Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.12.2017
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На тринадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 4397 по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та”
ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от К.Р.С. ЕГН **********, с която претендира да бъдат осъдени „В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, и „Б.”
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да му заплатят солидарно сумата от 3050,03 щ.д. - неплатено нетно
трудово възнаграждение за положен труд през периода от 01.03.2015г. до
27.04.2015г.; сумата от 27,95 щ.д. – неплатено
обезщетение за неизползвани седем работни дни полагаем платен годишен отпуск за
2015г. и сумата от 369,10 щ.д. – сбор от обезщетенията за забавено плащане
върху посочените суми за период от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
В
исковата молба се сочи, че ищецът е полагал труд по индивидуален трудов договор сключен на
22.12.2014г. с ответника „В.И.” ЕООД на длъжност „фитер” в периода от
01.03.2015г. до 27.04.2015г. вкл. с уговорено трудово възнаграждение от
1700щ.д. На 27.04.2015г. бил освободен от длъжност съгласно писмена заповед на работодателя
№ 280/27.04.2015г. Твърди, че е работил на м/к „Батя”, ИМО 8000836 плавал към
него момент под български флаг като моряк по смисъла на чл.2, т.1, б F
от Морската трудова конвенция 2006 на Международната организация на труда. За периода от 01.03.2015г. до 27.04.2015г. вкл. не
му е било платено дължимото трудово възнаграждение, поради което и считано от
прекратяването му ответникът работодател е изпаднал в забава в неговото
плащане. Твърди, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут чартьор на
кораба, на който е полагал труд, поради което и същият на основание чл. 199з
КТК отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение.
На основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи свързани
именно с експлоатация на кораба. В тази връзка сочи, че „Б.” АД изрично е
признал, че носи отговорност за задълженията на кораба произтичащи от заплати в
споразумение за разсрочване плащанията от 11.08.2015г. сключено с други членове
на екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимото им
възнаграждение. Претендират се разноски.
Ответникът „В.И.” ЕООД, редовно уведомен по реда на
чл. 50, ал.2 вр. ал. 4 ГПК не е
депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
От
ответника „Б.” АД, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е
постъпил отговор в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват като
неоснователни.
Оспорва пасивната си материалноправна легитимация по тях. Не оспорва, че е имал
качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя”, ИМО 8000836 съгласно договор от
06.01.2012г. в периода 08.01-13.11.2015г. По силата на договора корабособственикът
„Индивидюъл Технолъджи СА” - Маршалови острови му е предоставил кораба под
наем. Договорът е бил регистриран в регистъра на корабите, плаващи по договор
за беърбоут чартър воден от „Морска администрация” Варна и е бил прекратен на
13.11.2015г. поради продажба на кораба. Твърди, че отношенията по договора се
уреждат съгласно правото на Англия. Затова, счита, че нормата на чл. 199 з КТК
е неотносима, а дори и да е, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и
работодателя не възниква относно задължения за заплати, тъй като трети лица са
само тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за който той
отговаря. С договор за беърбоут чартър от 07.05.2013г. „Б.” АД преотдал кораба
под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013г. до
07.05.2016г., също регистриран и вписан в регистъра на Морска администрация
Варна. Между този пренаемател и ответника „В.И.” ЕООД е бил сключен договор за мениджмънт на
кораба за периода 07.05.2013г. до 07.05.2016г. и именно в изпълнение на
задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и договорите с екипажа,
поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл.
ІІ от Морската трудова конвенция. Сочи, че споразумението с което „Б.” АД е
признал задължение към работници не се отнася за ищеца. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Не
е спорно между страните, а и се установява от представения индивидуален трудов
договор на моряка от 22.12.2014г.,
че К.Р.С.
в качеството си на моряк/работник е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество „В.И.” ЕООД в качеството му на „работодател”, по силата на което е
бил назначен на длъжност „фитер” с място на
работа „м/к Батя”, официален номер 80036, флаг: България. Договорът е сключен за срок от 3
месеца +/- един месец в полза на работодателя. Уговорено е
основна месечна заплата от 810 щ.д.,
извънреден труд от 475 щ.д.,
отл. седм. почивка – 295
щ.д. и бонус – 120
щ.д., или общо 1700
щ.д. Продължителността на работното време е 183 часа месечно при ненормирано
работно време.
Със
Заповед № 00000280/27.04.2015г. на управителя на „В.И.” ЕООД е прекратено
трудовото правоотношение, считано от 26.04.2015г.
В заповедта е вписано, че на работника следва да се начисли обезщетение по чл. 224 за 7 дни. Заповедта е връчена на работника
на 27.04.2015г.
Съгласно
неоспорена от страните справка за дължими суми изготвена от „В.И.”
ЕООД на 23.06.2015г., работодателят посочил, че
дължи на работника трудови възнаграждения в размер на
1576,87 щ.д. за м. март 2015г.; 1473,16 за месец април и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на
27,95 щ.д. Същият размер на вземанията е установен от назначената ССчЕ.
На 06.01.2012г., между „Индивидуал Технолоджи С.А.”, Маршалови острови в
качеството му на корабособственик и „Булминерал” ООД в качеството му на
беърбоут чартаьор /наемател на кораб/ бил
сключен договор за стандартен Беърбоут Чартър на
Балтийския и международен морски съвет кодово име: „Беъркон
От писмо на директора на дирекция „Морска
администрация – Варна” се
установява, че м/к „Батя” е
заличен от регистрите на корабите наети на беърбоут чартър на 17.11.2015г. по молба на корабособственика. В
регистрите на наетите кораби на беърбоут чартър кораба „Батя” е вписан на
11.01.2012г. с посочен корабособственик Индивидуал Технолоджи С.А., Маршалови острови, беърбоут
чартьор – „Булминерал” ООД за периода 11.01.2012г. до
06.01.2017г.; за подбеърбор чартьор за периода 06.01.2012г. до
06.01.2017г. „Euroquest Shipping LLC” /договорът му е
прекратен на 07.05.2013г./; за подбеърбор чартьор за периода 07.05.2013 г. до
07.05.2016г. - „Шипинг лоджистик С.А.” са били извършвани плъщания в полза на „В.И.” ЕООД.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният
искове са обективно и
субективно кумулативно съединени с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
исковете срещу ответника „В.И.” ЕООД.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже
наличие на валидно трудово правоотношение с ответника, изпълнение на
задълженията си по него, както и размера на дължимите му трудово
възнаграждения. Ответникът от своя
страна следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на задължението си за
плащане на трудово възнаграждение. По отношение на
претенцията за обезщетение за забава ищецът следва да докаже, че ответникът е
изпаднал в забава и началната й дата.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е работил по трудов договор,
сключен с ответника „В.И.” ЕООД за процесния
период – м. март и м. април 2015г. Следователно за
работодателя е възникнало задължение да заплати на ищеца трудово
възнаграждение.
Ответникът
„В.И.”
ЕООД в качеството си на работодател, не е оспорил размера на
претенцията на ищеца за трудово възнаграждение. Изготвената от работодателя справка за
дължими суми от 23.06.2015г. има характера на извънсъдебно
признание на претенцията на ищеца, доколкото изцяло съвпада с размера й,
а именно 1576,87 щ.д. за м. март 2015г.;1473,16 за месец април и обезщетението по чл. 224 от КТ в размер на 27,95 щ.д. Сумите съвпадат и със заключението на вещото лице по приетата ССчЕ.
Ответникът
„В.И.”
ЕООД не е ангажирал доказателство за плащането на дължимите
трудови възнаграждения.
По
изложените съображения искът по чл.128, т.2 от КТ се явява основателен спрямо
този ответник и следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главната претенция води до извод за уважаване и
на акцесорната такава с правна квалификация чл. 86 ЗЗД. Работодателят е изпаднал в забава
относно дължимото на работника трудово възнаграждение след настъпване на
падежа, на който е следвало да бъде заплатено същото, който в случая е датата
на прекратяване на трудовото правоотношение – 26.04.2015г. За претендирания период от
26.04.2015г. до 03.06.2016г. работодателят
е бил в забава, поради което и този иск се явява доказан по основание и размер,
доколкото е в по-нисък размер от посочения от вещото
лице и ответникът не го е оспорил.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искът за обезщетение за
забава върху неизплатените трудови възнаграждения следва да бъде уважен изцяло.
По
исковете по чл. 224,
ал.1 от КТ и чл. 86
от ЗЗД срещу ответника „В.И.” ЕООД
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск.
Безспорно се установи, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено със Заповед № 00000280/27.04.2015г. на управителя на „В.И.” ЕООД, считано от
26.04.2015г. В самата заповед е записано, че на
работника следва да се начисли обезщетение по чл.224 от КТ за 7 дни. Същото обезщетение е вписано и в справката за дължими суми,
издадена от „В.И.” ЕООД. В
справката заплатата за м. април 2015г. и обезщетението по чл.224 от КТ са дадени в общ размер, но
същият отговаря точно на сумираните претенции на ищеца. Следователно справката
може да бъде приета като извънсъдебно признание както на основанието, така и на размера на
претенцията. Отделно от това, претенцията не е оспорена в
рамките на съдебното производство.
Законната
лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се дължи от
датата на изпадане в забава, а именно от деня следващ прекратяването на
трудовото правоотношение – 27.04.2017г. Ответникът не е оспорил размера на обезщетението за забава за
периода от 27.04.2017г. до 03.06.2016 г.
По
гореизложените съображения съдът намира, че исковете за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и за законна лихва за забава върху същоото
следва да бъдат уважени изцяло.
По
предявените искове срещу ответника „Б.” АД
Исковете за заплащане на трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и за
законна лихва за забава върху същите, са предявени в условията на солидарност и
срещу ответника „Б.”АД.
За
успешното провеждане на исковете срещу този ответник ищецът следва да докаже
твърдените факти, от които произтича солидарната отговорност, а именно, че
ответникът има качеството беърбоут чартъор на кораба, че са налице претенции –
тези на екипажа, които са във връзка с експлоатацията на кораба, че същите са
основателни (съобразно посочената по отношение на другия ответник
доказателствена тежест) и че именно беърбоут чартьора следва да отговаря за
задълженията към тези трети лица.
По силата на чл.9, ал.3 КТК, корабопритежател е
лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това дали е собственик
на кораба или го ползува на друго законно основание.
Съобразно пар.1, т.17 и т.25 от ДР КТК, "беърбоут
чартър"
е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който
наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително
правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. "Беърбоут чартьор" е лице, наело кораб за определен срок,
по договор за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът
за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен
срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол
върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за
целия период на наемане.
Разпоредбата на чл. 199г КТК
посочва, че в случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на
правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име
договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице
за срока на действие на договора или за част от него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба,
включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с
нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества. Посочената
разпоредба се прилага само при нанасяне на вреди от вещ - плавателния съд
съгласно чл. 50 ЗЗД /в този смисъл решение № 592 от 5.12.2008г. на ВКС по ТД№ 306/2008г., I ТО, ТК/.
Нормите на чл. 199е и чл. 199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова
кораба с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от
наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като
всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на
екипажа, са за негова сметка.
Фигурата
на корабния мениджър е уредна в чл.225а КТК, според който текст с договора за управление на
кораб - договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу
възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или
повече от следните услуги: 1. организира
и поддържа система за управлениe на безопасната експлоатация на кораба и
предпазване от замърсяване; 2. комплектува корабния екипаж с правоспособни
морски лица; 3. осъществява управлението на кораба в техническо отношение; 4.
осъществява търговската експлоатация на кораба; 5. осъществява управлението на
финансите на корабопритежателя, свързано с кораба, който управлява; 6.
организира застраховките на кораба; 7. осъществява счетоводно обслужване на
корабопритежателя във връзка с кораба, който управлява; 8. съдейства на
корабопритежателя при покупко-продажба на кораби; 9. организира снабдяването на
кораба с провизии; 10. снабдява кораба с корабни горива и масла; 11. извършва
други услуги, които са му възложени от корабопритежателя.
Безспорно по делото е, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут чартъор по
отношение на м/к „Батя” в процесния период. Установи
се също така, че „Б.” АД като основен беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ е сключил договор за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател
на кораба/ от 07.05.2013г., който е действал в процесния период. Доколкото по делото не се установява да е налице забрана за наемателя
да преотдава наетия кораб, следва и изводът, че договорът за подбеърбоут чартър
е сключен законосъобразно.
Отделно
от горното, се установи и че „Шипинг лоджистик С.А.”
като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ е сключил договор за мениджмънт
на кораба с „ВМ Интертешънал” ЕООД от 07.05.2013г., който също е
действал за процесния период.
От
съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и установената по делото
фактическа обстановка следва извода, че права на корабопритежател на кораба
„Батя” за процесния период има „Шипинг лоджистик С.А.” в качеството му на
подбеърбоут чартъор на кораба. Последното дружество именно е
сключило и договора за мениджмънт с другия ответник – „ВМ Интертешънал” ЕООД”,
който от своя страна е сключил индивидуалния трудов договор с ищеца. С оглед отговорността на корабопритежателя подлежи на изследване
въпросът дали корабният агент/мениджър е сключвал индивидуалните трудови
договори с екипажа от името и за сметка на корапопритежателя или от свое име,
каквото право има. В последния случай само и
единствено корбаният агент би носил отговорност за задълженията, възникнали във
връзка с трудовото правоотношение. Така или иначе, в
настоящия случай, това обстоятелство е ирелевантно, доколкото както бе посочено
в рамките на процесния период ответникът „Б.” АД няма качеството на корабопритежател, а
евентуалната отговорност на „Шипинг лоджистик С.А.” не е предмет на настоящото
производство.
По гореизложените съображения съдът намира, че не
се установи основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.” АД заедно с тази на другия ответник „ВМ Интертешънал” ЕООД, предвид
което исковете срещу „Б.” АД следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника „Б.” АД направените и
поискани в настоящото производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 640
лева, което не надвишава
предвидения минимален размер по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ВМ Интертешънал” ЕООД” следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер
на
202,52 лева по иска по чл.128 т.2 от КТ, 50 лева по иска по чл.224
от КТ,
100 лева по акцесорните
искове по чл. 86 от ЗЗД, и 60 лв. за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ -
общо 412,52 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Р.С. ЕГН ********** *** на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 3050,03 щ.д. - неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд
през периода от 01.03.2015г. до 27.04.2015г. /1576,87 щ.д. за м. март 2015г.,
1473,16 щ.д. за м. април 2015г./; на
основание чл. 224 ГПК сумата от 27,95 щ. д. – неплатено обезщетение за неизползвани седем работни дни полагаем платен
годишен отпуск за 2015г. и на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 369,10 щ. д. – сбор от обезщетенията за забавено плащане върху сумите за главница –
3077,98 щ.д. за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Р.С. ЕГН ********** *** искове за осъждането на „Б.” АД, *** да му заплати солидарно
с „ВМ интернешънъл” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна на основание
чл. 128 т. 2 КТ сумата
от 3050,03 щ.д. - неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от 01.03.2015г. до 27.04.2015г.; на основание чл. 224 ГПК сумата от сумата от 27,95 щ.д. –
неплатено обезщетение за неизползвани седем работни дни полагаем платен годишен
отпуск за 2015г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 369,10 щ.д. – сбор от обезщетенията за забавено
плащане върху главниците за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК К.Р.С. ЕГН ********** *** да
заплати на „Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 640 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „В.И.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на ВРС държавни такси в размер на 412,52
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: