№ 8199
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110118809 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание 59, ал. 1 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че в периода м. 10.2020 г. – м. 04.2022 г.
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот –
ателие № 10, находящо се в гр. София, ул. „М.Т.“ № 12, но между страните липсвал сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил
разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на
доставената ТЕ, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и
мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ.
Въз основа на изложеното ищецът претендира ответника да му заплати следните суми: 2
260,45 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; 393,79 лева мораторна
лихва за периода от 01.12.2020 г. до 28.03.2022 г.; 14, 98 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.09.2021 г., ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и
3,10 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
30.06.2020 г. до 28.03.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът М. В. С. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изпадането си в
забава. Оспорва и претенциите за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач по делото на страната на ищеца – „Далсия“ ООД – редовно
1
уведомено на 10.10.2024 г. не подава отговор в законоустановения срок.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: по иска за главница: количеството на
реално доставената топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
потребяването от страна на ответника на топлинната енергия, както и обогатяване на
ответника, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на
ползваната през процесния период енергия; по акцесорния иск за мораторна лихва:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си, че през процесния
период имотът е бил владян от трето лице, което се е обогатило с доставяната от ищеца
топлинна енергия в имота.
За процесния период собственик на имота, за който се твърди да е бил топлоснабден е
бил М. В. С., видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63, том I, рег. №
2072, нотариално дело № 50 от 20.05.2010 г. съставен от нотариус с рег. № 269.
От приетото по делото експертно заключение по изслушаната съдебно техническа
експертиза се установява, че през процесния период, имотът е бил топлоснабден, като в него
е бил разположен един радиатор с монтиран топломер. Топла вода до имота не е доставяна.
Но топлата вода доставяна до общите тоалетни е разпределена пропорционално между
всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект. От 2009 г.
отчитането на топлинната енергия в сградата ставало по системата за дялово разпределение.
Отчетните уреди на общия топломер преминали регулярна сертификация. За периода
потреблението е начислено при условията на осигурен достъп и индивидуален отчет, като са
приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, а дяловото разпределение е
извършено в съответствие със ЗЕ, НТ и общите условия на ищеца.
Тези изводи на вещото лице се потвърждават от представените от третото лице –
помагач индивидуални справки за дялово разпределение и два броя формуляри за отчет,
носещи подпис на лицето осигурило достъп до имота.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот и период след отчитане на
резултата от изравнителните сметки, възлиза на 2 239, 31 лева – главница за периода м.
10.2020 г. – м. 04.2022 г.; 390, 36 лв. – лихва за периода 01.12.2020 г. – 28.03.2022 г.; 36, 12 лв.
– главница за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2020 г. – м. 09.2021 г. и 6, 53
лв. върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 30.06.2020 г. – 28.03.2023
г. Установява се, че липсват извършени плащания на така посочените суми.
Според допълнителната ССчЕ направените от ответника плащания са отнесени за
период извън исковия. От една страна с тях са погасени стари задължения съобразно
2
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. От друга страна с постъпилите средства, за чието плащане
бяха представени доказателства, са погасени вземания следващи исковия период.
Следователно от така събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че ищцовото дружество е доставило през процесния период топлинна
енергия за имота в претендираните с исковата молба количество и стойност, поради което за
него е възникнало обедняване със стойността на доставката, а именно в размер на 2 239, 31
лв. за периода м. 10.2020 г. – м. 04.2022 г.
Относно наличието на обогатяване на ответника с посочената сума чрез спестяване на
разходи, настоящият състав намира, че предвид специфичния характер на доставката на
топлинна енергия като вид стока и способа за нейната доставка, следва да бъдат направено
уточнение относно кръга от лица, които се явяват пасивно материалноправно легитимирани
да отговарят за неоснователно обогатяване.
Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, страни по формалния писмен договор
за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/ от една страна и
небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ
определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.
136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се
изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от
Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна
експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва
да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което
ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния
топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на
топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна
енергия към присъединения обект /чл. 22, т. 3 от НТ/. Този договор е срочен, тъй като
съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години.
Следователно лицата, които се обогатяват неоснователно за сметка на топлопреносното
предприятие със стойността на доставената топлинна енергия, са следните: на първо място
това е лицето, което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа, без да сключи
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, на второ място – лицето което
не е подновило договора си след изтичане на неговия срок, като е продължило да ползва
доставяната енергия, и на трето място – лицето, което е придобило вещни права и е влязло
във владение на присъединения обект, без да сключи договор с топлопреносното
предприятие от свое име. Когато упражняват фактическата власт върху имота лично или
3
чрез трети лица, този кръг от субекти ползват топлинната енергия за присъединения обект,
без същевременно за тях да съществува договорно задължение за заплащане на нейната
цена, поради което се обогатяват със стойността на доставката като спестяват разходите за
заплащането .
В конкретния случай по делото се доказа, че за процесния период М. С. е пребивавал
трайно в Обединеното кралство. На първо място това се установява от писмо на
Министерство на вътрешните работи на Нейно Величество, адресирано до М. С., в което е
посочено, че той е придобил уседнал статут. На следващо място от определение №
6760/01.06.2023 г. постановено по ч. гр. дело № 3064/2023 г. по описа на СГС, VI-ЧЖ състав,
с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.03.2021 г. по ч. гр. дело № 14675/2021 г. по описа на СРС, 156 състав, поради липса на
постоянен адрес на територията на страната на соченото за длъжник лице. Макар и за друг
период, това доказва косвено, че ответникът трайно е отсъствал от страната. На трето място
съдът приема показанията на свидетелката Гергана Светославова Петрова – служител в
търговско дружество, което е собственик на ателие № 9. За процесния период не виждала
ответника там. Не го и познавала.
Въпреки това следва да се приеме, че имотът се е ползвал от ответника чрез трето лице,
тъй като свидетелката установява, че тя е виждала периодично да посещава имота бащата на
ответника Венелин. Тези посещения не били чести, но за да се упражнява фактическа власт
чрез държане не е необходимо непрекъснато ползване на имота. В случая е упражнявал
фактическа власт чрез държател.
Ето защо, при наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване на
предявения иск за главница за стойност на потребена без основание топлинна енергия,
същият е основателен и следва да бъде уважен до размера, установен от вещото лице по
СТЕ и ССчЕ, а именно – 2 239, 31 лева, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 2 260, 45 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен, обаче, е искът за неоснователно обогатяване със стойността на услугата
дялово разпределение. От представените от третото лице-помагач документи и от
експертното заключение по СТЕ се установява по безспорен начин, че услугата дялово
разпределение е била предоставена на ответника за процесния период от третото лице
„Бруната“ ООД /със сегашно наименование „Далсия“ ООД. Не се установява, обаче,
обедняването на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД със стойността на така
предоставената услуга. При облигационни вземания с извъндоговорен източник, какъвто е
неоснователното обогатяване, общите условия на ищеца по договори за доставка на
топлинна енергия за стопански или битови нужди не намират приложение. Обедняването на
ищеца със стойността на услугата би могло да се дължи на правоотношение между него и
фирмата за дялово разпределение по чл. 139, ал. 2 ЗЕ и заплащане от ищеца на цената на
извършената в полза на ответника услуга, но не би могло да възникне по силата на клауза от
общи условия, задължаваща потребителя да заплаща цената на тази услуга на ищеца, при
липса на договорно правоотношение, към което да бъдат приложени тези общи условия. В
4
конкретната хипотеза, въпреки представения по делото договор по чл. 139, ал. 2 ЗЕ между
ищеца и третото лице-помагач, ищецът не е представил доказателства да е платил на третото
лице – помагач претендираната стойност на услугата, или неговото имущество да е намаляло
с тази стойност по какъвто и да било друг начин. Ето защо съдът намира, че предявеният иск
за сумата от 14, 98 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода от м. 05.2020 г. – 09.2021 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
Неоснователни са и исковете за заплащане на мораторни лихви върху главниците за цена
на топлинна енергия и за дялово разпределение. Това е така, защото ищецът не е представил
доказателство за отправена до ответника покана за плащане на процесната сума съобразно
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. При извъндоговорните задължения установеният в общите условия на
ищеца срок за плащане не намира приложение.
Ето защо предявените искове за сумата от 393,79 лева - мораторна лихва за периода от
01.12.2020 г. до 28.03.2022 г.; и 3,10 лева мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 30.06.2020 г. до 28.03.2023 г., са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира заплащането на следните суми: 156, 17 лв. – държавна такса; 200 лв.
– юрисконслутско възнаграждение; 300 лв. – депозит за ССчЕ и 300 лв. – депозит за СТЕ.
Съдът счита, че възражението на ответника по така заявените разноски е неоснователно.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 801, 24 лв.
Ответникът М. С. е поискал присъждането на следните суми: 650 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение и 350 лв. – внесен депозит за изслушна допълнителна ССчЕ.
Съдът счита за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 162, 04 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, пл. „С.Н.“ № 4, ет. 3
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23 на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 2 239, 31 лв.,
представляваща главница за стойността на доставена до имот с адрес: гр. София, район „М“,
ул. „М.Т.“ № 12, ателие № 10 /аб. № 7261/ незаплатена топлинна енергия за периода от
м.10.2020 г. до м.04.2022 г., заедно със законна лихва от 07.04.2023 г. /датата на подаване
исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и
5
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23 иск за осъждане на основание чл. 59 ЗЗД на М.
В. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, пл. „С.Н.“ № 4, ет. 3 за заплащане на
сумата над 2 239, 31 лв. до пълния предявен размер от 2 260, 45 лв. представляваща главница
за стойността на доставена до имот с адрес: гр. София, район „М“, ул. „М.Т.“ № 12, ателие №
10 /аб. № 7261/ незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,
заедно със законна лихва от 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
за сумата от 393,79 лева мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 28.03.2022 г.; 14, 98
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до
м.09.2021 г., ведно със законната лихва считано от 07.04.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането и 3,10 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 30.06.2020 г. до 28.03.2023 г.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, пл. „С.Н.“ № 4, ет. 3
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 801, 24 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23 да заплати на М. В. С., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. София, пл. „С.Н.“ № 4, ет. 3 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 162, 04 лв.,
представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Далсия“ ООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6