Р Е Ш
Е Н И Е
№ 851 26.06.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Ирина Ламбова, в
присъствието на прокурора А.Ч., като разгледа докладваното от съдията Икономов
касационно административно наказателно дело № 716 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.Ч.Г., ЕГН **********, подадена
чрез адв. И., БАК, против Решение № 210/10.03.2022
г. на Районен съд – Бургас по н.а.х.д № 4841/2021 г.. С обжалваното решение е изменен
електронен фиш (ЕФ) сер. К № 5218891 от 10.04.2021 г. издаден от ОДМВР – Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800
лв., като нарушението е преквалифицирано по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и
наложената глоба е намалена на 400 лв.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По подробно изложени доводи се иска отмяна на
оспореното решение и издаденият електронен фиш, ведно с присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител. Представя писмени бележки, в които излага аналогични възражения и
моли за уважаване на касационната жалба.
Ответникът, редовно уведомен, не изразява становище по подадената
касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на касационното оспорване и предлага решението да бъде оставено
в сила.
След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по
делото доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и
в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Налице са процесуалните предпоставки жалбата да бъде разгледана по
същество, при което съдът намери следното:
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Бургас е бил ЕФ за налагане на глоба за
нарушение, установено с АТСС серия K, № 5218891, издаден от OДMBP - Бургас, с
който на В.Ч.Г., на осн. чл.
189, ал. 4 във
вр. чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 800 лв. за
извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 10.04.2021 г. в 10:29 ч. в гр. Бургас, ПП I-6, км. 495+650 до бенз. Лукойл Т.К.Ф 504 в посока към кв. 5-ти
километър, при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50
км/ч., управлява лек автомобил ****с рег. № А****КК, със скорост 88 км/ч.
Нарушението на скорост е заснето с мобилна радарна система TFRI –M 510/07 и
отчетен километров толеранс от -3 %.
С оспореното решение, съдът е изменил така издаденият ЕФ като е преквалифицирал
нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, и е намалил размера на глобата от 800 на 400 лв. За
да постанови този акт, е преценил, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е правилно ангажирана, тъй като извършеното нарушение е
безспорно установено от събраните по делото доказателства, но при издаване на
ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение. Изложил е мотиви, че в
издадения ЕФ е посочено, че се касае за случай на повторност, без обаче да се
посочи с кой ЕФ или НП деянието се квалифицира като повторно. Приел е, че по
този начин е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не са
му предявени всички факти от обективната страна на нарушението. В тази връзка е
счел, че изложените в ЕФ обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП и е преквалифицирал деянието по тази разпоредба. В
мотивите на решението е отхвърлено искането за присъждане на разноски за
жалбоподателя, с оглед изменението на ЕФ, като съдът се е позовал на ТР № 3 от
08.04.1985 г. по т.д. № 98/84 г.
Tака постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда
на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата
пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В случаят, съдебното решение е съобразено с указанията на материалния
закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е обсъдил в
пълнота относимите към АНП факти и обстоятелства, като изложените мотиви
относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора и
преквалифициране на нарушението се споделят и от настоящия касационен състав.
Правилни са изводите на съда, че при издаването на оспорения ЕФ е допуснатото процесуално нарушение в описанието на
съставомерните елементи на изпълнителното деяние и приложимата санкционна
норма, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Районният съд
основателно е приел, че в случая липсват предпоставките за квалификацията на
нарушението като повторно, тъй като ЕФ не съдържа данни за предходен акт –
наказателно постановление или електронен фиш, които са влезли в сила.
Съгласно параграф 6, т. ЗЗ.
от ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Неправилната правна квалификация е имала за последица
налагането на административно наказание "глоба" в двойно по -висок
размер от предвидения в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е преквалифицирал нарушението
като такова по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е намалил размера на глобата на
400 лева.
Неоснователни
са доводите на касатора, че фактическата обстановка не може да бъде установена
по безспорен начин от приложената АНП и събраните по делото доказателства, тъй
като приложените снимки са неясни и не може да бъде разчетен регистрационният
номер на автомобила. Видно от приложените по делото снимки (л. 6)
регистрационният номер на автомобила е ясно и точно заснет, като са посочени
точната дата, часът и кординатите на мястото където е установено нарушението.
Настоящият
съдебен състав споделя и изводите на съда, че при изменение на издадения ЕФ, на
жалбоподателя не се следват разноски, тъй като в случая е доказана вината му за
извършеното административно нарушение. В конкретния случай, районният съд
правилно се е позовал на ТР № 3 от 08.IV.1985 г. по н.д. № 98/84 г. Съгласно
цитираното тълкувателно решение, производството по обжалване на НП е особен вид
наказателно производство, като за разноските по това производство, важат
правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с
престъпленията и с административните нарушения се засягат определени
обществени, а не лични отношения. Освен това, както при н.о.х.д., така и при
н.а.х.д. преследването и доказването се осъществяват от държавните органи.
Следователно, ако НП бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени, а при отменяване на НП разноските остават за сметка на държавата,
защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се
направят разноски.
Предвид на гореизложеното
обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, XIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210/10.03.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 4841/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което е изменен
електронен фиш сер. К № 5218891 от 10.04.2021 г. издаден от ОДМВР – Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на В.Ч.Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
800 лв., като нарушението е преквалифицирано по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и
наложената глоба е намалена на 400 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.