№ 13
гр. Пазарджик , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Борислав А. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав А. Илиев Търговско дело №
20215200900056 по описа за 2021 година
Производството е по чл.122, ал.2 от ГПК.
С протоколно определение №260135 от 09.03.2021г. Пазарджишкия районен съд е прекратил
производството по гр.д.№1674/2020г., по описа на РС Пазарджищ ,като е изпратил същото по
подсъдност на Окръжен съд гр.Пазарджик.
При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав счита,че РС Пазарджик
неправилно е приложил разпоредбата на чл. чл.118 във вр. с чл.104,т.4 от
ГПК.Първоинстанционния съд е приел,че ищецът е предявил искова молба с 2броя уточнителни
молби за осъждане ответникът да върне следните стоки:549бр. кожи-36231кв.д м. овча напа -
антик ,съгласно спецификация№ 152 от 22.10.1997г. на „Велур“ЕАД ,както и 40бр. облекла
,ушити от останалите 318бр. кожа-21 897кв.дм. овча кожа.в условията на евентуалност се искало
тяхната левова разностойност към момента на предявяване то им на ответната страна в р-р на
24 501лв. ,ведно с обезщетение за забава за периода от предявянето им-22.10.1997г. до датата на
подаване на исковата молба в р-р на 66 289лв.
Въззивният съд намира, че разпоредбата на чл. 104, т.4 ГПК е ясна и категорична ,че
предполага предявяване на искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв.От
формираните мотиви на ПРС се установява,че в случая следва да намери приложение визирания
текст на чл.104,т.4 от ГПК поради съединяване на исковете с една искова молба ,както и
разпоредбата на чл.210,ал.2 изр. последно от ГПК определящо невъзможността да се разделят
исковете ,които се намират във връзка с предмета на делото ,освен ако подлежат на разглеждане
по реда на различни производства.
Настоящия състав на Окръжен съд гр.Пазарджик намира,че съединени в една искова молба с
искове,са подсъдни на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство,
съгласно новата разпоредба на чл. 104, т. 6 от ГПК (нова – ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила от
07.07.2015 г.). В този смисъл е и текстът чл. 210, ал. 2 от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила
от 07.07.2015 г.), според който не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с
предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. В
настоящия случай исковете са депозирани в съда след влизане в сила на новата процесуална
уредба, а именно на 18.08.2015 г., като и двете групи искове подлежат на разглеждане по общия
1
ред. Обстоятелството, че първата група подлежи на разглеждане от районен съд, предопределя
подсъдност на районен съд и на останалите съединени в исковата молба искове.
При така изложените съображения и като съобрази разпоредбата на чл.122 от ГПК съдът
счита,че спора не му е подсъден,поради което ще следва да се повдигне препирня за подсъдност и
делото се изпрати на АС гр.Пловдив решаване на въпроса-на кой съд е подсъдно Ето защо и на
основание чл. 122, във вр. с чл. 118 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по т.д.56/2021г. по описа на ОС Пазарджик.
ПОВДИГА препирня за подсъдност.
ИЗПРАЩА делото за произнасяне по въпроса относно повдигнатата препирня за
подсъдност на АС гр.Пловдив.
След решаване на спора делото да се докладва за предприемане на последващи
процесуални действия
Определението е необжалваемо
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2