РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-
160 27.11.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет
и осми юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1355 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
3813/31.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 3477/2018г. по описа на РС-Бургас, е
постановено следното:
ОСЪЖДА Н.И.П. и Й.Т.П.,***, да предадат
на К.Г.С. ***, владението на собствения му недвижим имот УПИ X-181, в кв.47 по
ПУП-ПРЗ на с.Равадиново, общ.Созопол, представляващ дворно място с площ от 628
кв.м, при граници: УПИ VIII-181, улица, УПИ IX-181 и улица, понастоящем
представляващ ПИ с идентификатор 61042.501.396 по КККР на с.Равадиново,
общ.Созопол, находящ се на ул.“Т.“ № *.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.И.П. и Й.Т.П. за установяване
по отношение на К.Г.С. нищожността на сделката, извършена с Нотариален акт за
покупко-продажба № *, т.*, рег.№ *, дело № */ 30.04.2004 г. на нотариус с №
250 в регистъра на НК, поради абсолютна симулация и накърняване на добрите
нрави.
ПРЕКРАТЯВА
производството по евентуално съединения иск на Н.И.П. и Й.Т.П. за установяване
по отношение на К.Г.С. нищожността на сделката, извършена с Нотариален акт за продажба
№ *, т.*, дело № */04.10.1995 г. на нотариус при РС, поради персонална
симулация по отношение на купувача.
Против първоинстанционното решение е постъпила
въззивна жалба от Н.И.П. и Й.Т.П., подадена чрез пълномощник адв.Ирина
Генчева, която е насочена против осъдителната и отхвърлителната
част на решението – за уважаване
на ревандикационния иск и за отхвърляне на предявените от тях искове за
нищожност на сделката по НА № *, т.*, рег.№ *, дело № * /2004 г.
В останалата
част, относно прекратяване на делото по евентуалния инцидентен иск за нищожност
на сделката по НА № */1995 г., решението на БРС не е обжалвано и същото е
влязло в законна сила.
Въззивниците Н.П. и Й.П. изразяват
недоволство от постановеното решение в обжалваните му части, като счита същото
за неправилно и необосновано. Счита се, че съдът превратно е приложил института
на придобивната давност, като е смесил законовата забрана за придобиване на
земя от чужденци с факта на осъществявано владение през определен период, като
се сочи, Ф. Х.е държал имота като свой още от 22.11.2000 г. и от момента на
отпадане на законовата забрана е нямало пречка фактът на осъщественото от него владение
да прояви правно действие, поради което е станал собственик на имота на
основание давностно владение към 22.11.2010 г. и е могъл валидно да прехвърли
собствеността. Сочи се също, че съдът не е обсъдил и писмените доказателства за
осъщественото впоследствие владение от Х. М., приобретателка след публичната
продан, която е възложила на Х. да
почиства имота и така е осъществявала владението си включително и чрез него. В
тази връзка, във въззивната жалба са направени доказателствени искания – за
приемане от въззивния съд на писмени доказателства (приложени към жалбата
квитанции за платен местен данък на имота, издадени на името на Х. М.), и за
допускане на свидетел за установяване на осъществяваното от праводателката им Х.
М. владение. Тези доказателствени искания са оставени без уважение от настоящия
въззивен съд, поради липса на предпоставките по чл.266 ГПК.
Въззивниците считат за неправилен
извода на БРС, че наложената на 29.09.2000 г. обезпечителна възбрана върху имота
е отпаднала от 30.12.2007 г. Считат, че съдът неправилно е обвързал защитната
функция на обезпечението с наказателната отговорност, като се сочи, че
вземането на Ф. Х.за обезвреда срещу С. Д.не се е погасило автоматично след
нейната смърт, за което във въззивната жалба се изложени подробни доводи. Счита
се също, че съдът неправилно е пренебрегнал разпоредбата на чл.433 ГПК,
запазваща правата на третите лица при публична продан, за което също се излагат
подробни съображения и аргументи.
На следващо място, въззивниците считат
за неправилни изводите на БРС за отхвърляне на предявените от тях инцидентни
установителни искове за прогласяване симулативност на придобивната сделка по НА
№ *, том *, рег.№ *, дело № */30.04.2004 г., на която ищецът основава правата
си. В тази връзка се сочи, че по делото е безспорно установена разликата между
продажната цена и действителната пазарна стойност на имота, но съдът
необосновано е приел, че несъответствието в цената е вследствие наличието на
възбрана, като безкритично и недопустимо е кредитирал и показанията на
адв.Тасков, който е представлявал ищеца по множество дела във връзка с
процесния имот и е заинтересован от изхода на делото.
В заключения, въззивниците молят съда
да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да се
отхвърли предявения от ищеца К.С. ревандикационен иск, както и да се уважат
предявените от тях инцидентни установителни искове. Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия К.Г.С., подаден чрез пълномощник адв.Даниела Зарева, в който
са изложени пространни съображения и доводи за неоснователност на въззивната
жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Моли решението на РС-Бургас да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по
делото съдебни разноски.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок чл.259 ГПК от лица, които имат правен
интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред БРС е образувано по исковата молба на К.Г.С. против Н.И.П. и Й.Т.П., с
която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на недвижим
имот – дворно
място, представляващо
УПИ X-181, в кв.47 по ПУП-ПРЗ на с.Равадиново, общ.Созопол, с площ от 628 кв.м, при граници: изток– УПИ VIII-181, запад– улица,
север – УПИ IX-181 и юг – улица, както и да осъди ответниците да му предадат владението
върху същия имот.
Изложени са твърдения, че ищецът
е собственик на процесния имот, който е закупил от С. Д.на 30.04.2004 г. с НА № *, том *, рег.№ *, дело № */2004 г. на нотариус рег.№ 250 на НК. При проверка в Имотния регистър
ищецът установил, че спрямо собствения му имот са били извършени прехвърлителни
сделки, като с влязло в сила Постановление за възлагане от 09.05.2013 г. по ИД
№ 5097/2008 г. на ДСИ-Бургас процесният имот е бил възложен Ф. Х. , който на 21.06.2013 г. го е продал
на Х. М. с НА № *, том
*, рег.№ *, дело № */2013 г., а впоследствие на 29.10.2015 г. Х. М. е продала
имота на ответниците П. с НА № *, том *, рег.№ *, дело № */2015 г. Ищецът
твърди, че при придобиването от него на имота през 2004 г. върху същия е имало вписана възбрана от 03.10.2000 г. за обезпечение на граждански иск
в наказателно производство срещу С. Д., но на 12.03.2008 г. наказателното производство спрямо праводателката му е било прекратено, което довело и до прекратяване и на производството по гражданския иск срещу нея, а с влязла в сила присъда по същото наказателно дело
дъщерята на праводателката А. Д.била призната за виновна и била осъдена да
заплати на пострадалото лице – бившия ѝ съпруг Ф. Х.обезщетение за вреди, като принудителното изпълнение за това вземане било насочено срещу имота на ищеца,
който бил изнесен на публична продан и възложен на взискателя Ф. Х. .
В исковата
молба се твърди също, че въпреки
наличието на вписана възбрана върху процесния имот, правната сделка, с която ищецът се легитимира като собственик не е недействителна на
основание чл.346, ал.2 ГПК (отм.), респ. чл.452, ал.2 ГПК, поради следните съображения: 1 – възбраната
е била наложена като обезпечение само на гражданския иск против праводателката С. Д., но не и на иска против дъщеря й А. Д.; 2 – с прекратяването на наказателното производство против С.
Д., поради смъртта й, е прекратено и производството по обезпечения граждански
иск, поради което наложената възбрана следва да се счита за автоматично
отпаднала и заличена, като не е необходим нарочен съдебен акт
за отмяна на обезпечението, тъй като същият има само констативен характер; 3 –
извършените след възбраната разпоредителни сделки са относително недействителни
само спрямо кредитора, наложил възбраната и то само по отношение на конкретното
обезпечено парично вземане, поради което при отпадане на възбраната
разпоредителните сделки се валидират автоматично и са противопоставими на наложилия обезпечението кредитор; 4 – валидността
на придобивната сделка на ищеца и противопоставимостта й на наложилия
обезпечението кредитор имат действие от сключването й на 30.04.2004 г., а
наследството на С. Д.е открито с факта на смъртта й на 30.12.2007 г., към която
дата процесният имот не се е намирал в наследството и А. Д.не е могла да стане
негов собственик по силата на наследственото правоприемство; 5 – от придобиването на имота от ищеца
до изнасянето му на публична продан са изминали повече от 5 години, поради
което правото на взискателя да иска прогласяване на относителна
недействителност на сделката е погасено по давност. В тази връзка са изложени и
съображения, че взискателят Ф.
Х.не е придобил собствеността върху процесния имот въз основа
на постановлението за възлагане, поради което и купувачът Х. М. не е могла да
придобие от него правото на
собственост върху същия имот, респ. ответниците също не са
придобили правото на собственост върху процесния имот, тъй като длъжникът по
изпълнителното дело А. Д.не е била собственик на имота-обект на публичната продан и купавачът от проданта не е станал негов собственик, като Х.
не е имал качеството и на добросъвестен владелец и към
предявяването на иска не са изтекли повече от 5 години.
Така
предявеният от К.С. иск е с правно основание чл.108 ЗС.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците са оспорили предявения иск като
неоснователен. Твърди
се, че ищецът не е станал собственик на процесния
имот по силата на НА № */2004 г., тъй като сделката по същия е
симулативна и
нищожна, извършена с цел имотът да не се присъди в полза на Ф.
Х.и да бъде освободен от наложената възбрана, както и че сделката е сключена в
противоречие на добрите нрави, тъй като продажната цена на имота е силно
занижена и няма доказателства за плащането й. Изложени са доводи, че на основание чл.451 ГПК праводателката на ищеца не е имала
право да се разпорежда
с възбранения имот и той е
останал в нейния патримониум, като се сочи,
че възбраната може да бъде заличена съгласно чл.31 от Правилника за
вписванията, а не отпада по право
при възникнало основание за това. На следващо място се твърди, че праводателката С. Д.не е придобила собствеността
върху процесния имот, тъй като сделката по НА № */1995 г. е била симулативна, на същата й е
било известно, че само формално става собственик на имота, за да бъде измамен Ф.
Х. , което е установено
с влязлата в сила присъда против
дъщеря й А. Д., като сделката
е била привидна и като такава нищожна, а действителна се явявала прикритата сделка и А.
Д.е станала собственик на имота.
Ответниците се
позовават и на качеството им на трети добросъвестни лица по чл.433, ал.5 ГПК, както и на твърдят, че в тяхна полза е изтекла и придобивна давност, присъединявайки осъщественото от
Ф. Х.след 2002 г. владение на имота и осъщественото владение от праводателката им Х. М..
В срока за
отговор ответниците Н. и Й. П. са предявили против ищеца К.С. инцидентни установителни искове за нищожност, съединени при
условията на евентуалност, като главният иск е за установяване нищожност на сделката по НА № *, том *, рег.№ *, дело
№ */30.04.2004 г. – поради абсолютна симулация и накърняване
на добрите нрави, а евентуално съединеният иск е за
установяване нищожност на сделката по НА № *,
том *, дело № */04.10.1995 г. – поради персонална симулация по отношение на купувача.
Изложени са твърдения, че сделката от 2004 г., с която К.С. се легитимира като собственик е сключена единствено, за да
извади процесния имот от патримониума на праводателката му С. Д., както и че е сключена в противоречие с добрите нрави, тъй като цената е изключително занижена
и липсват доказателства за плащането й. А по отношение на сделката от 1995 г., с която С. Д.е
придобила процесния имот, се твърди, че тя е била привиден купувач, като
действителният купувач е била дъщеря й
А. Д..
Така
предявените от Н.П. и Й.П. евентуално съединени инцидентни искове са с правно
основание на главния иск за нищожност на сделката от 2004 г. – чл.26, ал.2,
предл.5 ЗЗД (абсолютна симулация/привиден договор) и чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД (противоречие
с добрите нрави) и с правно основание на евентуалния иск за нищожност на
сделката от 1995 г. – чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД (персонална симулация).
Ответникът по инцидентните искове К.С. е оспорил
същите като недопустими и неоснователни. Посочил е, че спорът между Ф. Х.и С. Д.относно
процесния имот е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 506/1998 г. на РС-Бургас, което обвързва и ищците по инцидентните искове. Оспорил е и твърдяната неравностойност на
престациите по сделката
от 2004 г., с доводи,
че плащането на цената е удостоверено в самия нотариален акт. Направил е и възражение за погасяване по
давност на правото да се предяви иск за симулативност на сделките.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебно-оценъчна експертиза,
ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения.
С обжалваното решение
БРС е обсъдил на първо място предявените инцидентни
установителни искове. Приел е за недопустим инцидентния иск за нищожност на сделката по НА № */1995 г., поради
персонална симулация, тъй като спорът между праводателя на ищеца К.С. – С. Д.и праводателя на ответниците П. – Ф. Х.за правото на собственост върху процесния имот и за
липсата на персонална симулация при придобиването на имота от С. Д.е разрешен с
влязлото в сила решение по гр.д.№ 506/ 1998г. на БРС и пререшаването му е
недопустимо, поради това, с обжалваното решение производството по този иск е
прекратено. БРС е приел за неоснователен инцидентния иск за нищожност на сделката по НА № */2004 г., поради абсолютна
симулация, тъй като по делото липсват
доказателства, сочещи на привидност на изразеното от страните по сделката
съгласие за отчуждаване на процесния имот от продавача и придобиването му от
купувача, както и не е
налице и накърняване на добрите нрави, тъй като вписаната върху имота
възбрана е била съобразена от страните при
определянето на продажната цена, която е
в размер на данъчната му оценка към този момент, а несъответствието й
със средната пазарна цена на подобни имоти е съобразено с тежестта
върху имота. Съдът се е
позовал и на показанията на св.Т., установявящи желанието на продавачката да отчужди имота, макар и за ниска цена, която да
получи незабавно. Поради това,
този иск е отхвърлен като неоснователен.
С обжалваното
решение БРС е уважил предявения ревандикационен
иск като основателен. Прието е, че
след като възбраната върху имота е била наложена като обезпечителна мярка
на бъдещ иск на пострадалия Ф. Х.за вредите, които са му
причинени от престъплението, разследвано по следствено дело № 1123/ 2000г.
на ОСС – Бургас, с обвиняеми С. Д.и А. Д., и при положение, че воденото срещу С. Д.наказателно
производство е било прекратено, поради смъртта й, ведно с предявените в това
производство граждански искове срещу нея, то въпреки липсата на нарочен акт допуснатото обезпечение е останало лишено
от предмет и е отпаднало още към датата на смъртта й на 30.12.2007 г., тъй като се е осъществило основанието за неговата отмяна. В тази връзка е прието, че към датата на разпореждането с възбранения имот – 30.04.2004 г. и към смъртта на ответницата по
обезпечения иск – 30.12.2007 г.
Ф. Х.не е имал качеството на взискател спрямо С. Д., поради което не е налице законово
основание за недействителност на извършеното приживе от нея разпореждане с имота в полза на К.С., поради което правото на ищеца върху възбранения
имот е надлежно придобито от него и сделката от 30.04.2004 г. е породила вещно-прехвърлителното
си действие в негова полза. При това, БРС е приел, че след смъртта
на С. Д.процесният
имот не е бил включен
в наследствената маса и дъщеря й А.
Д.не е била негов собственик при образуването
на изп.д.№ 5097/ 2008 г. на ДСИ при БРС, поради което изнасянето му на публична продан и възлагането му с постановлението
от 09.05.2013г. не
може да бъде противопоставено на действителния собственик – ищеца К.С., като публичната продан на имота не
е породила
вещно-прехвърлително действие за обявения купувач Ф. Х.и такова не е възникнало и за неговите
приобретатели – Х. М. и ответниците Н.
и Й. П.. За
неоснователно е счетено позоваването
от ответниците на качеството им на
трети добросъвестни лица по чл.433 ал.5
ГПК, доколкото изпълнителното дело, в което са придобити правата на Ф. Х.е образувано след
прекратяване действието на възбраната със смъртта на собственичката С. Д.. По тези
съображения, БРС е приел, че правото
на собственост на ищеца К.С. върху имота е
надлежно установено. В тази
връзка, районният съд е счел за неоснователно направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност, тъй като изводи
за владение на праводателя Ф. Х.и доводи за добросъвестност могат да се градят само за периода след влизане в сила на постановлението за
възлагане – 27.05.2013 г., а до предявяването на настоящия иск на 14.05.2018 г. не е изтекъл установеният от
закона 5-годишен давностен период. Прието е също, че от гласните доказателства не се
установява непрекъснатост на упражняваната от Х. фактическа
власт, както и такава
след отчуждаването от него на имота до придобиването му от ответниците
П., не е
доказано и твърдението
на ответниците, че през този период праводателката им
Х. М. е владяла имота чрез нейния праводател Ф. Х. , поради което не могат да се позоват на присъденяване на владението на
праводателя им. По
тези съображения, БРС е приел,
че по делото не е установено
правото на собственост на ищеца да е погасено и да е придобито
от ответниците, които не са установили годно правно основание за владението си на имота, поради което искът по
чл.108 ЗС е уважен като основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на
въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
предявения от К.С. ревандикационния иск по чл.108 ЗС, както и в частта, с която
са отхвърлени предявенити от ответниците Н.П. и Й.П. искове по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД и
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба,
обективиран в НА № */30.04.2004 г., том *, рег.№ *, дело № */2004 г. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При служебната
проверка по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е
валиден съдебен акт.
Въззивната
инстанция намира, обаче, че обжалваното решение е недопустимо в обжалваната част,
с която БРС се е произнесъл по предявения от ответниците Н.П. и Й.П. инцидентен
иск за нищожност на сделката по НА № */2004 г. (който всъщност има характер на
насрещен иск), като го е отхвърлил, което налага неговото обезсилване в тази
част. Съображенията на съда са следните:
При установителния
иск, какъвто е и искът за нищожност по чл.26 ЗЗД, наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговото предявяване, за
която съдът следи служебно във всеки етап от производството. Безспорно е, че
интерес да се иска обявяване нищожността на правна сделка принадлежи не само на
на страните по същата, но и всички трети на правоотношението лица, чиито права
зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. При
всяко положение, обаче, предявяването на иск за нищожност от трето на
атакуваната сделка лице не следва да е самоцелно, а винаги в защита на обоснован
свой и защитим интерес - когато от
прогласяване на нищожността ще настъпят съответни правни последици за третото
лице, които ще се отразят положително в неговата правна и имуществена сфера. Съдебната
практика е последователна, че интерес от исковата защита ще е налице, когато
чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и
противната страна правен спор и то в най-пълна степен, като решението трябва да
способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално
право, засегнато от посоченото действие. Поради това, не е налице правен
интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в
негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. Когато искането за
прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл.26 ЗЗД е от страна по
делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на
разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на
страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила
нищожността, за последната липсва правен интерес от предявяването на иска и
постановеното решение е недопустимо. В горния смисъл е съдебната практика на касационната
инстанция, която се споделя от настоящия състав – Решение № 90/16.06.2015 г. по
гр.д.№ 4406/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 334/03.11.2014 г. по гр.д.№
570/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 224/23.10.2018 г. по гр.д.№ 1634/2018 г.
на ВКС, ІV г.о.; също така – Определение № 58/29.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 4363/2019
г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 263/10.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1681/2020 г.
на ВКС, ІV г.о., постановени по чл.274, ал.3 ГПК.
В случая, отрицателният
установителен иск за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в НА
№ */30.04.2004 г., том *, рег.№ *, дело № */2004 г., сключен между С. Д.и К.С., е предявен от трети на сделката лица – Н.П. и Й.П.,
които имат качеството ответници по предявения против тях ревандикационен иск по
чл.108 ЗС от К.С., който черпи вещните си права върху процесния имот от
атакуваната сделка. Вярно е, че с НА № */29.10.2015 г., том *, рег.№ *, дело №
*/2015 г., Н.П. и Й.П. също се легитимират като собственици на процесния имот,
въз основа на сключения между тях и Х. М. договор за покупко-продажба,
обективиран в цитирания нотариален акт. Независимо от това, обаче, съдът
намира, че за П. липсва правен интерес от самостоятелното предявяване на иска
по чл.26 ЗЗД, тъй като при положително решение по предявения от тях иск за
нищожност няма да настъпи промяна в имуществената им и правна сфера. В случая, отпадането
на правата на приобретателя по атакуваната сделка – К.С. и връщане на
разпореденото по нея на продавача не облагодетелства ищците по иска за
нищожност на сделката, поради което за тях липсва правен интерес от неговото предявяване.
Следва да се има предвид също, че решението по иска за нищожност няма да
формира сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на процесния имот, а
в случая заявените от насрещните ищци твърдения по същество са такива за защита
на правото им на собственост върху имота, която може да бъде постигната
най-ефикасно чрез предявяването от тях на иск за собственост, но не и чрез
самостоятелен иск за нищожност на сделка, по която те не са страна, предявен в
образуваното против тях съдебно
производство по чл.108 ЗС за същия имот от купувача по атакуваната сделка. В
конкретния случай, именно като ответници по иска по чл.108 ЗС, Н. и Й. П. могат
да се бранят с възражения за нищожност на сделката, от която ищецът по
ревандикационния иск К.С. черпи права, но това не е достатъчно да обоснове
извод за наличието на правен интерес от предявяването на самостоятелен иск за
нищожност на същата сделка, доколкото резултатът от него няма да доведе до
настъпване на положителни правни последици в техния патримониум.
Предвид горните съображения, настоящият въззивен състав
намира, че за ищците Н.П. и Й.П. (ответници по иска по чл.108 ЗС) не е налице
правен интерес от предявяване иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 и ал.2,
предл.5 ЗЗД – за нищожност на сделката,
обективирана в НА № */30.04.2004 г., том *, рег.№ *, дело № */2004 г., сключена между С. Д.и К.С., поради което този иск е
недопустим и не подлежи на разглеждане от съда, а образуваното по него
производство следва да бъде прекратено.
Констатираната от въззивния съд недопустимост на иска за
нищожност налага обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която
БРС се е произнесъл него, както и прекратяване на делото по отношение на същия
иск.
В останалата
обжалвана част относно предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС, първоинстанционното
решение представлява допустим съдебен акт.
Настоящата
инстанция намира обаче, че в тази част решението е неправилно, поради което
следва да бъде отменено
Събраните по
делото доказателства установява следното от фактическа страна:
Ищецът по делото К.Г.С. се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот УПИ Х-181 в кв.47 по плана на с.Равадиново,
общ.Созопол, с площ от 628 кв.м., който
е закупил от С. Д. Д.с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № */30.04.2004
г., том *, рег.№ *, дело № */2004 г. на нотариус при БРС, за сумата от
520 лв., като данъчната оценка на имота е 518.10 лв.
Видно от нотариалния акт, в същия изрично
е записано, че на купувача К.С. му е известно обстоятелството, че върху имота
има вписана възбрана, което обстоятелство е съобразено от страните при
определяне на продажната цена. Съгласно заключението на приета пред първата инстанция
съдебно-оценъчна експертиза, средната пазарна стойност на процесния недвижим
имот към 30.04.2004 г. е в размер на 8429 лв.
Праводателката на ищеца С. Д.е закупила имота от С. С. Я.с договор за продажба, обективиран в НА № */04.10.1995г., том *, дело № */1995 г. на нотариус при БРС. Не
се спори по делото, че против С. Д.и дъщеря й А. Д.е било образувано
наказателно производство, започнало като дознание № 523/2000 г. по описа на
V-то РПУ-Бургас, преобразувано в следствено дело № 1123/2000 г. по описа на
ОСС-Бургас, сл.дело № 440/2000 г. на БРП, пр.пр.№ 3945/2000 г. на БРП, взето на
специален отчет /СО-1775 на БРП/, за извършени от тях престъпни деяния по
чл.211, вр. чл.209, ал.1 НК, за това, че през 1994 г. и 1995 г. с цел да
набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали у Ф. Х.заблуждение,
с което са му нанесли имотна вреда.
С Обезпечителна
заповед от 29.09.2000
г. по НЧД № 413/2000 г. по описа на БРС е допуснато обезпечение по образуваното сл.д.№
1123/2000 г. по описа на ОСС-Бургас на бъдещ граждански иск на пострадалия в
наказателното производство Ф. Х.против двете обвиняеми С. Д.и А. Д.(нейна дъщеря), като е
наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост
на С. Д., включително и върху процесния имот УПИ Х-181 в кв.47 по плана на с.Равадиново,
общ.Созопол. Възбраната е вписана в Служба по вписванията
на 03.10.2000 г. Не се спори,
че обезпеченият граждански иск против С.
Д.и А. Д.е предявен в рамките на наказателното производство.
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че С. Д.е починала на 30.12.2007 г.
и с Постановление от 02.07.2008
г. на БРП воденото
срещу нея наказателно производство по следствено
дело №1123/2000 г. по описа на ОСС-Бургас е
прекратено на основание чл.243,ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК, като е постановен
и отказ за бъдат отменени наложените обезпечителни мерки. А с влязла в сила присъда по НЧХД № 1005/2007 г. по описа на БРС, изменена
с окончателно Решение №
151/04.07.2008 г. по ВНЧХД № 104/2008 г.
по описа на БОС, А.
Д.е призната за виновна за извършено
престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК,
за това, че в условията на продължавано
престъпление за времето от
28.03.1994 г. до
01.01.1997 г. с цел да набави за себе си и за
майка си С. Д. Д.имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Ф. Х. ,
че не може да придобива имоти на свое име в Република България,
както и че придобитите на името на майка й имоти, намиращи се във фактическа
власт на пострадалия Х. ще са съпружеска имуществена общност по
смисъла на СК, с което му причинила имотна вреда в особено големи размери и случаят е особено тежък. Сред описаните
в присъдата имоти е и процесният имот
– дворно място от 628 кв.м УПИ Х-181 в кв.47 в с.Равадиново. С влязлата в сила присъда подсъдимата А. Д.е осъдена да заплати на
пострадалия Ф. Х.парични обезщетения за претърпените от престъплението
имуществени вреди.
Не се спори по делото, че след
смъртта на С. Д.нейна единствена наследница по закон е дъщеря й А. Д., която на 17.04.2008 г. е
вписала отказ от наследството на майка си. Но
с решение
№ 945/20.07.2009 г. по гр.д.№ 1664/2009 г. на БРС,
потвърдено с решение № 161/17.12.2010
г. по в.гр.д.№
1702/2010
г. на БОС, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 6/05.01.2012 г.
по гр.д.№ 565/2011 г.
на ВКС, ІV г.о., е прието, че А. Д.е приела наследството на майка си с
конклудентни действия, поради което
отказът от наследство е прогласен за нищожен.
От доказателствата по делото е видно, че въз основа на издаден
в полза на Ф. Х.изпълнителен лист от 03.12.2008 г. по НЧХД № 1005/2007 г. на БРС е образувано изп.дело
№ 5097/2008 г. по описа на ДСИ при БРС против А. Х.
Д., за събиране на присъдените на Х. в
наказателното производство парични обезщетения за претърпени имуществени вреди. Принудителното изпълнение за
удовлетворяване на вземанията на взискателя Х. е насочено към възбранените недвижими имоти, в т.ч. и
процесния имот, върху които с Обезпечителната заповед от 29.09.2000 г. по НЧД №
413/2000 г. на БРС е наложена възбрана за обезпечаване на гражданския иск за
вреди на Ф. Х.против С. Д.и А. Д..
По отношение на процесния имот
УПИ Х-181 в кв.47 по плана на с.Равадиново е проведена публична продан и с
Постановление за възлагане от 09.05.2013 г., издадено по изп.дело № 5097/2008
г. на ДСИ при БРС, недвижимият имот е възложен на взискателя Ф. Х. , обявен за
купувач от публичната продан. Постановлението за възлагане е влязло в сила на
27.05.2013 г., а на 17.06.2013 г. е вписано в СВп – Бургас.
С
НА № 64/21.06.2013 г., том II, рег.№ 4429, дело № 241/2013 г. на нотариус-рег.№ 458 в района на БРС,
Ф. Х.е продавал УПИ Х-181 в
кв.47 по плана на с.Равадиново на
Х. П. М.. Впоследствие
Х. М. е продала имота на Н.И.П.
и Й.Т.П. с НА № 162/29.10.2015 г., том *, рег.№ *, дело № */2015 г. на нотариус-рег.№ 458 в района на БРС регистъра на НК, като по този начин ответниците също се легитимират
като собственици на процесния имот.
По делото е
безспорно, че процесният имот – дворно място, съставляващо УПИ Х-181 в кв.47 по
плана на с.Равадиново, с площ от 628 кв.м., понастоящем се идентифицира като поземлен имот
с идентификатор 61042.501.396 по КККР на с.Равадиново, общ.Созопол,
с площ от 669 кв.м, при граници и съседи: 61042.501.393, 61042.501.395,
61042.501.1068 и 61042.501.399.
От
горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без основание. За уважаването на ревандикационния иск
е необходимо наличието на следните предпоставки в тяхната кумулативна даденост
– ищецът да е титуляр на вещното право, чиято защита търси, т.е. да е
собственик на процесния недвижим имот, ответникът да упражнява фактическа власт
върху имота, т.е. да владее същия, като упражняването на тази власт да е без
правно основание за това. В тежест на ищеца е при условията на главно и пълно
доказване да установи наличието на положителните предпоставки – че е собственик
на процесния имот и ответниците владеят същия, а в тежест на ответниците е да
докажат, че владеят имота на правно основание.
С оглед
събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира, че по делото не
е доказано наличието на първата от изискуемите от закона предпоставки за
уважаване на иска по чл.108 ЗС, а именно – ищецът да е собственик на процесния
имот. Приетият от БРС извод в обратния смисъл е неправилен, като БОС счита за основателни
наведените за това оплакванията във въззивната жалба.
Действително, ищецът
К.С. се легитимира като собственик на имота с НА 178/30.04.2004 г. Безспорно е
обаче, че същият е закупил имота при наличието на вписана върху него възбрана,
която е наложена за обезпечаване на иска на Ф. Х.против С. Д.и
А. Д.за обезщетяване на имуществени вреди. Към датата на
вписване на възбрана, собственик на процесния имот е била С. Д..
Възбраната върху недвижим имот като
обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 ГПК на бъдещ иск или по висящ исков
процес е насочена към осигуряване възможността на обезпечения кредитор за
последващо провеждане на принудително изпълнение върху имота при успешна искова
защита. Съгласно чл.401 ГПК, вписаната възбрана, наложена като обезпечение на
иск, произвежда действието по чл.451-453 ГПК, като от момента на вписването й длъжникът
търпи ограничение на правото си да се разпорежда с имота, а според чл.452, ал.2 ГПК извършените от
длъжника след възбраната действия на разпореждане с вещта са недействителни
спрямо кредитора, който я е наложил. Касае се за относителна недействителност
на разпоредителните действия на длъжника с имота, извършени след възбраната,
като ефектът от тази недействителност се изразява в предназначението на
възбраната като обезпечителна мярка да пази имота в патримониума на длъжника,
за да може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение
въпреки извършеното разпореждане в полза на трето лице (т.3 от ТР №
1/10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК). Ако длъжникът е
собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие и съгласно
чл.453, т.1 ГПК извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще
бъдат непротивопоставими на ищеца, а ако имотът в действителност не е
собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки
с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик, независимо
дали е вписана възбрана (т.5 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на
ВКС, ОСГТК). Следва да се има предвид, че сделките на разпореждане от длъжника
след възбраната са валидни спрямо третите лица, но на основание чл.496, ал.2 ГПК правата, които те придобият върху имота, са непротивопоставими на купувача
от публичната продан, ако не са противопоставими на взискателя. Или по друг
начин казано, след публичната продан имотът се придобива от купувача, а третото
лице-приобретател след възбраната губи собствеността си, ако правата му не са
противопоставими на взискателя.
В случая е
безспорно, че процесният имот е бил собственост на С. Д.. Върху имота обаче е имало
вписана възбрана на 03.10.2000 г., наложена с определение на съда за
обезпечение на бъдещия граждански иск за вреди на пострадалия Ф. Х.против С. Д.и
дъщеря й А. Д., обвиняеми по сл.дело № 1123/2000 г. на ОСС-Бургас. Обезпеченият
иск е бил предявен в наказателното производство и уважен спрямо А. Д.с влязлата
в сила присъда по НЧХД № 1005/2007 г. на БРС. Тук следва да се отбележи, че въпреки прекратяването на досъдебното производство, водено срещу С. Д., поради настъпилата й смърт,
с Постановлението
от 02.07.2008г. на БРП изрично е отказано да бъде отменена наложената
обезпечителна мярка – възбрана върху недвижимите имоти, в т.ч. и
процесния имот. Затова, дори да се приеме, че обезпечителната мярка
е отменена по право,
поради прекратяване на производството, в което е допусната срещу С. Д., същото
не може да се каже по отношение на вписаната възбрана в полза на Ф. Х.за
вземанията му срещу А. Д., тъй като възбраната
е останала вписана, въпреки че към налагането ѝ само С. Д.е била собственик
на процесния имот. След
смъртта й нейната
единствена наследница по закон – А. Д.е приела наследството, като извършеният от нея отказ
от наследство е бил прогласен за нищожен от съда.
Предвид горното и съобразявайки посочената тълкувателна
практика, въззивният съд намира, че след като при вписването на
възбраната С. Д.е била собственик на имота, възбраната е породила действие и съгласно
чл.453, т.1 ГПК извършените от нея след вписването
й разпоредителни сделки с имота са непротивопоставими на обезпечения кредитор Ф. Х. , поради което същият е имал право да проведе
принудително изпълнение върху процесния имот за удовлетворяване на признатите
му парични вземания, поради което действията по образувано изп.д.№ 5097/2008 г.
на ДСИ при БРС са законосъобразно извършени. Тук следва да се отбележи, че възбраната да не се е отразила на придобитите от ищеца К.С. вещни права върху
имота, но купувайки
го с наложена тежест, той ще следва да понесе последиците от допуснатите
обезпечения на искове на Ф. Х.против А. Д.(единствена
наследница, приела наследството на майка си С. Д.и собственик на възбранения
имот към датата на извършване на изпълнителните действия), като понесе
принудителното осребряване на имота.
Ето защо, Ф. Х.се легитимира като собственик на процесния УПИ-181 в кв.47 по плана на с.Равадиново
с влязлото в сила Постановлението за възлагане от
09.05.2013 г., като последица от проведената публична продан по изп.дело №
5097/2008 г. на ДСИ при БРС и с вписването
на акта в Служба по вписванията е дадена гласност на промяната в собствеността
върху процесния имот по отношение на третите лица. Впоследствие с НА № *, том *, рег.№ *, дело № */21.06.2013
г. на нотариус-рег.№ 458 в района на БРС,
Ф. Х.е прехвърлил собствеността върху имота
на Х. М., която от своя страна с НА № *, том *, рег.№ *, дело № */29.10.2015г. на
нотариус-рег.№
458 в района на БРС е продала процесния имот на ответниците по делото Н.И.П. и Й.Т.П..
Съгласно
чл.496, ал.2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата,
които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени
на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. В
настоящата хипотеза взискател и купувач са едно и също лице Ф. Х. , на който
предшестващата постановлението за възлагане разпоредителна сделка в полза на ищеца
К.С. е непротивопоставима по силата на чл.453, т.1 ГПК, тъй като продажбата е
станала след вписване на възбраната върху имота и на основание чл.452, ал.2 ГПК
е недействителна спрямо взискателя по изпълнителното дело и купувач на
публичната продан, като тази непротивопоставимост е налице и по отношение на
неговия правоприемник Х. М., респ. на ответниците П., като последващи
приобретатели въз основа сключения през 2016г. договор за покупко-продажба.
Следователно, ответниците са придобили имота от собственик, чийто права
изключват правата на ищеца.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира,
че в резултат на извършената по изп.д.№ 5097/2008г.
на ДСИ при БРС публична продажба на процесния имот, приключила с
възлагането му по реда на чл.495 ГПК в полза на праводателя на въззивниците – Ф. Х. , ищец К.С. е загубил
собствеността върху имота.
Ето защо, съдът намира, че ищецът
не е доказал наличието
на първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС, а именно, че е собственик
на процесния имот. Липсата на тази предпоставка
обосновава извод за неоснователност на предявения иск и същият следва да бъде
отхвърлен, като е безпредметно обсъждането на наведените от ответниците
възражения и доводи за упражнявано владение и за недействителност на сделката с
възбранения имот, поддържани и във въззивната им жалба.
Предвид горното, БОС намира въззивната жалба за
основателна, а поради несъвпадане на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, решението
на БРС следва да се отмени в обжалваната част за уважаване на иска по чл.108 ЗС и вместо него да се постанови ново за отхвърляне на иска. В тази връзка, предвид отхвърляне на иска
по чл.108 ЗС, на ищеца не се следват разноски по делото, поради което
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която Н.
и Й. П. са осъдени да заплатят на К.С. сумата от 307 лв. за направените от него
разноски.
При този изход на спора и направените от двете страни
искания за разноски, на въззиваемия С. такива не му се дължат, като същият
следва да заплати на въззивниците П. направените от тях разноски в двете
съдебни инстанции. В тази връзка, съдът констатира, че по делото пред БРС
въззивниците са направили разходи от 150 лв. – депозит за вещо лице (касаещи
исковете за нищожност) и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение (за общо
процесуално представителство), а в настоящото производство са направили разходи
от 167.50 лв. – д.т. за въззивно обжалване (117.50 лв. по иска по чл.108 ЗС и
50 лв. по иска за нищожност), както и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение (за
общо процесуално представителство). Предвид това и с оглед изхода на спора, БОС
намира, че на въззивниците се дължат разноски в общ размер от 1117.50 лв., от
които 117.50 лв. – д.т. за обжалването по иска по чл.108 ЗС и 1000 лв. –
платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции (по 500 лв. на
инстанция). За останалите суми не е налице основание за присъждането им, тъй
като същите са във връзка с инцидентните искове за нищожност, които са приети
от съда за недопустими.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА, на основание
чл.270, ал.3 ГПК, решение № 3813/31.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 3477/2018
г. по описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Н.И.П., ЕГН ********** и Й.Т.П.,
ЕГН **********,***, за установяване по отношение на К.Г.С., ЕГН **********,***, нищожността
на сделката, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.№
*, дело № */30.04.2004 г.
на нотариус с № 250 в регистъра на НК, поради
абсолютна симулация и накърняване на добрите нрави, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявения иск по чл.26, ал.1, предл.3 и ал.2,
предл.5 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 3813/31.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 3477/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която Н.И.П., ЕГН ********** и Й.Т.П.,
ЕГН **********,***, са осъдени на
основание чл.108 ЗС да
предадат на К.Г.С., ЕГН **********,***, владението на недвижим имот УПИ X-181, в кв.47 по
ПУП-ПРЗ на с.Равадиново, общ.Созопол,
представляващо дворно място с площ от 628 кв.м, при граници: УПИ VIII-181,
улица, УПИ IX-181 и улица, понастоящем индивидуализиран като поземлен имот с
идентификатор 61042.501.396 по КККР
на с.Равадиново, общ.Созопол, обл.Бургас,
находящ се на ул.“Т.“ № *, както и В ЧАСТТА за
разноските, с която Н.И.П., ЕГН ********** и Й.Т.П.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на К.Г.С.,
ЕГН **********, сумата от 307 лв. за разноски по делото,
КАТО ВМЕСТО
ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от К.Г.С., ЕГН **********,***,
против Н.И.П., ЕГН ********** и Й.Т.П.,
ЕГН **********,***, с правно
основание чл.108 ЗС, за приемане за установено по отношение на ответниците Н.И.П.
и Й.Т.П., че ищецът К.Г.С. е собственик на недвижим имот УПИ X-181, в кв.47 по ПУП-ПРЗ на
с.Равадиново, общ.Созопол, представляващо дворно
място с площ от 628 кв.м, при граници: УПИ VIII-181, улица, УПИ IX-181 и улица,
понастоящем индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор 61042.501.396
по КККР на с.Равадиново,
общ.Созопол, обл.Бургас, находящ се на ул.“Т.“ №
*, както и за
осъждането им да му предадат владението върху същия имот.
ОСЪЖДА К.Г.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на Н.И.П.,
ЕГН ********** и Й.Т.П., ЕГН **********,***, сумата от 1117.50 лв. (хиляда сто и седемнадесет лева и петдесет стотинки) за
направените съдебно-деловодни разноски във двете съдебни инстанции.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.