№ 12434
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110114627 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Радка Т.Христова, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.
С. Г., ЕГН ********** адрес, гр. София, ж.к. Дружба, бл. 228, вх. 1, ап. 80,
чрез процесуален представител адв. В. С., адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №
31, ет.1 срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1618, район Красно село, бул. „Цар Борис III”, №
159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, с която са предявени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с
искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи
поради изтекла погасителна давност сумата от 838,30 лева, начислена за
периода от 16.06.2017 г. до 22.01.2018 г., начислена по фактури, издадени от
ответника „Софийска вода“ АД за недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Дружба“, бл. 228 вх. 1 ап. 80, по партида № **********, по която са
начислени въпросните суми.
Ищцата посочва, че съобразно твърдения на служители на ответника,
била титуляр на партида с кл. № **********, открита за горепосочения имот.
Твърди се, че според ответника, по партидата била начислена сума в размер
на 838,30 лева, начислена за периода от 16.06.2017 г. до 22.01.2018 г., както
следва:
Справка-извлечение за задължения по клиентски № ********** на имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 228, вх. 1, ап. 80, към "Софийска вода"
1
АД - към м. февруари 2022г., в лева
ФактураДата наДължима сума по фактура в лева
№Фактура:
**********.06.2017102.20
**********.07.2017142.64
**********.08.201798.80
**********.09.2017115.84
**********.10.201795.39
**********.11.2017102.20
**********.12.2017109.01
**********.01.201872.22
838.30 лв.
Общо дължимо
(осемститин тридесет и осем лева и
тридесет стотинки)
Ищецът счита, че не дължи претендираната сума, тъй като при
отчитането на общия и индивидуалните водомери не били спазени
разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, поради което липсва основание за начисляване на
суми в горепосочените размери. Сочи се, че ответникът нарушил и
разпоредбата на чл. 30 и сл. От Наредба № 4, според която изразходваната
вода от потребители в сграда – етажна собственост, се отчита по
индивидуалните им водомери, като отчетните данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител. Сочи, че ответното дружество е нарушило и
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от собствените си ОУ. Твърди, че процесните
суми не се дължат с оглед липсата на доставени количества вода и на
извършен отчет на водомера. Ищецът оспорва данните, въз основа на които са
начислявани процесните суми, като формирани по показания на
несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ) – водомер, който не
отговаря на изискванията на ЗИзм., обслужващ ЕС и преди сключването на
договора с отделните етажни собственици. Оспорва методиката, по която е
определен размерът на задължението за процесния период. Посочва, че
ответното дружество като доставчик на ВиК услуги следва да следи за
правилното и точното отчитане на доставената вода и отговаря за
изправността на СТИ, което е негова собственост, а именно общия водомер,
по който са начислени и процесните суми. Твърди, че евентуалното
2
съществуващо в ОУ на ответника правило, обосноваващо отговорността на
ищеца, е нищожно поради противоречие с императивни правни норми
относно разпределението на риска при родово определени вещи. Излага, че
по настоящия отрицателен установителен иск тежестта за доказване на
пораждащите спорното право факти е възложена на ответника. Намира, че в
условията на евентуалност вземанията са погасени по давност. Посочва, че са
налице периодични плащания по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с
тригодишна погасителна давност, които пораждат задължение за еднократно
заплащане стойността на потребените ВиК услуги.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва предявените
искове като иска да бъде постановено решение при признание на исковете и
моли разноските да бъдат присъдени в тежест на ищеца. Посочва, че
извънсъдебната покана до длъжника да плати, не е повод за предявяването на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Твърди, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна.
По така предявените искове в доказателствената тежест на ищцата е да
докаже правния интерес от предявяването им. В доказателствената тежест на
ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания.
Страните не спорят, че ответното дружество „Софийска вода“ АД е
начислила за периода от 16.06.2017 г. до 22.01.2018 г. за имот, находящ се в
за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 228 вх. 1 ап.
80, по партида № ********** начислена по фактури, издадени от ответника
„Софийска вода“ АД в общ размер на 838.80 лева.
Предвид съществуването и изискуемостта на процесните вземания, за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за установяване на тяхната недължимост поради изтекла погасителна
давност.
По същество на предявените искове, с оглед процесуалното поведение
на страните, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 от ГПК
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.
Ответникът е признал изцяло основателността на исковите претенции по
основание и по размер, като изявлението е направено от ответното дружество
чрез изрично упълномощен представител с това право процесуален
представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави
и ответникът има право да се разпорежда с него. Съдът е дал указания на
3
ищцата с доклада по чл. 140 от ГПК, че до насроченото съдебно заседание
следва да заяви дали иска прекратяване на съдебното дирене и постановяване
на решение при признание на иска, като в открито съдебно заседание на дата
29.02.2024 г., процесуалния представител на ищцата заявява, че иска съда да
се произнесе с решение по признание на иска. Направеното в отговора на
исковата молба признание на иска е неоттегляемо и обвързва съда.
Отделно от това, извън така направеното признание, към датата на
предявяване на исковите претенции – 21.03.2022 г., тригодишната давност за
процесните вземания безспорно е изтекла. Ответникът не е ангажирал
никакви доказателства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията. Исковата молба е подадена на 21.03.2022 г., с оглед на което
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 21.03.2019 г. са
погасени по давност.
По разноските:
В случая не е приложима хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: ответникът да е направил признание на иска и да не е
станал повод за образуване на делото. С Писмо с вх. № О/Ж – 1304 от
11.01.2022 г. ответното дружество е поискало от ищцата да уточнят условията
по сключване на споразумение относно формираните задължения по партида
с клиентски № **********. От представената по делото справка по партида
на горепосочения клиентски номер, съдържаща данни за формираните
задължения и извършеното плащане по издадени фактури в периода от
22.03.2012 г. до 19.01.2022 г. е посочено, че задълженията формирани по
процесните фактури са отбелязани като дължими плащания. Отделно от това
ответното дружество е изпратило покана за доброволно изпълнение с изх. №
СВ 00003643 от 26.11.2021 г. към ищцата Б. С. Гаврилова. С оглед на всичко
гореизложено, съдът, счита, че ответното дружество е дало повод за
завеждане на делото, поради което не са налице двете предпоставки по чл. 78,
ал. 2 от ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на
разноски има ищеца. Същият претендира такива в размер на 50,00 лева –
заплатена държавна такса за исковото производство. От неговия процесуален
представител е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и е
представен договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. в полза на адвокат В. Ф. С. следва да бъде присъдена сумата от
400 лева за доставена безплатна правна помощ на ищцата, като намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност, тъй
като така определения размер за адвокатско възнаграждение кореспондира с
предвидения в Наредба № 1 минимум.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Б. С. Г., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. В. С., адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №
31, ет.1, че не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, район Красно село, бул. „Цар Борис
III”, № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, сумата от 838,30
лева, начислена по фактури, издадени за периода от 16.06.2017 г. до
22.01.2018 г. по партида с клиентски № ********** за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Дружба“, бл. 228, вх. 1, ап. 80.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1618, район Красно село, бул. „Цар Борис III”,
№ 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис,, да заплати на Б. С. Г.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. В. С., адрес гр. София,
ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „Софийска вода“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618,
район Красно село, бул. „Цар Борис III”, № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, да заплати на адвокат В. Ф. С. – САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ 31, офис партер, сума в размер на 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5