Решение по дело №1246/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава ХI АПК вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, с която се иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за настъпили за него вреди в общ размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Посочено е, че сумата 15 000 лв. е за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 22.10.2016 г. до 22.10.2017 г. в Затвора гр. Пловдив, 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 23.10.2017 г. до 23.11.2017 г. в ЗО „Хеброс“, както и 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 26.11.2017 г. до 30.07.2019 г. в ЗО „Герзовица“ – гр. Смолян. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на действия/бездействия на затворническата администрация при ответника, при които е бил поставен в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. В обстоятелствената част на иска се сочи на пренаселеност; липса на постоянен достъп до течаща топла вода; наличие на мухъл, тъй като изпрани друхи се сушели в спалните помещения, както и наличие на гризачи, хлебарки и дървеници, а причинените му неимуществени вреди се изразяват в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт.

Редовно призован в съдебно заседание, ищецът не се явява, като се представлява от пълномощника адв.С., който в първото съдебно заседание на 26.06.2023г. е уточнил исковата претенция и за трите искови периода, за които сочи, че ищеца е пребивавал в затвора и затворническите общежития при липса на санитарен възел. По същество на спора, в писмено становище, дава допълнително становище, като счита предявеният иск за изцяло основателен, обоснован и доказан. Иска се присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение и на деловодни разноски.

Ответника – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощника юрк.Ч., който оспорва предявените искови претенции по основание и размер. По същество на спора застъпва становище, че иска е неообосновн и недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият в делото прокурор от ОП – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции по основание и размер и счита, че следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение на исковата претенция касаеща Затворът – Пловдив от доказателствата по делото (Становище от 05.06.2023 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив Г.А. – л. 37; Становище към рег. № 3833 от 22.05.2023 г. на ИСДВР Унджиян – л. 40; Становище към рег. № 3833 от 22.05.2023 г.на ИСДВР Енев – л. 45; Становище към рег. № 3833 от 22.05.2023 г. ВПД НС „ФЛКР“ К. при Затвора Пловдив – л. 51) се установява, че Д.Н.Р. *** на 26.10.2016г.. За времето от 26.10.2016г. до 31.10.2016г. вкл., е настанен в Приемно отделение, като няма предоставени данни в коя стая и с колко лишени от свобода е пребивавал съвместно през посочения период. От 01.11.2016 г. до 10.04.2017 г. вкл., л.св. бил настанен в помещение № 74 на пост №2. Спално помещение № 74 е с площ от 27,25 кв. м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,95х1,12 м., и 0,50х1,17м. и санитарен възел с площ от 4, 58 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0,25х1,17 м. За този период също няма данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът в това спално помещение. В представената справка се посочва единствено, че данни за броя на лишените от свобода се съхраняват за период от 3 години и по тази причина е невъзможно да се представи информация за посочения период. От 11.04.2017 г. л.св. Р. е настанен в спално помещение № 18 на пост № 6. Площта на стаята е 16,32 кв.м., без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 1,15х1,15 м. и 1,00х1,00 м. и санитарен възел с площ 2,92 кв.м., с отдушник ф. 1,10. Пребивавал е там до 20.06.2017 г, когато е преместен в стая № 4, пост № 6, където пребивавал до 07.07.2017 г. Размерите на стаята са 28,19 кв.м., без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,50х1,00 м. и 0,95х0,95 м. и санитарен възел с площ 2,99 кв.м., с отваряем прозорец с размери 0,33х1,15 м. И за двете помещения липсва информация за броя на настанените лица.

За периода от 08.07.2017 г. до 17.10.2017 г. (датата на която е приведен в ЗО Пазарджик) не е предоставена информация.

От цитираните по-горе справки и становища се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на ищеца в Затвора гр. Пловдив, всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода. Техните размери са следните: леглата са 90х180 см. и шкафове с размери 45х50 см. Всяко помещение е със санитарен възел и всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден.

Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-746/08.12.2021 г. на Министъра на правосъдието).

Не са правени основни ремонти на килиите, в които ищецът е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти – извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни се осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите се подменят своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални.

По отношение на банята се установява, че същата е обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи, като се ползва по утвърден график. Всички работещи л.св. имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден, за кратък период от време л.св. Р. е работил и в този смисъл има възможност да използва баня всеки работен ден.

Отоплението се извършва посредством централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанени в помещенията, като няма проблем стаята да бъде проветрявана, респ. не би следвало да има мухъл. В спалните помещения няма топла течаща вода, но л.св. имат достъп до студена течаща вода и могат да ползват нагревателни уреди – бързовари по всяко време.

В Затвора Пловдив на стените няма поставена изолация нито на сградите определени за спални помещения, нито и на сградите за административно обслужване.

С постъпването си в затвора на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, като при желание от страна на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими, отделно от това имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни, като прането става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора, тогава се сушат в сушилната машина; ръчно от л. св. – има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето или чрез изнасяне за пране от близките.

Видно от приложените по делото протоколи за извършени услуги през процесния период в Затвора Пловдив е била извършвана редовна процедура за обезпаразитяване и дезинсекция. В протоколите са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

По отношение на исковата претенция касаеща ЗО – „Хеброс“, от представеното становище рег. № 3833 от 22.05.2023 г. (л. 40), изготвена от ИСДВР, са посочени данни относно естеството на пребиваване на ищеца. Така със Заповед № 1573/16.10.2017г. режимът на Д.Н.Р. е сменен от „строг“ на „общ“ и той е разпределен в ЗО „Хеброс“ на 17.10.2017 г., от където на 07.11.2017 г. е преразпределен в ЗО „Смолян“. Не са предоставени сведения за това, едновременно с колко лишени от свобода и в кои спални помещения е пребивавал ищецът по време на изтърпяване на наказанието поради изтекъл тригодишен срок за съхранение съгласно „Номенклатурата на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните поделения“ – ТС-НО-5, утвърдена със заповед № Л-42/02.01.2020 г. на главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавна агенция „Архиви“, справка „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“. Посочено е, че на територията на ЗО „Хеброс“ л.св имат достъп до баня три пъти седмично по утвърден график – всеки понеделник, сряда и петък. В банята са разположени 6 душа, има и предверие за преобличане. Съгласно списък на разрешените вещи, л.св. могат да държат при себе си до 2 комплекта спално бельо и 2 бр. одеала. На л.св. се предоставя ежемесечно индивидуално прах за пране и сапун за поддържане на лична хигиена. Смяната на спално бельо е личен ангажимент и отговорност на осъдения, като част от превъзпитателния процес с цел изграждане на лични хигиенни навици и отговорност към собственото здраве. Липсват приложени по делото протоколи за извършени в ЗО „Хебър“ услуги през процесния период за обезпаразитяване и дезинсекция.

По отношение на исковата претенция касаеща ЗО „Смолян“ от Докладна записка рег. № 247/29.05.2023г.(л. 52) се установява, че ищецът е постъпил в ЗООТ „Смолян“ на 13.11.2017г., където е пребивавал до освобождаването му на 30.07.2019 г., като през този период е пребивавал в спални помещения № 311 и № 112. Стая № 311 се състои от едно помещение от 38,16 кв. м. и с капацитет до 8 л. св., като към момента на престой на Р. там са били настанявани до 7 л. св., включително с него. Тази стая не разполага със собствен санитарен възел, като настанените в нея ползват общата тоалетна на същият етаж. Стаята разполага с два прозореца с размери 160/170 см., които имат възможност да се отварят и осигуряват нужното проветряване в помещенията. За всеки л. св. е осигурено легло с размери 80/190 см. с височина 40 см. Стаята е оборудвана с три шкафа с по четири отделения с размери 35/100 см. с височина 195 см. Също така разполага с два по-малки шкафа, две маси и три стола. Стая № 112 се състои от две помещения – външно помещение с площ от 14,51 кв. м. и вътрешно помещение с площ от 16,83 кв. м., или общо 31,34 кв. м. и с капацитет до 7 л. св., като към момента на престой на л. св. Л. там са били настанявани до 7 л. св., включително с него. Тази стая разполага със собствен санитарен възел, в който има и мивка, като квадратурата му не е включена в горепосочената жилищна площ на стаята. И вътрешното и външното помещения, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца с размери 145/145 см., които имат възможност да се отварят и осигуряват нужното проветряване в помещенията. Дограмата на прозорците е ПВЦ – поставена през 2018 г. За всеки л. св. е осигурено легло с размери 80/190 см. с височина 40 см. Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери 35/100 см. с височина 195 см. Също така разполага с един по-малък шкаф, три маси, секция, кресло и два стола.

В докладната записка са описани подробно битовите условия в ЗООТ Смолян. Ремонт на баните на първи, втори и трети етаж – изток е правен в началото на 2018 г. Посочено е, че за всеки л.св. в ЗО „Смолян“ му се зачислява дюшек, възглавница и определен брои одеала (според сезона). Л.св. ползват собствено спално бельо, но при необходимост се осигуряват служебни такива. Л.св. имат задължението сами да поддържат хигиената на спалното си бельо. Прането се извършва в определен ден от седмицата, съгласно график, като в баните на всеки етаж има топла вода. В помещенията, където е бил настаняван ищецът не е констатирано наличието на мухъл. По отношение на дезинфекцията се твърди, че ЗООТ „Смолян“ има сключен договор за обезпаразитяване със специализирана в тези услуги фирма, която извършва пръскане по стаите на общежитието по график. Представени са протоколи за извършени услуги по ДДД на територията на ЗООТ „Смолян“ Установява се, че до освобождаването му от ЗООТ „Смолян“ на 30.07.2019 г., л. св. Р. не е представял молби или жалби против условията в общежитието.

Като свидетел по делото е разпитан И.Л.. Същия заявява, че познава ищеца от Затвора. Били заедно в ТПО - Смолян и ТПО-Хеброс. Посочва, че били в един коридор, и след това в ТПО-то в 79 стая е пребивавал ищецът. Заявява, че стаята била пренаселена, нямало 3-4 кв.м. на човек. Пръскали против дървеници и хлебарки, но от това нямало ефект. Нямало течаща топла вода в помещенията. Посочва, че сушили дрехите си вътре в помещения и в едно общо помещение, но от общото ги крадяли. За мухъл в стаите не си спомня. Било студено и влажно.

При така изяснената фактическа обстановка и съобразно прибощените по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, иск за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на ЗО „Хеброс“, ЗО „Смолян“ и Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С оглед на цитираните правни норми, и посочена фактическа обстановка съдът прие по отношение на исковата претенция, касаеща Затвора Пловдив, че събраните доказателства безспорно изясняват факта, че ищецът е пребивавал в в това заведение за времето от 26.10.2016г. до 16.10.2017г. вкл.. Липсват данни да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив в периодите от 22.10.2016 г. до 25.10.2016г. вкл. и от 17.10.2017г. до 22.10.2017 г. вкл. (доколкото в този период е бил в ЗООТ „Хеброс“). Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Установява се на следващо място, че на Р. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в целия период на пребиваване в Затвора - Пловдив, а именно 26.10.2016 г. до 16.10.2017 г. (доколкото на 17.11.2017 г. вече е бил преместен в ЗО „Хеброс“) – общо 356 дни, като с оглед изместената доказателствена тежест в процеса към ответника и факта, че от негова страна не са представени доказателства с колко други л.св. е пребивавал в едно спално помещение, това изложено от ищеца обстоятелство се приема за безспорно доказано. В случаят не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на Р. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в помещенията, в които е пребивавал. Ползването на баня се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Бил е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора гр. Пловдив.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят конкретния период на престой на лицето в затвора. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи.

На следващо място, по делото не се събраха достатъчно доказателства за твърденията на ищеца, че затворниците си сушат дрехите в килиите и това е запарвало въздуха и е причинявало мухъл. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че прането е оставено по преценка на самите л. св., които могат да сторят това или в пералнята на затвора, която разполага и със сушилня, или да изперат дрехите си лично, като им е предоставена възможност да ги сушат на определени за целта места – в общото помещение на съответната група или на карето, или да ги предоставят за пране от техни близки, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на органите на ГДИН за решенията на самите л. св. да перат дрехите си в килиите, респ. да ги сушат отново там.

Факта на обитаване на пренаселени килии е достатъчен, за да се приеме, че в посочения по-горе период от време – 356 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Р. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

По отношение на исковата претенция, касаеща ЗО „Хеброс“ от наличните по делото доказателства се установява, че Р. е пребивавал в ЗО „Хеброс“ от 17.10.2017 г. /датата на преместването му от Затвора - Пловдив/ до 12.11.2017 г., като липсват данни да е пребивавал на територията на ЗО „Хеброс“ в периода от 13.11.2017г. до 23.11.2017г.. Ето защо въведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в посоченото заведение следва да бъдат разгледани за периода от 23.10.2017г./началната дата на исковия период/ до 12.11.2017 г. вкл.. Констатира се разминаване по отношение на датите за преместване от ЗО „Хеброс“ към ЗО „Смолян“ с шест дни, но доколкото не е налице прекъсване на изтърпяване на наказанието и от страна на затворническата администрация не са представени никакви данни за престоя на ищеца, то съдът приема, че е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС на администрацията при ГДИН за този период, когато ищецът е бил на територията на ЗО „Хеброс“.

За посочения период от страна на ответника не са представени изисканите справки относно помещенията, в които е бил настанен ищеца, както и за броя на лишените от свобода, които са били настанени заедно с него в съответното помещение поради изтекъл давностен срок за съхранение съгласно "Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения". Липсват доказателства относно оборудването на тези помещения, относно битовите условия, при които ищецът е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода. Ето защо на основание чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС настоящият съдебен състав приема, че в процесния перио, ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м. съобразно изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС и при лоши битови условия. За пълнота следва да се посочи, че приложението на процесуалната презумпция на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се, с оглед останалите събрани по делото доказателства, за съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение. Съдът счита за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници и хлебарки в ЗО „Хеброс“ през исковия период. Това е така, защото за процесния период не са представени протоколи за извършени услуги, поради което и не може да се приеме за доказано твърдението, че е извършвано регулярно обезпаразитяване. Ответникът е бил задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение той не е изпълнил съобразно разпределената доказателствена тежест. Липсват доказателства за пребиваването на Р. за целия период на престой в ЗО „Хеброс“, което е основание да се приеме, че в този период ищецът е бил настанен в спални помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и при лоши битови условия. Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че в посочения по-горе период от време в размер на 27 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Р. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

По отношение на исковата претенция, касаеща ЗО „Герзовица“ – Смолян, от Докладна записка /л. 52/ се установява, че ищеца е пребивавал в ЗООТ „Смолян“ от 13.11.2017 г., т.е. към 26.11.2017 г. (началната дата на този исков период) до 30.07.2019 г. (когато е бил освободен), който период съвпада с исковия такъв. Констатира се, че през това време е пребивавал в спални помещения № 112 и № 311, които се установи, че отговарят на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. на един л.св.. Не се установява и твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, доколкото цитираната разпоредба предвижда, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, а в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения, т.е. задължението за наличие на санитарен възел в спалните помещения е само за заведенията от закрит тип и арестите в затворите, а в конкретния случай ищецът е бил настанен в общежитие от открит тип. Независимо от гореизложеното, установява се от събраните по делото доказателства, че в стая № 112 е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. По отношение наличието на топла течаща вода, от разпитания по делото свидетел Л. се установява, че на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно график, като в сградата е имало обща баня. Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от мръсни килии с наличието на инсекти в ЗООТ „Смолян“, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в общежитието. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в ЗООТ „Смолян“, в т.ч. и за наличието на инсекти. Същото се отнася и за твърденията за наличие на мухъл, тъй като сушели дрехите си в килиите. От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ се установява по безспорен начин, че на л.св. им е предоставена възможност да сушат дрехите на определени за целта места – в общото помещение на съответната група или на карето поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на органите на ГДИН за решенията на самите л. св. да сушат дрехите си в килиите. Ето защо исковата претенция в размер на 15000 лева за периода от 26.11.2017 г. до 30.07.2019 г. вкл. за понесени от Р. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в ЗООТ „Смолян“, в тази си част е недоказана и необоснована, поради което следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При така установените нарушения на чл.3 ал.2 вр. ал.1 ЗИНЗС по отношение на ищеца при престоя му в Затвора - гр.Пловдив за общо 356 дни, и този в ЗО „Хеброс“ за общо 27 дни, исковете за обезщетение за неимуществени вреди се явяват частично основателни. Обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Като съобрази времето, през което ищецът е търпял неимуществените вреди – общо 383 дни, интензитета на страданията, като съдът взе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които то е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, както и понятието „справедливост“ като морално-етична категория, включва съотношението между деянието и възмездието. Ето защо конкретният размер на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че то да не бъде средство за неправомерно обогатяване. При спазване на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричният еквивалент на морални вреди, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и съобразявайки трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията, съдът счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, то следва справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4.09 евро/ден) за 356 дни от първия исков период и 27 дни от втория исков период. Това е съобразено и с постановените решения по делата Йорданов и Джелебов срещу България и Иванов и други срещу България, с които се приема, че справедливо обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява това, определено на минимум 4 евро на ден или на 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. Именно това обезщетение е адекватно на претърпените вреди и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за целия разглеждан период. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 2 848 лева за първия исков период и 216 лева за втория такъв, което най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от Д.Р. неимуществени вреди, свързани с констатираните по-горе нарушения на администрацията. В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Претендира се законна лихва, заявена от 30.07.2019 г. за двата иска. Същата следва да се уважи, считано от 15.05.2023г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото на ищеца се дължат разноски в размер на общо 10 лв. внесена ДТ.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, да заплати на Д.Н.Р., ЕГН **********, сумата от 2 848 /две хиляди осемстотин четиридесет и осем/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за 356 дни в периода от 26.10.2016 г. до 16.10.2017 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Пловдив, ведно със законна лихва считано от 15.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й размер от 15 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 22.10.2016 г. до 22.10.2017 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, да заплати на Д.Н.Р., ЕГН **********, сумата от 216 /двеста и шестнадесет/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за 27 дни в периода от 23.10.2017 г. до 12.11.2017 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в ЗО „Хеброс“, ведно със законна лихва считано от 15.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й размер от 5 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 23.10.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д.Н.Р., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2019 г. до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ТПО „Герзовица“ - Смолян в периода от 26.11.2017 г. до 30.07.2019 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, да заплати на Д.Н.Р., ЕГН **********, сумата от 10 /десет/ лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: