Решение по дело №447/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 256
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20223600500447
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Шумен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500447 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В. И. М., действаща чрез пълномощника
адв. Н. И. от ШАК срещу решение № 241/19.08.2022 г. по гр.д. № 399/2022 г. по описа на
НПРС.
Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалния закон и в разрез със събраните доказателства, по
съображения, подробно изложени в жалбата й, с оглед на които моли въззивният съд да го
отмени и постанови друго, с което да отхвърли молбата на ДСП – Нови пазар като
неоснователна и недоказана.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Дирекция социално подпомагане
– гр. Нови пазар не е депозирала отговор на жалбата.
Отговор по жалбата е депозиран от Ц. М. Д., в който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Отговор е депозиран и от адв. Ив. Х. от ШАК, в качеството й на особен
представител на детето А. В. М., в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 399/2022 г. по описа на НПРС е образувано по молба на ДСП – Нови пазар, с
искане за настаняване на детето А. В. М., ЕГН ********** в професионалното приемно
семейство на Л. Т. Я. и Ц. Д. Я., с постоянен и настоящ адрес: гр. Нови пазар, ул. ..... № 39,
вх.4, ет.1, ап.42, за срок от една година и постановяване детето да ползва социална услуга „
Заместваща приемна грижа „.
Майката на детето В. И. М. е оспорила молбата като неоснователна.
Ц. М. Д., конституиран като родител на детето, предвид претенцията му, че е негов
биологичен баща на базата на извършен ДНК тест е изразил становище, че молбата е
основателна.
Детето А. В. М. не е изслушано, поради ниската му възраст. Назначеният му особен
представител е заявил, че счита молбата за основателна, поради което следва да се уважи.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с молба по чл.28, ал.1, вр. чл.25,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДет., като с решението си е настанил детето А. В. М., ЕГН **********, с
родители – В. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Нови пазар, ул. ..... № 1, вх.3, ет.2, ап.49 и
баща – неизвестен, в професионалното приемно семейство на Л. Т. Я., ЕГН ********** и Ц.
Д. Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Нови пазар, ул. ..... № 39, вх.4, ет.1,
ап.42, за срок от една година, считано от влизане на решението в сила и е постановил детето
да ползва социална услуга „ Заместваща приемна грижа „, в предвидените в нормативните
документи случаи.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е
валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи, че малолетната А. В. М., ЕГН ********** е родена
на 13.01.2022 г., от майка В. И. М., ЕГН **********. По акт за раждане бащата на детето е
неизвестен. На 18.02.2022 г. от НГЛ при СБАГ „ Майчин Дом „ ЕАД, гр. София е бил
изготвен ДНК анализ за установяване на бащинство, според който, след изследване на
материал от детето А., майката и претендиращият, че е негов баща Ц. М. Д., ЕГН
********** е установена крайна вероятност за бащинство 99.99999419%. На 25.02.2022 г.
пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Нови пазар е било
подадено заявление от Ц. М. Д. за припознаване на детето А., което след припознаването да
се именува А.Ц.Д. На същата дата майката е попълнила и подписала заявление, че е
уведомена за извършеното припознаване и е съгласна с предложеното от припознаващия
име на детето. На бланката, по-долу майката е записала собственоръчно, че не е съгласна Ц.
М. Д. да припознае дъщеря й А.. На съда е служебно известно, че понастоящем пред ШОС е
висящо гр.д. № 262/2022 г., образувано по искова молба на Ц. М. Д. за установяване
произхода от бащата на детето А. В. М., с правно основание чл.66, ал.2 от СК.
Със заповед № ЗД/Д-Н-НП-015/11.03.2022 г. на директора на ДСП – Нови пазар,
2
детето А. В. М. е настанено по спешност в утвърдено професионално приемно семейство на
Л. Т. Я. и Ц. Д. Я. от гр. Нови пазар, до разрешаване на случая по съдебен ред.
От приложените социални доклади и оценки, както и от показанията на разпитаните
по делото свидетели, се установява, че детето А. е първо за майката, която я е родила на 27
години. От дълги години същата имала отношения със свидетеля М.В.М. но връзката им
била непостоянна и съпроводена с конфликти, поради което двамата многократно
установявали съжителство и го прекратявали. През м. април 2021 г. В. М. започнала
съжителство на семейни начала с Ц. М. Д., но след четири месеца го напуснала и отново
заживяла с М. На 06.12.2021 г. М. била настанена, бременна в 8-ми месец в база на Звено
„Майка и бебе” към Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Шумен, тъй като
твърдяла, че, след поредната й раздяла с М.е останала без подслон и подкрепа, без близки и
роднини, които да я подкрепят в периода на бременността й, както и след това при
отглеждането на бебето. През време на престоя си в базата М. била посещавана
ежеседмично от М. както и от неговата майка и периодично поддържала контакти по
телефон и в социалните мрежи с тях двамата и със сестра си М. Малко след раждането на
детето М. напуснала базата, като депозирала заявление, че е осигурила подходящи
жилищни условия за отглеждането му, с активната финансова, материална и морална
подкрепа на М.М.. След това обаче М. се установила с новороденото бебе в дома на своя
баща – свидетеля И.М.Д. и съжителката му – свидетелката Й.Г.П. които изразили желание да
й осигурят жилище и я подпомагат в грижите за детето, което родила със секцио. През
почивните дни М. се срещала с М.в къща за гости в града, като вземала със себе си и детето.
По сведение на посочените двама свидетели, при завръщането си в понеделниците същата
била неадекватна, некомуникативна и неспособна да полага належащите грижи за бебето. На
07.03.2022 г. В. М. взела детето А. и напуснала жилището на своя баща, без да уведоми него
или съжителката му къде отива. Казала само на сестра си М.И., че заминава за Румъния.
Впоследствие близките й научили, че тя се е придвижила с такси до автомагистрала, където
я чакал приятелят й М. който работел като международен шофьор и изпълнявал с камиона
си превозен курс до Румъния. М. и детето се качили в камиона на М.и тримата напуснали
страна в посока Румъния. Бащата на М. подал сигнал в полицията, че дъщеря му е в
неизвестност, и информирал ДСП, но, въпреки, че детето нямало издаден документ за
задгранично пътуване, майката и бебето успели да преминат границата с камиона на М.и да
се установят в Румъния. За времето извън граница майката и детето пребивавали в
превозното средство и М. поддържала хигиената на бебето при спирането им на отбивки на
бензиностанции. При завръщането на М. в страната, от страна на ДСП – Нови пазар била
предприета мярка за закрила на детето, като със заповед № ЗД/Д-Н-НП-015/11.03.2022 г. на
директора на ДСП – Нови пазар същото било настанено по спешност в утвърдено
професионално приемно семейство на Л. Т. Я. и Ц. Д. Я. от гр. Нови пазар, а майката била
насочена да ползва социална услуга „Оценка на родителски капацитет” към ЦОП – Нови
пазар. М. обжалвала заповедта за настаняване на детето А. извън семейството, като жалбата
й била оставена без уважение, а атакуваната заповед потвърдена с решение № 30-
3
33233/12.04.2022 г. на директора на РДСП – Шумен.
От социалните доклади и показанията на разпитаните свидетели И.Д. Й.П., Л. Я. и
М..Д. се установява също, че майката не е полагала необходимите грижи за детето с оглед
възрастта му – къпела го веднъж седмично, а през останалото време ползвала мокри
кърпички, в резултат на което то било с подсечено седалище и зачервени гънки, хранела го
без да го държи на ръце, подпирайки шишето с мляко с хавлия или възглавница, не
стимулирала физическото му развитие, вследствие на което то не можело да изправя
стабилно главичка и поставено по корем бързо се разплаквало. От началото на работата им
по случая, М. многократно давала невярна информация на социалните работници във
връзка с развиващите се около нея житейски ситуации, включая за това, че има подкрепа от
страна на М.М..и, че те двамата, заедно с детето са заминали за няколко дни да си търсят
жилище в гр. Добрич, където да се установят, докато в действителност били напуснали
пределите на страната и пребивавали в чужда държава. Свидетелките М.М. и С.С. завяват,
че не са забелязали при срещите си с детето то да не е било чисто, изгладено и нахранено.
Свидетелят М.М..заявява, че В. М. се грижи за детето си, но употребява чай за пушене и
събира компании, с които се забавлява, пие и пуши в присъствието на дъщеря си, което
станало причина и за последната им раздяла. Твърди, че понастоящем не съжителства с М.,
не му е известно къде живее и няма планове в бъдеще да живее с нея и заедно да отглеждат
детето й.
Съдът отказва да кредитира показанията на разпитания като свидетел Ц. М. Д., тъй
като същият е бил конституиран в първоинстанционното производство в качеството му на
родител на детето за настаняване.
В изготвената оценка за родителски капацитет на М. е посочено, че майката има
силно желание да се грижи за детето си. Показва загриженост, но не осъзнава отговорността
си като родител и не разбира напълно естеството на проблемите и трудната ситуация, в
която се намира. Действа импулсивно, безотговорно и взема прибързани и необмислени
решения. Като нейни ресурси са посочени изразеното силно желание да се грижи за детето
си и желанието й да ползва социална услуга „Доизграждане на родителски умения”, а като
съществуващи рискове са отбелязани: риск от повторно извеждане от страната; липсата на
собствен дом; импулсивност, непостоянство и безотговорност по отношение на живота и
здравето на детето; необмислени действия и липса на родителски опит.
От представения по делото трудов договор се доказва, че, считано от началото на м.
май 2022 г. М. работи по трудово правоотношение, с основно месечно възнаграждение в
размер на 710.00 лева. На л.94 – 100 от първоинстанционното дело са приложени наемен
договор, приемо-предавателен протокол и разписка, от които установява, че, считано от
18.03.2022 г., същата е наела жилище под наем в гр. Нови пазар, със ЗП 64.48 кв.м.,
състоящо се от хол, спалня, кухня, баня с тоалетна и 2 бр. тераси. На л.85 от
първоинстанционното дело е приложен протокол от лабораторни изследвания от 06.05.2022
г., от които се установява, че пробите й за употреба на наркотични вещества са отрицателни.
С оглед възможността детето да бъде отглеждано от роднини на майката, се
4
установи, че бабата на детето по майчина линия живее от дълги години в чужбина. Дядото
по майчина линия и съжителката му имат желание и готовност да подпомагат майката при
отглеждане на детето, но не са в състояние да поемат грижите за него изцяло и в
дългосрочен план. Сестрата на В. М. – М.М. е изявила желание да се грижи за племенницата
си А., във връзка с което от ДСП – Нови пазар е бил изготвен доклад за родителски
капацитет на същата. В доклада е направено заключение е, че М.М. притежава нужните
родителски умения и знания за отглеждане и възпитаване на дете в бебешка възраст. В
последното съдебно заседание пред първа инстанция обаче тя е заявила, че към момента е
бременна и очаква раждането на третото си дете през месец януари следващата година,
поради което може да поеме грижите за детето А., но в рамките на шест месеца, а за времето
след това, ще й бъде трудно.
От показанията на приемния родител Л. Я. и изготвения социален доклад се
установява, че в приемното семейство са осигурени подходящи условия и се полагат
адекватни грижи за детето А. и то се чувства добре, както и, че осъществява ежеседмично
срещи с майката, по време на които тя демонстрира обич и привързаност към него.
При така установените факти, съдът възприема следното от правна страна:
Съгласно чл.28, ал.2 от ЗЗДет., страни в производството за настаняване на дете по
съдебен ред, каквото е настоящото са: 1/ органите или лицата, направили искането, като,
съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от с.з. това са Дирекция "Социално подпомагане",
прокурора или родителите на детето, 2/ детето при спазване разпоредбата на чл.15 и 3/
родителите или настойника/попечителя на детето, която разпоредба ограничава кръга на
легитимираните да участват по делото до посочените по-горе лица. Всички други лица не са
страни в производството.
Предвид горното и, че лицето Ц. М. Д., конституиран в първоистанционното
производство като родител на детето А., въз основа на представен ДНК тест, няма това
качество по смисъла на закона, доколкото по акт за раждане детето е с неизвестен баща, а
производството по чл.66, ал.2 от СК за установяване на произхода му от Д. е все още
висящо, съдът счита, че последният не е надлежно легитимиран и няма правен интерес да
участва като страна в настоящото дело, поради което по отношение на него производството
следва да се прекрати.
По отношение основателността на искането:
В чл.10 от ЗЗДет. е прокламирано, че всяко дете има право на закрила за нормалното
му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на
раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия,
образование и убеждения или наличие на увреждане. Съгласно чл.3 от закона, закрилата на
детето се основава на принципите за зачитане и уважение на личността на детето,
отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване най-добрия интерес на детето, специална
закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, временен характер
5
на ограничителните мерки, грижа в съответствие с потребностите на детето, насърчаване на
отговорното родителство, подкрепа на семейството. Съгласно чл.5, специална закрила се
осигурява на дете в риск. Съгласно т.11, пар.1 от ДР на ЗЗДет., "Дете в риск" е дете: а) чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права
са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба,
насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или
наказание в или извън семейството му; в) за което съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; г) за
което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище. Съгласно
чл.25, мярката за закрила настаняване на дете извън семейството се прилага спрямо дете: 1/
чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени; 2/ чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3/ чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4/ което е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5/ в случаите по
чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6/ чиито родители, настойници или попечители са се
съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за
радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо,
нравствено и социално развитие. Настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно т.5, пар.1 от ДР на ЗЗДет.,
"Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б)
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В настоящия случай, от материалите по делото се установи, че административната
мярка за закрила на детето А., изразяваща се в настаняването му в приемно семейство е била
взета по спешност, след като майката е била обявена за издирване и е установено, че е
напуснала страна и е пребивавала заедно с него няколко дни в Румъния, без документ за
задгранично пътуване. Установи се също, че майката е единствен родител на детето и има
желание, както и родителски капацитет, а и финансови и битови възможности да го
отглежда в семейна среда. Въпреки това, от раждането му и до навършване на два месеца,
когато е било настанено в приемно семейство, майката е допуснала спрямо детето
поведение, несъответно на невръстната му възраст и на нуждата му от постоянни и
пълноценни грижи за опазване на здравето и живота му, поставяйки го в риск, а именно:
пренебрегвала е задълженията си във връзка с хигиената, храненето и физическото
стимулиране на детето, което е рефлектирало върху общото му развитие и благосъстояние;
извеждала го е ежеседмично извън дома му, за да има възможност да осъществява срещи с
6
тогавашния си приятел; напуснала е заедно с него страната без документи за задгранично
пътуване и при условия, несъвместими с естествената му среда; организирала е в негово
присъствие събиране на повече хора, на което били употребявани цигари, упойващи
вещества и алкохол, като всичките й действия са резултат от незрялото й, импулсивно и
безотговорно отношение, както към собствения й живот, съпътстван от неразбирателства с
близки роднини, събирания и раздели с различни съжители и честа смяна на
местоживеенето, така и към ролята й на родител, която неминуемо налага ограничения и
може да бъде изпълнена ефективно само, когато се изразява в ежедневна, адекватна и
действена грижа.
Установи се също, че към момента, майката не може да разчита на друга, освен
морална, подкрепа от страна на своите близки при отглеждане на детето.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че, с оглед досегашното й поведение,
майката не е в състояние да задоволи напълно физическите, психическите и емоционалните
потребности на малолетното дете А., което е от особено значение предвид невръстната му
възраст, както и, че с действията си е поставила в опасност живота, здравето и нормалното
му развитие, което, както и обстоятелството, че майката е единствен родител, налага
извеждане на детето извън семейството.
Що се отнася до мярката за закрила, която следва да се приложи, доколкото се
установи, че детето няма близки и роднини, които да са в състояние да полагат грижи за него
постоянно и в дългосрочен план, в негов най-добър интерес е да бъде настанено в
професионалното приемно семейство, в което пребивава в момента и, в което му се
осигуряват необходимите за правилното му развитие условия и грижи.
Мярката за закрила следва да бъде постановена за срок от една година, считано от
влизане на решението в сила, до настъпване на основания за изменението или
прекратяването й.
На детето следва да бъде предоставена и социална услуга „ Заместваща приемна
грижа „, която да ползва в предвидените от закона случаи.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема, че производството по
делото следва да се прекрати по отношение на лицето Ц. М. Д., поради липса на правен
интерес, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
Водим от горното,

РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по отношение на Ц. М. Д., ЕГН **********,
поради липса на процесуална легитимация и правен интерес.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 241/19.08.2022 г. по гр.д. № 399/2022 г. по
7
описа на Районен съд – Нови пазар.
В прекратителната му част, имаща характер на определение, решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна, с частна жалба, в едноседмичен срок от
връчването му на Ц. М. Д..
В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.28, ал.6 от ЗЗДет.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8