РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 33 20.08.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен
граждански състав
На: двадесети април две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
разгледа
докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 188 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „Гарант кредит
консулт“ ООД (предишно
наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Полет“ № 1, представлявано от управителя Атанас
Атанасов, подадена чрез адв.Паскалева, против Решение № 260059 от 21.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1058/2019 г. по описа на
РС-Несебър, с което е прието за установено вземането на „Лайт кредит консулт“
ЕООД, ЕИК ********* против И.К.Л. ***, в размер на 129.20 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по
Договор за гаранция от 21.11.2016 г, сключен между ищцовото дружество в
качеството му на гарант, „Лайт кредит“ ООД като заемодател и ответника, ведно
със законната лихва върху сумата от 25.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
за която е била издадена Заповед № 1822/27.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 3161/2019 г.
по описа на РС-Пловдив, като е ОТХВЪРЛЕН иска за сумата от 1458.96 лв., представляваща платена от ищеца на „Лайт кредит“ ООД
гаранция по силата на сочения договор, ведно със законната лихва върху сумата
от 25.02.2019 г. до окончателното й плащане, за която сума е била издадена Заповед № 1822/27.02.2019 г. по
ч.гр.д.№ 3161/2019 г. по описа на РС-Пловдив.
Въззивникът
обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е
отхвърлен иска за дължимост на сумата от 1458.96 лв., представляваща платена от
ищеца гаранция, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната част. Счита се за неправилен извода на районния съд, че за ищеца
липсвал правен интерес от суброгиране в правата на заемодателя, тъй като
предпоставка за активиране на гаранцията била заемодателят да е поискал
първоначално изпълнение от страна на заемателя. В тази връзка се сочи, че
уговорката в т.1.2 от договора за гаранция е с характер на правоотлагащо
възражение в полза на гаранта, който единствен може да се позовава на нея в
отношенията си с кредитора, но не изключва по никакъв начин исковете на
суброгиралия се в правата на удовлетворения кредитор гарант срещу длъжника,
като последният не черпи никакви права от такова възражение, тъй като той така
или иначе дължи. Сочи се също, че ищецът като гарант е изпълнил договорните си
задължения по тристранния договор, който има гаранционно-обезпечителна функция,
и след получаване на уведомлението по т.5 от договора е извършил плащане в
изпълнение на поетите задължения, като възникналото правоотношение по договора
за гаранция е различно от поръчителството и от банковата гаранция. В
заключение, моли въззивния съд да отмени решението на РС-Несебър в обжалваната
му част и да постанови друго за уважаване изцяло на предявения иск. Не се
правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на пълния размер
на разноските в двете съдебни инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемия И.К.Л., подаден чрез назначения му по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Румяна Цветкова, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна и се изразява съгласие с изводите на
първоинстанционния съд. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да
потвърди решението на НРС като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Не се правят доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я
намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по исковата молба на „Лайт кредит консулт“ ЕООД (със сегашно наименование „Гарант
кредит консулт“
ООД) против И.К.Л., за приемане за
установено по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1458.96 лв. – платена от ищеца на „Лайт кредит“
ООД по силата на договор за гаранция от 21.11.2016 г., с който е обезпечено
вземането на последното дружество по договор за заем № 10246/21.11.2016 г.,
както и сумата от 129.20 лв.
– неплатена част от възнаграждение по договора за гаранция от 21.11.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението до
окончателното плащане, за които вземания в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 1822/27.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 3161/2019 г. по описа на РС – Пловдив.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ответника и „Лайт кредит“ ООД е сключен договор за
заем № 10246/21.11.2016 г., с размер на предоставената в заем сума
от 1500 лв., които
следвало да бъде върнати
в срок от 6 месеца,
на 8 равни месечни вноски,
всяка в размер от 279.96
лв., с първа погасителна вноска на
21.12.2016 г. и последна вноска на 21.05.2017 г., като общата подлежаща на
връщане сума е в размер на 1679.76 лв. Твърди се, че като обезпечение на договора за заем е
сключен договор за гаранция между ищеца-гарант, заемодателя и
ответника-заемател, съгласно който заемателят дължи на гаранта възнаграждение,
разсрочено на 6 месечни премии, всяка от които в размер на 116.40 лв., или обща
сума от 698.40 лв. Твърди се също, че към момента на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК ответникът е заплатил по договора за заем 220.80 лв., т.е. по-малко
от една месечна вноска и 569.20 лв. по договора за гаранция, т.е. 4 премии и
частично по 5-та премия. С уведомление от 04.02.2019 г. заемодателят е уведомил
ищеца, че на основание чл.5 от договора за гаранция активира същата и
претендира плащане на задълженията на ответника към него в размер на 1458.96
лв. Поради това, от страна на ищцовото дружество е извършено плащане към „Лайт
кредит“ ООД на сумата от 1458.96 лв. чрез банков превод на 06.02.2019 г., която
ответникът следва да му изплати, като същият му дължи и сумата от 129.20 лв. –
неплатен остатък от възнаграждението по договора за гаранция. За събирането на тези
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3161/2019 г. на РС-Пловдив, която
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен и
настоящия иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.К.Л., чрез назначения му от
съда особен представител адв.Цветкова, с който исковата претенция е оспорена
като неоснователна. В тази връзка е оспорено предоставянето на сумата от 1500 лв.,
дадена според ищеца в заем; оспорено е наличието на основания за активиране на гаранция по чл.5 от тристранния договор за
гаранция, както и на основания, от които да възникне задължение за
ответника за плащане на претендираните суми.
Ищецът е ангажирал по делото писмени
доказателства – описаните в исковата молба договори,
уведомление и платежно нареждане, установяващи изложената от него хронология.
Ангажирал е и съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на
която се установява, че претендираното от ищеца вземане представлява връщане на
остатък от паричен заем и гаранция в следните размери: 1405.04 лв. – главница
по договора за заем, 53.02 лв. – договорна лихва по същия договор за периода от
21.03.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 21.05.2017 г. (падеж на
последна неплатена вноска), и 129.20 лв. – последна вноска за гаранция плюс частично от предпоследната вноска. Съгласно експертизата, общата
погасителна вноска на длъжника като страна по договора за заем и по договора за
гаранция е в размер на 396.36 лв. месечно, а за целия период на договорите общо
дължимата сума е в размер на 2378.16 лв. Вещото лице е констатирало извършени
от ответника плащания, всички в брой, като през срока на договорите същият е
платил общо 790 лв.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за дължимост на сумата
от 1458.96 лв. Прието е, че съгласно
чл.1.2 от тристранният договор за гаранция, заемодателят е следвало да предяви
иска си първо срещу заемателя, и едва ако не бъде удовлетворен, да иска плащане
от гаранта, като по делото няма представени доказателства, от които да се черпи
извода, че сочената уговорка е била спазена, дори не се твърди нейното
изпълнение. При това, съдът е приел, че гаранцията неоснователно и неправилно е
била активирана, като неспазването на уговорената последователност води до
неизпълнение от страна на заемодателя, което налага извод, че не са били налице
основанията ищецът да заплаща на „Лайт кредит“ ООД процесната сума. Изразено е
становище, че след като е уговорено предприемането на действия по активиране на
гаранцията да се извърши при условие, че преди това е направено всичко възможно
вземането да се потърси от заемателя, то настъпването на това условие и само в
случай, че заемодателят не е бил удовлетворен от длъжника, е основание за
активиране на гаранцията, което в случая не е било сторено. По тези мотиви НРС е отхвърлил претенцията за дължимост на
сумата от 1458.96 лв. като неоснователна. С решението е уважен иска за
дължимост на сумата от 129.20 лв., представляваща неплатен остатък от
възнаграждението по договора за гаранция.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт.
Решението на РС-Несебър
е обжалвано само в отхвърлителната му част, в която подлежи на въззивна
проверка. В останалата част, в която е
прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 129.20
лв. – главница, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
След преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, БОС
намира въззивната жалба за частично основателна, а постановеното от БРС решение
за частично неправилно в обжалваната част.
Въззивния съд
намира за неправилни изводите на НРС, че гаранцията неоснователно и неправилно
е била активирана, тъй като не е било изпълнено условието по чл.1.2 от договора
за гаранция. Тук следва да се отбележи, че посочената клауза защитава правата
на гаранта, а не на длъжника, поради което за последния липсва правен интерес
да се позовава на нея. Освен това, в чл.1.1 е уговорено гарантът да започне да
отговаря пред заемодателя, ако заемателят не извършва плащания в продължение на
шест седмици, като в случая е установено от експертизата, че последното плащане
от ответника по договора е извършено на 07.03.2017 г. и до крайния падеж на
договора – 21.05.2017 г. са изминали повече от шест седмици неизпълнение. Ето
защо, формираните в горния смисъл изводи от районния съд са неправилни, а
изложените в тази връзка възражения във въззивната жалба са основателни.
Независимо от
горното, в случая процесният договор за паричен заем, обезпечен с договора за
гаранция, е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и е
подчинен на регламентираните в него изисквания, като съдът е задължен да следи
служебно за спазването на императивните норми.
Съгласно
разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12, 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.10 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да съдържа
годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване му. В случая, от сключения
договор за паричен заем между „Лайт кредит“ ООД и И.Л. е видно, че ГПК е уговорен
в размер на 48.54 %, а общата дължимата сума възлиза 1679.76 лв. В чл.6 от
договора е уговорено изпълнението на задълженията на заемодателя да бъде
обезпечено с издаване на запис на заповед и сключване на договор за гаранция.
По делото е безспорно установено, че във връзка с уговорката в чл.6 от заемния
договор е сключен на договор за гаранция между заемодателя „Лайт кредит“ ООД,
гаранта „Лайт кредит консулт“ ЕООД и заемателя И.К.Л.. Този договор по
същността си представлява договор за предоставяне на поръчителство, като видно
от съдържанието му, в в т.3.1 от същия е предвидено задължение за ответника да
заплати на гаранта поръчител възнаграждение в размер на 698.40 лв., платимо на 6
месечни вноски, всяка от 116.40 лв., които се дължат и се заплащат заедно на
същата дата със съответните месечни погасителни вноски по договора за заем. С
оглед тези уговорки, въззивният съд намира, че задължението за заплащане на
възнаграждение на гаранта е пряко свързано с договора за кредит и представлява пряк
разход по кредита, тъй като усвояването на заетата сума е обусловено от
предоставянето на поръчителство и заплащането на възнаграждението се заплаща от
потребителя заедно с другите парични задължения по договора за кредит. При това
положение се налага извод, че възнаграждението на поръчителя представлява част
от общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, които се
изразяват в годишния процент на разходите, поради което следва да бъде включено
в уговорения ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, независимо дали се дължи на кредитора
или на трето лице. В случая, това не е сторено (липсват твърдения в обратния
смисъл), поради което като не е включил дължимото от потребителя възнаграждение
на гаранта в ГПР и в общите разходи по кредита, кредиторът е заобиколил императивните
изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл.22 и чл.23 ЗПК – когато не
са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК (в т.ч. и т.10), договорът
за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този
смисъл, въззивният съд намира, че в настоящия случай, предвид незпазване
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, процесният договор за паричен заем от
21.11.2016 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК
ответникът дължи на кредитора единствено чистата стойност на кредита, но не и заплащане
на лихва, възнаграждение за предоставено поръчителство и пр.
С оглед
изложените съображения и тъй като поръчителството може да съществува само за
действително задължение (чл.138, ал.2 ЗЗД), съдът намира, че предвид установената
по делото недействителност на договора за паричен заем, за ищеца-поръчител не
се е породило задължение да обезпечи кредитора. Следователно, като е изплатил
процесните суми на заемодателя, ищецът е изпълнил едно „чуждо задължение“, а
съгласно чл.74 ЗЗД, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. В случая, гарантът е
имал интерес да изпълни, предвид опасността от настъпване на неблагоприятни за
него имуществени последици, тъй като при действителен договор за кредит той е
солидарно отговорен с длъжника и имуществените му права са застрашени от
бездействието на последния. При това положение, с плащането на задължението
ищецът е встъпил в правата на кредитора да получи чистата стойност на кредита,
т.е. сумата от 1500 лв., която следва да бъде намалена с направените от
ответника плащания по договора в размер на 790 лв., съгласно констатациите на
вещото лице. Поради това, след извършените приспадания, ответникът е останал
задължен към ищеца, който се е суброгирал в правата на кредитора, единствено за
сумата от 710 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 25.02.2019 г. до окончателното плащане, като не дължи други лихви
и разходи по кредита. Ето защо, предявеният иск е основателен за сумата от 710
лв. – главница по договора за кредит и следва да бъде уважен в този размер, а
за разликата до претендирания размер от 1458.96 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Предвид горното и поради частичното
несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на НРС следва да се
отмени в обжалваната част за отхвърляне на иска за установяване дължимост на главницата за сумата до 710 лв., като вместо отменената
част следва да се постанови решение за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество главница в размер 710 лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното й плащане. В останалата
обжалвана част за отхвърляне на иска за главница – за горницата над 710 лв. до
претендирания размер от 1458.96 лв. решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, БОС намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта за разноските. В правомощията на съда е с оглед на крайния инстанционен
резултат да разпредели отговорността за разноски, като се произнесе с
осъдителен диспозитив както за извършените
от
страните в производството
по чл.422 ГПК разноски, така и за тези в производството по издаване на заповедта за изпълнение. В тази връзка, предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззиваемият Л. следва да заплати на въззивното дружество сумата общо от 583.83
лв., представляваща направените разноски пред всички инстанции, съразмерно с
уважената част от иска (171.73 лв. – за заповедното производство, 308.53 лв. за
исковото производство пред НРС и 103.57 лв. – за въззивното производство пред
БОС).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260059/ 21.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1058/2019 г.
по описа на РС-Несебър, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на „Гарант
кредит консулт“ ООД (предишно наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД), ЕИК
********* против И.К.Л. ***, за дължимост
на сума до 710 лв.,
платена от ищеца на „Лайт кредит“ ООД като
гаранция по силата на Договор за гаранция от 21.11.2016 г, сключен между
ищцовото дружество в качеството му на гарант, „Лайт кредит“ ООД като заемодател
и ответника заемател, ведно със законната лихва върху сумата от 25.02.2019 г.
до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 1822/27.02.2019 г.
по ч.гр.д.№ 3161/2019 г. по описа на РС-Пловдив, както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.К.Л. ***, ЕГН **********,
дължи на „Гарант кредит консулт“ ООД
(предишно наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Полет“ № 1, представлявано от управителя
Атанас Атанасов, сумата
от 710 лв. – главница, платена от „Гарант
кредит консулт“ ООД на „Лайт кредит“ ООД като гаранция по силата на Договор за
гаранция от 21.11.2016 г, сключен между „Гарант кредит консулт“ ООД в
качеството на гарант, „Лайт кредит“ ООД като заемодател и И.К.Л. като заемател,
с който е обезпечено вземането на заемодателя по договор за паричен заем №
10246/21.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.02.2019 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 1822/27.02.2019 г. по
ч.гр.д.№ 3161/2019 г. по описа на РС-Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260059/ 21.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1058/2019 г. по описа на РС-Несебър, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.К.Л. ***, ЕГН **********,
да заплати на „Гарант кредит консулт“ ООД (предишно наименование „Лайт кредит консулт“
ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Полет“
№ 1, представлявано от управителя Атанас Атанасов, сумата от 583.83 лв. за направените
разноски пред всички инстанции, съразмерно с уважената част от иска (171.73 лв.
– за заповедното производството по ч.гр.д.№ 3161/2019 г. на ПРС, 308.53 лв. – за
производството по гр.д.№ 1058/2019 г. на НРС и 103.57 лв. – за производството по
възз.гр.д.№ 188/2021 г. на БОС).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
(чл.280, ал.3, т.2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.