№ 1823
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330203691 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4277175, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Б. Д. Б. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и допълнителните мотиви към нея се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. По-конкретно се сочи, че ЕФ е незаконосъобразен,
доколкото в противоречие с процесуалните правила не бил анулиран от
наказващия орган при надлежно изпълнена процедура по чл. 189, ал.5 ЗДвП.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш подлежи на
1
обжалване в 14-дневен срок, който в случай на направено възражение за
анулиране на ЕФ до директора на ОДМВР, тече от връчване на отказа.
По административната преписка е приложен отказ да се анулира
процесния ЕФ 4277175 от дата 07.04.2021г. По делото липсват данни за
датата на надлежно връчване на отказа. Същевременно жалбата по делото е
входирана в ОДМВР с дата 22.04.2021г. Видно от приложната към нея
товарителница, същата е подадена по ЕКОНТ с пратка № 5300289506732. От
служебно изготвената справка за проследяване на пратка се установява, че
жалбата е подадена в офис на ЕКОНТ на дата 21.04.2021г. Съгласно чл. 184
НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се
счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са
постъпили в пощата. От изложеното следва, че 14-дневния срок по смисъла на
чл. 189, ал.8 ЗДвП се явява спазен дори съотносимо с датата на самото
издаване на отказа, поради което жалбата не е просрочена.
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Електронният фиш е издаден за това, че на 11.12.2020 г. в 11.49 часа, в
гр.Пловдив, на бул.“Найчо Цанов“ в близост до кръстовището с
ул.“Менделеев“, при максимална разрешена скорост за движение в населено
място - 50 км/ч, товарен автомобил Дачия Докер с рег. № ** , при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена
наказуема скорост 77 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 27 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че регистриран ползвател на процесното МПС е именно дружеството,
чийто управител е жалбоподателят.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика с разпоредбата на
чл. 189, ал.4 ЗДвП е въведен специфичен вид презумпционна отговорност за
собственика на МПС, който отговаря за нарушение на режима на скоростта,
2
извършено със собственото му МПС. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач. Аналогично е положението и досежно управителят на
ЮЛ, ако МПС е собственост на ЮЛ, какъвто е процесният случай. По силата
на чл. 188, ал.2 ЗДвП управителят носи презумпционна отговорност за
нарушението на режима на скоростта, извършено с МПС, собственост на
представляваното от него дружество. Собственикът, респективно управителят
могат да снемат отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като
подадат декларация и посочат кое е действителното лице, което е
управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издаденият на собственика, респективно управителя електронен фиш се
анулира, като се издава нов на посоченото в декларацията лице.
Съгласно чл. 189, ал.5 ЗДвП предпоставка за анулиране на ЕФ е
кумулативното спазване на посочените условия:
подаване на декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП с посочване на имената на
лицето, на което е предоставено управлението на МПС;
прилагане към декларацията на копие от СУМПС на това лице;
декларацията да е подадена от легитимирано лице- тоест собственика
ФЛ или управителя на ЮЛ, на когото ЕФ е издаден;
да е спазен срока предвиден в закона-14 дни от връчване на ЕФ.
В процесния случай не съществува спор между страните, а и се
установява от доказателствата по делото, че първите три предпоставки са
налице. Спорния момент е дали декларацията е подадена в законоустановения
срок. Видно от текста на приложения по преписката отказ, същият е
мотивиран с пропускане на срока по чл. 189, ал.5 ЗДвП. Този извод на
наказващия орган е незаконосъобразен.
От справката за намерени фишове е видно, че процесния фиш е връчен
на дата 20.02.2021г., откогато е започнал да тече 14-дневния срок, предвиден
в закона. Този срок изтича на 06.03.2021г.- събота.
Съгласно чл. 183, ал.1 НПК, който намира субсидиарно приложение по
силата на чл. 84 ЗАНН- когато последният ден на срока е неприсъствен,
3
срокът изтича в първия следващ присъствен ден. От изложеното следва, че
последният ден, в който жалбоподателят е могъл надлежно да подаде
декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП е 08.03.2021г. –понеделник. Всъщност и по
това обстоятелство не се спори.
По преписката е приложена надлежна декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП,
която е получила входящ номер във въззиваемата страна от 09.03.2021г.
Тоест чисто формално изглежда, че законоустановения срок е пропуснат.
Именно това е мотивирало и директора на ОДМВР да постанови отказ за
анулиране на ЕФ.
От ОДМВР е пропуснато да се забележи обаче, че декларацията, видно
от приложената по преписката товарителница, е подадена чрез пощенски
оператор ЕКОНТ чрез пратка № 5300276972045. От изготвената служебно
справка за проследяване на пратка е видно, че декларацията е получена в
офис на ЕКОНТ на дата 08.03.2021г.
Съгласно цитирания вече чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до
изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата.
От гореизложеното следва, че жалбоподателят е спазил всички
кумулативни изисквания на чл. 189, ал.5 ЗДвП и в този смисъл отказът на
наказващия орган да се анулира ЕФ се явява незаконосъобразен.
Съгласно изричната разпорежда на чл. 59, ал.1 ЗАНН отказът да се
анулира ЕФ не подлежи на самостоятелно обжалване. Същевременно обаче
незаконосъобразният отказ да се анулира ЕФ води до незаконосъобразност на
самия ЕФ, доколкото същият се явява издаден спрямо лице, което не
разполага с пасивна материално правна легитимация да отговаря за вмененото
нарушение. В този мисъл защитата, която лицето получава срещу
незаконосъобразния отказ да се анулира ЕФ е чрез отмяна от съда на самия
ЕФ.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 700
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
4
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума,
като в договора изрично е отбелязано, че Б. Д. Б. лично е броил сумата 700
лева.
Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна и като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
-интереса от водене на делото, намиращ проявление във вида и размера
на наложеното наказание - само глоба в размер на 100 лева без допълнително
наказание лишаване от права;
- обема на извършените процесуални действия и приключване на делото
в едно съдебно заседание;
намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение в размер седем пъти над наложената глоба се явява
прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума съгласно чл. 18
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид:
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие, състояща се не
само в изготвяне на жалбата, но и реално представителство изразило се в
подаване на подробно писмено становище;
- интереса от делото, а именно глоба, която не надхвърля 1000 лева,
този размер на основание чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата възлиза
на 300 лева.
Ето защо и последната сума следва да се възложи в тежест на
въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, а в полза на жалбоподателя Б..
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ХІV н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4277175, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Б. Д. Б. е наложена глоба в размер на 100 лева за
5
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Б. Д. Б., ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
Районен съд- Пловдив по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6