№ 1796
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100502815 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №19386/24.08.2020г. от „Весела“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна” № 7 срещу
решение №3735/06.08.2020г. по гр.д. №15826/2019г. на ВРС, с коeто е отхвърлен иска на
жалбоподателя срещу Община Варна за заплащане на сумата от 12500 лева, представляваща
подлежаща на връщане парична гаранция по договор Д-9-9200/344/13.03.2009г. за
изпълнение на „Пълен инженеринг – проектиране и изграждане на образователен център за
деца в неравностойно положение в Община Варна“, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.79 във вр.
с чл.258 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се
като неправилен извода на първоинстанционния съд, че липсва основание за връщане на
внесената гаранция поради неизтекъл гаранционен срок. Твърди се, че извършените СМР са
били приети без възражения от възложителя, след което обектът е бил разрушен и към
настоящия момент не съществува.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
Община Варна.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „Весела“ ООД, ЕИК
1
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна” № 7 срещу
Община Варна, за заплащане на сумата от 12500 лева, представляваща подлежаща на
връщане парична гаранция по договор Д-9-9200/344/13.03.2009г. за изпълнение на „Пълен
инженеринг – проектиране и изграждане на образователен център за деца в неравностойно
положение в Община Варна“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.79 във вр. с чл.258 от ЗЗД.
В исковата молба се излага, че на 13.03.2009г. между страните бил сключен
договор за изпълнение „Пълен инженеринг – проектиране и изграждане на образователен
център за деца в неравностойно положение в Община Варна” на основание решение на
Кмета на Община Варна за избор на изпълнител чрез проведен конкурс за възлагане на
обществена поръчка. По силата на договора изпълнителят следвало да изготви ПУП в ПИ
000119 и технически инвестиционен проект по всички части, да съгласува проектната
документация и да изгради образователен център. Договорени били дължимата сума
съгласно чл.27 от договора, както и срок за изпълнение по чл.6, ал.1 от договора с начало
деня на осигуряване на достъп до строителната площадка. В чл.6, ал.1, т.3 бил предвиден
гаранционен срок за изпълнените СМР 252 месеца. Съгласно чл.38 от договора
изпълнителят предоставил на възложителя гаранция за добро изпълнение на задълженията
по договора в размер на 2% от договорената сума. На 20.08.2010г. бил подписан тристранен
протокол за установяване качеството на изпълнените СМР и годността за ползване на
строежа, след което обектът бил разбит и разграбен въпреки предупрежденията, отправени
от изпълнителя към възложителя. Твърди се, че с влязло в законна сила решение по
търг.дело №26269/2011г. по описа на ВОС Община Варна е осъдена за заплащане на
неизплатената част от възнаграждение по процесния договор в размер на 611 212,37 лв.,
както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 70 714,85 лв. Сочи се, че поради
погиване на сградата е отпаднало основанието за задържане на внесената гаранция за
изпълнение на договора в размер на 12 500 лв., с което се обосновава правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. Твърди се,
че предоставеният от изпълнителя гаранционен срок от 252 месеца не е изтекъл, поради
което не е настъпило предвиденото в договора условие за възстановяване на гаранцията. В
евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията за възстановяване на внесената гаранция. Отправя искане за отхвърляне на
предявения иск..
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
2
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Искането на въззивника за постановяване на неприсъствено решение, отправено в
съдебно заседание на 18.11.2020г., съдът намира за неоснователно. Видно от разпоредбата
на чл.238, ал.1 от ГПК, изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. От посочената формулировка става ясно, че възможността за приложение се
свързва с липсата на отговор в първоинстанционното производство, тези последици не се
предвиждат в случая, в който не е подаден отговор на въззивната жалба.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение в частта, в която е прието, че липсва основание за връщане
на внесената гаранция поради неизтекъл гаранционен срок. Твърди се, че извършените СМР
са били приети без възражения от възложителя, след което обектът е бил разрушен и към
настоящия момент не съществува.
Предявеният иск се квалифицира с правно основание чл.79 от ЗЗД, доколкото
твърденията в исковата молба се основават на уговорката в договора за внасяне на гаранция
и въпреки упоменаването на отпаднало основание, не се излагат фактически твърдения за
наличие на някоя от хипотезите, при които искът би могал да се квалифицира по чл.55 от
ЗЗД, напр. разваляне или унищожаемост на договора. С оглед на така определената
квалификация ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на твърдяното
облигационно отношение между страните, изправността си като страна по договора, факта
на внесена гаранция в твърдяния размер и че тя подлежи на връщане.
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени
доказателства наличието на облигационно правоотношение по договор от 13.03.2009г. за
изпълнение на инженеринг, проектиране и изграждане на образователен център,
представляващ договор за изработка. Не е спорен също и факта, че в изпълнение на
договора ищцовото дружество е внесло сумата от 12 500 лв. като гаранция за добро
изпълнение въз основа на чл.38 от договора. Изправността на изпълнителя като страна по
договора също не е спорна между страните, освен това изпълнението на поетите по договора
задължения от изпълнителя е установено със сила на присъдено нещо с постановеното
3
решение по търг.дело №2629/2011г. по описа на ВОС.
Спорен е въпросът дали внесената гаранция подлежи на връщане, като ищецът
основава претенцията си на твърдения, че след приемане на сградата от възложителя същата
е била разбита и разграбена и към момента фактически не съществува, поради което е
отпаднала възможността за реализиране на гаранционна отговорност и съответно и
основанието за задържане на внесената като гаранция сума. Видно от чл.38, ал.2 от
договора, връщане на внесената под формата на парична сума гаранция се предвижда да се
извърши до 10 дни след изтичане на последния ден на гаранционния срок по сметка,
посочена от изпълнителя. Гаранционният срок е предвиден в чл.6, т.3 от договора – 252
месеца. Доколкото не се твърди разваляне на договора или отпадане на облигационната
връзка поради друга причина, приложимо е предвиденото в договора условие за връщане на
внесената гаранция, а именно изтичане на гаранционния срок. Поради липсата на
предвидени други хипотези, при които внесената гаранция да подлежи на връщане, вкл. и
погиване на вещта, предявеният на това основание иск се явява неоснователен.
Следва да се отбележи, че дори да би могла да се възприеме тезата на ищеца, че
поради погиване на сградата внесаната като гаранция сума подлежи на връщане, искът би
бил неоснователен поради изтекла погасителна давност. Началният момент на давността се
свързва с установената от заключението по СТЕ липса на сградата към 19.09.2013г., която се
установява от приложения към заключението снимков материал. От този момент до
предявяване на настоящия иск на 02.10.2019г. са изтекли повече от пет години, с което на
основание чл.110 от ЗЗД вземането на изпълнителя за връщане на дадената гаранция се е
погасило по давност.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното решение следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна, която не е отправила искане за
разноски и не е представила доказателства за извършване.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3735/06.08.2020г. по гр.д. №15826/2019г. по описа
на ВРС, 26 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
4
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5