Определение по дело №74430/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28185
Дата: 30 юни 2025 г. (в сила от 30 юни 2025 г.)
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20241110174430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28185
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110174430 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД против ФИРМА, с
която са предявени установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл.
59, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно
връчени на ответника, като в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства, по чл.
190, ал. 1 ГПК, са допустими и относими за изясняването на спора. По искането за
назначаване на СТЕ и ССчЕ, съдът отлага произнасянето си за о.с.з.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕАД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Съдът, като разгледа исковата молба и постъпилия по делото отговор, на основание
чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответникът ФИРМА е потребил за
стопански нужди топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, бул.България №51 В, блок С, четвърти
жилищен етаж, апартамент № С 17, аб.№ 412074 и не е погасил задължението си. За
посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ответникът
възразил срещу нея, поради което ищецът иска да бъде установена дължимостта на сумата
421,92 лева (четиристотин двадесет и един лева и 92 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.08.2021
г., ведно със законна лихва за период от 07.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
110,22 лева (сто и десет лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.03.2021 г. до 29.02.2024 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът депозирал възражение
1
срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно
вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че между страните е било налице облигационно отношение въз основа на
неоснователно обогатяване, тъй като въпреки изпратеното до ответника уведомление,
последното не предприело действия по сключване на договор за продажба на топлинна
енергия на небитов клиент, но е консумирал такава без да я заплаща. Поддържа, че е
доставил за процесния период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден
имот, като той не престирал насрещно – не заплатил дължимата цена, с което са се обогатил
за сметка на обедняването на ищеца. Ответната страна отговаря на условията за потребител
по смисъла на §1, т.33а от ДР на ЗЕ на топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабдения имот при писмен договор при общи условия съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ,
поради което е обвързан от общите условия на ищеца, дължи заплащане на доставената
топлинна енергия съгласно сключения между страните договор. Според общите условия на
ищеца (чл.40, ал.1) купувачът следва да заплаща топлинната енергия в 20-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася задължението, и след получаване на фактура, след
което изпада в забава за него. Ищцовото дружество е доставяло в имота топлоенергия през
процесния период, чиято цена не е заплатена от ответника, без да е подавано от него
възражение срещу начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия
по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение според чл.71
Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването.
Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА не е подал отговор на исковата молба.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) по иска за главница (главното вземане-за стойността на топлинната
енергия): факта на доставка на топлинна енергия, количеството на реално доставената на
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за
забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже възраженията си
(правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч.гр. д. № 13906/2024 г. на СРС, 141 състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето
лицепомагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕАД, с посочен в исковата молба адрес на
управление.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК третото лице - помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕАД, в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
НАСРОЧВА делото за 07.10.2025 г., 13:30 ч., за когато да се призоват страните, като
им бъде връчен препис от настоящото определение, а на ищеца и от отговора на исковата
молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
2
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел. адрес ******@***.**, а след
01.03.2010 г. и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий” No. 2, ст. 7.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3