№ 256
гр. Враца, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500528 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4664/11.09.2023 г. на К. Б., чрез
пълномощника й адв.М. Д., против Решение № 194/08.08.2023 г. по гр.д.№
473/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което въззивницата е
осъдена да заплати на Т. Г. Т. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД получена без
основание сума от 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2023
г. до окончателното й изплащане, както и направените пред първата
инстанция разноски в размер на 1 850 лв.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и
неправилно. Навеждат се доводи, че районният съд в нарушение на чл.12
ГПК не е обсъдил дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения от ищеца Т. Т.,
който признава, че е превел на ответницата сумата 5 000 лв. като заем по
молба на Н. С. – посредник в търговските взаимоотношения със сина й, в
качеството му на ЗП Р. Б.. Изтъква се, че от тези обяснения е видно, че Т. е
бил наясно, че дава временно тези пари и че те ще му бъдат върнати като пари
или като стока чрез сина на ответницата, което опровергава твърдението му,
че плащането на сумата е без основание.
Според изложеното в жалбата, районният съд неправилно е
интерпретирал обясненията на ищеца по чл.176 ГПК, тъй като той не е
заявявал, че сумата 5 000 лв. е за С. и че по някакъв начин се е договарял
последният да посредничи за връщане на сумата на ответницата. Посочва се,
че след като тази сума е преведена на ответницата като заем, то между
страните е налице устен договор, макар и сключен чрез посредник, който не
1
е развален, т.е. към момента на плащане на сумата е съществувало валидно
основание за получаване на сумата от ищеца, което не е отпаднало с обратна
сила.
На следващо място се сочи, че ищецът не е предявил претенция за
неизпълнение на договорни задължения, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск.
В жалбата се излагат правни доводи относно необходимите
предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и се
извършва позоваване на практика на ВКС на РБ, според която вземането от
неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага,
без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор,
гестия или деликт, а когато страните са обвързани от договор, както е в
случая, разместването на блага се основава на постигнатото съгласие и
даденото може да подлежи на връщане според изпълнението или
неизпълнението на дължимите престации, но не и под формата на
неоснователно обогатяване.
Въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
отхвърлен изцяло предявения срещу нея иск. Претендира присъждане на
направените пред двете съдебни инстанции деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 5617/30.10.2023
г. от адв.Ж. С. З., като пълномощник на въззиваемия Т. Г. Т., в който се
оспорва въззивната жалба.
Навеждат се доводи, че изложените в жалбата твърдения, че парите са
дадени като заем, са недопустими в условията на ограничения въззив и
съгласно ТР № 1/2013 г. от ОСГТК на ВКС, тъй като по своята същност
представляват изцяло нови твърдения относно основанието за получената от
ответницата сума в размер на 5000 лв.
Отделно от това, в отговора се развиват съображения, че обжалваното
решение не страда от посочените в жалбата пороци, а е подробно мотивирано
и съобразено с всички събрани по делото доказателства, като районният съд
правилно е установил фактическата обстановка и е достигнал до верни и
обосновани правни изводи. Извършва се позоваване на практика на ВКС,
според която в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ищецът следва да докаже
само плащането на паричната сума, а задължението за доказване на
основанието за извършеното плащане е на ответника. Навеждат се доводи, че
в случая по делото е установено, че ищецът е извършил превод на 5 000 лв.,
но ответницата не е доказала наличието на основание за това плащане, респ.
за задържането на сумата. Въззиваемият намира за неоснователно
възражението, че е налице устен договор за заем, и счита, че същото не се
установява от извлечението от сметката, от което е видно посоченото от него
основание – превод, а липсва друг документ, който да сочи насрещно
волеизявление на ответницата относно основанието за приемане на тази сума.
Развива теоретични доводи относно правната същност на договора за заем и
необходимостта от съвпадане на насрещните волеизявления за да се приеме,
че има сключен такъв.
В обобщение на изложеното се посочва, че РС-Бяла Слатина правилно
е преценил, че не е установена никаква договореност между страните, както и
че не е доказано парите да са върнати на ищеца от сина на ответницата по
фактури № 240/08.01.2022 г. и № 242/04.03.2022 г., тъй като в тях не е
2
отразено, че исковата сума от 5 000 лв. е приспадната от цената като авансово
плащане.
Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна, необоснована и недоказана и за потвърждаване на
обжалваното решение като законосъобразно, правилно и обосновано.
Претендира се присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районният съд е сезиран с искова молба на Т. Г. Т., подадена чрез
пълномощника му адв.Ж. З., с която е предявен осъдителен иск против К. К.
Б. за сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.12.2021 г. с банково бордеро №
3024 35 13 на "Банка ДСК" АД ищецът е превел от своята банкова сметка по
банковата сметка на ответницата сумата 5 000 лв. без правно основание.
Посочва се, че с писмо, изпратено чрез "Български пощи" ЕАД, ищецът е
поканил ответницата да му върне тази сума в едноседмичен срок от
получаването на поканата. Твърди се, че К. Б. е получила поканата на
11.01.2023 г., но в посочения срок не е върнала погрешно платената й от
ищеца сума, нито е предложила друг начин за изплащането й, което поражда
правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответницата К. Б., в
който се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че е налице
основание за извършения превод, а именно – сключен устен договор между
ищеца, в качеството му на купувач, и сина на ответницата – земеделски
производител Р. Б., като продавач, за закупуване на живи животни (крави и
телета), като сумата 5 000,00 лв. представлява авансово плащане по сделката.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават
основание да бъде приета за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, че на 30.12.2021 г. ищецът Т. Г. Т. е
превел на ответницата К. К. Б. сумата 5 000 лв. Този факт се потвърждава и от
приложените към исковата молба заверени копия от операционна бележка за
плащане и от извлечение от банковата сметка на Т. Г. Т., от които е видно, че
като основание за извършеното плащане е отразено: "превод".
С покана за доброволно плащане от 04.01.2023 г. ищецът Т. Т., чрез
пълномощника си адв.Ж. З., е поканил ответницата К. Б. да му върне
преведената на 30.12.2021 г. без основание сума от 5 000 лв. в едноседмичен
срок от получаване на поканата. От приложеното известие за доставяне е
видно, че ответницата е получила поканата на 11.01.2023 г.
По делото са представени счетоводни документи – платежни
нареждания от "ВМВ-444" ЕООД; извлечение от Дневник сметка 401/2 на
3
"ВМВ-444" ЕООД за период от 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. контрагент ЗП Р.
Г. Б.; извлечение от Дневник за покупките на "ВМВ-444" ЕООД за периода
01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.; извлечения от Дневник за покупките на "ВМВ-
444" ЕООД за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. и за периода 01.03.2022 г.
– 31.03.2022 г.; фактура № **********/08.01.2022 г. и фактура №
**********/04.03.2022 г., издадени от ЗП Р. Г. Б. на "ВМВ-444" ЕООД. От
тези документи се установява, че ЗП Р. Г. Б. и "ВМВ-444" ЕООД са били в
търговски взаимоотношения във връзка с продажба на едър рогат добитък,
както и че през м.01. и м.03.2022 г. помежду им са били сключени сделки за
продажби на крави и юници на стойност съответно – 6 528 лв. и 10 500 лв.,
които суми са заплатени изцяло от купувача "ВМВ-444" ЕООД на продавача
ЗП Р. Г. Б.. При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се констатира, че
ищецът Т. Г. Т. е едноличен собственик на капитала и управител на "ВМВ-
444" ЕООД.
Представена е покана за доброволно изпълнение, от която е видно, че
Р. Г. Б. е длъжник по изп.д.№ 20219000400977 по описа на ЧСИ Ц. Д., както и
че са наложени запори върху банковите му сметки в "Банка ДСК" АД и в ЦКБ
АД.
Пред първоинстанционния съд ищецът Т. Т. е дал обяснения по реда на
чл.176 ГПК, в които заявява, че няма сключен писмен или устен договор с
ответницата и не я познава. Посочва, че банковата сметка на К. Б. му е била
изпратена по Вайбър от трето лице Н. С.. Ищецът заявява, че е извършил
превода, защото Н. С. му е посредничил по много сделки на "ВМВ-444"
ЕООД, но между него и ответницата не е посредничил. Обяснява, че на
30.12.2021 г. е трябвало да дойдат в гр.Бяла Слатина и да вземат животни от
сина на ответницата – Р. Г., който е земеделски производител и с когото
търговското дружество е имало взаимоотношения чрез посредника С..
Ищецът сочи, че не е отишъл на уречената дата и сделката е останала за
м.01.2022 г. Твърди, че е платил животните на ЗП Р. Г., за което са издадени
необходимите документи – фактури и ветеринарни медицински свидетелства,
както и че всички финансови отношения са уредени между търговското
дружество и земеделския производител, като са извършени и плащания по
фактурите. Заявява, че е превел сумата 5 000 лв., тъй като С. му е казал, че
тези пари трябват спешно, но преводът е извършил като физическо лице на
сметката на ответницата. Посочва, че парите са преведени по банков път на
К., защото са й трябвали и тя щяла да ги върне, но не може да формулира
дали тези пари са дадени като заем или като нещо друго, а просто ги е дал.
Според ищеца, между него и С. не е имало никаква уговорка за връщане на
парите в някакъв определен срок, нито е имало уговорка да посредничи
между него и К. за връщане на парите. Ищецът твърди, че не познава
ответницата и няма никакви търговски или други взаимоотношения с нея, а
след това е разбрал, че тя е майка на Р. Г..
По делото е разпитан като свидетел Р. Б., който заявява, че е
земеделски производител и отглежда крави, както и че не познава лично
ищеца, но е имал търговски взаимоотношения с дружеството му, по които
нямат спорове. Посочва, че през м.август 2021 г. "Банка ДСК" АД го е
осъдила за неплатени вноски по личния му кредит, било е образувано
изпълнително дело при ЧСИ Ц.Д. и е било блокирано имуществото му.
Заявява, че поради тази причина не е имал пари за новогодишните празници и
4
затова е позвънил на Н. И. С. от гр.Габрово, с когото, в качеството му на
посредник, търгува от 13 години. При проведения разговор му е поискал
сумата 5 000,00 лв. за празниците, като уговорката е била да ги върне като
продаде животни през следващата година и да му ги върне до месец-два.
Твърди, че тъй като сметката му е била блокирана е поискал и парите са били
изпратени на сметката на майка му. Свидетелят заявява, че С. му е казал, че
ще му изпрати парите, но не му е казал, че ще стори това чрез друго лице.
Посочва, че майка му е получила превода на 31.12.2021 г. в ЦКБ, клон с.***,
след което са се обадили на С. да потвърдят, че са получили парите. В
показанията си свидетелят посочва, че Н. С. е дошъл при него на 08.01.2022 г.
и са натоварили животните, при което са се разбрали да бъде свалена цената
на животните от килограмите им, тъй като парите не могат да бъдат
преведени по банков път. Според свидетеля, парите са върнати на С. с двете
фактури – от 08.01.2022 г. и от 04.03.2022 г. Св.Б. заявява, че не знае дали С. е
върнал парите на ищеца, но когато последният му се е обадил през м.12.2022
г. се е учудил и му е обяснил, че парите са върнати и трябва да си ги търси от
С., при което ищецът му е казал, че С. е починал. Според свидетеля, във
фактурите е свалено от общата цена на килограм и по този начин е догонена
дължимата сума от 5 000 лв., но той не знае дали тези пари са били предадени
от С. на ищеца. Обяснява, че във фактурите не е отразено авансово плащане,
но може да бъде извършено сравнение с други фактури, от които е видно, че
продажната цена на килограм е по-висока. Заявява, че сумите по двете
фактури са му изцяло заплатени от "ВМВ-444" ЕООД по банков път, но
всъщност е заплатен остатъка след свалената цена за килограмите на
животните. Свидетелят твърди, че след 04.03.2022 г. не е продавал животни и
не е виждал С..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената законова разпоредба предвижда,
че когато ищецът е дал нещо на ответника при начална липса на основание,
ответникът следва да го върне. В тази хипотеза ищецът следва да докаже само
плащането на съответната парична сума, а когато това бъде установено -
ответникът следва да докаже наличието на правно основание за получаване
на сумата, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на
благата, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да
задържи полученото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин,
че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.
В настоящия случай, в тежест на ищеца бе да установи, при
условията на главно и пълно доказване, заплащане в полза на ответницата на
претендираната с исковата молба сума. При доказване на този факт, в тежест
на ответницата бе да докаже твърдяното основание за получаването на тази
сума. Според изложеното в отговора на исковата молба, такова основание е
правоотношение, възникнало от сключен между ищеца и ЗП Р. Г. Б.
неформален договор за покупко-продажба на едър рогат добитък, като
преведената сума представлява авансово плащане на част от продажната цена.
По делото се доказа, че ищецът Т. Т. е превел на ответницата К. Б. по
банков път с платежно нареждане от 30.12.2021 г. на "Банка ДСК" АД сумата
5 000 лева. Получаването на сумата не се оспорва от ответницата по делото,
5
поради което съдът приема за установен фактът на получаване и задържане на
сумата от ответницата.
Спорен по делото е въпросът за наличието на основание за
получаването на процесните суми.
Както бе посочено, в тежест на ответницата е да установи наличието
на правно основание за получаване на сумата, т. е. че съществува правно
призната причина за разместването на благата. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая ответницата Б. не е провела доказване на въведеното с
отговора на исковата молба основание за получаването и задържането на
преведената й от ищеца сума от 5 000 лв.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от
обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК и от показанията на свидетеля Р.
Б. се установи по несъмнен начин, че между представляваното от Т. Т.
търговско дружество "ВМВ-444" ЕООД и ЗП Р. Г. Б. са съществували
търговски взаимоотношения, свързани с покупко-продажба на едър рогат
добитък. Преводът на сумата от 5 000 лв. обаче е извършен от ищеца Т. Т. в
качеството му на физическо лице, а не като управител на посоченото
търговско дружество, и е в полза на ответницата К. Б., а не в полза на сина й
Р. Б., с когото дружеството е било в търговски отношения, поради което не
може да се приеме, че посочената сума представлява авансово плащане по
сключен между търговското дружество и земеделския производител договор
за покупко-продажба на крави.
Дори и да се приемат за достоверни обясненията, че сумата е била
преведена по сметка на ответницата, поради доказания запор върху банковите
сметки на сина й, но всъщност е била предназначена за него, съдът намира, че
следва да бъдат установени по несъмнен начин съвпадащи насрещни
волеизявления, че тази сума се дава като авансово плащане на част от
продажната цена на сключените след това сделки за покупко-продажба на
животни и постигнато съгласие между страните по сделките в този смисъл.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не може да бъде
направен извод за проведено от ответницата доказване на такива факти. В
приложените по делото копия от фактура № **********/08.01.2022 г. и
фактура № **********/04.03.2022 г., издадени от ЗП Р. Г. Б. на "ВМВ-444"
ЕООД, липсва отбелязване за приспадане на извършено авансово плащане. От
показанията на свидетеля Р. Б. също не може да бъде направен извод за
постигната такава договорка между него и ищеца, тъй като свидетелят
заявява, че е поискал сумата 5 000 лв. от трето за настоящия спор лице – Н.
С., а не от Т. Т., както и че уговорката е била да ги върне на това трето лице
чрез сваляне цената на животните. Действително от гласните доказателства и
от обясненията на ищеца Т. по реда на чл.176 ГПК се установява, че третото
лице Н. С. е действал като посредник при сключване на сделките между
представляваното от ищеца дружество и ЗП Р. Б.. В обясненията си ищецът
признава, че е превел на ответницата сумата именно по молба на С., но не и
че е изразил съгласие тази сума от 5 000 лв. да бъде приета като авансово
плащане по договорите за покупко-продажба на животни. По делото липсват
каквито и да са доказателства за изразено от ищеца съгласие в посочения
смисъл.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
ответницата не е провела успешно насрещно доказване на посоченото в
6
отговора на исковата молба основание за получаване на преведената й от
ищеца сума.
Що се касае до изложените във въззивната жалба твърдения, че
сумата е била преведена от ищеца като заем, настоящият съдебен състав
намира, че по своята същност това са твърдения за ново основание, което не
би следвало да бъде разглеждано, тъй като е заявено за първи път във
въззивното производство. За пълнота на изложението все пак следва да бъде
посочено, че и при това основание следва да бъдат установени по несъмнен
начин съвпадащи насрещни волеизявления, че тази сума се дава като паричен
заем, или поне конклудентни действия, които недвусмислено да обективират
съгласието на едната страна да даде парична сума в заем и съгласието на
другата страна за поемане на задължение за връщане на заетото. Сам по себе
си фактът, че едно лице е превело по сметка на друго парична сума с
посочено в платежния документ основание "превод", не съставлява
доказателство за постигане на съгласие за сключване на договор за заем. Не
съставлява такова доказателство и разпореждането със сумата от получателя,
тъй като това действие не обективира недвусмислено съгласието му да се
задължи да върне сумата. Ето защо дори и въз основа на дадените от ищеца
обяснения по реда на чл.176 ГПК да се приеме, че е превел сумата с очакване
същата да му бъде върната от ответницата, по никакъв начин не се установи,
че с получаването на тази сума последната се е съгласила да поеме
задължение за връщането й на ищеца.
В обобщение на горното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск за връщане на сумата 5 000 лв. като получена при начална
липса на основание е основателен. Като е достигнал до същия извод и е
уважил исковата претенция, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
В жалбата не се излагат конкретни оплаквания по отношение на
уважената претенция за присъждане на законната лихва, по които въззивният
съд да дължи произнасяне съгласно чл.269, изр.2 ГПК, поради което и в тази
част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на
разноски има въззиваемия Т. Т.. От приложените договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК е видно, че е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 000,00 лв., в т.ч.
800,00 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 200,00 лв. – допълнително възнаграждение по чл.2, ал.8 от
същата Наредба. Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат репарирани
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв.
Процесуалният представител на насрещната страна е направил възражение за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, тъй като договореното адвокатско възнаграждение в размер на
800,00 лв. е в рамките на минималния дължим размер по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата. По отношение на договорените и заплатени разноски от 200,00
лв., съдът намира, че не следва да бъдат възлагани в тежест на ответницата.
Разпоредбата на чл.2, ал.8 от Наредбата предвижда, че при процесуално
представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и
7
административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което
е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на тази
наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой. В случая
пълномощникът на въззиваемия – адв.Ж. З. е с кантора извън района на
Окръжен съд-Враца, но осъществената от нея защита в рамките на въззивното
производство е протекла изцяло в писмена форма – чрез изпратен по пощата
отговор и молба, подадена на електронен адрес. Същата не се е явила лично в
открито съдебно заседание, поради което не е направила пътни разходи и
разноски за престой в посочения размер от 200,00 лв., които да бъдат
възлагани в тежест на насрещната страна отделно от договореното адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194/08.08.2023 г. по гр.д.№ 473/2022 г.
по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
ОСЪЖДА К. К. Б., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.Враца, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 800,00 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,
ал.3, пр.1 ГПК и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8