Решение по дело №120/2020 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. Плевен, 28. 07. 2020 год.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети юли през двехиляди и двадесета година в състав:

                

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 120 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ и чл. 262 във вр. с чл. 143  от КТ.

Постъпила е искова молба от Т.В.С. *** против „***.“ ЕООД ***. В молбата се твърди, че ищцата е имала сключен трудов договор № ***/ ***год. с ответника, като е изпълнявала длъжността „***“, в предприятие: „***.” ЕООД, място на работа: шивашки цех- гр. П., ***, с код по ЕКАТТЕ ***- гр. П., отдел шивашки цех с код по НКПД: ***- ***, с икономическа дейност, в която е заето лицето ***- Производство на горно облекло без работно. Твърди се, че по силата на договора ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 140, 00лв. за продължителност на работния процес- 5 дни в седмицата, 2 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време. Твърди се, че падежът за плащане на трудовото възнаграждение е бил до 30- то число на текущия за предходния месец. Твърди се, че на падежа ищцата не е получила дължимото й се трудово възнаграждение за месеците май, юли, август и септември 2019 год., а единствено аванс по 70 лв. за всеки от месеците. Твърди се, че отразеното в трудовия договор обстоятелство, че работникът е на 2 часов работен ден не отразява действителната фактическа обстановка- реално положения извънреден труд от работника. Твърди се, че ищцата е работила на следния режим: във всички работни дни, с изключение на дните, през които е ползвала отпуск, попадащи в периода от месец май 2019 год. до м. септември 2019 год., ищцата е работила минимум по 8 часа. Твърди се, че след съобразяване с нормативно установените часове за целият период за всеки месец, както и изчисляване на часовете действително положен труд се установяват следните неплатени часове, представляващи извънреден труд, а именно:

Норматив часове за периода 2 ч.раб.ден          220 часа

Отработени часове /8 часови смени/       880 часа

Извънреден труд     660 часа

Стойност изв.ред с 50% увеличение       3 336, 30 лв.

месец нормативни дни       нормативни часове брой смени през седмица за месеца           отр.часове през месеца     изв.труд часове        стойност изв.труд

май. 19           23        46        23        184     138     697. 59

юни. 19           21        42        21        168     126     636. 93

юли. 19           23        46        23        184     138     697. 59

авг. 19                       22         44        22        176     132     667. 26

септ. 19         21         42        21        168     126     636. 93

            В заключение ищцата моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 263,  20 лв. представляваща трудово възнаграждение за периода от м. май 2019 год. до м. септември 2019 год. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата от 3 336, 30 лв., представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от м. май 2019 год. до                 м. септември 2019 год. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.                    Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

            С определение от 14. 07. 2020 год. е допуснато изменение на иска по чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ като размерът на същия е увеличен от 263, 20 лв. на                     295, 14 лв. Със същото определение е допуснато изменение на иска по чл. 262 във вр. с чл. 143 от КТ като размерът на същия е намален от 3 336, 30 лв. на 2 994 лв.

            Ответникът ангажира становище, че исковата молба е частично основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че през процесния период от м. май 2019 год. до м. септември 2019 год. ищцата е работила в ответното дружество на длъжността „***“ с място на работа: шивашки цех- гр. П., ***. В представения по делото трудов договор № ***/ ***год. е отразено, че продължителността на работния процес е 5 дни в седмицата, 2 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време.

Спорни са въпросите дали за процесния период от време се дължи  неизплатено трудово възнаграждение, както и възнаграждение за положен от ищцата извънреден труд.

По иска с правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Не е спорно, че през периода  м.юни, юли и август 2019 год. ищцата е полагала труд и й се дължи възнаграждение в размер              295, 14 лв. съгласно заключението на вещото лице Т.И., а и съобразно признанието на иска в тази му част, направено с отговора на исковата молба.                   Ето защо предявеният иск по чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 262 във вр. с чл. 143 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата „със знанието и без противопоставянето“ не се издава такъв, а е налице полагане на труд в повече от установеното работно време, дължащо се на различни причини. Извънредният труд се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е изброил в чл. 144 от КТ конкретните хипотези. Работодателят също така е длъжен да води специална книга за отчитането на такъв труд и съответно да начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и да го заплаща. Според чл. 262 ал. 1 т. 4 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното време, а съгласно ал. 2, когато не е уговорено друго увеличението по ал. 1 се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В случая в тежест на ищцата е да докаже, че за процесния период от време е положила извънреден труд, продължил над редовното работно време, както и неговия размер. За целта в хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетелки М.П. и В.К. се установява, че през процесния период от време както те, така и самата ищца, са работили при 8- часов работен ден /всеки ден от работната седмица от 08.00 часа до 16. 30 часа/. Ответникът не е ангажирал доказателства, които да оборят горните свидетелски показания, не е представил и предвидената в закона книга по чл. 149 от КТ, за да се установи как е бил отразяван положеният извънреден труд. Установяването на размера на дължимото се на ищцата възнаграждение за извънреден труд е извършено чрез заключението на вещото лице, което е посочило, че неплатени от работодателя са останали 600 часа, които умножени по ставката от 4, 99 правят общо дължима сума от 2 994 лв. В този размер предявеният иск следва да се уважи.

Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта досежно присъденото трудово възнаграждение.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 500 лв.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на                        169, 76 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 150 лв.

По горните съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА “***.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да заплати на Т.В.С. ***, ЕГН **********, следните суми:

-сумата от 295, 14 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 06. 2019 год. до м. 08. 2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13. 01. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 2 994, 00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода м. 05. 2019 год. до м. 09. 2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13. 01. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата, и

-сумата от 500, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.

ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта досежно  присъденото трудово възнаграждение.       

ОСЪЖДА “***.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 169, 76 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 150 лв.

Решението може да се обжалва пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: