимост. В същия смисъл са и показанията на св.А., който
категорично заявява, че между кръстовището и полицейския автомобил е имало
пряка и добра видимост. Твърди, че до знака „Стоп” има стена и на кръстовището
е необходимо да се спре до знака, за има видимост водачът, като същевременно тази стена не препятства по никакъв начин видимостта от
полицейския автомобил към знака, а в конкретния случай А. ясно е възприел, при пряка и
добра видимост, неспирането на знак „Стоп” от водача. В този смисъл съдът
намира, че дори показанията на св.Д.П., който него ден е пътувал в автомобила
на водача на предна дясна седалка, не опровергават установените в
производството обстоятелства. Същият е заявил при разпита си в съдебно
заседание на 17.10.2019 год., че „И. спря на поне 3-4 метра преди стопа. В този
смисъл св.А. е съобщил в съдебно
заседание, че -не може да бъде възприет водача, ако е спрял на два-три метра
преди знака, от стената няма видимост. Затова съдът приема, че ако водачът е
спрял на 3-4 метра преди знака „Стоп” , той действително не е могъл да бъде
възприет от полицейските служители. По –същественото е обаче, че при наличие на
знак „Стоп”, водачът е длъжен да спре непосредствено преди знака, а не на
разстояние 3-4 метра от него, защото целта на спирането в непосредствена
близост до знака, който е на края на пътната лента, е да може водачът да
възприеме дали има идващи автомобили с предимство, да ги възприеме своевременно
и адекватно, и да потегли едва след преминаване на всички останали автомобили с
предимство. Това е важимо дори в случай на колона с
повече от един автомобили-водачът на всеки автомобил е длъжен самостоятелно да
спре непосредствено до знака „Стоп” и да пропусне движещите се с предимство
автомобили. А в случая не е имало и интензивно движение, което се установява от
показанията на св.М., както и тези на св.П., който съобщава- „един автомобил
премина през кръстовището”, и от обясненията на А., който в съдебно заседание е
посочил, че не е имало никакво движение в този момент, вдясно на улицата е
имало едно черно БМВ и то е преминало, други коли не е имало. Липсата на
интензивно движение в този смисъл не е налагало спиране на водача на 3-4 метра разстояние от знака „Стоп”,
същият е следвало да спре непосредствено
до самия знак, за да възприеме движещите се автомобили с предимство. В
този смисъл според касационната инстанция дори да се приеме, че А. е спрял на
3-4 метра разстояние от знака „Стоп”, това не съставлява изпълнение на задължението
му да спре на знак „Стоп” в конкретния случай, защото ако е спрял на два-три метра преди знака, от
стената не е могъл да има видимост към пътя и към движещите се с предимство
автомобили, което съдът приема за установено от показанията именно на св.А.. В
този смисъл правилно е ангажирана отговорността на водача за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП, до каквито правилни изводи е достигнал и въззивния
съд. Ето защо решението му като валидно, допустимо и правилно следва да се
остави в сила.
При този изход на делото и с оглед направеното от
ответника по касационната жалба искане, основателно се явява искането за
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД на МВР-Плевен. С изменението на ЗАНН в ДВ,
бр.94/2019 год. беше предвидено, че в съдебните производства по административнонаказателни дела страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Ето защо и предвид изготвеното писмено
становище по касационната жалба, в полза на ОД на МВР-Плевен следва да се
присъдят поисканите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 144 АПК
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 205 от 19.11.2019 г., постановено по анд № 222/2019 г. на Районен съд – Кнежа.
ОСЪЖДА И.А.А. от
гр.Плевен, ***, с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-Плевен
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.