№ 188
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000322 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Н. Г. Я., действащ като
едноличен търговец ЕТ „К.-*-Н. Я.“ ЕИК ********* против Решение
№260064 от 17.02.2021 г., постановено от Пловдивският окръжен съд
по търг.дело№ 829/2019 г.
Предмет на въззивно обжалване са следните части от
постановеното съдебно решение, а именно:
а/ частта, с която ЕТ „ К.-* Н.Я.“ е осъден да заплати на
изпълнителя „З - **“ ООД-град А. сумата от 50 000 лева,
представлявана дължима, но неизплатена цена по сключения между
страните договор за изработка от 10.09.2018 г.,за което изпълнителят
е издал фактура № **** от 01.02.2019 г.
б/ частта, с която ЕТ „ К.-* Н. Я.“ е осъден да заплати на
изпълнителя „З - **“ООД сумата 3 743.12, представляваща
1
обезщетение за забавено плащане на главницата, която е в размер на
105 050 лева, дължима по договор за изработка от 16.11.2016 г.
Обезщетението е присъдено за времето на забавата, считано от
04.01.2019 г. до 12.02.2019 г.
в/ частта, с която е отхвърлено направеното от ответника ЕТ
„К.-* Н. Я.“ възражение за прихващане с вземане по чл.92 от ЗЗД за
сума в общ размер на 33 423.67 лева, представляваща мораторна
неустойка, дължима съгласно чл.7 т.2 от Раздел-Седми от сключените
между страните три договора за строителство, а именно от 16.11.2016
г, от 10.07.2017 г.и от 10.09.2018 г.
В посочените три части постановеното решение е неправилно и
постановено в нарушение на закона. Съдът не е отчел факта, че към
датата на последното съд.заседание по делото е осъществено частично
плащане на сумата от 30 000 лева, поради което вземането е в размер
на 20 000 лева.
По отношение на направеното от ответника възражение за
прихващане с насрещно вземане в размер на 33 423.67 лева се
поддържа довода, че принципно приемането на извършените СМР
може да стане и с конклудентни действия. Този начин обаче е
допустим само в случая, когато страните не са уговорили изрично в
договора друг начин на приемане на извършената работа. В случая и в
трите договори за строителство страните са уговорили, че приемането
на извършените СМР ще стане с подписването на двустранен Приемо-
предавателен протокол, след подписването на който започва да тече
гаранционния срок.
Претендира се отмяната на постановеното решение в посочените
обжалвани части и постановяване на въззивно решение по съществото
на спора, по силата на което съдът да отмени решението в
2
осъдителната част, като отхвърли иска за сумата от 30 000 лева, което
частично плащане е осъществено в хода на процеса пред първата
инстанция. Претендира се да се уважи възражението на ответника за
прихващане с негово насрещно вземане в размер на сумата 33 423.67
лева, представляваща мораторна неустойка, дължима по договора.
Въззиваемата страна „З. - **“ООД ЕИК *********,
представлявано от управителя В. З., чрез пълномощника си по делото
адвокат Г.Г. от АК-П. поддържа писмен отговор, съгласно който
въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, прецени с оглед на
представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
В частта, с която възложителят по договора за строителство
от 10.09.2018 г.е осъден да заплати на изпълнителя „З. - **“ООД-
град А. сумата 50 000 лева, представляваща неизплатена остатъчна
цена по договора- жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд не е отчел, че по договора за
строителство от 10.09.2018 г. в хода на производството пред първата
инстанция е осъществено частично плащане на сумата от 30 000
лева. Представено е извлечение от разплащателната сметка на
ищеца/ л.207 от делото/,от което се констатира, че на 07.01.2020 г. е
осъществен банков превод на сумата от 30 000 лева. Касае се до
частично плащане по издадената фактура № **** от 01.02.2019 г.,
осъществено от възложителя по договора за строителство ЕТ „К. - * -
Н.Я.“. Съдът просто е пропуснал да отчете факта на това частично
плащане, поради което неправилно е уважил първия иск в размер на
3
50 000 лева.
От тази сума следва да се приспадане платената в хода на
процеса пред първата инстанция сума от 30 000 лева, като иска за
дължима, но неразплатена главница по договора за строителство от
10.09.2018 г следва да се уважи в размер на 20 000 лева. В този
смисъл следва да се отмени решението в осъдителната му част за
разликата над 20 000 лева до 50 000 лева и вместо това се постанови
въззивно решение, с което искът да се отхвърли за сумата от 30 000
лева.
б/ По отношение на частта от решението, с което съдът е осъдил
ответника да заплати сумата 3 743.12 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главница в размер на 105 050.03
лева съдът е кредитирал заключението на ССЕ. От същото /л.222 от
делото/ се установява, че процесната фактура № **** от 04.01.2019 г.
на стойност 105 030 лева е издадена от изпълнителя и заедно с всички
други фактури е осчетоводена в счетоводството на възложителя. Тази
фактура е разплатена на 13.02.2019 г. или е налице забава за времето
от 04.01.2019 г до 12.02.2019 г., включително.
Обезщетението за забава е в размер на 3 743.12 лева до който
размер е уважена претенцията, съобразно неоспореното заключение
на ССЕ, изготвена от в.л.Д. С.. В тази част следва да се потвърди
постановеното решение.
в/ по отношение на направеното от ответника възражение за
прихващане с негово насрещно вземане в размер на 33 423.67 лева ,
представляваща мораторна неустойка, предвидена в раздел Седми,
чл.7.2 от договорите за строителство. Мораторна неустойка е
предвидена и в трите договори за строителство.
Правилна е преценката на съда, че възражението е допустимо,
4
тъй като според обективното ни право е напълно допустимо
процесуално възражение за прихващане с неликвидни вземания.
Това са вземания, които не са изискуеми и не са установени като
основание и размер.
В този случай правният ефект на възражението за прихващане с
неликвидни вземания ще настъпи с влизането в сила на съдебното
решение. С решението съдът със СПН/ сила на присъдено нещо/ ще
установи правното основание на вземането, неговия размер и
ликвидност. С влизането в сила на решението вземането става
ликвидно и безспорно и в този именно момент настъпва погасителния
ефект на т.н. съдебното прихващане.
Спорното вземане, предмет на възражението за прихващане
представлява дължима мораторна неустойка, дължима съгласно
изрична клауза, съдържаща се и в трите договори за строителство.
Първият по време договор е за строителството на основния обект
„К.“ в ПИ, намиращ се в землището на село Л., Община-град А..
Впоследствие са сключени два анекса, от които относим към
претенцията е Анекс № 2 от 25.09.2018 г. към договора за
строителство от 16.11.2016 г. Съгласно Анекс № 2 основният обект
се разделя на три отделни подобекти, а именно: подобект „ К.“,
подобект „Д. „ и подобект „П. Е. В.К. м. к. с коригирани количества.
Съгласно чл.3 от анекс № 2 страните са определили срок за
изпълнението на обекти, т.е. на всички видове СМР за изграждането
на посочените три подобекта от 24.09.2018 г. до 27.12.2018 г. Това е
договорения краен срок или още пусков срок, до който най-късно
следва обекта да бъде въведен в експлоатация.
В договора за строителство има раздел „ „Санкции“ , в който се
съдържа клаузата на т.7.2, съгласно която за неизвършване,
непредаване и невъвеждане в действие на обекта в крайния срок по
раздел трети -чл.5, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.3 %
5
на ден, но не повече от 5% от стойността на неизпълнените СМР по
цени към датата на изтичане на пусковия срок.
По делото е представен, без да бъде оспорен констативен акт от
21.12.2018 г.тип- обр.15 за установяване годността за приемане на
строежа. Този акт е тристранен и съответно подписан от
представителите на възложителя ЕТ „ К. * Н. Я.“, проектантите по
отделните части „Архитектура“, „Конструкция“ и т.н.,и от
представителя на строителя – изпълнител по договора за
строителство.
Съгласно т.1 от акта, с която страните приемат, че строежа е
изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти,
заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите
по чл.169,ал.1 от ЗУТ. В т.4 на акта изрично е отразено, че с
подписването на тристранния констативен акт се извършва предаване
на строежа или по-точно на обекта „ К.“, построена в ПИ в село Л. от
строителя на възложителя по договора за строителство- ЕТ “ К.-* Н.
Я.“. Констативният акт не е оспорен и следва да се приеме, че
реалното предаване на изградения обект, в който са реализирани
предвидените в договора СМР е осъществено още на 21.12.2018 г.
Това са шест дни по-рано от предвидения в Анекс № 2 пусков срок –
до 27.12.2018 г., до която дата обекта следва да бъде пуснат в
експлоатация. Нещо повече, по искане на собственика и възложителя
по договора за строителство ЕТ „К.-* Н. Я.“ е задействана
предвидената в ЗУТ процедурата по въвеждането на обекта в
експлоатация. Същата е приключила с издаването на Удостоверение
№ 136 от 27.12.2018 г за въвеждането в експлоатация на строеж пета
категория“ К.“, издадено от Главния архитект на Община- град А. на
основание чл.177 от ЗУТ. След като още на 21.12.2018 г. е
осъществено реалното предаване на обекта от строителя на
възложителя и е издадено удостоверението по чл.177 от ЗУТ за
въвеждането на обекта в експлоатация- очевидно ,че обекта е приет, а
6
това означава, че са приети без
възражения и всички извършени видове СМР, предмет на трите
договора за строителство. Не е налице забава, допусната от
изпълнителя по отношение на задължението му за предаване и
приемането на обекта, тъй като пусковият срок за въвеждането на
обекта в експлоатация е бил спазен.
Към датата на изтичането на пусковия срок, а именно: към
27.12.2018 г.няма неизвършени и непредадени СМР, а неустойката се
определя на база стойността на неизпълнените видове СМР по цени
към датата на изтичане на пусковия срок. Възложителят обаче не е
направил възражение за неизпълнени видове СМР и негов
представител е подписал без да оформи каквито и да е възражения
констативния протокол от 21.12.2018 г. Не е налице забава от страна
на изпълнителя по договора към релевантния момент, т.е. към
момента на изтичането на пусковия срок.
Единствената особеност на случая е, че подписването на
приемо-предавателните протоколи за отделните видове СМР е
станало след като вече е осъществено реално предаване на обекта от
строителя на възложителя и същият е бил пуснат в експлоатация.
Очевидно организационни са били причините приемо-предавателните
протоколи да не се изготвят „поетапно“, както е предвидено в раздел
4-ти „Начин на плащане“. Ясно е ,че тези двустранни протоколи са
били оформени и подписани, но не в хода на строителството, а след
като целият обект вече е бил изграден и реално предаден на
възложителя. И съответно е приет от него, без да се оформят
възражения свързани със сроковете за изпълнение или за
некачествено извършени или неизвършени видове СМР.
Като краен резултат ответника- възложител по договорите не
установява да е налице забава от страна на изпълнителя, поради което
7
и възражението за прихващане с насрещно вземане в общ размер на
33 423.67 лева,представляваща мораторна неустойка по трите
договора за строителство правилно е оставено без уважение.
В тази си част въззивната жалба е неоснователна и следва да се
потвърди първоинстанционното решение.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски,
които са документално доказани в размер на 1 860 лева.
Ответника в писмения си отговор признава, че дължи главница
в размер на 50 000 лева, но въпреки признанието е направил частично
плащане в размер на 30 000 лева, като същото е осъществено в хода на
процеса.
В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260 064 от 17.02.2021 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 829/2019 г. в частта му, с
която съдът е осъдил ЕТ „К.-* Н.Я.“ с ЕИК ********* да заплати на
„З. - **“ООД ЕИК ********* седалище: град А. сумата от 50 000 лева,
представляваща дължима, но неразплатена част от цена по договора
за строителство от 10.09.2018 г за извършени видове СМР, за което
изпълнителят е издал фактура № **** от 01.02.2019 г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Г. Я., в качеството му на едноличен търговец с
фирма ЕТ „ К.-* Н. Я.“ ЕИК ********* да заплати на „З. - ** „ООД
ЕИК ********* сумата от 20 000 лева/ двадесет хиляди лева/,
представляваща дължима, но неразплатена цена по договора за
строителство от 10.09.2018 г., представляващ договор за изработка,
по който договор изпълнителят е издал фактура № **** от 01.02.2019
8
г. за извършени видове СМР за „Спомагателни дейности към обект
„К.“ и подобекти: Д. зала, К. и пътища, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 20 000 лева до пълния предявен от
50 000 лева като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДВА решението в останалата обжалвана част, с
която съдът е осъдил ЕТ „ К. - * - Н.Я.“ЕИК ********* да заплати на
„З. - ** „ООД ЕИК ********* сумата 3 743.12 лева, представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата, дължима по
договора за строителство от 16.11.2016 г. за извършени видове СМР,
за които изпълнителят е издал фактура № **** от 01.04.2019 г. за
времето на забавата, считано от 04.01.2019 г. до 12.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която съдът е
отхвърлил като неоснователно направеното от ЕТ „ К.-*-Н. Я.“ ЕИК
********* възражение за прихващане с негово насрещно вземане
против „З. - **“ООД в общ размер на 33 423.67 лева, представляваща
общият сбор от дължимата мораторна неустойка, предвидена в
трите сключени между страните договори за строителство, а именно:
договора за строителство от 16.11.2016 г, от 10.07.2017 г. и от
10.09.2018 г., поради забава на задължението на изпълнителя за
предаване в срок на отделните видове СМР.
ОСЪЖДА ЕТ „ К. - * Н. Я. „ЕИК ********* да заплати на „З. -
**“ ООД ЕИК ********* сумата от 1860 лева, представляваща
направени от ищеца съдебни разноски пред въззивната инстанция,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10