№ 12916
гр. С., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110138027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. В. срещу Д. А. П., с която са предявени
кумулативно съединени главни искове с правно основание чл. 535 ТЗ, вр. чл. 538 ТЗ, чл. 92
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
8000 лв., представляваща оставаща дължима главница по запис на заповед от 12.07.2019 г.,
издаден от Демислав П. в полза на М. В., ведно със законна лихва от датата на подаването на
исковата молба (12.07.2022 г.) до окончателното плащане, неустойка за забава в размер на
800 лв., представляваща 10 % от дължимата сума по издадения запис на заповед, в случай на
неизплащане на сумата в размер на 8000 лв. в тримесечен срок от издаване на ценната
книга, както и мораторна лихва за периода от 13.10.2019 г. до 12.07.2022 г. в размер на
2164,44 лв. В случай на отхвърляне на главните искове са предявени евентуални искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 лв., ведно със законна лихва от датата на
подаването на исковата молба (12.07.2022 г.) до окончателното плащане, представляваща
оставаща дължима главница по договор за заем от 12.07.2019 г., неустойка за забава в
размер на 800 лв., дължима при невръщане на предоставения заем в тримесечен срок от
предоставянето му, както и мораторна лихва за периода от 13.10.2019 г. до 12.07.2022 г. в
размер на 2164,44 лв.
В исковата молба се твърди, че ищецът е предоставил заем на ответника на
12.07.2019 г., като между страните не бил сключен писмен договор. Твърди се, че на същата
дата бил издаден запис на заповед за обезпечаване на сключения договор за заем за сумата
от 20000 лв., която следвало да бъде върната до 12.11.2019 г. Между страните била
уговорена компенсация в размер на 10 % в случай, че ответникът не върне предоставения
1
заем в размер на 20000 лв. в тримесечен срок от издаване на записа на заповед, която
уговорка била включена в ценната книга. Твърди се, че ответникът извършил частични
плащания, като останала дължима сумата от 8000 лв. Моли се за присъждането на
дължимите суми по записа на заповед, а в условията на евентуалност се претендира
присъждането на сумите като дължими по договора за заем. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ответникът, чрез назначения му особен представител e подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Счита, че издаденият запис на заповед е нередовен, тъй като в същия липсва
падеж и място на издаване, както и задължението не е изискуемо, тъй като ценната книга не
е била предявена за плащане. Оспорва ищецът да е предоставял заем на ответника, като
счита, че записа на заповед не може да служи като разписка по чл. 77 ЗЗД. Възразява за
погасяване по давност на вземанията по записа на заповед. Оспорва претендираната от
ищеца неустойка, като счита същата за нищожна, а в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 535 ТЗ, вр. чл. 538 ТЗ, чл. 92
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240
ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже валиден
менителничен ефект – запис на заповед (форма и реквизити), по който е поемател, както и
изискуемост на вземането по менителничния ефект, в частност, че същият е бил предявен за
плащане на издателя - ответник, а освен това доколкото е навел твърдения за каузално
правоотношение носи тежестта да докаже, че действително е предоставил заем в полза на
ответника за сумата от 20000 лв. (реалното предаване на сумата), който е бил обезпечен със
записа на заповед, както и че е настъпил падежът на задължението за връщане на дадената в
заем сума.
По иска за неустойка ищецът следва да докаже наличието на валидно сключена
клауза за неустойка, че са налице предпоставките за нейното възникване (претендиране) и
нейния размер.
По иска за мораторна лихва ищецът следва да докаже възникването на главно
задължение в негова полза, неизпълнение на същото от ответника в срок, т. е. наличие на
забава, както и размера на лихвата.
В тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, включително изтичането
на изискуемия в закона срок за погасяване на вземанията по ценната книга, а в тежест на
ищеца - обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността по смисъла на чл.
115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По делото е приет запис на заповед, с който Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.................., неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на записа на
2
заповед да заплати на М. В., ЛНЧ **********, с адрес: гр. С.З. ул. „Х. Д. А.“ № 96, ет. 6, ап.
33, сумата от 20000 лв. /двадесет хиляди лева/. Посочено е, че записът на заповед следва да
бъде предявен за плащане в срок от 4 /четири/ месеца от датата на издаването му. Ценната
книга съдържа отбелязване на дата на издаване – 12.07.2019 г., както и подпис на издателя
Д. А. П., който не е оспорен по делото. В записа на заповед е включена и уговорка между
страните, че при неиздължаване на сумата в тримесечен срок се начислява 10 % /десет
процента/ еднократна компенсация. Сумата ведно с компенсацията трябва да се издължи в
четиримесечен срок от датата на издаването на записа на заповед. След изтичането на
четири месеца от датата на издаването, записът може да бъде предявен по законно
установения ред. В записа на заповед не е отбелязано същият да е предявен за плащане в
посочения по-горе срок.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Пламен Колев Колев. Същият заявява, че познава страните по делото от много години,
присъствал е в деня, в който говорели за тези пари. Това се случило преди 6-7 години, на
една бензиностанция. Добавя, че присъствал на предаването на парите в заем – 20000 лв. –
30000 лв. от В. на Д. (две или три пачки). На същата среща бил попълнен и запис на заповед
от Д.. Този запис на заповед бил предложен да се подпише от Д., за да бъде всичко сигурно.
Свидетелят си спомня, че бил посочен краткосрочен период, около 3-4 месеца, за връщане
на сумата.
По реда на чл. 176 ГПК ищецът е дал обяснения, в които заявява, че ответникът го
помолил за финансова помощ, ищецът му предоставил сумата, като по настояване на
ответника подписали запис на заповед. Последният изплатил част от дълга, като останали
дължими 8000 лв. В един момент ответникът заявил, че не е в състояние да връща повече от
тази сума. Ищецът допуска, че заемът, който му е дал, е за да върне пари на други хора.
Добавя, че връщанията на тези частични суми са били на четири очи, от ръка на ръка и
никакви документи не са подписвани. Добавя, че ответникът настоявал срокът за връщане
на парите да е 3 месеца, като впоследствие се разбрали да са 4 месеца. Ищецът заявява, че
потърсил ответника за първи път 7-8 месеца след издаването на записа на заповед, поискал
да му напише на гърба на записа, че му е предявен, но ответникът категорично отказал с
аргумент: „Миро, аз няма да те подведа, знаеш, че сме приятели, подхождам коректно“.
Записът на заповед е едностранна, абстрактна и формална правна сделка, при която
издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Абстрактният
характер на сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното волеизявление, с
което се поема задължението не следва да се съдържа основание за извършването му, като
предпоставка за действителност. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права
и доказателство за вземането, при която основанието за плащане не е елемент на
съдържанието, за това не е условие и за действителност на ефекта. В тази връзка са дадени
задължителни за съда указания в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, като при наличие на въведени възражения във връзка с разкрИ.е на
каузата, важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест, т. е. всяка
3
страна следва да докаже фактите, които твърди.
За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа
предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити: 1./ наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; 2./ безусловно обещание да се
плати определена сума пари; 3./ падеж; 4./ място на плащането; 5./ името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати; 6./ дата и място на издаването; и 7./ подпис на
издателя, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на
менителничния ефект. Законодателят изрично допуска случаите на нередовност на падежа,
мястото на плащане и мястото на издаване на ценната книга да бъдат санирани - чл. 536, ал.
2, 3 и 4 ТЗ.
В случая, процесният запис на заповед, издаден от ответника Д. А. П., съдържа
изискуемите от закона реквизити - чл. 535, чл. 536 ТЗ и представлява редовен от външна
страна документ. В ценната книга се съдържа наименованието „запис на заповед“, както в
заглавието на акта, така и в контекста на същия. Налице е безусловно обезщание за
заплащането на определена парична сума – 20000 лв. Падежът на записа на заповед е
уговорен на предявяване – в срок от четири месеца от датата на издаването му (т. е. от
12.07.2019 г.). В записа на заповед не е посочено конкретно място на плащане, поради което
съобразно чл. 536, ал. 3 ТЗ следва да се счита, че мястото на издаването се смята за място на
плащането и за местожителство на издателя – в случая: гр. С................... Като поемател е
посочен ищецът М. В., ЛНЧ **********. Менителничният ефект е издаден на 12.07.2019 г.,
мястото за издаване, доколкото не е посочено, съгласно чл. 536, ал. 4 ТЗ е мястото, посочено
до името на издателя - в гр. С., ж. к. „С.“, бл. 32, вх. В, ет. 4, ап. 48, и е положен подпис на
издателя Д. А. П., който не е оспорен по делото. Ето защо процесният запис на заповед е
редовен от външна страна и в качеството си на абстрактна сделка доказва вземането на
поемателя за паричната сума, за плащането на която издателят се е задължил.
Следва да се посочи, че в ценната книга е уговорена неустойка за забава (еднократна
компенсация, която видно както от вписването в ценната книга, така и от обясненията на
ищеца, е уговорена в случай на забава в плащане на сумата по записа на заповед, поради
което не се касае за възнаградителна лихва, в какъвто смисъл са изложени твърдения от
ищеца), която не опорочава безусловния характер на задължението и действителността на
записа на заповед. Записът на заповед е формална сделка, подчиняваща се на императивни
съдържателни изисквания. Включването на други реквизити, различни от
законоустановените – чл. 535 ТЗ, не опорочава записа на заповед, освен ако не отричат
безусловния характер на поетото задължение за плащане. Ако добавката не засяга
реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за неписана и не опорочава
формата му.
В настоящата хипотеза съдържащият се в записа на заповед допълнителен реквизит
относно лихвата за забава, с характер на мораторна неустойка, не попада сред
законоустановените елементи от съдържанието на ценната книга, поради което следва да се
счита за неписан. Действително разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ТЗ (приложима съответно и в
4
уредбата за записа на заповед – чл. 537 ТЗ) допуска в точно определени случаи (при
менителница, платима на предявяване или на определен срок след предявяване) издателят
на менителницата да поеме задължение за лихва върху сумата по нея, като изрично е
предвидено, че във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно.
Правната норма, уредена в чл. 459, ал. 1 ТЗ, регламентира субективното право на издателя
на менителничния ефект да уговаря възнаградителна лихва (при менителница/запис на
заповед с падеж на предявяване или в определен срок след предявяването) - така решение №
265233/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 10915/2020 г. по описа на СГС, определение №
754/03.10.2011 г. по ч. т. д. № 563/2011 г. по описа на ВКС, II т. о. и др. В случая цитираната
разпоредба не намира приложение, макар ценната книга да е платима на предявяване, тъй
като уговорената лихва е за забава, за която са приложими разясненията на т. 4 от ТР №
1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. по описа на ОСТК на ВКС. Включването на клауза за
такава лихва обаче според настоящия състав не поставя под съмнение безусловността на
поетото задължение по ценната книга и не рефлектира върху останалите й реквизити,
поради което и следва да се счита за неписана (в този смисъл определение №
60523/30.09.2021 г. по т. д. № 107/2021 г. по описа на ВКС, I т. о.), а фингираното й отпадане
от текста на документа не води до смислови противоречия или съдържателни непълноти.
Поради изложеното, включването на този допълнителен реквизит не води до опорочаване на
записа на заповед.
В случая записът на заповед е издаден с падеж „на предявяване“, като по делото не са
събрани достатъчно доказателства записът на заповед да е бил предявен на ответника за
плащане, като вписване не се съдържа и в ценната книга. Съгласно решение №
207/12.02.2018 г. по т. д. № 1100/2017 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 77/14.08.2015 г.
по т. д. № 1156/2014 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 162/12.12.2019 г. по т. д. №
651/2018 г. по описа на ВКС, II т. о. и др., предявяването на запис на заповед, с падеж „на
предявяване“ (какъвто е и падежът с уговорен срок за предявяване за плащане по чл. 487, ал.
1 ТЗ) - има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на
длъжника за плащането или единствено да го постави в забава. Такива последици има
предявяването за плащане при изрично уговорен падеж, за които хипотези е относимо ТР №
1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. по описа на ОСТК на ВКС - т. 3. Предявяването на запис
на заповед с падеж „на предявяване” е условие за настъпване изискуемостта на вземането
спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист.
Цитираната непротиворечива съдебна практика се споделя изцяло от настоящия
съдебен състав. Както е посочено в определение № 244/28.03.2017 г. по гр. д. № 60331/2016
г. по описа на ВКС, III г. о., в съществуващата непротиворечива практика е даден отговор на
начините и предпоставките за редовно предявяване на запис на заповед с падеж „на
предявяване“, а именно: неформално, по всякакъв начин - чрез пощенска или куриерска
служба, лично връчване, чрез нотариална покана, стига да е достигнало до знанието на
издателя (лично, не чрез другиго). Според решение № 47/09.05.2017 г. по т. д. № 50182/2016
г. по описа на ВКС, IV г. о., запис на заповед с падеж на предявяване, платим без протест, не
5
е достатъчно да съдържа реквизитите в чл. 535 ГПК, за да е налице подлежащо на
изпълнение вземане по него, а е необходимо и предявяването му за плащане като условие
вземането по записа на заповед да стане изискуемо. Когато записът на заповед има падеж на
предявяване, той трябва да бъде предявен на издателя и това е необходимото условие за
настъпване изискуемостта на вземането. В този случай, паричното вземане възниква с
подписването на документа, чрез който издателят отлага изпълнението, докато ценната
книга му бъде предявена за плащане, т. е. вземането по запис на заповед с падеж на
предявяване става изискуемо само след като издателят бъде уведомен кога и на кого следва
да плати. В случай, че издателят на ценната книга отказва да удостовери предявяването или
се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Относно начините, по
които следва да се извърши предявяването, ТЗ не предписва определена форма – както се
посочи, то може да се извърши неформално и по всякакъв начин; най-често предявяване се
извършва чрез отбелязване върху самата ценна книга, че е предявена на издателя; чрез
покана, връчена от нотариус по правилата за връчване на съобщения по ГПК; чрез пощенска
или куриерска служба, стига предявяването за плащане да е достигнало до знанието на
издателя.
В решение № 113/12.07.2017 г. по т. д. № 640/2016 г. по описа на ВКС, I т. о. е прието
също, че когато записът на заповед определя падежа с израза „на предявяване в определен
срок от издаването“ (по - къс или по - дълъг от едногодишен - чл. 487, ал. 1 ТЗ) се касае за
падеж „на предявяване”, по смисъла на чл. 537, вр. чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, и определен от
издателя по - къс, респ. по -дълъг срок за плащане по ефекта, съгласно чл. 487, ал. 1, пр.
трето ТЗ, изтичането на който определя началния момент на погасителната давност за
вземането по записа на заповед, на основание чл. 531 ТЗ, но не обуславя сам по себе си
настъпване изискуемост на вземането по записа на заповед. Така уговорен падеж „на
предявяване“ предпоставя задължително предявяване на ефекта на издателя му, с цел
настъпване изискуемост на вземането по същия, а не и настъпване на изискуемостта, с
изтичането на срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ.
В настоящия случай основателно е възражението на ответника, че вземането по
ценната книга не е изискуемо, тъй като същата не е предявена за плащане. От данните по
делото е видно, че издаденият на 12.07.2019 г. запис на заповед е платим на предявяване
- чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, като е определен и срок на предявяването за плащане „до 4 месеца от
издаването“. Налице е валиден и редовен от външна страна запис на заповед, чийто падеж е
на предявяване, поради което предявяването за плащане на издателя е не само предпоставка
за поставяне на длъжника в забава, но и условие за настъпване изискуемостта на вземането.
Върху ценната книга няма удостоверен по описания начин опит за предявяване на издателя
на записа на заповед. Обстоятелството, че издателят е отказал да му бъде предявена ценната
книга (съгласно обясненията на ищеца) на първо място не се подкрепя от други
доказателства по делото (само обясненията на ищеца в тази връзка не са годно
доказателствено средство, тъй като касаят изгоден за страната факт), поради което не се
6
доказва по категоричен начин предявяването на записа за плащане, а на следващо място не
изключва възможността записът на заповед да бъде предявен за плащане на издателя му по
някой друг от посочените по-горе начини, включително чрез нотариална покана. От
изложеното дотук, съдът намира, че записът на заповед не е доказано да е бил предявен за
плащане на ответника, следователно изискуемостта на задължението на издателя за
плащане на сумата (конкретно на претендираната в настоящото производство част от нея)
по ценната книга не е настъпила (което не се променя от твърдените плащания), което води
до извод за неоснователност на предявения главен иск. При тези изводи, не следва да се
обсъжда и възражението за настъпила погасителна давност, доколкото съдът прие, че
вземането не е изискуемо, тъй като записът не е установено да е бил надлежно предявен на
издателя, като за пълнота следва да се посочи, с оглед чл. 531, ал. 1 ТЗ и чл. 487, ал. 1 ТЗ, че
към датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г., с което давността е била
прекъсната, не е изтекъл тригодишен давностен срок, дори от датата на издаване на ценната
книга – 12.07.2019 г. Поради неоснователност на главния иск, основан на записа на заповед,
неоснователни са и акцесорните претенции за неустойка (неоснователна и на основание, че
клаузата се счита за неписана) и мораторна лихва, поради което главните искове следва да се
отхвърлят, тъй като главницата по записа на заповед не е изискуема.
При отхвърляне на главните искове, е налице вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалните искове, като поради самостоятелния си характер, обезпеченото
със записа на заповед каузално задължение може да бъде предявено като евентуално в
същото производство.
В исковата молба ищецът сочи освен наличието на редовен от външна
страна запис на заповед като източник на претендираното парично вземане, също и
каузално правоотношение, в обезпечение на което е издаден записът на заповед, а именно -
договор за заем от 12.07.2019 г.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Основателността на предявения евентуален
иск се обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: 1) възникването на
валидно облигационно правоотношение между страните по делото и 2) неизпълнение на
задължението на заемателя да върне заетата сума. В тежест на ищеца е да докаже
съществуването на облигационно отношение по договор за заем, а в тежест на ответника –
изпълнението на договорното му задължение да върне заетата сума. Доколкото договорът за
заем е реален договор, същият се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.
За осъществяването на фактическия състав е необходимо реално предаване на паричната
сума.
Следователно за основателността на предявения иск е нужно ищецът да докаже
предаването на паричната сума и основанието за това.
Единствените доказателства, които ищецът е ангажирал в подкрепа на твърденията в
7
исковата молба са запис на заповед от 12.07.2019 г. и показанията на свидетеля Пламен
Колев Колев, въз основа на които не се установява реалният елемент на заема – предаването
на сумата.
В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че
предаването на паричната сума е установено – налице е писмен документ за предаване на
сумата, но липсват данни на какво основание е направено това, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (решение №
82/12.05.2015 г. по гр. д. № 5122/2014 г. по описа на ВКС, III г. о.).
В настоящия случай ищецът основава вземането си на договор за заем, като се опитва
да докаже съществуването му чрез представяне на запис на заповед, служещ за обезпечение
на същия. Действително ответната страна не оспорва истинността на представения запис на
заповед, но не признава, напротив отрича сключването на договор за заем. В случаите,
когато страните спорят относно конкретното каузално правоотношение, всяка носи тежестта
от доказване на твърдяното от нея основание.
Относно това дали записът на заповед може да послужи като разписка за предаване
на паричната сума е налице трайна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав.
Съгласно решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. по описа на ВКС, I г. о.,
редовният запис на заповед не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва
предаването на паричната сума от поемателя на издателя. Документът не би могъл да служи
и като „начало на писмено доказателствено средство” за разкрИ.е на прикрито с абстракната
сделка каузално отношение по договор за заем. Кредиторът би могъл да реализира
вземането си за сумата по издадения запис на заповед по реда на чл. 534 ТЗ, ако са налице
предпоставките за предявяването и уважаването на иска за неоснователно обогатяване.
В този смисъл е и решение № 1/04.02.2022 г. по гр. д. № 1688/2021 г. по описа на
ВКС, IV г. о., според което в случай, че записът на заповед е редовен съгласно чл. 535
ТЗ, кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга.
При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои
извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да
доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника –
издател, ако последният възразява, че е поел задължение без основание. Възможно е наред с
абстрактната сделка да съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по
записа на заповед, като претенцията на кредитора, произтичаща от каузалната сделка,
изисква доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно
съществуващото облигационно задължение. Основанието на вземането не би могло да се
изведе от ценната книга и последната, като редовен менителничен документ, не се
конвертира в разписка за изпълнение. Доказването на каузално отношение по договор за
заем над 5000 лв. попада в ограничението по чл. 164 ГПК. Ограничението за свидетелски
показания би могло да отпадне, само в случай на „непълен обратен документ“ за
съществуване на договор за заем, при което основанието, на което е предоставена сумата, е
установено в писмен акт. Поради реалния характер на договора за заем предоставената сума
8
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването
на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора, а
не само на изпълнението на задължението на заемодателя по чл. 240 ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в решение № 88/27.05.2013 г. по т. д. № 374/2012 г. по
описа на ВКС, II т. о., решение № 21/15.03.2012 г. по т. д № 1144/2010 г. по описа на ВКС, I
т. о., решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 243/30.03.2022 г. по гр. д. № 3751/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.,
изискванията на чл. 535 ТЗ към формата и съдържанието на записа на заповед изключват
възможността той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи
издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя. Редовният от външна
страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД,
удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума, тъй като по дефиниция
от чл. 535, т. 2 ТЗ той материализира само безусловното обещание на издателя за плащане,
не и негово удостоверително изявление, че е получил пари от поемателя. Доказването на
каузално правоотношение или на предаване на парични средства посредством записа на
заповед е мислимо и възможно единствено в хипотезата, когато освен реквизитите по чл.
535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални
правоотношения между издателя и поемателя и/или до извършена помежду им размяна на
пари. От гледна точка на формалната редовност на записа на заповед тези вписвания следва
да се считат за неписани, но от процесуална гледна точка те могат да придадат на записа на
заповед значението на пряко писмено доказателство за паралелно каузално правоотношение
между страните по абстрактната сделка, от което зависи възникването и съществуването на
менителнично вземане или ако има изявление на ответника, че не оспорва предаването на
сумата.
В конкретния случай, липса изявление на ответника, че признава предаването на
сумата въз основа на договор за заем. Предаването на сумата по договор за заем не е
установено и съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, за да се приеме, че са допустими
свидетелски показания за установяване на основанието за предаването и/или други
елементи на договор за заем. Видно от съдържанието на записа на заповед, същият не
обективира изявление, че паричната сума е предадена на издателя и че последният е поел
задължение за връщането й. Липсата на признание за получаване на сумата налага извод, че
документът не се конвертира в разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Не е поето и задължение за
връщане на получената сума, което обстоятелство има за последица невъзможност от
документа да се изведе основанието на съществуващите между страните облигационни
отношения. В записа на заповед е предвидена еднократна компенсация при „неиздължаване
на сумата в тримесечен срок“. Използваният израз „издължаване“ обаче може да означава
както „връщам изцяло дълг“, така и „давам нещо, което имам в задължение“, поради което
съдът приема, че от уговорената неустойка не може да се приеме, че сумата от 20000 лв. е
била предадена на ответника по силата на договор за заем, съответно записът на заповед не
може да послужи като „непълен обратен документ“. Редовната от външна страна ценна
9
книга не презюмира задължение за връщане на дадена в заем парична сума, тъй като не е
изключено издаването на запис на заповед да обезпечава чуждо задължение или такова,
което няма характера на заем. Записът на заповед би могъл да има значението на
иницииращо доказателство относно съществуването на каузална сделка при наличие на
друго оригинерно доказателство, свидетелстващо или удостоверяващо твърдяната каузална
сделка - решение № 50091/03.11.2023 г. по гр. д. № 2856/2022 г. по описа на ВКС, III г. о.,
каквото в случая не е налице.
Предвид изложеното, не е налице писмен документ за предаване на сумата и във
връзка със свидетелските показания на свидетеля Пламен Колев следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. За преодоляване на ограничението е било
необходимо изрично съгласие на страните по чл. 164, ал. 2 ГПК, а в отговора на исковата
молба ответникът изрично е възразил за допускането на свидетел, поради което
свидетелските показания са недопустими за установяване на факта на предаване на сумата и
не следва да бъдат ценени като годно доказателствено средство. Не е налице и документ за
предаване на сумата, в който случай за останалите елементи на договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания. Следва да се посочи в допълнение, че
свидетелят не сочи точната дата на предаване на сумата и точния й размер, за да се приеме
по несъмнен начин, че процесният запис на заповед обезпечава именно договор за заем от
същата дата. Предаването на сумата не би могло да се установи и с обясненията на ищеца,
които в този случай съдържат изгодни за него факти. При установяване на фактите от
значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции
на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според
правилото на чл. 175 ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към
основателност или неоснователност на исковата претенция. Признанието представлява
обяснение на страна по делото, което съставлява доказателствено средство, само когато
съдържа неизгодни за нея факти.
Предвид недоказване пълно и главно на правопораждащия спорното право факт
на предаване на сумата на заемателя, съдът следва да приложи неблагоприятните последици
на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт
за неосъществил се. След като не е доказано фактическият състав на договора за заем да е
завършен, предявените евентуални искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД са неоснователни, съответно неоснователен е и искът по чл. 92 ЗЗД за неустойка за
забава за връщане на сумата по заема, и следва да бъдат отхвърлени. Последното не води до
невъзможност кредиторът да реализира вземането си за сумата по издадения запис на
заповед по реда на чл. 535 ТЗ, след предявяването на ценната книга за плащане, респ. по
реда на чл. 534 ТЗ, ако са налице предпоставките за предявяването и уважаването на иска за
неоснователно обогатяване.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ответника, на основание
чл. 78, чл. 3 ГПК, от който обаче не се претендират такива, предвид, че е представляван от
10
назначен от съда особен представител, поради което с решението разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В., ЛНЧ **********, с адрес: гр. С.З. ул. „Х. Д. А.“
№ 96, ап. 33, срещу Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................., кумулативно
съединени главни осъдителни искове с правно основание чл. 535 ТЗ, вр. чл. 538 ТЗ, чл. 92
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Д. А. П. да заплати на М. В. сумата от 8000 лв.,
представляваща оставаща дължима главница по запис на заповед от 12.07.2019 г., издаден
от Демислав П. в полза на М. В., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба (12.07.2022 г.) до окончателното плащане, неустойка за забава в размер на 800 лв.,
представляваща 10 % от дължимата сума по издадения запис на заповед, в случай на
неизплащане на сумата в размер на 8000 лв. в тримесечен срок от издаването на ценната
книга, както и мораторна лихва в размер на 2164,44 лв. за периода от 13.10.2019 г. до
12.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В., ЛНЧ **********, с адрес: гр. С.З. ул. „Х. Д. А.“
№ 96, ап. 33, срещу Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................., кумулативно
съединени евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Д. А. П. да заплати на М. В. сумата от 8000 лв., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба (12.07.2022 г.) до окончателното плащане,
представляваща оставаща дължима главница по договор за паричен заем от 12.07.2019 г.,
неустойка за забава в размер на 800 лв., дължима при невръщане на предоставения заем в
тримесечен срок от предоставянето му, както и мораторна лихва в размер на 2164,44 лв. за
периода от 13.10.2019 г. до 12.07.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11