№ 1012
гр. Перник, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Г. П., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. М. Г., срещу 1/ „Релкон“ ООД гр.
Перник, с ЕИК: ********* и 2/НОИ[1]ТП гр. Перник, с която се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът Г. Г. П. има
придобит трудов стаж на длъжността „ел.монтьор“ в ответното дружество
„Релкон“ ООД гр. Перник, за периодите от 06.01.1992 г. до 01.01.1999 г. и от
01.04.2000 г. до 01.01.2007 г. при петдневна работна седмица и осемчасов
работен ден. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с дружеството „Релкон“ ООД гр. Перник като е заемал
длъжността „ел.монтьор“ – в следния период: 06.01.1992 г. до 01.01.2013 г. –
при петдневна работна седмица и и осемчасов работен ден. Според ищеца
ответното дружество продължавало да осъществява дейността си на адрес: гр.
Перник, ул. Владайско въстание № 1 /промишлена зона „Стомана“/. През м.
декември 2021 г. ищецът подал заявление за получаване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст – като представил пред втория ответник НОИ
трудови книжки, но не и образци УП 2 от работодателя „Релкон“ ООД. В
хода на производството по отпускане на пенсия от НОИ ТП Перник, била
извършена проверка при работодателя като в тази връзка управителят на
дружеството декларирал в двустранен констативен протокол, че ведомостите
за трудови възнаграждения и други документи, касаещи трудовото
правоотношение на ищеца за периодите от 06.01.1992 г. до 01.01.1999 г. и от
01.04.2000 г. до 01.01.2007 г. са загубени или унищожени. Уточнява се, че
точната хипотеза не е известна, тъй като счетоводителят на дружеството
1
починал и книжата не били открити вкл. при наследниците му. Доколкото на
ищеца обаче било отказано пенсиониране поради непризнаване на трудов
стаж в процесните период същият счита, че има интерес от настоящия иск. В
тази връзка се уточнява и че липсвали други писмени данни за трудовия стаж
на ищеца като такива липсвали и в информационните масиви на НОИ. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: справка от НОИ, копие от трудови
книжки на ищеца и свидетелите, копие от осигурителна книжка,
разпореждане от 21.02.2022 г. на ТП на НОИ Перник.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото ТП на НОИ Перник е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че
искът е допустим, но неоснователен. В тази връзка се посочва, че ищецът
действително подал документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Поради това и ответникът извършил проверки по представените
документи и установил, че липсват данни за осигуряване и стаж от
дружеството „Релкон“ ООД гр. Перник. По тази причина била извършена
проверка при самия осигурител и за резултатите от проверката бил съставен
констативен протокол № КП-5-13-01061283/19.01.2022 г. Съгласно същия
осигурителят не бил в състояние да представи разплащателни ведомости.
Това от своя страна правело невъзможно НОИ да прецени достоверността на
осигурителния стаж и доход на ищеца. По тази причина и с разпореждане
било отказано отпускане на пенсия на ищеца като процесните периоди
действително не били признати за трудов/осигурителен стаж. Излагат се
подробни доводи, че при подобна липсва или несъответствие на данните
водещи били първичните счетоводни документи – като разплащателни
ведомости, а не вторичните записвания в трудови и осигурителни книжки. С
тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото „Релкон“ ООД гр. Перник – исковата молба, връчена по реда на чл. 50,
ал. 2 евентуално ал. 4 от ГПК, писмен отговор не е постъпил.
В хода на производството по делото са представени: констативен
протокол № КП-5-13-01061283/19.01.2022 г. на НОИ ТП Перник, писмо от
НАП ТД София офис Перник с приложени 2 броя справки-данни за
осигуряване по ЕГН за периода от 01.02.2011 г. до 31.10.2013 г., протокол от
26.03.2020 г., покана по чл. 103 от ДОПК от 13.02.2020 г. до ответното
дружество с разписка, протокол за извършена насрещна проверка от
28.02.2019 г. с изпълнителен листи доклад от 19.08.2019 г., протокол от
16.08.2019 г. и декларация от Р.М. като управител на „Релкон ООД“ от
19.01.2022 г. Приложено е за послужване гражданско дело № 8339 от 2013г.
по описа на РС – Перник. Разпитани са и двама свидетели – Г.Н. Г. и П.П.В.
/без дела и родство със страните/.
В съдебно заседание, проведено на 19.09.2022 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника ТП на НОИ Перник счита
иска за недоказан, поради което иска същият да бъде отхвърлен.
2
Ответникът „Релкон“ ООД гр. Перник не изпраща свой представител по
делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетеля Г.Н. Г. /без дела и родство със страните/ се
установява, че същият познава ищеца като двамата са работили заедно първо
в дружество „Кракра“, а после в ответното дружество „Релкон“ ООД. В тази
връзка свидетелят уточнява, че е работил в „Релкон“ ООД в периода от 1990
г. до 1998 г. Относно ищеца свидетелят твърди, че работата на същия била да
прави заваръчни апарати т.е. свидетелят и ищецът правили машини за
точкова заварка за мрежи в строителството за дружеството „Стомана“
Перник. На следващо място свидетелят твърди, че докато е работил при
ответното дружество е получавал документи за трудовия си стаж и в частност
трудова книжка. Поради това свидетелят, който вече е пенсионер, посочва че
не е имал проблеми с признаването на трудовия си стаж от НОИ при
пенсионирането си. В тази връзка и на свидетеля е издадено разпореждане за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На последно място
свидетелят уточнява, че както той, така и ищецът, са били назначени в
„Релкон“ ООД на длъжност „ел. монтьори“ като са работили на петдневна
работна седмица, а при необходимост дори са полагали извънреден труд.
От показанията на свидетеля П.П.В. /без дела и родство със страните/ се
установява, че той също познава ищеца като двамата били колеги в завод
„Кракра“, а впоследствие в дружеството „Релкон“ ООД. В тази връзка
свидетелят уточнява, че той самият е работил в ответното дружество в
периода от 1991 г. до 2000 г. След това свидетелят напуснал, но твърди, че
ищецът останал да работи в дружеството. В тази връзка свидетелят уточнява,
че той самият вече е пенсионер – от 2018 г. като не е имал проблеми с
пенсионирането си в това число със стажа си при ответника и му е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На следващо място свидетелят разказва, че ищецът му е споделил за
проблеми от негова страна, доколкото не могъл да си вземе документи от
ответника за пенсионирането си. В тази свидетелят уточнява, че той самият е
бил съдружник в дружеството „Релкон“ ООД през 90-те години. Поради това
уточнява, че тогавашният счетоводител на дружеството се е казвал Негрита
Иванова и действително същата е починала, макар да не знае точно кога. В
тази връзка свидетелят уточнява, че като съдружник е виждал ведомости за
заплати в ответното дружество и се е подписвал такива.
На последно място свидетелят посочва, че ищецът бил назначен в
„Релкон“ ООД на длъжност „ел. монтьор“ при осем часов работен ден.
По делото е представена трудова книжка на свидетеля Г.Н. Г. , от която
се установява, че същият е работил в дружеството „Релкон“ ООД на
длъжност „ел. монтьор“ от 06.01.1992 г. до 21.09.1998 г. Преди това
свидетелят е работил в „Кракра – завод за заваръчна техника“. Представена е
и осигурителна книжка /заверена от ревизор при Районно управление
3
Социално осигуряване / на свидетеля П.П.В., от която се установява, че
същата е водена от работодател осигурител „Релкон“ ООД в периода от
26.01.1994 г. 30.12.1998 г.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания. В тази връзка изнесените от свидетелите твърдения са ясни,
последователни и еднопосочни, кореспондират и на останалите представени
по делото доказателства, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не
намира основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност.
Свидетелските показания са и допустими, доколкото за ищеца и за двамата са
свидетели са представени: трудова книжка – за ищеца и първия свидетел
съответно осигурителна книжка за втория свидетел. Доколкото трудовата
книжка на ищеца е издадена по време на полагане на стажа, то е допустимо
ангажиране на свидетелски показания /чл. 6, ал. 1 от Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/. От своя страна от
документите на свидетелите следва извод, че същите са работили с ищеца за
част от процесния период и в частност за периода, относно който дават
показания /чл. 6, ал. 4 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред/.
От удостоверение за актуално състояние на ответното дружество се
установява, че негови управители са лицата Р.Д. М. и Б.Д. М..
От трудова книжка /два броя/ на ищеца Г. Г. П. се установява, че
ищецът е започнал работа при ответното дружество 06.01.1992 г. като е бил
назначен на длъжността „ел. монтьор“. Видно от продължението на трудовата
книжка ищецът е продължил да работи на същата длъжност в „Релкон“ ООД
до 01.01.2013 г. Налице са два записа в края на трудовата книжка – печат с
отбелязване, че трудовият стаж възлиза на 20 години, 9 месеца и 4 дни и
отбелязване, че трудовият стаж не е равен на осигурителния.
От справка по статус на социално осигуряване от НОИ по ЕГН на
ищеца за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2021 г. е видно, че ищецът няма
внесени осигуровки в периода от 01.09.1997 г. до 31.12.1997 г. и от 01.04.200
г. до 31.12.2006 г.
Независимо от това видно от разпореждане от 21.02.2022 г. на ТП на
НОИ Перник за периода от 04.11.1976 г. до 20.10.2021 г. на ищеца е зачетен
осигурителен стаж, възлизащ на 31 години, 1 месец и 28 дни. В тази връзка на
ищеца не е зачетен осигурителен стаж за периода от 06.01.1992 г. до
01.01.1999 г. поради невъзможност на ищеца да представи осигурителна
книжка. На ищеца не е признат за трудов стаж и периодът от 01.04.2000 г. до
01.01.2007 г. поради липса на информация в данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от
КСО. Предвид нередности при работодателя НОИ е извършил проверка на
същия като в констативен протокол от 19.01.2022 г. осигурителят е
декларирал, че не може да представи разплащателни ведомости. Доколкото
последните представляват първичен документ за осигурителен стаж, а
трудовата книжка вторичен такъв, то предвид липсата на ведомости и
констатираните несъответствия на ищеца не са признати посочените периоди.
В тази връзка и на ищеца е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
4
стаж и възраст поради неосъществяване на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от
КСО – а именно 39 години стаж при навършената от лицето възраст от 64
години и 4 месеца.
По делото са приложени констативен протокол № КП-5-13-
01061283/19.01.2022 г. на НОИ ТП Перник, писмо от НАП ТД София офис
Перник с приложени 2 броя справки-данни за осигуряване по ЕГН за периода
от 01.02.2011 г. до 31.10.2013 г., протокол от 26.03.2020 г., покана по чл. 103
от ДОПК от 13.02.2020 г. до ответното дружество с разписка, протокол за
извършена насрещна проверка от 28.02.2019 г. с изпълнителен листи доклад
от 19.08.2019 г., протокол от 16.08.2019 г., от които се установява, че
ответното дружество „Релкон ООД“ е извършена проверка по повод
нарушения на трудовото законодателство като такива са установени, в това
число неплащане на възнаграждения и осигуровки като са издадени
съответните предписания.
Видно от собственоръчна декларация от Р.М. като управител на
„Релкон ООД“ от 19.01.2022 г. управителят на ответното дружество е
декларирал пред НОИ, че ищецът е работил в дружеството в периода от 1992
г. до 2013 г. като електротехник. Работодателят обаче не може да представи
ведомости поради смърт на счетоводителя на дружеството, който е
съхранявал документите.
На последно място видно от приложеното за послужване гражданско
дело № 8339 от 2013г. по описа на РС – Перник ищецът действително е
осъдил ответното дружество за неизплатено трудово възнаграждение в
периода от 01.02.2011 г. до 31.08.2013 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
/ЗУТОССР/. Съгласно цитираните разпоредби по реда на ЗУТОССР може да
се установява трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 г., както и
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
Същевременно съгласно ал. 3 от същия текст по реда на ЗУТОССР не може
да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход.
Според чл. 3 от ЗУТОССР искът за установяване на трудов и
осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на
ищеца. Ответници по иска за установяване на трудов стаж са работодателя и
съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт. От своя страна чл. 4 от закона урежда реквизитите на исковата
молба, както и приложенията към нея, сред които удостоверение по чл. 5 и
писмените доказателства по чл. 6 от ЗУТОССР. Съгласно чл. 5 от ЗУТОССР
стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
5
са загубени или унищожени. На последно място в чл. 6 от ЗУТОССР е
предвидено, че по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не
се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния
стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, и по време на полагане на стажа. В зависимост от характера на
упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат редица
документи сред които трудови книжки, осигурителни книжки и др. От своя
страна за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени
доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при
същия работодател/осигурител през периода, през който е положен
претендираният стаж.
Предвид така цитираните разпоредби настоящият иск следва да се
приеме за допустим. Ответници по него са съответното ТП на НОИ, както и
работодателя, при който се твърди да положен стажът. Работодателят
„Релкон“ ООД не е заличен и към момента съществува като търговец
съгласно справка в ТРРЮЛНЦ. От управителя на ответното дружество
работодател е представена саморъчна декларация от 19.01.2022 г /депозирана
в хода на проверка на дейността му/, видно от която същият е декларирал, че
в процесните периоди ищецът е бил негов служител на длъжността „ел.
монтьор“, но ведомостите за заплати са изгубени/унищожени поради смърт на
служителя на длъжността счетоводител. В тази връзка и декларацията следва
да се приеме за документ по чл. 5 от ЗУТОССР. Освен посочената декларация
ищецът представя и два броя трудови книжки за процесните периоди с
отбелязване на работодателя /„Релкон“ ООД /, длъжността /„ел. монтьор“ / и
трудовото възнаграждение като са налице и печати на дружеството. Поради
това посочените документи следва да се приемат за начало на писменото
доказателство по смисъла на чл. чл. 6 от ЗУТОССР. По тези съображения
съдът приема предявените искове относно двата процесни периода за
допустими.
По отношение на периода от 06.01.1992 г. до 01.01.1999 г.:
Искът за посочения период съдът намира за основателен. Този извод
следва категорично от събраните по делото доказателства: писмени – трудова
книжка на ищеца /съставена към момента на полагане на труда/, декларация
от работодателя и справка по ЕГН на ищеца са справка за социално
осигуряване /след 01.01.1997 г./ и гласни – свидетелските показания на Г.Н. Г.
и П.П.В. /работили с ищеца през процесния период като за част от същия
вторият свидетел е бил дори управител на ответното дружество/. В тази
връзка са налице както писмени доказателства за вероятна основателност на
иска, така и гласни такива – като и двамата свидетели познават ищеца и
заявяват, че същият е работил в ответното дружество през процесния период
– на длъжност „ел. монтъор“ при пет дневна работна седмица и осем часов
работен ден. Така събраните доказателства не са оспорени от ответното ТП на
НОИ, което поддържа единствено, че е налице липса на разплащателни
ведомости съответно данни за внесени осигуровки. Това обстоятелство обаче
6
не може да бъде вменено във вина на работника.
По отношение на периода от 01.04.2000 г. до 01.01.2007 г.:
Спрямо посочения период отново са налице писмени доказателства –
трудова книжка на ищеца /съставена към момента на полагане на труда/ и
декларация на работодателя. В случая обаче не са ангажирани свидетелски
показания. Това обстоятелство действително представлява пропуск от страна
на ищеца за доказване на претенцията му по категоричен начин, който
пропуск му е указан с доклада по делото. Независимо от това съдът намира,
че от останалите ангажирани писмени доказателства – протоколи и
документи от проверка на НАП при ответното дружество и материалите по
гр. д. № 8339 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд може да се
направи еднозначен извод, че ответното дружество е допускало множество
нарушения на трудовото законодателство вкл. през процесния период – като
сред тези нарушения са невнасяне на осигуровки на работниците и забава в
плащането на трудови възнаграждения. Освен това по делото са налице
доказателства, че ищецът е работил в ответното дружество преди и след
процесния период. Поради това и съдът намира, че следва по изключение да
приеме и без свидетелски показания, че ищецът е работил в дружеството и
през процесния период от 01.04.2000 г. до 01.01.2007 г. Тук отново следва да
се отбележи за пълнота, че липсата на разплащателни ведомости отново не
може да се вмени във вина на работника, а от своя страна компетентните
органи също са проявили небрежност при изпълнение на задълженията си
като в продължение на години не са извършили проверка за спазване на
трудовото и осигурително законодателство от ответното дружество. Поради
това и искът следва да се приеме за основателен и в посочения период – при
полаган труд на петдневна работна седмица и осем часов работен ден.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили ищецът и НОИ ТП гр. Перник
Предвид изхода на същото такива се дължат само на ищеца. Същият
претендира разноски в размер на 600 лева – адвокатски хонорар. Същият е
действително заплатен, видно от приложен договор за правна защита и
съдействие. От ответника е направено възражение за прекомерност на същия,
което предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения не е основателно. Предвид
обстоятелството, че ответници по делото са две лица то разноските следва да
бъдат заплатени от тях разделно т.е. дружеството следва да заплати 1/2 част
от същите съответно НОИ ТП Перник – другата ½ част или по 300 лева всеки.
По въпроса дали НОИ следва да носи отговорност за разноски в
настоящата хипотеза е налице противоречива съдебна практика –
обективирана в Решение № 254 от 20.01.2014 г. по гр.д. № 1413/2012 г. на 3-
то Г.О. на ВКС и Решение № 401 от 22.02.2016 г. по гр.д. № 228/2015 г. на 3-
то Г.О. на ВКС. Според първото становище НОИ не следва да носи
отговорност за разноски в настоящото производство, доколкото участието му
е задължително и произтича от законово възложените му функции. Според
второто становище приложение в случая намират общите правила на ГПК.
7
Посоченото противоречие обаче е преодоляно с постановяването на
Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ОСГК на
ВКС. Съгласно същото в производството по чл. 1 ал. 1 т. 3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са приложими
общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Поради това и НОИ
следва да носи отговорност за разноски по реда на чл. 78 от ГПК – доколкото
искът е за установяване на трудов стаж.
Доколкото ищецът е освободен от държавни такси и разноски същите
по арг. от чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъдат възложени на ответниците. В
тази връзка и ответниците следва да заплатят на съда държавна такса в размер
на 50 лева /съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК/, или всеки ответник следва да заплати по 25 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Релкон“ ООД гр.
Перник, с ЕИК: ********* и адрес: гр. Перник, ул. Клемент Готвалд, бл. 17,
ап. 104 и НОИ ТП гр. Перник с адрес: гр. Перник, ул. Отец Паисий № 50, че
Г. Г. П. , с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, ул. Искър, бл. 4, ап. 16 има
придобит трудов стаж на длъжността „ел.монтьор“ в ответното дружество
„Релкон“ ООД гр. Перник, за периодите от 06.01.1992 г. до 01.01.1999 г. и от
01.04.2000 г. до 01.01.2007 г. при петдневна работна седмица и осемчасов
работен ден.
ОСЪЖДА „Релкон“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и адрес: гр.
Перник, ул. Клемент Готвалд, бл. 17, ап. 104 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на Г. Г. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, ул. Искър,
бл. 4, ап. 16 сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА НОИ ТП гр. Перник с адрес: гр. Перник, ул. Отец Паисий №
50 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г. Г. П., с ЕГН:
********** и адрес: гр. Перник, ул. Искър, бл. 4, ап. 16 сумата от 300 лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар в настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА „Релкон“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и адрес: гр.
Перник, ул. Клемент Готвалд, бл. 17, ап. 104 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд - гр. Перник сумата в размер на
общо 25 лева, представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА НОИ ТП гр. Перник с адрес: гр. Перник, ул. Отец Паисий №
50 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд
- гр. Перник сумата в размер на общо 25 лева, представляваща дължима
държавна такса.
УКАЗВА на „Релкон“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и на НОИ ТП
гр. Перник да внесат възложените в тяхна тежест разноски по сметка на съда,
8
в едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГИ
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните: Г. Г. П., „Релкон“ ООД гр.
Перник и НОИ ТП гр. Перник.
СЛЕД влизане в сила на решението, изисканото гр. д. № 8339 по описа
за 2013 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9