Р Е Ш Е Н И Е
№ 901/11.11.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретаря |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 988 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е
образувано по касационната жалба на М.С.К. с ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв. К. ***, против Решение № 94/07.08.2020 г., постановено по н.а.х. дело №
131/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0310-001330 от 14.05.2020 г. на Началника на РУ Панагюрище,
с което на М.С.К. *** с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 (шест) месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Иска се
отмяна на решението, както и да се отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. К.-Д., която по изложени съображения моли съда
да уважи подадената жалба и отмени решението на районния съд като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски, съгласно
списък на разноските.
Ответникът – РУ Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно
призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита жалбата за неоснователна, като моли съда да остави в сила
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел, за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 12.12.2019 г.
в 21:40 часа в град Панагюрище е управлявал лек автомобил „БМВ 740Д“ с рег. № РА5100КК,
който е със служебно прекратена регистрация, поради липса на валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Това било нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
за което е съставен АУАН и е издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, като е счел, че правната квалификация на нарушението
правилно е определена от наказващия орган.
Касационната инстанция намира за неправилни изводите на
районния съд поради следното:
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка
от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно по делото е установено, че лекият
автомобил, със собственик В. С.К., е управляван от неговия брат М.С.К.. От
постановлението за отказ да се образува наказателно производство се установява,
че в хода на проверката и след направена справка в ОДЧ полицаите установили, че
посоченият лек автомобил е с прекратена регистрация – липса на застраховка
„Гражданска отговорност“. Установено е също така, че водачът на автомобила не е
бил уведомен за дерегистрацията на същия, той не е съзнавал, че управлява
автомобил с прекратена регистрация.
По делото не са представени
доказателства от административно-наказващия орган, въпреки доказателствената
тежест на същия, за това, че са изпълнени разпоредбите на чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, а именно че е изпратено уведомление от Гаранционния
фонд на собственика на автомобила, т.е. същият не е бил уведомен за
предстоящото служебно прекратяване на регистрацията.
След служебното прекратяване на регистрацията на МПС
служителите на РУ Панагюрище при ОД на МВР-Пазарджик не са изпълнили задължението
си по чл. 143, ал. 10, изр. 1, предл. последно от ЗДвП и по чл. 18б, ал. 2, във
връзка с ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно да уведомят
собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация. По
делото липсват доказателства същият да е бил уведомен и от Гаранционни фонд по
реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, а именно, че ако не представи в 14-дневен срок
доказателства за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила ще бъдат предприети действия по чл. 574, ал. 11 от КЗ, т.е. ще бъдат
уведомени компетентните органи на Сектор ПП за предприемане на действия по
дерегистрация.
С оглед на всичко това съдът намира, че деянието, респ.
вмененото административно нарушение на жалбоподателя, не е съставомерно от
субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, че той, към
инкриминираната дата е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив,
установи се именно обратно, че нито собственикът на МПС, нито водачът на
автомобила, в случая жалбоподателят, са имали знание и съзнание за извършената
служебна дерегистрация.
Както е известно в правната теория и практика,
по-голямата част от административните нарушения, включително тези по ЗДвП и в
частност описаното в обжалваното НП, са умишлени. Съобразно императивната
разпоредба на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Вмененото административно
нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или
евентуален умисъл по смисъла на чл. 11 от НК, която правна норма е субсидиарно
приложима във всяко АНП по силата на чл. 11 от ЗАНН. Щом умисъл обаче не е
налице, то значи, че нарушение не е било извършено и поведението на
жалбоподателя не може да бъде санкционирано.
По тези причини касационната инстанция намира, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за основателни, поради което решението на Районен съд гр. Панагюрище следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отмени обжалваното наказателно постановление.
Предвид
изхода на делото и своевременно направеното искане от пълномощника на касатора,
ще следва да бъде осъден ответника да му заплати направените по делото разноски
в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал.
1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 94/07.08.2020 г., постановено по
н.а.х. дело № 131/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, като вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0310-001330 от
14.05.2020 г. на Началника на РУ Панагюрище, с което на М.С.К. *** с ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Началника на РУ гр. Панагюрище при ОД на МВР гр.
Панагюрище да заплати от бюджета на ОД на МВР гр. Пазарджик на М.С.К. с ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер на 400 лева (четиристотин).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/