Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
14.11.2018г., гр. Перник
Районен съд – гр. Перник, VIII гр.
състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Председател: Яна Филипова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1539 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е образувано по искова
молба от Р.Г.С. против А.Г.К. и „БМ СТАНДАРТ“ ЕООД за прогласяване на
нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот и учредяване на
право на пристрояване, обективиран в нот. акт № 125, том II, нот. дело № 313/2014г. по описа на нотариус Румен
Манов, с район на действие Районен съд – гр. Перник.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
поддържат, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. По
същество на спора са изложени съображения за неоснователност на исковата
претенция.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
С Решение № 207/2012г. по гр.д. №
914/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО, постановено
по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията
обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ е прието, че
интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще
може да се разреши съществуващ между него и насрещната страна правен спор и то
в най – пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или
удовлетворяване на негово субективно материално право. Разяснено е че няма
правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца
или ако в негово разположение има друг по – ефикасен способ за защита. В
подобни хипотези избраната форма за защита изключва съдействието на съда, което
обуславя извод за липса на правен интерес.
В разглеждания случай ищецът поддържа, че с влязло в сила постановление от 19.12.2017г. по
изп. дело № 20158130401333 по описа на ЧСИ Анелия Василева, с район на действие
Окръжен съд – гр. Перник, процесният имот е възложен на трето неучастващо по
делото и атакуваната сделка лице. От изложеното следва, че независимо от изхода
на настоящия спор процесният имот не би се върнал в партимониума на „ТЕВА
СЪРВИЗ“ ООД, съдружник и управител на което дружество е ищеца, доколкото вещта
е възложена на трето лице. В подкрепа на възприетото от съда разбиране е Решение
№ 334/03.11.2014г. по гр.д. № 570/2014г. по описа на ВКС, IV ГО. Соченото становище
е застъпено и в Решение № 133/22.11.2011г. по гр.д. №
17/2011г. по описа на ВКС, I ТО, с което е прието, че
установителният иск е допустим единствено когато с установителното решение ще
се постигне целия резултат и не ще се наложи след това да бъде предявен друг
иск в защита на накърненото субективно право.
Предвид изложеното исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
На основание чл. 77 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на
238 лева, изчислена съобразно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК
Така мотивиран, съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 6232/02.03.2018г. от Р.Г.С. против А.Г.К.
и „БМ СТАНДАРТ“ ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1539/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Перник сумата в размер на 238 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на
съобщението пред Окръжен съд – гр. Перник.
Районен съдия: