№ 31
гр. Варна, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. М.
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20223000500008 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:16 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д. АН. Д., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К.М., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Г. Г. Г. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.Н. и адв. С.П., редовно упълномощени и приети от
съда от първата инстанция.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Настоящото производство е образувано по подадената въззивна жалба
1
от Д. АН. Д. от гр. Варна чрез процесуалните му представители адв. Кр. М. и
адв. М. П. (така в заглавната й част, но подписана само от адв. Кр. М.), против
решение № 1542/15.10.2021 г. по гр. д. № 827/2021 г. описа на ВОС, в
осъдителните му части, с които са уважени предявените от Г. Г. Г. от гр.
София искове против жалбоподателя с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД -
за връщане на парични суми, дадени по договори заем и чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД - за връщане на сума, дадена без правно основание, както следва:
1. сумата от 13 400 лв., представляваща дължима главница по договор за
заем от 14.12.2016 г. с падеж 01.03.2017 г., целият на стойност 58 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.03.2021 г. до
окончателното й изплащане;
2. Сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 18 600 лв. – сума, която ищецът
Г.Г. е предоставил на ответника Д.Д. без правно основание и представляваща
разликата над договорената като заем от 21.12.2016 г. сума от 16 100 лв. и
предоставените 34 700 лв. с банкови преводи от 28.12.2016 г., 06.01.2017 г.,
10.01.2017г. и 18.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
3.Сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 69 000 лв., сума представляваща
главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.03.2021 г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост, по изложените в жалбата подробни съображения.
Жалбоподателят счита, че в противоречие с данните по делото съдът не е
уважил възражението му, че договорите са абсолютно симулативни и не
обективират действително възникнали между страните облигационни
правоотношения по договори за заем. Оспорва се извода на съда, че дори и да
се приеме, че договорите за заем са били сключени във връзка с договора за
СМР между представляваните от страните търговски дружества („Сириус 49“
ЕООД като възложител и „Спа Лукс“ ООД като изпълнител), то връщането на
заемите бил нов уговорен начин, по който да бъде заплащано възнаграждение
по договора за СМР, сключен между дружествата. Счита за неправилен и
извода на съда, че договорите за заем бил осъзнат и желан вид
2
правоотношение за въззивника. Изтъква, че в действителност договорите за
заем били желан способ за създаване на привидност за възникнало
правоотношение пред трето лице – банката, която е кредитирала „Сириус 49“
ЕООД с цел постигане на резултата, закрепен в договор за СМР. Страните се
стремили към тази привидност на първо място, за да избегнат евентуална
претенция на банката-кредитор за връщане на преждевременно усвоени суми
по договор за кредит. На второ място, страните целяли паричните суми от
банковия кредит за СМР да бъдат върнати на въззивника като управител на
дружеството-възложител по договора за СМР, тъй като всъщност плащане на
възнаграждение по договора за СМР все още не се е дължало, тъй като
изпълнение на СМР не е било започнало. Освен това неправилно е било
тълкувано съдържанието на уговорката по чл. 1, ал. 2 от договорите за заем,
тъй като от същата става ясно, че в договорите за заем се съдържат уговорки
на представители на търговските дружества като страни по договора за СМР,
както и че всъщност е уговорен начин на плащане по договора за СМР, а не
действително предоставяне на парични суми в заем. Въззивникът смята, че
съдът не е обсъдил цялостно показанията на свидетеля Боцановска и
събраната в хода на съдебното дирене кореспонденция между страните, както
и доказателствата за произхода на паричните средства, които в съвкупност
налагат извода за основателност на наведеното възражение за абсолютна
привидност на договорите за заем. Направено е изложение относно
хронологията на извършените преводи на паричните суми, за да се обоснове
връзката им изцяло с договора за СМР, по който страни са двете посочени
търговски дружества. Претендира се решението в обжалваната му част да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени в цялост. Претендират се разноски.
В жалбата е формулирано и доказателствено искане за допускане до
разпит на един свидетел в режим на водене, с чиито показания да се установи,
че волеизявленията на страните по процесните договори за заем са направени
в качеството им на представляващи търговските дружества – страни по
договора за СМР от 07.11.16г. /неточно посочен във въззивната жалба като
такъв от 18.11.16г./ и целта, по повод на която същите са били сключени.
Въззиваемият Г. Г. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалните си представители адв. Д. Н. и
3
адв. С. П., излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Сочи, че чл. 1, ал. 2 от договорите
за заем се тълкува превратно от въззивника. Последният считал, че клаузата
свидетелства за симулация, а всъщност се касаело за уговорка,
освобождаваща въззиваемия от забава при изпълнение на сключения между
страните договор за СМР. Посочената клауза не съставлявала начало на
писмено доказателство за наличието на симулация, а обратно писмо не било
събрано в хода на съдебното дирене. Липсата на начало на писменото
доказване обуславяло извод за недопустимост на доказването на симулация
посредством свидетелски показания. Въззиваемият моли, в случай, че бъде
уважено доказателственото искане на насрещната страна, и за него да бъде
допуснат един свидетел в режим на водене, без да сочи какво ще се
установява с показанията му.
Решението в частта му, с която е отхвърлен частичен иск на Г. Г. против
Д. Д. за заплащане на сумата от 1 250 лв. – частичен иск от общо 4 700 лв. –
сума, представляваща остатък от главница по договор за заем от 21.12.2016г.,
с падеж 01.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 30.03.2021 г. до окончателното й изплащане, не е обжалвана от ищеца
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и решението в тази част е влязло в сила.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
Съдът с определението си от разпоредително заседание е оставил без
уважение исканията на страните за допускане на гласни доказателства.
АДВ. М.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Оспорвам подадения
писмен отговор. Няма да соча доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. Н.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам изцяло подадения
писмен отговор. Няма да соча доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. М.: Правя възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
4
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага списъците за разноски и доказателства за
извършени такива, представени от процесуалните представители на всяка от
страните.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
жалба на доверителя ни, да отмените решението на Варненския окръжен съд
и да постановите друго, с което да отхвърлите предявените искове изцяло.
Моля Ви, да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски. Поддържам
изцяло оплакванията във въззивната жалба и исканията, отправени към
Варненския апелативен съд като моля да приемете, че всички те са част от
моята пледоария. Акцентът на настоящия правен спор е всъщност има ли
наистина волеизявление на Д. и Г. за сключване на договори за заем и ако
почитаемият съд отговори на този въпрос кои са всъщност страните по тези
волеизявления, в какво качество са направени, правният спор ще получи
съвсем различно решение. Ние не бяхме убедени в правотата на решението на
Варненския окръжен съд, защото от една страна съдът прие, че това са
волеизявления на представителите на търговските дружества, а от друга
страна прие, че всъщност имало волеизявления за сключване на договори за
заем и тяхното реализиране, и съответно ни осъди да върнем тези пари. По
делото бяха събрани многобройни доказателства, които обсъдени в тяхната
съвкупност дават основание да направите извод, че тези волеизявления са
симулативни от страна на физическите лица и те всъщност прикриват
отношения между двете търговски дружества, които са страна по едно друго
правоотношение по договор за изработка. Има доказателства в този договор,
има доказателства, че са извършвани плащания по този договор между
търговските дружества, които плащания съвсем не съответстват на
уговорките между страните. Има реално надплатена много голяма сума, която
не съответства на данните за извършени СМР и тогава се питаме защо, тогава
5
не можем да не си поставим този въпрос като как две търговски дружества
без данни за търговска практика преди този договор, изведнъж възложителят
плаща на изпълнителя суми, които не му дължи. Отделно от това в
договорите за заем има и уговорка, която категорично сочи, че тези
волеизявления са във връзка с разплащанията, извършени между двете
търговски дружества, които са несъответни на уговорките. Съдът правилно
прие, че страните са преуредили по този начин плащанията, свързани с
договора за изработка. Тук няма как да не припомня, че имаше и други
доказателства - волеизявлението на ищцовата страна, на самия ищец
отправено по електронна поща до моя доверител за това, че тези плащания по
тези договори са всъщност плащания, свързани с облигационното
правоотношение между двете търговски дружества. Ако Д. толкова е имал
нужда от заем защо след всеки транш, който е получавал от Г. той е теглил
сумата в брой и я е внасял по сметката на дружеството. Вярно е, че е имало
причина да бъде усвоен банковия кредит, който е получил „Сириус 49“ от
банката – целеви кредит, за да се погаси задължението на възложителя по
този договор за изработка, имало причина да се усвои преждевременно. По
повод на това преждевременно усвояване са издавани фактури от „Спа лукс“,
извършвани са преводи, несъответни на уговорката и съответно сумите са
връщани по този начин на „Сириус 49“ чрез договори за заем, които са
абсолютно фиктивни и симулативни, за да има баланс и контрол върху
паричния ресурс, който „Спа лукс“ е получил без никакво основание. Вие ще
попитате може би защо така се е случило, защо не ги е връщал „Спа лукс“
директно по сметката на „Сириус 49“? Отговорът е много ясен: банката
съответно би проконтролирала това движение по банковата сметка и би
търсила съответно отговорността на „Сириус 49“ за това, че сумите се
усвояват не както това е договорено по двата договора. Моля Ви, да не
допускате чрез Вашия съдебен акт ищцовата страна да злоупотреби със
своите права. Имаше свидетелски показания на Боцановска, които са
интерпретирани от Варненския окръжен съд изключително избирателно.
Свидетелката изнесе сведения за това, че Г. е ходил на разговори при нея,
касаещи тези договори, но не като връщане на договори за заем, а като
разплащания по договора за СМР. Освен това тя самата доказа и сподели
това, че Д. е открил нарочна банкова сметка в същата банка за да му е лесно и
тя лично е свидетел на това, че той тегли парите след траншовете и ги внася
6
по сметката на търговското дружество. За това няма никакво основание
според нас да се приеме, че има волеизявления за договори за заем, че има
възникнало валидно такова правоотношение. Съдът според нас не беше прав
да каже, че страните са целели точно това – достигането на тези правни
последици на договора за заем. Точно обратното: те са целели чрез тези
договори „Сириус 49“, платил недължими на „Спа лукс“ суми, да контролира
този финансов ресурс, а причините за това не са предмет на настоящото дело.
Настоящото дело касае единствено това има ли заемно правоотношение или
не, а според нас няма. Моля, за Вашето справедливо решение.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считаме, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е обсъдил правилно всички събрани по делото
доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е стигнал до
един обоснован правен извод по отношение на това, че липсва твърдяната от
насрещната страна симулация. Навеждането, че текстът на чл. 1, ал. 1 от
договорите за заем съставлява писмено начало, иницииращо симулация,
първо е неоснователно и второ то остана недоказано. Установи се, че тази
клауза цели да гарантира едни други взаимоотношения по едни други
правоотношения между страните в други техни качества. Придържаме се към
доводите, изложени в писмената ни защита пред ВОС и отговора на
въззивната жалба. Считаме, че първоинстанционното решение е справедливо
и следва да бъде потвърдено, поради което молим за справедлив акт от Ваша
страна в този смисъл. Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, придържам се към становището
на колегата адв. Н.. Считам, че първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Изводът на съда за действителност на
договорите за заеми и съответно за дължимост на претендираните суми
почива изцяло на всички събрани доказателства и съответно като правилен
съдебен акт Ви молим, да го потвърдите изцяло и да ни присъдите сторените
по делото разноски.
АДВ. М./реплика/: Току-що чухме изявление, което изцяло
потвърждава нашите възражения за това, че договорите съдържат клауза,
която касае други търговски отношения между други страни – „Спа лукс“ и
7
„Сириус 49“. Какво място има тази клауза в един договор за заем между
физически лица? Абсолютно никаква, освен ако тя всъщност не разкрива кои
са страните по това правоотношение.
АДВ. Н./дуплика/: Дори нашият законодател променя един закон в
рамките на друг закон, така че аз не виждам пречка един документ да
препраща към друг документ при наличието на някаква връзка.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.27 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8