№ 3236
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Ваня Н. И.а
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100504177 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20006077 от 21.01.2022 г., постановено по гр. д. № 13650 по описа
за 2019 г. на СРС, 24 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, по
предявените, при условията на солидарна отговорност, от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу А. З. М. /с предишна съпружеска фамилия Б.а/ и М. И. Б. обективно,
кумулативно и субективно съединени положителни установителни искове, че
ответникът М. И. Б. дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 1 337,96 лева,
представляваща главница за реално потребена ТЕ за периода от м.05.2016 г. до
м.11.2017 г., отразена в Общи фактури № 00820596688/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г., доставена в топлоснабден имот, представляващ
представляващ Апартамент, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. **** с абонатен
№ 328667, сумата от 87, 27 лева – главница дялово разпределение за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
12.10.2018 г. /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ до окончателното им
изплащане и лихва върху дяловото разпределение в размер на 16,59 лева, начислена
върху главницата и текла в периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г., за които суми в
производството по ч.гр.д. № 66054/2018 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
1
мораторна лихва ръху главницата за услугата дялово разпределение за разликата до
пълния му предявен размер от 17,38 лева и за периода от м.12.2017 г. до м.04.2018 г.,
както и искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 127,60 лева – законна
лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г., начислена върху
главницата за топлинна енергия като неоснователни и недоказани.
Същевременно, със същото съдебно решение, първоинтанционният съд е
отхвърлил изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД при условията на
солидарна отговорност срещу А. З. М. обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 337,96 лева -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2016 г. до м.04.2018 г., който период включва сумата от действително потребена
ТЕ, отразена в Общи фактури № 00820596688/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018
г., доставена в топлоснабден имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. София,
общ. Лозенец, ул. **** с абонатен № 328667, сумата от 127,60 лева – законна лихва за
забава за периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 87,27 лева – главница и 17,38 лева – лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д. №
66054/2018 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, като неоснователни.
Като е взел предвид изхода от спора, първостепенният съд е разпределил и
отговорността за разноски на страните в хода на производството, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът М. Б. е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
810,59 лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част
от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в частта, с която установителните искове, предявени срещу
ответника М. И. Б., са уважени, е постъпила въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК и депозирана лично от ответника Б.. Жалбоподателят поддържа, че постановеното
решение страда от пороци, както и че е неправилно и незаконосъобразно. Навежда, че в
хода на съдебното дирене ищецът, чиято е тежестта за това, не е доказал в условията
на пълно доказване основателността на заявените претенции. В конкретния случай
счита, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
вещото лице по СТЕ, понеже експертът е обосновал своето заключение с действието
на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, както и Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяване, които не са били
2
действащи към процесния отчетен период, както и към момента на изготвяне на
заключението и постановяване на съдебното решение. На следващо място, отбелязва,
че липсват „реални“ показатели от ИРРО за отчетния период 2017 година.
Представените справки за дялово разпределение, които са частни документи, изготвени
от едната страна, поради което и на основание чл. 180 ГПК не могат да бъдат годни
доказателствени средства за установяване действителността на съдържащото се в тях.
Оплаква се, че ищецът не е представил по делото доказателства за уведомяване за
датите на извършване на отчитането, като няма доказателства и за присъствието на
легитимиран представител на продавача при отчитането на уредите, съгласно
изискванията на чл. 50, ал. 3 във вр. с чл. 50, ал. 1, т. 1 от ОУ. Отделно, ищецът е
представил само съобщения към фактури, обективиращи процесните вземания, ала не
и самите фактури. Предвид горното, счита, че за него и до момента не е възникнало
задължение за заплащане на исковите суми и в този смисъл заявява искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявените
срещу него искове, като наред с това претендира сторените разноски.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД в законоустановения за това срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 01.06.2023 г.
въззиваемата страна моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Претендира
присъждането на разноски за производството.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Първоинстанционното решение в частта, с която са изцяло отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. З.
М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както и в частта, с която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
М. И. Б. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена до процесния имот топлинна енергия, както и
за разликата над уважения размер мораторна лихва за услугата дялово разпределение
от 16,59 лева до пълния предявен такъв в размер на 17, 38 лева, поради необжалването
му от страните, е влязло в законна сила.
Предмет на въззивното производство са ерго само уважените части от
претенциите на ищеца, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу ответника Б. за
цена на топлинни услуги, доставени от ищеца на адреса на процесния имот и за цената
на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, които искове намират
своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, както и
мораторна лихва, начислена върху главницата за предоставена услуга дялово
3
разпределение, текла в периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо в обжалваната от ответника Б. част. Не са допуснати нарушения на
процесуалния закон.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е и правилно, като
съображенията за това са следните:
С оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд
е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
по продажба на топлинни услуги между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба е оспорено да е налице реално потребление по
силата на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция
намира, че се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи
/а и този факт не е оспорен от ответника в хода на първоинстанционното
производство/, че притежава ½ идеална част от правото на собственост върху
процесния недвижим имот, констатирано с Нотариален акт за продажба на недвижим
4
имот № 78, том 2-ри, рег. № 4953, нотариално дело № 218/2005 г. на нотариус В.Г., рег.
№ 340, съгласно водения от Нотариалната камара регистър, както и Нотариален акт за
договорна ипотека № 85, том 2-ри, рег. № 5079, нотариално дело № 225/2005 г. на
нотариус В.Г., рег. № 340, съгласно водения от Нотариалната камара регистър.
Ето защо верен е изводът на първостепенния съд за наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните по
делото, като именно ответникът е длъжник по договорното правоотношение за цената
на топлинната енергия за процесния период.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор между ответника и
ищцовото дружество не означава, че не е възникнало валидно облигационно
отношение между тях. Разпоредбата на чл. 149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е
насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент за битови, а не за
стопански нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено
рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на
подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
5
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона. В конкретния случай облигационното правоотношение между страните и
качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от правото му
на собственост върху процесния недвижим имот, като законът не поставя изискване за
наличието на индивидуален писмен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за
битови нужди, а апартаментът на ответника се намира в сграда в режим на етажна
собственост.
Предвид изложеното съдът прецени като неоснователни възраженията на
въззивника-ответник за липса на валидно облигационно правоотношение, породено от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Не е спорно също така и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника, е с
непрекъснато топлоподаване през процесния период. Съставът на въззивния съд
приема, че по надлежен ред е взето решение от общото събрание от етажните
собственици да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Техем
Сървисис“ ЕООД, като в изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по
делото договор № 94/01.11.2007 г. Ето защо по силата на сключения между етажната
собственост и топлинния счетоводител договор е извършван отчет на общия топломер
в абонатната станция и на индивидуалните уреди в апартаментите на отделните
етажни собственици. Тези документи съдът приема за годни да установят размера на
потребеното количество топлинна енергия, доставена на етажната собственост и на
отделните собственици, като в този смисъл възраженията на ответника срещу
годността и доказателствената сила на представените от дружеството разпределител
писмени доказателства са неоснователни.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице, по която е отразило начислените на ответника суми за
рамките на процесния период, като се сочи, че същите възлизат в общ размер на
2 264,65 лева. Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Вещото лице е посочило,
че общият топломер е отчитан ежемесечно – в началото на всеки месец, и електронно,
чрез уред с четяща глава „терминал“. Същият е преминал през метрологични проверки
и не са установени отклонения извън допустимите стойности. През целия исков период
са отчислявани за сметка на ищеца всички технологични разходи.
За отоплителен сезон м.май 2016 г. – м.април 2018 г. по делото са приети
документи за главен отчет, изравнителна сметка, изслушано е заключението на вещото
6
лице по съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно същите може да се направи
обоснован извод, че цената на топлинната енергия, потребена от ответника през този
сезон възлиза на сумата от 1337,96 лева, както е приел с решението си и СРС.
Заключението по ССчЕ, което въззивният съдебен състав кредитира изцяло като
обосновано, добре аргументирано, и изготвено от специалист с необходимите
познания из областта на счетоводните науки, сочи още, че посочената стойност на
действително консумирана и незаплатена от ответника цена на топлинни услуги,
доставени до процесния имот, се получава като разлика от сумата по прогнозни
стойности в размер на 1608,52 лева за периода от м.05.2016 г. до м.11.2017 г., намалени
със сумата от 270, 56 лева, получена при изравнителните сметки, отчетени за периода
от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. Също така, експертът е установил разхода за отчитане на
уредите за дялово разпределение да възлиза на сумата от 87,27 лева за периода от
м.08.2015 г. до м.11.2017 г. Същевременно, вещото лице по ССчЕ пунктуално е
отбелязало, че констатираните разминавания между крайните изводи на заключенията
по СТЕ и ССчЕ се формира от сумите по прогнозни стойности за периода от м.12.2017
г. до м.04.2018 г., които СТЕ е включило при изчисленията си, а в счетоводството на
ищеца тези суми са отделени за плащане и са съответно платени през 2018 г., поради
което и не са част от главницата, установена със ССчЕ. Последно, размерът на
мораторната лихва върху претендираните суми за разходи за отчитане на уредите за
дялово разпределение за процесния период с начална дата следваща датата на падежа
до 04.10.2018 г. е екзактно сума в размер на 16,59 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че е верен изводът на първостепенния съд, че
за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Неоснователни в тази
връзка са доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
че ищецът не е доказал в производството количеството топлинна енергия, която е
доставил на адреса на процесния имот, собственост на ответника. Видно е от
документите за главен отчет, от изравнителните сметки, а също и от заключенията на
вещите лица по СТЕ и ССчЕ, че начислената топлинна енергия, отдадена на
отоплителните тела в имота, ползвана за подгряване на вода и такава, отдадена от
сградната инсталация, са изчислени в съответствие с действащите през периода
нормативни актове.
Не са налице основания съдът да не кредитира заключенията на вещите лица по
СТЕ и ССчЕ, доколкото същите са обективно дадени и съдържат отговор на стоящите
пред изследването и относими към предмета на делото задачи. Изготвени са от лица,
притежаващи необходимите специални знания из съответните области на науката и
техниката, като не са налице причини съдът да се съмнява в обективността и
правилността на изводите на експертите или в тяхната безпристрастност. Ето защо и
доколкото кореспондират с останалите писмени доказателства по делото правилно са
7
ползвани от СРС при изграждане на изводите за фактите, релевантни за разрешаване
на спора между страните.
Предвид всичко изложено, въззивният съд намира, че в производството е
установено, че ищецът е изправна страна по договора с ответника, че е доставил в
имота на последния количество топлинни услуги, чиято стойност възлиза на сумата, за
която главният иск е уважен за сумата от 1337,96 лева, както и се доказа реалното
извършване на дялово разпределение от фирмата разпределител съобразно
действащите правни норми, възлизащо на сума в размер на 87,27 лева, с оглед което
неоснователни се явяват оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба.
При липсата на други доводи във въззивната жалба на ответника Б., в това число
и липса на конкретни оплаквания срещу дължимостта и размера на обезщетението за
забава, начислено върху главницата за предоставена услуга по дялово разпределение
на топлинна енергия и доколкото по делото е установено, че такава услуга е
извършвана през исковия период, въззивният съд не дължи произнасяне и ревизия на
съдебното решение в тази част.
Предвид изложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение № 20006077 от 21.01.2022 г., постановено по гр. д. № 13650 по
описа за 2019 г. на СРС, 24 състав в частта, в която е признато за установено по
предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни
искове срещу ответника М. И. Б., че последният дължи на ищеца на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД следните суми:
сумата от 1 337,96 лева, представляваща главница за реално потребена ТЕ за периода
от м.05.2016г. до м.11.2017г., отразена в Общи фактури № 00820596688/31.07.2017г. и
№ **********/31.07.2018г., доставена в топлоснабден имот, представляващ
представляващ Апартамент, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. **** с абонатен
№ 328667 и сумата от 87, 27 лева – главница дялово разпределение за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.10.2018 г. /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 16,59 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху главницата за извършвани услуги по дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г., за които суми в
производството по ч.гр.д. № 66054/2018 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението следва да
се потвърди и в частта за разноските.
Въззиваемата страна единствено има право да претендира присъждането на
8
разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК.
В качеството си на въззиваема страна ищецът е депозирал само бланкетна молба
за разглеждане на делото в негово отсъствие и за отхвърляне на въззивната жалба на
ответника, без да излага каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната
жалба на последния. Молбата не може да се третира като отговор на въззивната жалба,
какъвто не е депозиран по делото. Доколкото „Топлофикация София“ ЕАД като
въззиваем не е представляван в проведеното пред настоящата инстанция единствено
съдебно заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр.
с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20006077 от 21.01.2022 г., постановено по гр. д.
№ 13650 по описа за 2019 г. на СРС, 24 състав в частта, в която е признато за
установено по предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД положителни
установителни искове срещу ответника М. И. Б., че последният дължи на ищеца на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД
следните суми: сумата от 1 337,96 лева, представляваща главница за реално потребена
ТЕ за периода от м.05.2016г. до м.11.2017г., отразена в Общи фактури №
00820596688/31.07.2017г. и № **********/31.07.2018г., доставена в топлоснабден
имот, представляващ представляващ Апартамент, находящ се в гр. София, общ.
Лозенец, ул. **** с абонатен № 328667, сумата от 87, 27 лева – главница дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.10.2018 г. /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда/ до окончателното й изплащане,както и сумата от 16,59 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главницата за извършвани услуги по дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г., за
които суми в производството по ч.гр.д. № 66054/2018 г. по описа на СРС, 24 състав е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и в частта за разноските,
присъдени на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното решение в частта, с която са изцяло отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. З.
М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както и в частта, с която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
М. И. Б. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена до процесния имот топлинна енергия, както и
9
за разликата над уважения размер мораторна лихва за услугата дялово разпределение
от 16,59 лева до пълния предявен такъв в размер на 17, 38 лева, поради необжалването
му от страните, е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемото дружество „Топлофикация София“
ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10