Решение по дело №15890/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2878
Дата: 13 юни 2013 г. (в сила от 16 май 2014 г.)
Съдия: Магдалена Колева Давидова
Дело: 20113110115890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2878

гр.В., 13.06.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15 890 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК от И.Г.И. за приемане за установено по отношение на ответниците – Т.Е.М., Р.Е.Б., Ж.В.П. и Е.В.С., че ищецът е собственик на имот с идентификатор № 10135.5403.3456 по КК на гр. В., кв. „***, местност „***” с площ от 788 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.5403.5202, 10135.5403.1831, 10135.5403.3457 и 10135.5403.3754, основани на твърдения на ищеца за придобиване на собствеността по отношение на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода 1997 год. до настоящия момент.

В съдебно заседание исковете се поддържат чрез процесуален представител, като се твърди на бащата на ищеца през 80-те години да е предоставено място за ползване, а съседния на същото имот е предоставен на друг ползвател, който се е отказал от мястото и от тогава праводателят на ищеца обработва и това място. Твърди се, че прегради между двата имота не съществуват, както и че бащата на ищеца му е предоставил двете места преди около 15 години, от когато той стопанисва същите лично за себе си.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р.Е.Б., Ж.В.П. и Т.Е.М., депозират отговор на исковата молба, в който оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. Изразяват и становище за недопустимост на същите поради липса на правен интерес у ищеца, поради факта, че същият не е във владение на процесния имот. Сочат да са наследници по закон на Д.К.Н. и като такива са придобили собствеността върху имота въз основа на осъществена в тяхна полза реституция, който им е възстановен с решение № 547/26.08.1998 год. на ПК-В.. Твърди се, че по тяхно искане са образувани две преписки в Община В., район „Аспарухово”, по които компетентният орган се е произнесъл с две влязли в сила заповеди №№ 66 и 67 от 16.02.2006 год., с които е определена сумата, която е следвало да бъде заплатена на ползвателите на имота – Т. И.И. и Григор И.Г. за подобренията в имота, които суми са били заплатени на 02.04.2007 год. Излага се, че след заплащане на горното обезщетение е извършено трасиране на имота и ответниците са въведени във владение на възстановения им имот.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат изразеното становище за неоснователност на исковете и молят за тяхното отхвърляне.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на л. 3 от делото заверено от страната искане рег. № ЗАО 23679/06.07.2011 год., че ищецът е отправил искане до Община В., да бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка за процесния имот. Искането е придружено с посочената молба-декларация от 23.09.2010 год., върху която е удостоверено от длъжностно лице при Община В., че имотът е деклариран и записан на ищеца.

С решение № 547/26.08.1998 год. на ПК-В. на наследниците на Д.К.Н. е признато правото на собственост върху нива от 66.521 дка, находяща се в терен по § 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ на ***, м. „Кошуджук кавак”, при граници по плана на стари имотни граници на м. „***”, като признатият имот обхваща имоти №№ 86, 88, 90, 92, 93, 145, 147 и 1094. Представен по делото е и протокол за трасиране от 23.11.2006 год., от който се установяване, че е извършено трасиране, означаване и координиране на граничните точки на процесния имот, като с протокол № 540-ЮБ от 14.06.2007 год. наследниците на Д.К.Н. – М.Д. В., Т.Е.М. и Р.Е.Б. са въведени във владение на същия имот.

Със заповед № 66/16.02.2007 год. на кмета на район „Аспарухово” е одобрена оценка на извършени подобрения в размер на 655 лева в част от поземлен имот № 1830 по помощен план, попадащ в имот № 3456 по ПНИ на м. „***”, к.р. 403, землището на кв. ***, гр. В., с бивш ползвател на имота по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ Т. И.И.. Със заповед № 67/16.02.2007 год. на кмета на район „Аспарухово” е одобрена оценка на извършени подобрения в размер на 862 лева в част от поземлен имот № 1829 по помощен план, попадащ в имот № 3456 по ПНИ на м. „***”, к.р. 403, землището на кв. ***, гр. В., с бивш ползвател на имота по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ Григор И.Г.. С коментираните заповеди на наследниците на Д.К.Н. е определен 3-месечен срок от влизане в сила на заповедите за заплащане на цената по оценката, като видно от приложените на л. 79-80 платежни нареждания обезщетението е преведено по сметка на Община В., район „Аспарухово” на 02.04.2007 год.

От заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният имот попада в единия от имотите, признати с решение № 547/26.08.1998 год. на ПК-В., а именно № 90 по ПКП към ПНИ на СО „***”, в който имот попадат части от имот № 1829 и 1830 по КП на ползвателите към ПКП на местността, отразени съответно със син и червен щрих на приложената към заключението комбинирана скица № 2. В заключението си вещото лице сочи, че имотът, закупено с нотариален акт от 1934 год., съответства на този описан в решение № 547/1998 год. по местонахождение и площ, каквото съвпадение не се установява по отношение на границите по ПКП при липса на стари планове за местността.

За доказване на твърдяното от ищеца давностно владение ангажирани по делото са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц.К.Б.. В показанията си същият излага, че в началото на 80-те бащата на ищеца е получил имот с площ около декар и двеста по постановление. Месец и половина след това, бащата на ищеца, заедно със свидетеля са оградили имота с мрежа, поставили са бетонни блокчета, а две-три години след това и фургон върху бетонен фундамент, състоящ се от две стаи и по средата коридор. Сочи в имота да има лозе и овошки. След като бащата на ищеца се е разболял, за имота се е грижил ищецът, който обработва мястото през последните 13-14 години. Не знае за имота да е имало спорове, като сочи последно да е бил в същия в края на месец септември, за да оберат лозето, а седмица след това свидетелят е ходил, за да си набере ябълки.

За установяване твърдениято си, че ответниците владеният процесния имот същите ангажират гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Х.Б.. Същият сочи, заедно със зетя на Д.К., да са подали през 1997 год. документи във връзка с възстановяване правото на собственост на земи в м. „Боровец”, собственост на последния. Сочи, че е водил оценител в имот в посочената местност с площ около 600 кв.м., в който е имало бетонни колове, лозови насаждения. Не знае кой ползва и владее имота и няма непосредствени впечатления от това, кой обработва същия през последните 15 години. Не е посещавал имота от 1997 год., минавал е понякога.

 

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим, при наличие на правен интерес от провеждането му. Последният съдът приема за обусловен от процесуалното поведение на ответниците, които оспорвайки право му на собственост, разкрива интерес от установяването му със сила на пресъдено нещо. От събраните в хода на делото доказателства съдът намира за установено твърдението на ищеца, че същият упражнява фактическа власт върху процесния имот.

Характерът на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна да установи по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание. В настоящото производство, ищеца твърди да е придобили правото на собственост върху процесния имот № 10135.5403.3456 по КК на гр. В., кв. „***, местност „***”, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, в резултат на владение, осъществявано в периода 1997 год. до настоящия момент, като в проведеното съдебно заседание, сочи имотът да му е даден от неговия баща, на който през 80-те години е предоставено право на ползване, като съседният на предоставената му земя имот е даден на друг ползвател. След като последният се е отказал да ползва имота, бащата на ищеца е започнал да обработва двете места заедно.

Във фактическия състав на придобивната давност като способ за придобиване правото на собственост, се включват два елемента: владение - фактическо упражняване на съдържанието на вещното право и определен срок от време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право, определен с нормата на чл. 79 ЗС. Доколкото обикновено придобиването на вещни права се съпътствува от придобиване на владението и съобразявайки твърдението на ищеца за датата на неговото установяване, отнесено към събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приема, че наследодателят на ищеца е установил фактическа власт върху имота през 80-те години на миналия век, когато му е предоставено право на ползване на имот № 1829 и върху имот № 1830, предоставен му за ползване от друг ползвател /идентичността на последните и процесния имот се установява от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, а и от останалите събрани по делото писмени доказателства и в частност коментираните по-горе заповеди № 66 и 67 от 16.02.2007 год. на кмета на район „Аспарухово”/. Към този момент праводателят на ищеца е бил държател на имотите без да имал намерението да го държат за себе си и презумцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за оборена от основанието, на което същиян е започнал да упражнява фактическата власт. Изложеното важи и спрямо ищеца, независимо че същият твърди да е започнал владението върху имота през 1997 год., когато баща му му е дал имота, доколкото същият не е бил владелец на имота, а негов държател. Следователно, към този релевантен момент ищецът не би могъл да има намерение за своене на имота и би могъл да се ползва от придобивната давност като способ за придобиване на правото на собственост единствено чрез превръщане на държането във владение посредством едностранни действия. В тежест на ищеца е да докаже промяна в основанието на държането си /респ. това на праводателя си, за да се приеме, че е придобил от последния владение с неговото съгласие/ чрез установяване намерението му да своя вещта, изразено чрез действия, които по смисъл и съдържание да отричат владението на всяко друго лице. Подобно доказване съдът намира, че не бе проведено от И., съобразно тежестта, която носи. Ангажираните в производството гласни доказателства , макар и безпротиворечиво да сочат, че бащата на ищеца е оградил мястото, поставил е фургон и го е обработвал, а след като било предоставено и на ищеца преди 13- 14 годити и самият той, не доказват промяна в анимуса му, т.е. да е упражнявал факитческата власт за себе си. Същевременно липсват други ангажирани в тази насока доказателства, които макар и косвено да обосноват подобен извод на съда. За такова действие може да се приеме едва депозираната до общината молба-дакларация за придобиване правото на собственост по обстоятелствена проверка. А от подаване на посочената молба до депозиране на исковата молба не са изтекъл изискуемият десетгодишен срок.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е собственик на процесния имот № 10135.5403.3456 по КК на гр. В., кв. „***, местност „***”, с площ от 788 кв.м., поради което и предявеният положителен установителен иск следва да бъде отхвърлен.

 

С оглед изхода от спора и отправеното от ответниците Р.Е.Б. и Ж.В.П. в отговора на исковата молба искане за присъждане на разноски, в тяхна полза следва да се присъди сумата от 102 лева – заплатен депозит за вещо лице.

Ответниците Т.Е.М. и Е.В.С. не претендират разноски.

Воден от горното, съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.И., ЕГН **********,***, срещу Т.Е.М., ЕГН **********,***, Е.В.С., ЕГН **********,***, Р.Е.Б., ЕГН **********,*** и Ж.В.П., ЕГН **********,***, за приемане на установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.5403.3456 по КК на гр. В., кв. „***, местност „***” с площ от 788 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.5403.5202, 10135.5403.1831, 10135.5403.3457 и 10135.5403.3754, основани на твърдения на ищеца за придобиване на собствеността на имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода 1997 год. до 2011 год., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати на Р.Е.Б., ЕГН **********,*** и Ж.В.П., ЕГН **********,***, сума от 102.00 лева /сто и два лева/, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: