№ 1189
гр. Варна, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110107003 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, чрез процесуалния му представител - юрк. Марина Кънева, срещу П. В.
С., ЕГН ********** и Л. Р. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ж. к.
„Дружба”, бл. 319, вх. В, ет. 3, ап. 62, обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми при условията на
солидарност: сумата 21.13 лв., представляваща консумирана и неплатена топлинна енергия
за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„Дружба 2“, ул. „Излак“ № 4, ап. 1, кафене, с абонатен номер 442509, ведно със законната
лихва върху главницата 21.13 лв., считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2021 г. до окончателното й
изплащане; сумата 6.18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 21.13
лв. за периода 01.07.2018 г. – 22.03.2021 г.; сумата 5.84 лв., представляваща дължима сума за
дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата 5.84 лв., считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 1.42 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 5.84 лв. за
периода 01.07.2018 г. – 22.03.2021 г., за които суми е издадена заповед № 5880/21.10.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14911/2021 г. по описа
на ВРС, ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че между
страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при
Общи условия за процесния топлоснабден имот. Въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
1
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ
са начислявани от дружеството-ищец по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, като в законоустановения срок
е депозирал настоящата искова молба за установяване на вземанията си. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на
сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците П. В. С. и Л.
Р. С., чрез назначения им особен представител – адв. М. П.. Особеният представител
поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва
наличието на валидни договорни отношения между ищеца и ответника П. С., по силата на
който последният да е задължен да заплаща топлинни услуги на ищеца. Оспорва за
посочения период ответниците да са обитавали и ползвали процесния имот, поради което
счита, че същите не са били в състояние да ползват ТЕ, предоставяна от ищеца. Твърди, че
не е ползвана топлинна енергия за този имот, като радиаторите в имота не са ползвани,
съответно, че не са инсталирани уреди за дялово разпределение. Оспорва като неправилни и
ненавременни изготвените сметки от топлинните счетоводители. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В последното проведено по делото на 22.03.2023 г. открито съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото моли предявените
искове да бъдат уважени изцяло.
Ответниците се представляват от назначения им особен представител - адв. М. П.,
която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 14911/2021 г. по описа на ВРС, XLVI
състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумите, предмет на
установителните искове, като заповедта е връчена на длъжниците при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявените искове е необходимо в производството при
условията на пълно и главно доказване ищецът да установи следните обстоятелства: че
етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация София” ЕАД; че ответниците имат качеството на потребители на топлинна
енергия по силата на валидна облигационна връзка с ищеца, регулирана от надлежно
одобрени и обнародвани Общи условия на дружеството; стойността на потребеното
количество топлинна енергия за процесния период, доставено и отчетено по предвидения в
общите условия на топлопреносното предприятие ред; изискуемостта на задължението и
размера на обезщетението за забава върху главницата за процесния период; че извършеното
дялово разпределение е в съответствие със закона, съответно какъв е размерът на сумата за
дялово разпределение, изискуемостта на задължението и обезщетението за забава върху тази
сума за процесния период.
По отношение на главните искови претенции:
2
От представения протокол от проведеното на 08.04.2014 г. общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в режим на ЕС, с адрес: ж. к. „Дружба 2“, ул.
„Излак“ № 4, вх. А и Б, се установява, че е взето решение за присъединяване към
„Топлофикация София“ ЕАД. Взето е решение същото дружество да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
12.08.2016 г. /л. 18-19 от делото/ се установява, че ответницата Л. Р. С. е придобила
собствеността върху следния недвижим имот: кафене, с идентификатор
68134.1505.2251.2.25, находящо се в гр. София, ж. к. „Дружба 2“, ул. „Излак“ № 4, ет. 1, със
застроена площ 38.88 кв. м.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански
/небитови/ нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди.
Към исковата молба е приложено заявление /л. 17 от делото/, подадено на 10.09.2016
г. от Л. Р. С. до ищцовото дружество, с искане да сключи договор съгласно Общите условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София за топлоснабдявания имот на адрес: ул. „Излак“ № 4, ет. 1, с
абонатен № 442509.
Видно от представения договор № 31029/442509 от 10.09.2016 г. /л. 15 от делото/,
между ищецът „Топлофикация София“ ЕАД и ответницата Л. Р. С. е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по
смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, за обект, находящ се в гр. София, ул. „Излак“ № 4, ет. 1, с
абонатен № 442509, код на платец 1048878. Срокът на договора е пет години, считано от
01.09.2016 г. Изрично в същия е предвидено, че количеството топлинна енергия за купувача
се определя: за сграда етажна-собственост и сграда с повече от един клиент – от
„Топлофикация София“ ЕАД, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия,
отчетена от общия топломер или съобразно представен протокол за разпределение.
Със заявление /л. 20 от делото/, подадено на 12.11.2018 г. от ответницата до
„Топлофикация София“ ЕАД, Л. Р. С. е поискала да бъде закрита партидата за абонатен №
442509 поради извършена продажба. Видно от представения нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 24.08.2018 г. ответниците Л. Р. С. и П. В. С. са прехвърлили
на дружеството „АРТ ЕТЪРНАЛ СИНЕМА“ ООД собствеността върху притежавания от тях
недвижим имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност,
а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2251.2.25.
От анализа на тези доказателства съдът приема, че може да се направи обосновано
заключение, че ответницата Л. Р. С. е имала качеството на потребител за стопански нужди за
процесния топлоснабден имот за процесния период м. май 2018 г. – м. август 2018 г.
Не по същият начин обаче стои въпросът с ответника П. Рафаилов С.. Същият не е
страна по сключения с ищеца договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
съответно не е подал заявление за сключването на такъв договор. Ето защо и доколкото
топлоснабденият имот представлява кафене и по своя характер е търговски обект, то съдът
намира, че независимо от обстоятелството, че недвижимият имот е придобит по време на
брака между ответниците, в случая няма как да бъде възприето становището на ищеца, че
отговорността за заплащане на сумите за потребената топлинна енергия в този обект между
съпрузите е солидарна по смисъла на чл. 32 СК. Това изрично е поддържано в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
3
Задължението, което е възникнало за ответницата – да заплаща сумите за топлинна
енергия в процесния стопански обект по силата на сключен от нея изричен договор за
продажба на топлинна енергия, не представлява такова за задоволяване на нужди на
семейството.
Ето защо и само на това основание съдът намира, че предявените срещу ответника П.
Рафаилов С. искове /главни и акцесорни такива/ за ангажиране на солидарната му
отговорност са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
От заключението на вещото лице инж. М. Т. по приетата по делото без възражения
съдебно-техническа експертиза се установява, че общият топломер /ОТ/ № 60065467 се
отчита по електронен път в 00:00 часа на първо число на месеца. Отчитането не е визуално,
а чрез електронно устройство. Отчетът се документира. От отчетеното количество ТЕ се
приспадат Технологичните разходи /загубите на топлинна енергия в самата абонатна
станция от топлоподаване на съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на
доставчика на топлинна енергия. Чистото количество ТЕ, което отива при потребителите, се
разпределя между тях за БГВ. От ТР „Изток“ са представили документи за метрологична
проверка на ОТ /средство за търговско измерване, което подлежи на метрологична проверка
на всеки 2 години/. Топломер № 60065467 е проверен на 08.11.2017 г., като заключението за
направената проверка на оправомощената от ДАМТН лаборатория е „съответства“.
Вещото лице посочва, че технологичните разходи се определят по методика, отразена
в Наредба № 2/28.05.2004 г., а по-късно и от Наредба 16-334/06.04.2007 г., съответно
Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г., като методиката в трите наредби е еднаква. Според „Акт за
разпределение на кубатурата“ от 06.06.2014 г., представен от ТР „Изток“, пълният отопляем
обем по проект на процесния имот е 105.25 куб. м., от които 105.25 куб. м. имот и 0.00 куб.
м. общи части. От „Топлофикация София“ ЕАД са изготвили изравнителна сметка за
процесния период: м. май 2018 г. – м. август 2018 г. – сума за получаване: -6.56 лв. Като
приложение към СТЕ е дадена Таблица 1, в която са показани сумите за ТЕ по пера, по ФДР
и по фактури. Общо изчислената сума по фактури е 27.60 лв. След изваждане на стойността
на изравнителната сметка, общо изчислената сума за процесния период по ФДР се равнява
на 21.04 лв. В заключение вещото лице посочва, че сумата /главницата/, която абонатът
дължи за ТЕ, е 21.04 лв. Количеството ТЕ, потребено за процесния период в процесния
имот, е 211.37 кВч.
В експертизата се посочва още, че дяловото разпределение на ТЕ през исковия
период е извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД. В процесния имот топлинната
енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ се начислява по показанията на 1 бр.
водомер за топла вода в имота с № 33834475. Сумите за топлинна енергия за имота са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката – Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
Прието по делото е и заключението на вещото лице П. П. по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно което при направената насрещна проверка в
„Топлофикация София“ ЕАД е установено, че в процесния период 01.05.2018 г. – 31.08.2018
г. плащания от страна на ответниците не са правени. В информационната система на
„Топлофикация София“ ЕАД е въведена изравнителна сметка, изготвена от ФДР за
процесния период, на основание Главен отчет от 17.05.2019 г. и показанията на водомера на
БВГ. Изчисленията на ССчЕ са съгласувани със СТЕ. Съгласно заключението, главницата за
ТЕ възлиза на сумата 21.04 лв., а за дялово разпределение – 5.84 лв.
Предвид съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал, съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че са доказани
всички изискуеми предпоставки за основателността на предявените срещу ответницата Л. Р.
С. искове за главница по отношение на претендираните вземания за заплащане на топлинна
енергия и за дялово разпределение.
4
Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата дължи плащане на сумите в
размер на 21.04 лв. /за ТЕ/ и 5.84 лв. /за дялово разпределение/, съгласно заключенията на
вещите лица М. Т. и П. П.. Предявените до тези размери искове са основателни и следва да
бъдат уважени. За разликата над 21.04 лв. до претендираните 21.13 лв. искът за заплащане
на стойността на потребената в имота топлинна енергия е неоснователен и подлежи на
отхвърляне /както и вещото лице П. посочва разликата от 0.09 лв. е в резултат на различната
точност при изчисленията/.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху уважения размер на
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2021 г. до
окончателното им изплащане.
По отношение на акцесорните искови претенции:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая за дължимите плащания са издадени и съответни фактури. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Първият от процесните месеци на доставка е м. май 2018 г., за което са издадени
съответни фактури за топлинна енергия и дялово разпределение от 31.05.2021 г. Тоест,
срокът за плащане е до 20.06.2018 г. Ето защо съдът намира, че действително от 01.07.2018
г. ответницата е била в забава за съответните плащания за м. май 2018 г.
Съгласно заключението на приетото без възражения заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, при съобразяване с разпоредбата на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /ДВ бр. 28/24.03.2020 г./, ЗИД на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. /ДВ бр. 34/09.04.2020 г./ и пар. 12, т. 4 на ЗИД на Закона за
здравето /ДВ бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020г./, предвиждаща забрана за
начисляване лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., размерът на
обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 21.04 лв. за
периода 01.07.2018 г. – 22.03.2021 г. възлиза на сумата 5.16 лв.
До така установения от вещото лице размер искът е основателен и следва да бъде
уважен. За разликата над 5.16 лв. до претендираните 6.18 лв. претенцията е неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
По отношение на размера на обезщетението за забава за процесния период върху
дължимата сума за дялово разпределение – 5.84 лв., вещото лице П. П. в заключението си е
изчислило, че същият се равнява на сумата 1.46 лв., която надвишава размера на исковата
претенция – 1.42 лв. В този смисъл така предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид изхода на спора и искането на ищеца за присъждане на разноски, съдът
намира следното:
В заповедното производство ищецът претендира присъждане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК съдът
приема, че от общо сторените в заповедното производство разноски – 75 лв. /държавна такса
5
– 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв./ в полза на страната следва да бъде
присъдена сумата 72.59 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски за държавна
такса /175 лв./, депозит вещи лица /550 лв./, депозит за особен представител /600/ и
юрисконсултско възнаграждение /200 лв./. Съдът намира, че доколкото искането за
солидарно осъждане на ответника П. В. С. за заплащане на дължимите суми е
неоснователно, то внесеният депозит за процесуалното му представителство в размер на
сумата 300 лв., както и половината от претендираното юрисконсултско възнаграждение –
сумата 100 лв., не следва да бъдат съобразявани при изчисленията за дължимите в полза на
ищеца разноски. С оглед крайния изход на делото съдът приема, че от общо сторените в
производството разноски – 1125 лв. /при възнаграждение за особения представител в размер
на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./, в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1088.88 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. Р. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Дружба”, бл. 319, вх. В, ет. 3, ап. 62, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата 21.04 лв. /двадесет
и един лева и четири стотинки/, представляваща главница за консумирана и неплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж. к. „Дружба 2“, ул. „Излак“ № 4, ап. 1, кафене, с абонатен номер 442509, ведно
със законната лихва върху главницата 21.04 лв., считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена
заповед № 5880/21.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 14911/2021 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
21.04 лв. до претендираните 21.13 лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. Р. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Дружба”, бл. 319, вх. В, ет. 3, ап. 62, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата 5.16 лв. /пет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата 21.04 лв. за
периода 01.07.2018 г. – 22.03.2021 г., като в периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. не
е начислявано обезщетение за забава, предвид обявеното в страната извънредно положение,
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е
издадена Заповед № 5880/21.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 14911/2021 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 5.16 лв. до претендираните 6.18 лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. Р. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Дружба”, бл. 319, вх. В, ет. 3, ап. 62, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата 5.84 лв. /пет лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща дължима сума за дялово разпределение за
периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 5.84 лв.,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
6
410 ГПК в съда – 01.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1.42 лв.
/един лев и четиридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата 5.84 лв. за периода 01.07.2018 г. – 22.03.2021 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
за които суми е издадена заповед № 5880/21.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14911/2021 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу П. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Дружба”, бл. 319, вх. В, ет. 3, ап. 62, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът П. В. С. дължи солидарно с ответницата Л. Р. С., ЕГН **********, на ищеца
следните суми: сумата 21.13 лв., представляваща консумирана и неплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж. к. „Дружба 2“, ул. „Излак“ № 4, ап. 1, кафене, с абонатен номер 442509, ведно със
законната лихва върху главницата 21.13 лв., считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2021 г. до окончателното
й изплащане; сумата 6.18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 21.13
лв. за периода 01.07.2018 г. – 22.03.2021 г.; сумата 5.84 лв., представляваща дължима сума за
дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата 5.84 лв., считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 1.42 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 5.84 лв. за
периода 01.07.2018 г. – 22.03.2021 г., за които суми е издадена заповед № 5880/21.10.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14911/2021 г. по описа
на ВРС, ХLVI състав.
ОСЪЖДА Л. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Дружба”, бл. 319, вх.
В, ет. 3, ап. 62, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сумата 72.59 лв. /седемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 14911/2021 г. по описа на ВРС, ХLVI
състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 1088.88 лв. /хиляда осемдесет и осем
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7