О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  406/ 30.Х.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                     Председател : Деляна Пейкова

Членове:1.Георги Гочев  

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

    С решение № 347/27.V.2019 г. постановено по гр.дело №1976/2018 г. състав на Районен съд-Хасково по предявения иск с правно основание чл. 32 ал.II, вр. чл.31 ал.I от Закона за собствеността от И.Ж.И.,ЕГН ********** *** Д.Ж.С. ЕГН ********** *** и Ж.И. Ж* ЕГН ********** ***  против И.Т.К. ЕГН ********** и Х.Г. К* ЕГН **********,*** разпределя  ползването на поземлен имот с идентификатор № 77195.736.52. по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, на административен адрес гр. Х*, ул. „М*" № **, с площ по скица от 300 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м, с номер на имота по предходен план - 669 квартал 165 парцел I, при съседни имоти: № 77195.736.51, № 77195.736.54, № 77195.736.53 и № 77195.735.291; както следва: общо ищците И.Ж.И. с ЕГН **********, Д.Ж.С. с ЕГН ********** и Ж.И. Ж* с ЕГН ********** следва да ползват незастроената част от описания ПИ с площ от 35,34 кв.м., оцветена в син цвят на скицата - вариант № 1; общо ответниците И.Т.К. с ЕГН ********** и Х.Г.К. с ЕГН ********** следва да ползват незастроената част от описания ПИ с площ от 70,69 кв.м., оцветена в червен цвят на скицата - вариант № 1като общо всички  да ползват незастроената част от описания ПИ с площ от 23,73 кв.м., представляваща тротоар, оцветена в жълт цвят на скицата - вариант № 1,която скица - вариант № 1 е изготвена от вещото лице, приложена е като лист 72 от делото, приподписана е съдебния състав представлява неразделна част от това решение.

С решението си съдът осъжда  И.Т.К.,ЕГН ********** и Х.Г.К.,ЕГН ********** да заплатят на И.Ж.И.,ЕГН **********, Д.Ж.С.,ЕГН ********** и Ж.И. Ж*,ЕГН ********** общо сумата от 253,33 лева, деловодни разноски.

Обстоятелства по обжалването

 

    И.Т.К.,ЕГН ********** и Х.Г.К.,ЕГН **********,*** са останали недоволни от постановеното решение,поради което го обжалват като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано, поради което искат неговата отмяна,като ползването на съсобствеността се разпредели по вариант четвърти от заключението на вещото лице при квоти за въззивниците от пет шести идеални части и за въззиваемите-една шеста иделна част.

    Първата инстанция в нарушение на чл.146 от ГПК не включил в доклада си възражението на жалбоподателите относно изтекла придобивна давност в тяхна полза като добросъвестни владелци за горницата над 1/3 ид. част до 4/6 ид.части.С това районният съд не очертал спорните въпроси по делото и не разпределил доказателствената тежест.По този начин въззивниците като ответници били лишени от възможността да изсушат становището на ищците и да антажират доказателства.

    Първата инстанция не изложила мотиви в частта на решението си,в която приела неоснователност на отправеното възражение за изтекла погасителна давност в полза на наследодателите Т* Д* и съпругата му Г* Д* с начален момент 1970 г.В тази насока в жалбата се излагат подробни доводи.

    РС-Хасково не е изложил и мотиви относно извода си,че правото на собственост върху поземлен имот 77195.736.52 от 300 кв.м. е възникнало за Т* Д* въз основа на направено в негова полза завещание от баща му на една втора ид.част от дворно място от 607 кв.м.Нямало извод от страна на съда как тази идеална част се трансформирала от по- голяма площ от 607 кв.м. върху реална част от този имот с площ от 300 кв.м.

    Въззивниците посочват,че ако в полза на Т* Д* не била изтекла придобивна давност върху реална част от цялото дворвно място,то тогава поземления имот 77195.736.53 и 77195.736.52 и към настоящия момент са съсобствени между Т* Д*,респ. наследниците му и Д* Д*,респ. наследниците му,което налагало конституиране на последния в делото,тъй-като в производствата по чл.32 ал.II от ЗС следвало да участват всички съсобственици.Ето защо съдът допусналро съществено процесуално нарушение,което водело отмяна на решението и конституиране и другите съсобственици в съдебния спор.

    Съдът не изложил мотиви и относно възражението на ответниците относно изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1993 г.

    При постановяване на акта си първата инстанция неправилно приложила неприложими към спора правни норми,не обсъдил събраните по делото доказателства съборазно изискванията на закона,не изложил обективно съображения защо приема показаниата на едни свидетели,а не на други.

    По възражението за изтекла давност по чл.70 ал.II от ЗС ищците не опровергали законовата презумпция,че ответницата знаела,че праводателят  и не е изключителен собственик на 4/6 ид.части от имота. Незнанието в тази насока-че получава повече права от колкото получава,не влияело на нейната добросъвестност. Ответницата се легитимирала като собственик на имота и към момента на смъртта на наследодателя,поради което не следвало да демонстрира по отношение на наследниците намерение да свои.

    И.Ж.И.,ЕГН ********** *** Д.Ж.С. ЕГН ********** *** и Ж.И. Ж* ЕГН ********** ***  представят подробен отговор на въззивната жалба по всички изложени в нея доводи,с който намират същата неоснователна,а постановеното решение за правнилно и законосъобразно.

    В съдебно заседание страните по делото поддържат доводи,възраженията и исканията си.

 

Правни съображения

 

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивната инстанция установи,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма изложени и доводи от страните.Предвид на това,следва да премине към обсъждане на въпросите относно правилността на същото,каквито са основните тези в депозираната въззивна жалба и отговор на насрещната страна.

При разрешаване на ползването на общи обекти между съсобственици в режима на чл.32 от ЗС по съдебен ред се замества непостиганата обща воля в тази насока от титулярите на това право.Следователно меродавно е определянето обема на това право и неговите титуляри.

    Районен съд-Хасково не е допуснал твърдените в жалбата нарушения на чл.146 от ГПК.Изготвения по делото доклад е точен отговор на заявените за защита права и доводи от страните.Изрично в същият е отразено възражението на ответниците относно правата на собственост,които същите в отговора на исковата молба и пред съда сочат,че са  пет шести идеални части за тях ,а за ищците остава другата една шест идеална част,като искат и самото приложение на чл.32 ал.II от ЗС да се съобрази с тези права върху спорния имот.Първата инстанция изрично посочва,че ответниците следва да докажат тези си възражения.Ето защо соченото нарушение не е налично.Същевременно въззивниците са осъществили доказване на своите тези в рамките на производството без да има ограничаване в тази насока.Не се искат и доказателства пред въззивната инстанция.Поради това същите са представили пред районният съд необходимите според тях доказателства в защита на изложените им доводи,поради което и са осъществили надлежна защита на всички заявени от тях права и възражения по спора,вкл. и тези относно придобивната давност.Впрочем същата очевидно е била спорен момент по делото предвид и становището на ищците в тази насока. Ето защо изложеното във въззивната жалба в тази насока е не основателно.

    Въззивната инстанция намира за неоснователни изложените доводи в представената жалба  относно липсата на мотиви в обжалваното решение по всички  посочени пунктове.При постановяване на същото,РС-Хасково подробно е обсъждал доказателствата и ясно е извел правното им значение за спора въз основа на съответните правни норми.В тази насока няма допуснати нарушения.Следва да се посочи,че мотивите на съдебните актове нямат характер на научни трудове,поради което за достатъчна следва да се приеме мотивировката,която дава яснота на страните и на горните инстанции защо съдът е приел постановения резултат като приложение на правото въз основа на обоснована преценка на доказателствата.

    Правилно първата инстанция е приложила към случая изведеното в ТР №13/10.IV.2013 г. на ВКС по т.д. №13/2012 г.,ОСГК,т.2,че в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл.32 ал.II от ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права.В случая доводите и възраженията на страните по делото касаят очертаване предмета на собственическите права върху процесните имоти,обект на предявения иск за спорна съдебна администрация,за да може и даденото решение да съотвества изцяло на същите съобразно квотите на страните.В случая тези доводи и възражения са насочени към установяване правата на собственост на страните,и не касаят упражняване на изключените от това производство потестативни права.

    При преценка на атакуваното решение по същество на спора и относно обсъдените преюдициални въпроси относно титулярството и обема на правата на собственост върху процесните обекти,настоящия състав извежда неговата правилност и законосъобразност.

    Безспорно общ наследодател по делото на страните е Т* Д*.Само неговите права на собственост стоят  в основата и на правата на ищците и ответниците.Същият получава по силата на завещателно разпореждане – нотариално завещание от 1960 г. една втора идеална част от дворно място от 607 кв.м. в гр. Х*, ул. „М*“№ *, с посочени граници и съседи, за което се отрежда парцел І в кв.165 по плана на гр. Х*, заедно с цялата ъглова къща, построена на 72 кв.м. на улиците „И* М*“ и „М*“.По силата на това разпореждане общия наследодател е станал едноличен собственик на тези имоти,което е отразено и в констативен нотариален акт,с който лицето се снабдява през 1970 г.като съобразно проект за гараж от 19.III.1972 г. този имот вече е самостоятелен обект-парцел I-669. В тази насока възраженията на ответниците,сега въззивници,че тези права на Т* Д* са общи с тези на брат му Димитър Дорев върху целия терен от над 600 кв.м. са неоснователни.Основанието за възникването на правата на Т* Д* са завещателно разпореждане,което е деривативно основание за придобиване на собственост,което различно от оригинерното такова на придобивната давност.Следва да се има предвид и че по делото няма доказателства относно обстоятелството за упражняване на владение от страна на Д* Д* или наследниците му,с което същите изпълнят състава на придобивната давност по отношение правата на Т* Д* от завещанието относно къщата и терена.Очевидно е,че Д* Д* и наследниците му са установени в другата част на имота и между тях и наследниците на Т* Д* няма спор в тази насока.Още повече,че и Д* Д* е придобил другата част на някога общия имот по силата на също завещателен акт от страна на баща си И. Д*.Ето защо отношенията на собственост върху имота предмет на спора се развиват въз основа правата само на Т* Д* и между вече неговите наследници,страни по делото.Следва да посочи,че и неговата съпруга Г* Д* няма отношение към тази собственост до смъртта му,тъй-като завещателното разпореж дане изключва такова.Поради това настоящото производство се развива между всички титуляри на правото на собственост върху посочените общи вещи.

    Т* Д* в последствие учредява право на строеж на двете си дъщери през 1977 г. относно надстрояване на два етажа над неговия върху обсъдената по-горе къща в процесния имот.Това право се придобива лично от С* Т.Ж. и И.Т.К..В рамките обаче на овеществяването му през 1979 г. и свързаните с това материални разходи възниква  съвместния принос в новопостроените два етажа и на съпрузите на двете сестри Ж. Ж* и Х.К.,предвид действалия тогава чл.13 ал.I СК  от 1968 г.,сега отменен.Този свъместен принос безспорно е изведен по делото от свидетелските показания.Въз основа и на договора за делба от 1981 г. С* Ж. и съпругът й Ж. Ж* стават собственици на третия новопостроен етаж от осъщественото право на строеж като съпружека имущствена общност,а сестра й И.К. и съпругът й Х.К.-на втория новопостроен етаж от учреденото право на собственост,също в СИО,както и съпрузите на по 1/3 ид.част от общите части на вече триетажната жилищна сграда. От своя страна Тодор Дорев остава едноличен собственик на първия жилищен етажо т тази сграда,прилежащите му три складови помещения и две тавански помещения и на една трета ид.части от общите части на сградата.Следва да се има предвид,че първия етаж при завещателното разпореждане възлиза на 72 кв.м.а към 1981 г. възлиза на 83 кв.м.Това се дължи на допълнителни застроявания за складови помещения,извършени от него за собствена сграда и върху собствен терен при построяването им,които имат обслужващо естество на основните вещи,не могат да са обект на самостоятелна собственост,поради което остават негова лична собственост,а не стават съпружеска имуществена общност.Тези пристроявания следват режима на основните вещи.

    След смъртта на Т* Д* през 1985 г. негови наследници по закон са съпругата му Г* Д* и двете му дъщери С* Ж. и И.К.,които придобиват съобразно чл.5 ал.I и чл.9 ал.I от ЗН по една трета от неговата собственост,очертана по-горе.

    Осъщественото транслиране на собственост през 1993 г. чрез договор за гледане и издръжка по нотариален акт от страна на Г* Д* на И.К. на  четири шести идеални части от първи жилищен етаж,с  три складови помещения и две тавански такива и на четири шести от дворното място за горницата над една трета идеална част не съответства на правата на Дорева,породени единствено от наследяването на съпруга си.Поради това същата не е могла да я прехвърли на ответниците по делото.Същите следователно са придобили само една трета идеални части от въпросните имоти по сделката.В рамките на производството не се установи и ответниците да са придобили по давност от 1993 г. въпросната разлика над една трета ид.част от тези имоти спрямо другите страни.Няма установено изрично и категорично демонстрирано владение върху тези части,което да сочи на трансформиране на държането и то за десетгодишен период,да са ке осъществи придобиване по давност.

Построения в имота гараж от страна на Т* Д* през 1972 г. е негова индивидуална собственост,който след смъртта му е обект на добровобна делба между наследниците му от 1989 г. сключен в писмен вид с нотариална заверка на подписите.По силата на този договор С* Ж* става собственик на този гараж.Тази договорна делба отговаря като форма и съдържания на действалата тогава редакция на чл.35 ал.I от ЗС-писмена договор с нотариална заверка на подписите,поради което прави Ж*а собственик на посочената вещ заедно със съпруга си в режим на СИО.Тази вещ през 2009 г. е дарена на сина на тези съпрузи И.Ж.И.,ведно с техния жилищен етаж с прилежащите му 2 тавански помещения.

Другият гараж в общия поземлен имот е собственост СИО на въззивниците,предвид учредяването правото на строеж от страна на Т* Д* през 1984 г. и осъществяването му от страна тези съпрузи.

    Правилно първата инстанция,като е направила подробен анализ на събраните доказателства и действителното им правно значение,е извела действителните отношения на собственост на страните по делото както следва страните са съсобствениците на процесния недвижим ПИ и на построените в него сгради, като следва:поземлен имот с  идентификатор № 77195.736.52 с площ по скица от 300 кв.м. и приземен етаж от построената в имота сграда с идентификатор № 77195.736.52.1, с прилежащите му 3 складови и 2 тавански помещения, както и от съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, от които тримата ищци общо притежават 1/3 ид.част /материализираща отделните права на всеки един от  тях от по една девета идеална част.Двамата ответника притежават  общо 2/3 ид.ч. /една трета идеална част лично за ответницата и една трета идеална част в СИО за ответниците/;- първи жилищен етаж на 115 кв.м. от построената в имота сграда с идентификатор № 77195.736.52.1, с прилежащите му 2 тавански помещения, както и от съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и сграда с идентификатор № 77195.736.52.3 – гараж на 23 кв.м., притежавани изцяло от ответниците;- втори жилищен етаж на 115 кв.м. от построената в имота сграда с идентификатор № 77195.736.52.1, с прилежащите му 2 тавански помещения, както и от съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и сграда с идентификатор № 77195.736.52.2 – гараж на 18 кв.м., притежавани изцяло от ищеца И.И..Поради изложеното отразените права върху процесните имоти на въззиваемите в нотариален акт №44 т.III рег.4547,дело №329/2017 г. на нотариус Капка Войнска,№352 в размер на 1/6 ид. част не отразяват действителните им такива,установени по-горе.

При така установените действителни права на собственост между страните по делото  може да се осъществи и процедурата по чл.32 ал.II от ЗС,предвид установената невъзможност за постигане съгласие за общо ползване. Правилно първата инстанция е съобразила при постановяване на решението правата на собственост върху терена и върху сградите,както и обслужващата функция на поземления имот към постройките в него. В тази насока приемането за разпределение на ползването на вариант №1 от представеното заключение на вещоито лице е единствено удачния,който в най-пълна степен осъществява правата на страните,съобразени с квотите им на собственост,с предназначението на сградите и начина на ползването им от страните, техните входове и приетия безспорен факт, а така също и с изразеното и от двете страни желание, на ищците да се предостави за ползване част в най-юго-източната част на поземления имот.Ето защо правилно на  ищците се предоставя правото  да ползват незастроената част от поземления имот с площ от 35,34 кв.м., оцветена в син цвят на скицата на вещото лице,а на ответниците - незастроената част от същия с площ от 70,69 кв.м., оцветена в червен цвят на скицата,като за общо ползване остава  незастроената част с площ от 23,73 кв.м.-тротоар,оцветен в жълто 

Установените факти обуславят неоснователност на въззивната жалба. В този смисъл решението на РС-Хасково  е правилно и следва да се потвърди.Предвид изложеното и на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на този акт,които са достатъмно подробни и които споделя изцяло.

Ще следва на основание чл.78 от ГПК и съобразно направеното искане в полза на въззиваемите да се присъдят направените по делото разноски от 600 лв. изплатени по договор за правна защита от 15.VII.2019 г. на  адв.Т.В..

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-Хасково,граждански въззивен състав

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 347/27.V.2019 г. постановено по гр.дело №1976/2018 г. на Районен съд-Хасково.

    ОСЪЖДА И.Т.К.,ЕГН ********** и Х.Г.К.,ЕГН ********** да заплатят на И.Ж.И.,ЕГН **********, Д.Ж.С.,ЕГН ********** и Ж.И. Желязов,ЕГН ********** направените в настоящото производство деловодни разноски в размер общо на 600 лв.

    РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

 

 

 

    Председател:

 

 

 

 

 

 

 

    Членове :1.                                         2.