№ 21205
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110114386 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕА, ЕИК: ..., адрес: гр. София, ул.”.... №23 срещу “...” АД, ЕИК: ..., в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
заплащане на сумите 1631.65лв., от които 1336.36лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
05.2021г. - 04.2022г. и 295,29лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.07.2021г. до 18.12.2023г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 22.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело № 71305/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, по което
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1
ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение за
претендираните суми. При така изложените факти и като поддържа, че
ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, община Оборище, .... е потребявал топлинна енергия
в периода 05.2021г. - 04.2022г. , която не е заплатил и с която се е обогатил
неоснователно, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че същият дължи заплащане на 1631.65лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр.
София,..., аб.№ .... за периода 05.2021г. - 04.2022г. от които 1336.36лв. –
главница и 295,29лв. –лихва за периода от 01.07.2021г. до 18.12.2023г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът “...” АД е депозирал отговор на
1
исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни,
необосновани, недоказани и изтекли по давност по отношение на вземанията.
Счита, че не са налице предпоставките на фактическия състав на
неоснователното обогатяване. Оспорва количеството и качеството на
доставяната топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД намира исковете за
основателни и иска същите да бъдат уважени. Намира, че е водил надлежно
топлинно счетоводство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 71305/2023 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 22.12.2023 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Оборище,
...., аб.№ ..... Видно от нотариален акт № 6 от 18.01.2016 г., дело № 8 от 2016 г.
по описа на нотариус ...., с район на действие СРС, с рег. № 101 на НК,
ответникът е собственик по силата на реализирано право на строеж по
договор за учредяване на право на строеж върху общинска земя от 25.09.2003
г. на недвижими имоти, сред които и процесния имот. За пълнота на
изложението следва да се има предвид и че ответника не оспорва, че е
собственик на процесното жилище.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът, собственост на ответника, е сключен договор за разпределение на ТЕ,
с третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД, като отчитането на ТЕ е
извършвано от ищеца на база прогнозни стойности с годишно изравняване, в
съответствие с действащата нормативна уредба. За имота е сума за топлинна
енергия за отопление, за отдадена от сградна инсталация, както ТЕ за топла
вода. Отчитането на уредите е осъществявано по реален отчет, като уредите са
с дистанционно отчитане. Размерът на дължимата ТЕ след отчитане на
изготвените за абоната изравнителни сметки, е 1 317.18 лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период,
като неплатената сума за главница за ТЕ е в размер на 1 317.18 лв., след
корекция със сумите за приспадане, а за лихва за забава върху посочената
главница е в размер от 272.96 лв.
По делото писмо от ищеца до ответника за размера на натрупаните и
неплатени задължения към топлофикационното дружество, но същото не се
2
отнася за процесния период, тъй като е от 11.11.2020 г., т.е. отнася се до
предходен отчетен период.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422
ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със задължението на ответника да сключи договор
за доставката на топлинна енергия за стопански нужди, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума, и 2/ по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмен
договор при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. По делото бяха
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че е възникнало задължение
именно за ответника да сключи договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди, тъй като по делото се установява, че именно той е ползвал процесния
недвижим имот през исковия период, като е бил и негов собственик. С оглед
на това ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа
на договорни отношения. От друга страна фактът, че ответникът
притежавайки имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да
сключи договор с ищеца, има задължението да заплати реално консумираната
топлинна енергия при предявен иск по чл.59 от ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване са
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без
правно основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая доколкото липсва
писмен договор между страните, липсва и договорно основание за получаване
на топлинна енергия в имота на ответника.
На следващо място съдът намира, че ищецът установи, че е доставял ТЕ
в процесния обект, с която ответникът се е обогатил неоснователно. Това е
3
видно от заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и неоспорено от страните. В контекста на изложеното съдът
счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период. Съдът кредитира заключението на вещото лице
по СТЕ и ССЕ относно размера на дължимите суми - главница за ТЕ е в
размер на 1 317.18 лв., за главница за потребена топлинна енергия, доколкото
вещите лица са отчели корекциите, т.е. по – нисък размер от претендирания от
ищеца размер от 1336.36 лв. Затова съдът намира, че искът е основателен за
размер от 1 317.18 лв., а до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване
липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана -
арг. чл. 84, ал. ЗЗД. В случая, доколкото между страните не е сключен писмен
договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, не могат да
намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи условия,
предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката. По делото не са представени
доказателства за отправяне на покана до длъжника за заплащане на
дължимата сума за доставена до процесния недвижим топлинна енергия,
предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, а именно преди 14.03.2022 г.
Това е така, защото както беше посочено по – горе представената покана за
плащане е от 11.11.2020 г. и се отнася до задължения до 06.11.2020 г. Ето защо
съдът намира, че не се установява ответникът да е бил поставен в забава за
заплащане на сумите за потребената в имота топлинна енергия, поради което и
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 295,29лв. –лихва за периода от
01.07.2021г. до 18.12.2023г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху уважения размер на
главницата за доставена топлинна енергия, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.12.2023
г., до окончателното плащане на задължението.
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за изтекла тригодишна погасителна давност за вземането съгласно
чл. 111, б.в. от ЗЗД, тъй като процесния период е м.05.2021г. – м.04.2022г., а
заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 22.12.2023 г., т.е. тригодишния
давностен срок не е изтекъл.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 731.79 лв., представляващи
държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, включително разноски по заповедно производство по ч.
4
гр. д. № 71305/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, като доколкото ответникът
претендира разноски и е представляван от юрисконсулт, съдът намира
искането за основателно за сума в размер на 19 лв.
Третите лица - помагачи нямат право на разноски, на основание чл. 78,
ал. 10 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..., против “...” АД, ЕИК: ..., със съдебен адрес в гр.
София, ...., ет. 4, чрез юрк. ...., че “...” АД дължи на "Топлофикация София"
ЕАД сумата от 1 317.18 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. - 04.2022г. за имот в
гр. София, община Оборище, ...1, аб. № ...., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 22.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, с
която неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 1 336.36 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 295,29лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.07.2021г. до 18.12.2023 г., за които суми е
издадена заповед от 11.01.2024 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 71305/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА “...” АД, ЕИК: ..., със съдебен адрес в гр. София, ...., ет. 4,
чрез юрк. ...., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”.... №23Б, сумата от 731.79
лв., представляваща сторени разноски по делото, включително по заповедното
производство по ч. гр. дело № 71305/2023 г., по описа на СРС, 90 състав,
съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”.... №23Б, да заплати на “...” АД, ЕИК: ...,
със съдебен адрес в гр. София, ...., ет. 4, чрез юрк. ...., сума в размер на 19 лв.,
представляващи разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД, гр. София, ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6