Протоколно определение по дело №428/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 375
Дата: 12 септември 2024 г. (в сила от 12 септември 2024 г.)
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20245000600428
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 375
гр. Пловдив, 12.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Катя Ст. Пенчева

Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Д. Анг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600428 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят - обвиняемият Р. А. М., редовно призован, се явява
лично и с адв. Д. П. - служебен защитник.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор А..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Поддържам протеста на Окръжна прокуратура - Пловдив.
Нямам искания. Не правя отводи. Няма да соча нови доказателства.
Адв. П.: Считам протеста за неоснователен. Нямаме искания за отводи.
Няма да сочим нови доказателства.
1
Обвиняемият М.: Нямам възражения този състав на съда да гледа
делото.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии!
С определението, постановено в открито заседание на 05.09.2024 г.
Пловдивският окръжен съд отказа да вземе мярка за неотклонение задържане
под стража по отношение на Р. М. и вместо това взе парична гаранция на
същия в размер на 1000 лева. Защитата счита, че това определение е
обосновано, законосъобразно и правилно и отговаря на интересите на
правосъдието. Съображенията ми са следните.
На първо място намирам, че обоснованото предположение, че
обвиняемият е извършил престъпното деяние не намират категорични
доказателства в кориците на делото. Вярно, че на същия е предявено
обвинение, но този факт следва да бъде относим към настоящето
производство в неговата цялост с конкретни данни по делото, а именно дали са
събрани достатъчно годни и проверени доказателства. Последователните
показания, дадени от свидетелката Н., на 05 януари, 20 март, 23 март 2017 г. и
внезапната смяна на версиите от нея впоследствие логически не хвърлят
вината върху подзащитния ми, а напротив - подсказват за оказан натиск и
насаден страх у същата месеци след задържането й. Доколкото впоследствие
трябва да се мисли за набеждаване от нея е предмет на друг спор, неотносим
към момента.
Напълно резонно относно авторството на деянието следва да се
споменат отново свидетелските показания на свидетеля З., дадени пред съдия
и не само, извършеното разпознаване от негова страна на М., а не на М. като
категоричен продавач на хероина, показанията, дадени от няколко полицейски
служителя, присъствали на мястото на сделката, където са забелязали М., а не
М..
Не отричайки отрицателното му поведение в миналото, то към днешния
2
момент е все повече от ясно, че обвиняемият М. демонстрира едно съвсем
различно и добросъвестно процесуално поведение, а именно - явява се в
съдебна зала доброволно, посочва адрес, на който може да бъде открит и
изпълнява предходната мярка парична гаранция адекватно
На трето място, отново искам да спомена, че чистото му съдебно минало
почти 30 години категорично отхвърля и третата предпоставка, която
кумулативно трябва да присъства за вземането на по-тежка мярка, ето за което
молим да бъде оставена в сила същата.

Обвиняемият Р. А. М. /за лична защита/: Поддържам казаното от
адвоката ми и няма какво да кажа повече.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии!
Поддържам протеста на Окръжна прокуратура Пловдив срещу
определението на Пловдивския окръжен съд по ЧНД № 1931/2024 г., с което
по отношение на обвиняемия Р. М. е била взета мярка за неотклонение
парична гаранция в размер на 1000 лева и е отказано същият да бъде задържан
под стража.
Съображенията, които са изложени в протеста на Окръжна прокуратура
Пловдив са пространни и съответно от материалите по делото и с оглед
уверението, с което процесуално е ангажиран обвиняемият, би могло да се
направи обосновано предположение, че от събраните в рамките на
досъдебното производство писмени, гласни и веществени доказателства са
налице данни, които са в такова качество и обем, които да обосноват във
висока степен предположението, че именно обвиняемият е извършител на
инкриминираното деяние, като за целите на производството не е необходимо
пълно доказване на обвинението, с което е реализирана една от кумулативните
предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК.
Отделно от това, с оглед тежестта на повдигнатото обвинение, което е
тежко умишлено по смисъла на закона, е реализирана и първата кумулативно
изискуема предпоставка, а именно лицето да е привлечено по обвинение,
което е тежко умишлено по смисъла на закона. Самият Окръжен съд в своето
определение съответно е направил извод, че са налице данни, от които би
могло да се направи обосновано предположение за участието на Р. А. М. в
3
извършеното инкриминирано деяние. С оглед отдалечеността на времето
обаче, съдът е счел, че тези данни са с нисък интензитет, което не може да
бъде споделено от страна на прокуратурата, предвид на обстоятелството, че са
налице такива данни. Това, че са отдалечени назад във времето по никакъв
начин не променя техния интензитет
С оглед събраните по делото доказателства, би могло да се направи
обосновано предположение, че има опасност обвиняемият да се укрие, както
се е укривал в рамите на 7 години, независимо че е знаел, че се издирва по
настоящето досъдебно производство за провеждането на разпит, с оглед
изясняване на обстоятелствата, които са по делото.
С оглед на изложените обстоятелства, без да навлизам по същество в
обсъждане на събраните доказателства, което е направено пространно в
протеста на Окръжна прокуратура Пловдив, считам, че определението на
Пловдивския окръжен съд следва да бъде отменено, като спрямо обвиняемия
да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража, предвид на
реалната опасност същият да се укрие, а също така и да извърши
престъпление, с оглед и на тежестта на визираното обвинение и евентуалната
възможност същият да повлияе върху свидетелите по делото, които предстои
да бъдат разпитани.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият Р. А. М.: Аз 7 години, в които съм се притеснявал и съм
се крил ми стига По своя собствена воля съм се предал. Няма да се укривам.
Сам се предадох. Моля да не ме задържате.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 64, ал. 8 от НПК.
С обжалваното определение, състав на Пловдивския окръжен съд е
оставил без уважение искането на ОП - Пловдив за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия Р. А. М. по
досъдебно производство № **/**г. по описа на отдел „ КП“ при ОД на МВР П.
4
и е взел спрямо същия обвиняем мярка за неотклонение „ Гаранция” в размер
на 1000 лв.
Срещу Определението е постъпил протест от Окръжна прокуратура -
Пловдив. С доводи за неправилна преценка за съществуването на опасността
обвиняемият да се укрие или извърши престъпление се атакува
законосъобразността му и се предлага същото да бъде отменено, като по
отношение на обвиняемият да бъде взета мярка за неотклонение” Задържане
под стража”, в каквато насока е първоначалното искане.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за необоснованост
и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен, както и че е
налице основателна опасност да се укрие и да извърши престъпление.
Защитата предлага да бъде оставено в сила определението на Окръжния
съд като правилно и законосъобразно. Сочи, че няма опасност обвиняемият да
се укрие или да извърши престъпление, както и че е наложително да се грижи
за децата си.
Обвиняемият моли да не бъде задържан.
Апелативният съд, като прецени обосноваността и законосъобразността
на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде оставено в
сила, а подаденият срещу него протест оставен без уважение, като
неоснователен.
При постановяване на Определението си, първоинстанционният съд е
направил извод за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият Р.
М. е извършил престъплението, в което е обвинен, а именно по чл. 354а, ал.2
НК.
За да направи този извод, съдът е анализирал и преценил внимателно
всички събрани по делото доказателства, както поединично, така и в тяхната
съвкупност. Правилно в определението си е приел, че обвиняемият е
съпричастен към деянието, в което е обвинен, анализирайки показанията на Н.
С.. В тези гласни доказателства се съдържат минималния обем от данни,
достатъчни да обосноват изводът за съпричастност на обвиняемия към
престъпната деятелност, за която му е повдигнато обвинение и те
5
удовлетворяват макар и в изключително минимална степен условието,
обхванато от хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Съдът е отчел, че за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение,
законодателят е предвидил, наред с наличието на обосновано предположение
за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, кумулативно
да са налице данни, от които да се направи извод, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Първоинстанционният съд в определението си е заключил, че няма
реална опасност обвиняемия да се укрие като е подложил на внимателна
преценка поведението му през цялото време от извършване на
инкриминираното деяние през 2017г. до настоящия момент, през който период
липсват данни да се е укривал. Наличните данни за постоянен адрес, както и
семейното му положение изключват наличието на опасност обвиняемия да се
укрие и в достатъчна степен обосновават правилността на извода на първата
инстанция.
Детайлно Окръжният съд е изследвал и подложил на внимателен анализ
всички обстоятелства относими към въпроса съществува ли опасност
обвиняемият М. да извърши престъпление. Правилно съдът е счел, че няма
данни за предишни осъждания на М., което обстоятелство наред с липсата на
криминални прояви и семейното му положение го определят като личност с
невисока степен на обществена опасност и изключват съществуването на
такава опасност.
Опасността обвиняемият да се укрие или извърши престъпление е
значително минимизирана и от изминалия изключително дълъг срок от
извършване на престъплението до привличането на М. като обвиняем.
Всичко това е довело първата инстанция до извода, че само наличието
на обосновано предположение за извършено престъпление не е достатъчно за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Този извод се споделя и от
въззивната инстанция. Същият е правилен и почива на събраните по делото
доказателства. Всичко това, преценено поединично и в съвкупност сочи, че не
е налице реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление.
При липса на тези, кумулативно изискуеми по чл. 63, ал. 1 от НК
6
предпоставки, вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража” от
първата инстанция би влязло в противоречие с нормите на НПК и ЕКЗПЧОС
и би се явило незаконосъобразно. Ето защо Окръжният съд правилно е
отказал вземането на най-тежката мярка спрямо обвиняемия.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 57 от НПК, данните по делото и
личността на обвиняемия, както и семейната му ангажираност обосновано и
точно Окръжният съд е определил вида на мярката за неотклонение „
Гаранция”, нейния размер от 1000 лв. и срока за внасянето й. Въззивната
инстанция споделя напълно тези съображения и намира, че така определена и
в този размер мярка за неотклонение би постигнала напълно целите, визирани
в чл.57 от НПК, още повече, че по делото няма събрани данни от органите на
досъдебното производство за имуществения статус на обвиняемия.
Поради това, обжалваното определение се явява обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него
протест оставен без уважение.
По изложените съображения, АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1291/05.09.2024г. по чнд № 1931/24 г.
на Окръжен съд –Пловдив.
Определението е ОКОНЧАТЕЛНО.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:12 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7