Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 23.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на първи
октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 753 по описа за 2019 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 от
Сочи се, че съдът
е уважил подадено заявление за издаване на заповед за изпъление по образувано ч.гр.д. № 261/2019 г. на РС
Елин Пелин и е издал Заповед за изпълнение. Длъжникът не е установен на
известните по делото адреси, поради което
заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В тази връзка
на заявителя е указано на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за
установяване на претенциите си.
Твърди се, че вземането е възникнало по повод
сключен между длъжника - ответник П.Ц.П. и кредитора „Аксес Файнанс“ ООД
Договор за Бяла карта № 516766/13.09.2017 г., с който на длъжника е предоставен револвиращ кредит в размер на
500.00 лева.
Кредитополучателят е усвоил заемни суми по
кредита, но не ги е погасил в уговорения между страните срок. В случай, че кредитополучателят не внесе
текущото си задължение на падежа, страните са се договорили, че е задължен
да предостави на кредитодателя в срок от три дни след падежа обезпечение
чрез поръчителство, за което са подписали договор за поръчителство със срок от
30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква
при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Съгласно Раздел VII, чл.20 от сключения договор, при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя, същият дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 процента
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение на
настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението на 6-то число на месеца, в който текущото задължение не е погасено до 5-то число на следващия месец. На
посоченото основание, на кредитополучателя
е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер
на 145,12 лева за периода от октомври 2017 г. до 06.04.2018 г.
Съгласно разпоредбите на чл.21, ал.4 в случай,
че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава на плащане на текущо задължение или на
посочената сума в размер на 15 % от
максималния кредитен лимит, кредотополучателят дължи на кредитодателя разходи
за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до
заплащане на сумите. Освен това подписвайки договора кредитополучателят се е
задължил при настъпване на предсрочна изискуемост да заплати на кредитодателя еднократно заплащане
на такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението, за което в случая е начислена такса
разходи за събиране в общ размер на 197,50 лева.
Съгласно чл.21,
ал.1 от сключения договор в случай, че кредитополучателя не е заплатил минимум
15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става предсрочно
изискуемо. В случая предсрочната изискуемост е обявена на 06.04.2018 г., като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, длъжникът по делото продължава виновно да не изпълнява задължението си. От
този момент за длъжника се начислява обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на законната лихва -
47,04 лева за периода от деня последващ настъпването на предсрочната
изискуемост – 07.04.2018 г. до 13.03.2019 г. – датата на подаване на
заявлението, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението
На 27.11.2018 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с което вземането на длъжника е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На
03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на който
вземането произтичащо от сключения между П.Ц.П. и „Аксес Файнанс“ ООД Договор
за кредит Бяла карта № 516766/13.09.2017 г. е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД. В договора за потребителски кредит се съдържа
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
Препис от исковата
молба и доказателствата към нея са изпратени на
ответника П.Ц.П., който не е
открит на известните по делото адреси, поради което му е назначен особен представител,
който да го представлява. В срока по чл.131 от ГПК, особеният представител на
ответника – адв.В.В. - САК депозира писмен отговор, с който счита исковете за
допустими, но неоснователни и недоказани. Твърди, че по делото няма
доказателства, от които да е видно какви транзакции са извършвани с кредитната
карта, кога са извършени, в какъв размер са транзакциите, както и каква сума по
кредита е била върната от ответника и кога. Договорът за заем е реален договор
и само постигането на съгласие за сключването му не е достатъчно условие за
неговата валидност, а е необходимо да има реално предаване на договорената
сума. В този смисъл се оспорва като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи претендирания размер за главница
от 487,78 лева и договорна лихва от 55,96 лева, тъй като клаузата, с която е
договорен фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 43,2 % /чл.4, ал.1, т.2/ е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Също така от исковата молба не е видно как е определен периода,
за който се дължи лихвата, както и как е изчислена претендираната сума за
договорна лихва. Ищецът претендира договорна лихва за периода от 14.09.2017 г.
датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.04.2018 г. – датата на
настъпване на предсрочната изискуемост. Оспорва се твърдението на ищеца, че на
тези дати е била извършена първата транзакция, както и че е настъпила
предсрочната изискуемост.
Съгласно чл.21,
ал.1 от договора крадитодателят има
право да обяви цялото задължение на кредитополучателя по договора за предсрочно
изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от
начините по чл.27 от договора. По делото
няма представени от ищеца доказателства за това да е обявена от кредитодателя
предсрочната изискуемост на задължението на ответника.
Оспорва се
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение начислена за
периода от 06.10.2017 г. до 06.04.2018 г. в размер на 145,12 лева, с
твърдението, че клаузата на чл.20 от Договора, с която е уговорена неустойка за
непредставяне на допълнително обезпечение
чрез поръчителство в срок от три дни след падежа е нищожна поради
невъзможен предмет, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, както
и че договорената неустойка е прекомерна и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
Ищецът не представя доказателства и как е формиран размера на дължимата
неустойка. Никъде не е посочено, какво е било текущото задължение на
кредитополучателя за всеки един от месеците, от периода, в който е начислена
неустойката, поради което същата е нищожна, тъй като е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно чл.92
от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението.
Твърди се, че
неизпълнението на задължението за предоставяне на допълнително обезпечение по
чл.15 от договора е санкционирано със задължение за плащане на неустойка на
основание чл.20 от договора. От това следва, че уговорената неустойка е
предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение, поради което клаузата за неустойка противоречи на добрите
нрави, тъй като служи като санкция за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, а не за неизпълнението на
задължението за връщане на сумата по кредита. Житейски логично е, че в срок от
три дни кредитополучателят няма как да предостави на кредитодателя допълнително
обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на всички посочени в
чл.15, ал.1 от договора условия. Ако действително кредитодателят е искал да
обезпечи договора за кредит с поръчител, то същия е трябвало да бъде изискан и
предоставен от кредитополучателя към деня на сключване на договора за кредит, а
не след това, което навежда на извод, че така договорената неустойка е
недействителна поради противоречие с добрите нрави. По този начин се цели допълнително обременяване на кредитополучателя
с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия
размер на подлежащата на връщане сума, а е представено като санкция за
неизпълнение на задължения на кредополучателя за предоставяне на обезпечение.
От друга страна
неизпълнението на задължението на кредитополучателя в срок от три дни да
заплати на кредитодателя сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит,
която да послужи за частично погасяване на задълженията му, на основание чл.21,
ал.4 от договора водещо до начисляване на разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на сумите се
оспорва като неоснователно и недоказано. Твърди се също, че ищецът не е
конкретизирал и разходите си за извънсъдебно събиране на задъжението и как е
формирана тази сума.
Оспорени са и действията по уведомяването на
кредитополучателя за извършените цесии. Представени са копия от уведомителни
писма, но не са представени доказателства те да са изпратени на ответника,
съответно да са получени от него.
Съдът след като се запозна с представените
по делото доказателства и становищата на страните, намери за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 261/2019
г. по описа на РС Елин Пелин, съдът е
уважил искането на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 233/26.03.2019 г. против длъжника П.Ц.П., с която е присъдил следните суми: 487,78 лева
– главница; 55,96 лева договорна лихва за периода от 14.09.2017 г. до
06.04.2018 г.; сумата от 145,12 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, изчислена за периода от 06.10.2017 г. до 06.04.2018 г.; сумата от
197,50 лева разходи за извънсъдебно събиране на задължението; сумата от 47,04
лева обезщетение за забава за периода от 07.04.2018 г. до 13.03.2019 г., ведно
със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2019 г.,
до окончателното й изплащане. Присъдени са и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 225.00 лева.
Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от
05.08.2019 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск относно
вземането си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 14.08.2019 г., като
настоящият иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415
ал.1 от ГПК ( на 13.09.2020
г.) от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи процесните суми на ищеца, поради което ищецът е легитимиран да предяви
искането си.
От представените по делото и приети от
съда писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на 13.09.2017 г.
между „Аксес Файнанс“ ООД и П.Ц.П. е
сключен Договор за бяла карта, по силата на който е предоставена сума в размер
на 500.00 лева, които се усвояват под формата на разрешен кредитен лимит чрез
международна кредитна карта. Представено е и Приложение № 1 към Договор за кредит
„Бяла карта“ с КИД 516766/13.09.2017 г. уреждащо условията за ползване на
международна платежна карта, както и Общи Условия към рамков Договор за
предоставянане на кобрандирана платежна карта Бяла Карта.
На
11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е подписан Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ и Приложение № 1 от
27.11.2018 г. към него, по силата на които вземането произтичащо от Договор за
кредит „Бяла карта“ № 516766/13.09.2017 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД.
С договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 03.05.2019 г. и приложение № 1/03.05.2019 г. към него,
вземането произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ с № 516766/13.09.2017 г.
е цедирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в полза „Агенция
за събиране на вземания “ЕАД.
Представени са и потвърждения за
сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
По делото са представени уведомителни
писма адресирани до П.Ц.П., за
уведомяването му за извършеното прехвърляне на вземанията, но не са ангажирани
доказателства, тези писма да са получени от ответника по делото.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при извършена проверка в
счетоводните документи на „Аксес Файнанс“ ООД е установено, че усвоените от П.Ц.П.
суми по Договор за кредит Бяла Карта № 516766, начислените лихви, такси и
погасените задължения с платените от
ответника суми са както следва: главница – усвоена сума 500.00 лева, погасена
сума 12,22 лева, дължима сума 487,78 лева; договорна лихва – начислена сума
121,24 лева, погасена сума 65,28 лева дължима сума 55,96 лева; неустойка за
неизпълнение начислена сума 345,12 лев, погасена сума 200.00 лева, дължима сума
145,12 лева; такса разходи за събиране -
начислена сума 175,00 лева, погасена сума 97,50 лева, дължима сума 77,50 лева;
такса разход за дейност служител – начислена сума 120.00 лева, дължима сума
120.00 лева. Всичко начислена сума 1261,36 лева, погасена сума 375,00 лева и
дължима сума 886,36 лева. Платените суми
от кредитополучателя П.Ц.П. към „Аксес Файнанс“ООД за погасяване на кредита са
в общ размер на 375.00 лева. В системата на кредитодателя са погасени
задължения в общ размер на 375.00 лева по пера както следва: - главница 12,22
лева, договорна лихва 65,28 лева; неустойки за неизпълнение на договорно
задължение – 200.00 лева; разходи за събиране на вземането – 97,50 лева.
Поредността на погасяване на задължението по кредита отразена в системата на
„Аксес Файнанс“ ООД е както следва: първо се погасяват разходи за събиране на
вземането, после неустойката, договорната лихва и накрая главницата. Размерът
на остатъчното задължение на кредитополучателя П.П. е в
общ размер на 932,44 лева, от които – главница – 487,78 лева; договорна лихва –
55,96 лева; неустойка за неизпълнение – 145,13 лева; такса разходи за събиране –
77,50 лева; такса разход за дейност служител – 120.00 лева и законна лихва за
забава за периода от 07.04.2018 г. до 12.03.2019 г. – 46,07 лева. Размерът на
остатъчното задължение към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2019
г. възлиза в общ размер на 933,66 лева,
от които – главница – 487,78 лева; договорна лихва – 55,96 лева; неустойка за
неизпълнение – 145,13 лева; такса разходи за събиране – 77,50 лева; такса
разход за дейност служител – 120.00 лева и законна лихва за забава за периода
от 07.04.2018 г. до 21.03.2019 г. – 47,29 лева. Размерът на лихвата за
забава върху сумата от 487,78 лева за
периода от 07.04.2018 г. до 13.03.2019 г. възлиза на 46,07 лева, а за периода
от 07.04.2018 г. до 22.03.2019 г. е 47,29 лева. Сумата от 500.00 лева
предоставена по процесния договор за кредит Бяла карта е предоставена по
кредитната карта Бяла карта на кредитополучателя в пълен размер на 13.09.2017
г. и е усвоена от ответника изцяло в брой чрез тегленото им както следва –
14.09.2017 г. – 400.00 лева и на 15.09.2017 г. – 100.00 лева.
С оглед така установеното от фактическа
страна, съдът стигна до следните правни изводи:
От
представения по делото договор за кредит „Бяла карта“ се установява валидно
възникнало правоотношение между „Аксес Файнанс” ООД и кредитополучателя –
ответник по делото. Усвояването на отпуснатата сума от 500.00 лева се
установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което се сочи,
че на 14.09.2017 г. ответникът е изтеглил в брой сумата от 400.00 лева, а на
15.09.2017 г. е изтеглил в брой сума в размер на 100.00 лева. От същото
заключение се доказва и платената от ответника сума по кредита, която възлиза в общ размер на 375.00 лева.
Изложеното сочи, че със заплатената от ответника
сума от 375.00 лева се погасяват дължимите по процесния договор договорни лихви
към датата на плащането – 15.02.2018 г., а именно сумата от 55,96 лева, а с
остатъка от платеното в размер на 319,04 лева е погасена част от главницата от
487,78 лева. Следователно неплатената главница по делото възлиза на 168,74
лева, а законната лихва за забава за периода от 07.04.2018 г. до подаване на
заявлението в съда – 22.03.2019 г. според съдебно-счетоводната експертиза е 47,29
лева.
Настоящият
състав намира, че извършените от ищеца приспадания на платените от ищеца суми от
които 145,13 лева неустойка за неизпълнение, 77,50 лева такса разходи за
събиране и 120.00 лева такса разход за дейност на служител, установени от
вещото лице при извършване на съдебно-счетоводната експертиза са приспаднати
неправилно от ищеца, тъй като приема, че клаузите от договора, с които са
уговорени неустойката, таксата разходи
за събиране на вземания и таксата разходи за дейността на служител, са нищожни,
като съображенията на съда в този смисъл са следните:
Процесният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и
доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./ и в него се съдържат императивни
норми, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивна разпоредба,
за чието спазване съдът следи служебно, е регламентирано в чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая ищецът претендира установяване на вземане за
неустойка, такса разходи за събиране на просрочени вземания и такса за
разходите на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебното
събиране на задължението - чл.12, чл.20 и чл.21. От съдържанието на посочените
клаузи от договора се установява, че отговорността на длъжника за сочените
неустойки и такси, възниква не от възможното неизпълнение, а от реално
настъпила забава, тоест, изключена е превантивната функция на неустойката и се
касае само и единствено до санкционни парични клаузи, които противоречат на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
Кредитодателят няма право да договаря суми при забава или пълно неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, освен законната лихва върху неплатената
част от главницата. Изложеното сочи, че клаузите в договора за тези такси всъщност не представляват такси за извършени услуги
или разходи, а
само прикриват истинската
цел на
кредитора да
служат за
обезщетение за вреди от забавата, което сочи, че същите имат характера на неустойки. С уговарянето на тези
плащания очевидно кредитодателят цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК, като по този начин въвежда допълнителни плащания, чиято дължимост
е свързана единствено със забавата на длъжника.
Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК визираните по-горе
клаузи на договора – неустойка за неизпълнение, такса разходи за събиране и
такса разход за дейност служител са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по договора за кредит. В този смисъл ответникът не дължи
начислените от кредитора суми за неустойка в размер на 145,13 лева,
такса разходи за събиране в размер на 77,50 лева и такси разходи за дейност на
служител в размер на 200.00 лева.
За неоснователни, настоящият състав намира
възраженията на особения представител на ответника по отношение на действието
на договорите за цесия. Съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. В случая с договора за кредит страните не са
ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът забранява
подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който
ищецът се легитимира като кредитор, е валиден и цесията е породила своето
действие спрямо ответника от деня, в който му е била съобщена, като това следва
от нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от
цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В този смисъл е решение
№ 156 от 30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г. на ВКС, с което е прието, че няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Съгласно
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. В случая
уведомлението за извършената цесия е връчено на особения представител на
ответника с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че цесията е
надлежно съобщена, тъй като връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника – ответник /Решение № 198 от 18.01.2019 г. по
гр.д. № 193/2018 г. на ВКС/.
Предвид
гореизложеното, ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 168,74 лева
– неизплатена главница по договор за кредит „Бяла карта” с № 516766/13.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.03.2019 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 55,96 лева – договорна лихва за периода от 14.09.2017 г. до
06.04.2018 г., сумата от 47,04 лева – законна лихва за периода от 07.04.2018 г.
до 13.03.2019 г., като искът за главница следва да бъде отхвърлен за разликата
от 168,74 лева до пълния претендиран размер от 487,76 лева.
Изцяло
неоснователни се явяват исковите претенции за сумата от 145,13 лева неустойка
за неизпълнение, 77,50 лева такса разходи за събиране и 120.00 лева такса
разход за дейност на служител и като такива подлежат на отхвърляне.
По
разноските:
Ищецът
е направил следните разноски в исковото производство: 175.00 лева внесена
държавна такса, 350.00 лева – за особен представител на ответника, 220.00 лева
– възнаграждение за вещо лице, като на основание чл.25, ал.1 от НЗПП
съдът определя юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца в размер на 100.00 лева. С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в исковото производство в размер на 246.00 лева,
съразмерно с уважената част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по
чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на
65,50 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът
не е представил доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не
му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че П.Ц.П.,
ЕГН ********** ***, дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК……представлявано от пълномощника юрисконсулт Е.Р. със съдебен
адрес:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
следните суми: 168,74 лева /сто
шестдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ – неизплатена
главница по Договор за
кредит „Бяла карта” с № 516766/13.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 22.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 55,96 лева /петдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/ –
договорна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 06.04.2018 г., сумата от 47,04 лева /четиридесет и седем
лева и четири стотинки/ – законна лихва за периода от
07.04.2018 г. до 13.03.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от 168,74 лева до пълния предявен размер от 487,78 лева; иска за сумата от
145,13 лева неустойка за неизпълнение; иска за сумата от 77,50 лева
такса разходи за събиране и за сумата от 120.00 лева такса разход за дейност на
служител, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 261/2019 г. по описа на Районен
съд Елин Пелин, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК …… сумата
от 246.00
лева
/двеста четиридесет и шест лева/ разноски в настоящото производство. ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК …… направените в заповедното производство по
ч.гр.д. № 261/2019 г. на РС Елин Пелин разноски в размер на 65,50 лева /шестдесет и
пет лева и стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 261/2019
г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към
същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: