№ 980
гр. Пловдив, 29.05.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми април, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ХРИСТИНА
ЮРУКОВА |
|
При секретар
|
К.Р. |
и с
участието |
|
на прокурора
|
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по к.адм.
дело № 802 по описа на съда за 2023 г. |
||
|
|
||
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Либхер-
Хаусгерете Марица“ ЕООД срещу РЕШЕНИЕ 221 от 07.02.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 6372/2022г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че не е
извършил нарушение, че положения извънреден труд се дължи на извънредното
положение, вследствие на Ковид пандемията. Твърди се, че районният съд не е
уважил релевантни за предмета на делото доказателствени искания, с което
допуснал съществено процесуално нарушение. Неправилно било отказано
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната на въззивния съдебен акт.
В съдебно заседание, касаторът се
представлява от адв. Н., който поддържа жалбата..
Ответникът по касационната жалба-
директор на „ДИТ Пловдив“ се представлява от юрк. Т., която оспорва жалбата.
Претендира юрисконсулстко възнаглаждение.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
Дружеството- касатор било санкционирано за това че на 10.05.2022 г. от работодателя
,,Либхер Хаусгерете Марица‘‘ ЕООД с. Радиново била предоставена справка за
положения през 2022 г. извънредентруд за периода 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г.,
за който било установеносумирано изчисляване на работното време, съгласно
заповед No 29.10.2021 г.и било установено, че от страна на работодателя било
допуснато в завод за хладилници и фризери през отчения период да се положи
извънреден труд от работници на дружеството със знанието и без
противопоставянето наработодателя, а именно: Г.И.П.– на длъжност монтажник,
изделия от пластмаса да положи 18,92 часа извънреден труд, И.А.З.на длъжност
монтажник към производствените отдели да положи 42 часа извънреден труд, Ф.Й.М.на
длъжност монтажник изделия от метал да положи 7 часа извънреден труд, П.М.М. на
длъжност монтажник изделия от пластмаса да положи 8 часа извънреден труд.
Положеният извънреден труд е в случаите на чл. 144 от КТ. Нарушението е
извършено на 28.02.2022 г. в завод за хладилнии и фризери, с. Радиново на
,Либхер Хаусгерете Марица‘‘ ЕООД.
Прието е че се касае за нарушение на чл. 144
ал.3 от КТ, поради което на касатора на основание чл. 416 ал.5 от КТ, вр. чл.
414 ал.1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.
Районният
съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа
обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният
съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите
реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.
Решението е правилно.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на НП факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са
достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното в атакуваното НП нарушение е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
Неоснователно е възражението, че РС е
допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал искането за
назначаване на експертиза и разпит на свидетел. Правилно е преценено, че следва
да бъдат уважавани само относими към предмета на доказване доказателствени
искания, а в конкретния случай броя на служителите на касатора, отсъствали в
процесния период поради болест, както и причината поради която е полаган
извънреден труд са без правно значение за правилното разрешаване на казуса.
Районният съд правилно е посочил, че „Ковид-19“
пандемията няма внезапен характер и не може да се определи като бедствие, още
по- малко две години след започването й. Работодателят е следвало да положи
организационни усилия за оптимизиране на работния процес в условията на
пандемия, включително и чрез реорганизирането му или набирането на допълнителна
работна сила.
Не е налице и хипотезата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не се касае за изолиран случай, а за извънреден труд, положен от
четирима работника, като този труд за единия работник е в немалък размер- 42
часа.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ 221 от 07.02.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах.дело № 6372/2022г.
ОСЪЖДА „Либхер- Хаусгерете Марица“ ЕООД да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80
/осемдесет/ лева разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.