Определение по дело №329/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл.459 от Изборния кодекс ИК/ вр. чл. 42, ал.1, т.5 вр. чл.41, ал.3 вр. чл.42, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба на Н. Т. Ж. срещу решение № 296/11.02.2024г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ – Варна, в която се съдържа „Особено искане за спиране изпълнението на решението за периода до произнасяне на съда по жалбата с влязъл в сила съдебен акт“. Посочено е, че приетото от ОИК решение блокира за неопределено време напълно функционирането на администрацията на район „Приморски“ при Община Варна. Релевира довод, че на администрацията са възложени различни компетентности по административното обслужване на гражданите и организациите. Намира, че предвид разписаните в множеството нормативни актове разпоредби тези функции са централизирани около кмета на района, поради което с предсрочното прекратяване на правомощията му, значително ще се затрудни това административно обслужване. Иска да бъде съобразен факта, че от 12.02.2024г. районната администрация е без ръководител и само с един заместник кмет, който не разполагал с правомощията, обезпечаващи нормалното провеждане на административната дейност. Сочи, че кметът на района е посочен като второстепенен разпоредител с бюджет в заповед № 3958/16.11.2023г. на кмета на Община Варна и прави извод, че всички разходи, както и отговорността за тях, следва да се осъществяват от титуляр, какъвто към момента в район „Приморски“ нямало. Липсата на финансиране затруднявало и правело невъзможни всички аспекти от дейността на районната администрация. Прилага Вътрешни правила за прилагане на системата на двоен подпис в район „Приморски“ и сочи, че само титулярът – кмет може да упражнява функциите по разплащане. Сочи и, че единствено той има спесимен в обслужващата банка за извършване на разплащания. Сочи, че предвид чл.7 от споразумение между НОИ, АСП и район „Приморски“ от 09.08.2019г. задължение на кмета на района е да сключва трудови договори с асистентите за социална грижа и да изплаща средствата за всяко наето лице в определените срокове. По този начин, липсата на титуляр, щяла да засегне обществените и държавните интереси от функционирането на районната администрация при обслужването на гражданите и юридическите лица. Сочи и, че като кмет на район е единствено компетентен предвид заповед № 0261/27.01.2020г. на кмета на Общината да издава заповеди по чл.194 и чл.195 от ЗУТ. Сочи и, че допуснатото предварително изпълнение на решението ще му причини значителни и трудно поправими вреди. Имуществените, от които се състояли в невъзможност за изпълнение на функциите на кмет и не получаване на следващото се трудово възнаграждение. Неимуществените били свързани с невъзможността да изпълнява за срока на съдебното производство, задълженията на кмет, възложени му от избирателите. От вида „трудно поправима вреда“ е затормозяването на дейността на администрацията за периода на съдебното производство. Намира, че неупражняването на множество функции по различни нормативни актове при евентуалното му възстановяване на заеманата длъжност, щяло да доведе до издаване на индивидуални административни актове в кратки срокове. Намира, че единственото условие за спирането на предварителното изпълнение на решението, предвидено от нормата на чл.459, ал.4 от ИК е подаването на жалба. На изложените доводи иска от Съда, да постанови определение, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на решението на ОИК.

Към жалбата са приложени доказателства свързани с предоставената на жалбоподателя в качеството му на кмет компетентност; Вътрешни правила за прилагане на системата на двоен подпис в район „Приморски“; Споразумение между НОИ, АСП и район „Приморски“ от 09.08.2019г.; Решение на ОИК № 281/6.11.2023г. за обявяване на избран кмет на район „Приморски“ на Община Варна.

За да се произнесе по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на решение № 296/11.02.2024г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ – Варна, съдът съобрази следното:

Нормата на чл.459, ал.4 от ИК предвижда „Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.“ Тази формулировка на разпоредбата оправомощава съда да постанови съдебен акт, по силата, на който да спре изпълнението на решението на ОИК.

Доводът на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на чл.459, ал.4 от ИК единственото условие за спиране на допуснатото ex lege предварително изпълнение на решението на ОИК е подаването на жалба срещу това решение е направен в противоречи с посочената разпоредба. При условие, че законодателят е целял спирането на изпълнението на решението на ОИК с факта на подаване на жалбата срещу него, редакцията на нормата би била различна и би предвидила именно такава последица – с подаването на жалбата срещу решението на ОИК, да бъде спряно неговото изпълнение.

Разпоредбата на чл.459, ал.4 от ИК не предвижда (не препраща към) редът, по който следва да бъде разгледано искането за спиране на предварителното изпълнение на решението на ОИК. Предвид вида на оспорения акт и производството, което се развива пред съда, към искането за спиране на предварителното изпълнение на решението на ОИК са приложими разпоредбите на АПК.

Искането за спирането на решение № 296/11.02.2024г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ – Варна, се разглежда по реда чл.166 от АПК и е допустимо, като направено от надлежна страна в предвидената форма и при наличието на императивната предпоставка – оспорен по съдебен ред административен акт, но е неоснователно.

В искането не са посочени конкретно по вид и размер вредите, които ще настъпят за жалбоподателя от предварителното изпълнение на оспорения административен акт и не са приложени доказателства относно такива вреди.

Разпоредбата на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК поставя в тежест на жалбоподателя да установи причините, които да обосноват спирането на предварителното изпълнение на акта - факти и обстоятелства, от които да се заключи, че изпълнението на обжалвания акт би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът съобрази дадените тълкувания на относимите норми в: Определение № 3635 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2021 г., III о., докладчик съдията Ю. К. ( в мотивите на което е прието, че „Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от с. з. Съобразно ал. 5 на чл. 42 ЗМСМА решенията и отказите на общинската избирателна комисия по ал. 3, както и отказите по ал. 4 може да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 459 ИК. Съобразно чл. 459, ал. 4 ИК, жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК, съдът може да спре изпълнението на оспорен административен акт до влизането му в сила, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай доказателства за такива обстоятелства не са представени, впрочем дори и твърденията на лицето не обуславят извод, различен от изведения от съда. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, във връзка с правнорелевантните факти, относно условията и предпоставките, посочени в чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. Основателно е приел, че от изпълнението на решението на ОИК, чието спиране се иска, не биха могли да настъпят за жалбоподателя значителни по характер и трудно поправими вреди, за да се налага спиране на изпълнението му до приключване на производството по оспорване на неговата законосъобразност. В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на решението е защитен с оборима презумпция, поради което за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение жалбоподателят следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Обоснован е и изводът, че твърдението за затруднена работа на кметствата администрация - по арг. от чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА, не е основание за спиране на изпълнението на оспорения административен акт. Наред с това следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 42, ал. 4 ЗМСМА, законодателят е предвидил механизъм за защита на обществения интерес, свързан с осигуряване функциите на орган на изпълнителната власт, като общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността.“) и в Определение № 4448 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2022 г., III о., докладчик съдията П. П. (в мотивите на което е посочено, че „Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са ангажирани доказателства, установяващи възможността от настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, като следствие от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, противопоставими на защитения от закона държавен и обществен интерес. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение поради неправилно приложение на закона и необоснованост. Административният съд е обсъдил въведените от страната доводи и въз основа на установените по делото факти е направил обоснован правен извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административен акт е възможно само тогава, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, въз основа на нови обстоятелства. Жалбоподателят не е установил по делото наличието на законовите предпоставки.“).

В жалбата са изложени твърдения, че за трети лица – администрацията или гражданите ще настъпят трудно поправими вреди от оспореното решение. Тези доводи са ирелевантни за предмета на произнасяне по арг. от чл.459, ал.4 ИК вр. чл.166 АПК. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.“ и „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.“

От съвместния и нормативен анализ на цитираните разпоредби се налага извод, че релевантни за спирането на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон са фактите, от които може да бъде обоснован извод, че предварителното изпълнение на акта ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Не е предвидена възможност за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт на съображения, че от изпълнението му могат да бъдат причинени на трети лица значителни или трудно поправими вреди.

В жалбата бланкетно се сочи, че за жалбоподателя ще настъпи имуществена вреда от това, че за периода на разглеждане на делото няма да получи трудово възнаграждение. Само релевирането на това твърдение, без да е посочено само възнаграждението като кмет ли е единственият доход на лицето и без да са представени доказателства, относно тези факти, не е достатъчно да се обоснове извод за наличието на обстоятелства от категорията на визираните в нормата на чл.166, ал.2 от АПК, от които за жалбоподателя ще настъпи трудно поправима вреда или значителна такава.

На горното искането за спиране на предварителното изпълнение на решение № 296/11.02.2024г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ – Варна, направено от Н. Т. Ж. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането спиране на предварителното изпълнение на решение № 296/11.02.2024г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ – Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

Препис от определението да се връчи на страните.