№ 50
гр. С. , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 10044/29.10.2020г. по гр. д. № 51/2020 г. Ч. районен
съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от ОБЩИНА –
Ч. иск срещу С. В. Ч., по който се претендира ответницата да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лева като частичен иск от 325 923, 40 лева,
представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, която осума
включва 221 479, 77 лева заплатена мораторна лихва за забава по сключен
договор между Община Ч. и „Глобъл Клинър“ ООД от 18.09.2015 г. по силата
на Решение № 481/09.12.2019 г. по т. т. № 42/2019 г. на ОС – С. и 104 443, 63
лева – заплатени разноски по т. д. № 42/2019 г. на ОС – С., включващи
адвокатски хонорар, ДТ и възнаграждение за вещо лице, произтичащи от
неправомерното виновно бездействие, в качеството й на кмет на общината
през периода 06.11.2015 г. – ноември 2019 г., изразяващо се в бездействие и
неизпълнение на задълженията на общината по Договор № 11-О от 18.09.2015
г., сключен между Община – Ч. и „Глобъл Клинър“ ООД, ведно и със законна
лихва върху сумата, считано от 06.04.2020 г. до изплащане на вземането.
Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищецът
ОБЩИНА – Ч., чрез пълномощник адв. И.Н., с оплаквания, че е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че районният съд не е
1
изпълнил задълженията по чл. 146 от ГПК и чл. 145 от ГПК, като не е указал
на ищеца за кои факти и обстоятелства не е въвел твърдения и за кои не сочи
доказателства; въпреки възложената на ответницата доказателствена тежест
съдът не е направил съответни на неизпълнението на тази тежест
доказателства. Твърди се, че във въззивното производство следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 266 ал. 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че въпреки наличието на
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, иска необосновано е отхвърлен от районния
съд – установено е, че е налице противоправно поведение на кмета – въпреки
задължението да разходва целево постъпленията от ТБО, извършено е
разплащане не по предвидения от закона ред. Твърди се, че съдът е бил
длъжен да отчете обвързващата сила на констатациите в доклада на АДФИ.
Твърди се, че без всякакво значение е в случая какви задължения е имала
Общината, нито какви са конкретните по пера разходи за дейности по чл. 66
ал. 1 от ЗМДТ по години, нито пък колко точно средства са разходвани не по
предназначение от приходите от ТБО – единствено важно е дали е налице
противоправно поведение, който факта е доказан.
Във въззивната жалба се възразява срещу извода на съда, че
изплатените обезщетения не са пряка последица от противоправното
поведение на ответницата; недостигът на средства в общинския бюджет няма
никакво отношение към казуса, защото постъпленията по целеви средства
дори са били в размер по-голям от стойността на задължението.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и се постанови решение, с което предявения иск да
бъде уважен изцяло; претендират се разноски за двете инстанции.
В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответната страна.
Във въззивната жалба се прави позоваване на разпоредбата на чл.
266 ал. 3 от ГПК, но не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв.
Нанев поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В писмено становище излага доводи за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
С.ски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Ищецът Община – Ч. претендира, че ответникът С.Ч., в
качеството си на Кмет на Община – Ч. за периода от 06.11.2015 г. до м.
ноември 2019 г. не е изпълнявала задълженията на Община – Ч. по договор
2
от 18.09.2015 г. с ООД „Глобъл Клинър“ с предмет „сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, зимно поддържане и снегопочистване на територията на гр. Ч., да
заплаща на изпълнителя дължимото уговорено възнаграждение. Твърди се,
че това е довело до предявяване на иск, по който с Решение № 481/09.12.2019
г. по търг. д. № 42/2019 г. на ОС – С. Община – Ч. е осъдена да заплати на
„Глобъл Клинър“ ООД сумата от 1 512 881, 78 лева – стойността на
извършени, но незаплатени услуги, ведно със сумата от 221 479, 77 лева
мораторни лихви , както и сумата от 104 443, 63 лева разноски. Твърди се, че
неизпълнението на задължението от страна на Община – Ч., е станало по вина
на ответницата, поради нейното виновно бездействие, тъй като не е
изпълнявала задължението да заплаща на фирмата за чистота уговореното
възнаграждение, макар и да е разполагала с приходи от такси ТБО, които са
целеви средства.
Предявен е иск за сумата от 20 000 лева като частичен иск от
325 923, 40 лева като обезщетение за нанесени имуществени вреди, която
сума включва в себе си сумата от 221 479, 77 лева заплатени мораторни
лихви и сумата от 104 443, 63 лева заплатени разноски по т. д. № 42/2019 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за периода от 06.11.2015 г. до 06.11.2019 г. постъпленията от
такси битови отпадъци в Община – Ч. са в размер на 3 473 334, 76 лева
Ищецът основава иска си на доклад от 25.06.2019 г. на
АДФИ, в който се сочи, че към 31.12.2017 г. ответницата неоснователно е
променила предназначението на средства в размер от 286 450 лева - от
средства, предназначени за финансиране на местни дейности по чл. 66 ал. 1 т.
1 – 4 от ЗМДТ, в средства за финансиране на местни дейности, които не
попадат в обхвата на горепосочените. Докладът установява, че отчетените
разходи за предоставяне на услугите, финансирани с ТБО е 1 617 844 лева,
което е с 790 358 лева повече от постъпилите приходи от тази такси през 2017
г.; констатирано е, че сумата 1 100 000 лева представлява отпуснат кредит, с
който е погасено задължение по споразумение между „Общинска банка“ АД
и Община – Ч. от 26.09.2014 г. По отношение сумата от 286 450 лева-
постъпления от ТБО, изразходвани не по предназначение, се сочи, че от тази
сума 204 000 лева са изплатени за погасяване на главница по поет общински
дължи с договор за кредит от 29.06.2017 г. за периода от 01.07.2017 г. до
31.12.2017 г.; сумата 28 181 лева са изплатени за погасяване на лихви по
споразумението от 2014 г. с Общинска банка“ АД за периода от 01.01.2017 г.
до 30.06.2017 г.; сумата от 12 426 лева са изплатени за погасяване на лихви по
договора за кредит с „Общинска банка“ АД и 41 843 лева са разходи за глоби,
неустойки, наказателни лихви и съдебни обезщетения по бюджета на съда.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд за
липса на противоправно поведение и вина за причиняване вреди на Община –
3
Ч. от страна на ответника Ч..
Както сочи районният съд, ищецът не твърди и не установява
какви са били общите разходи на Община – Ч. по чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ за
процесния период от време. В доклада на АДФИ са описани редица
плащания, направени целево от приходите от ТБО. Ищецът пропуска, че не
само дейността, извършвана от „Глобъл Клинър“ ООД, е дейност по чл. 66
ал. 1 от ЗМДТ, която следва да се заплаща от приходите от ТБО. Поради това
надвишаване на приходите от ТБО от задълженията към „Глобъл Клинър“
ООД само по себе си не основава извод, че разликата е използвана не по
предназначение.
На следващо място, в подкрепа на тезата си, че ответницата е
използвала нецелево средствата от ТБО, вместо да заплаща задълженията към
сметопочистващата фирма, ищецът се позовава единствено на
констатираното в доклада на АДФИ относно разходването на сумата от
286 450 лева. Както се посочи по-горе, от тази сума 204 000 лева са изплатени
за погасяване главница на дълг по договор за кредит от 29.06.2017 г.
Същественото е, че от този кредит в размер на 1 660 000 лева сумата от
1 100 000 лева са предназначени за погасяване на задължението на Община –
Ч. по сключено споразумение с „Общинска банка“ АД от 26.09.2014 г. Според
това споразумение към 15.09.2014 г. задълженията на общината към
сметопочистващата фирма са в размер на 1 176 788, 31 лева и с оглед
цедиране на това вземане от „Клинър“ ООД на „Общинска банка“ АД,
Община – Ч. са задължава спрямо банката да погаси сумата от 1 176 788, 31
лева в посочен срок, удължен с два анекса до 26.09.2017 г. Т.е. със сумата от
204 000 лева са разплатени стари задължения за сметосъбиране и
сметоизвозване, т.е. дейности по чл. 66 от ЗМДТ, както и сумите от 28 181
лева и 12 426 лева, които две суми са за погасяване на лихви, формирани от
тези задължения за предходни периоди от време. Поради това не е налице
нецелево изразходване на средства по ТБО. И трите суми са заплатени по
споразумение, сключено в период преди ответницата да е заемала длъжността
кмет на Община – Ч..
Поради това и предвид установеното по отношение
задлъжнялостта на Община – Ч. за дейността по сметосъбиране и
сметоизвозване в период преди ответницата да е заемала длъжността кмет на
Община – Ч., ищецът не установява какви виновни действия или бездействия
на ответницата, са довели до дълг в размер на 1 512 881, 78 лева, поради
който съдебно установен дълг Община – Ч. е заплатила мораторна лихва в
размер на 221 869, 05 лева и деловодни разноски в размер на 104 443, 63 лева.
Неоснователно в жалбата се въвеждат твърдения, че
непълнота на доклада на районния съд относно разпределение на
доказателствената тежест е причина за отхвърляне на иска. Съдът следва да
даде указания за поясняване и допълване на обстоятелствата, на които се
4
основава на иска, ако исковата молба е неясна или непълна, но не може
вместо ищецът да въвежда други факти и обстоятелства. В случая ищецът
недвусмислено е посочил на кои факти и обстоятелства основава претенцията
си. Във въззивната жалба се сочи, че следва във въззивното производство да
намери приложение разпоредбата на чл. 266 ал. 3 от ГПК, а в същото време не
се излагат твърдения за факти и обстоятелства, които ищецът да не е посочил
поради пропуск на съда, нито се правят доказателствени искания.
Във въззивната жалба по същество се акцентира, че Община – Ч. е
имала приходи от ТБО, с които да изпълни задълженията си към
сметопочистващата фирма, но е изразходила част от тези средства нецелево.
Не се сочи какви средства и за какви нецелеви разходи са заплатени, като не
се излагат доводи относно приетото в обжалваното решение че с
постъпленията от ТБО всъщност са разплащани задължения от предходни
периоди за сметосъбиране и сметоизвозване. Неоснователен е довода, че е без
значение какви задължения е имала общината, нито какви са конкретните, по
пера, разходи за дейността по чл. 66 от ЗМДТ по години, а е важно само дали
е налице противоправно поведение на ответника. Отговора на въпроса за
противоправното поведение е свързан с въпроса за какви задължения са
изплащани постъпленията от ТБО, за което по-горе се изложиха доводи,
както и на основание чл. 277 от ГПК съдът препраща към мотивите на
районния съд.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено, поради което
С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 10044/29.10.2020 г. по гр. д. №
51/2020 г. на Ч. районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5