Решение по дело №48146/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14677
Дата: 4 септември 2023 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20211110148146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14677
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20211110148146
по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.


Ищеца .................., със седалище и адрес на управление ................,
представляван заедно от изпълнителните директори ................., чрез
процесуалния си представител адв. В. Д. от САК, със съдебен адрес
..................., твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес
да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми вследствие
случило се ПТП, на 17.09.2020 г. в гр. ............. – кръгово, с участието на МПС,
застраховани при ищеца и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа,
претендират се направените по делото разноски.
Ответника ................, със седалище и адрес на управление ...............
представляван от изпълнителните директори ..............., в срока по чл. 131
от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове,
и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се
направените по делото разноски.

1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор, то
с протоколно определение от 21.01.2022 г. съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства следните факти от обективната
действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск
по чл. 411 от КЗ:
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" относно лек автомобил марка/модел ................
с ответното дружество.
Въпреки, че съдът не се е произнесъл с изрично протоколно
определение, то между страните няма спор и съдът счита за доказани и
следните факти от обективната действителност, представляващи част от
фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ:
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско"
относно лек автомобил марка/модел ............... с ищцовото дружество.
изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 76, 28 лева на
застрахованото лице, като същата представлява разликата между
определеното застрахователно обезщетение в размер на 297, 37 лева и
дължимите 3 бр. вноски по застраховка „Каско“ в размер на 221, 09 лева.
2. По отношение на механизма на ПТП, причинно-следствената
връзка и стойността на щетите: По отношение на тези въпроси съдът
напълно кредитира отговорите, които са дадени от приетата като
даказателство по делото САТЕ, както и приобщените по делото писмени
доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 17.09.2020 г., и
свидетелските показания на свидетелката И. Л. С.. Съдът няма да
възпроизвежда в съдебния акт свидетелските показания, доколкото те се
намират така или иначе в кориците по делото, като кредитира същите изцяло,
а вторият свидетел е заличен поради невъзможност да бъде намерен. Въз
основа на така изброените доказателства съдът възприема следния механизъм
на ПТП – на 17.09.2020 г., в гр. ............. – кръгово, водача на лек автомобил
марка/модел ................ И.Б. предприема маневра престрояване вдясно и удря
движещият се лек лек автомобил марка/модел ..............., управляван от И. Л.
2
С., при което му нанася имуществени вреди. Вещото лице дава заключение,
че имуществените увреждания, нанесени на лек автомобил марка/модел
............... се намират в пряка причинно-следствена връзка с описаното в
двустранния констативен протокол за ПТП от 17.09.2020 г., приет като
доказателство по делото и възлизат на сумата в размер на 297, 37 лева.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
А. По отношение на иска за главницата: С плащането на
обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност". Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на
противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни
са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на
който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между
причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи
риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер
на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на
МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както
и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата
и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в
нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието
на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по
пострадалото МПС. Стойността на щетата възлиза на 297, 37 лева, която
3
сума е необходима за възстановяване на автомобила, както и сумата в размер
на 15 лева, представляваща обичайния размер на ликвидационните разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД при гражданския деликт вината се
предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по основание и
размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля
застрахователната сума по договора. С оглед всичко казано дотук иска следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до изплащане на вземането.
Б. По отношение на иска за мораторна лихва: Доколкото главният
иск е уважен, слредва да бъде уважен и акцесорния иск за мораторна лихва,
като същата съдът изчисли с общодостъпен електронен калкулатор, и същата
възлиза на сумата в размер на 23, 08 лева, поради което и следва да бъде
изцяло уважен.
В. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото ищеца има
право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представеният по
делото списък, а именно сумата в размер на 680 лева, от които държавна
такса в размер на 100 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
депозит за САТЕ в размер на 200 лева и депозит за свидетел в размер на 80
лева.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................, със седалище и адрес на управление ...............
представляван от изпълнителните директори ..............., да заплати на
.................., със седалище и адрес на управление ................, представляван
заедно от изпълнителните директори ................., сумата в размер на 312, 37
лева /триста и двенадесет лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща главница – невъзстановено от ответника застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
19.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 23,
4
08 лева /двадесет и три лева и осем стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода 26.11.2020 г. – 18.08.2021 г., както и сумата в размер на 680
/шестстотин и осемдесет/ лева, представляваща направените по делото
разноски, както следва – държавна такса в размер на 100 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, депозит за САТЕ в размер на 200 лева и
депозит за свидетел в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5