Решение по дело №331/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 221
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20221210200331
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Благоевград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Х. Б. с ЕГН **********, с адрес .... против
Наказателно постановление № 21-1116-001058 от 11.11.2021 година на
Началник на сектор ОД на МВР – Благоевград, Сектор „Пътно полиция“, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП, на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20.00 (двадесет) лева.
С жалбата се оспорва наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Сочи, че в обжалвания санкционен акт не са изпълнени
изискванията за форма на същия, като липсват императивно задължителни
елементи в същи, визирани в чл.57 от ЗАНН. Развиват се съоръжения и за
допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на
нарушението, както и се оспорва възприетата фактическа обстановка по
случая, компетентността на служителите извършили процесната проверка и
материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателно
постановление. Развиват се съображения и за наличие на хипотеза на
маловажен случай по смисъла на ч.28 от ЗАНН в конкретния казус. Иска се от
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Стойково,
чрез която поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си
и становище по същество на делото. Иска се от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендират се и направените в хода на делото
съдебни разноски, представляващи възнаграждението за един адвокат.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по същество.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител, не сочи доказателства и не взема становище по същество.
Районният съд след като съобрази доводите на страните, събрания по
1
делото доказателствен материал и закона установи от фактическа страна
следното:
На 01.11.2021 година длъжностни лица при Сектор „Пътна полоция“
при ОД на МВР - Благоевград – актосъставителят В. К. М., в присъствието на
свидетеля – Д. Б. Н. извършили проверка на жалбоподателя Г. Х. Б., при която
установили, че същият на 101.11.2021г. около 16.20 часа в община Симитли,
на път граница Румъния-Видин-Монтана-Враца-Мездра-София-Благоевград-
Кулата-граница Гърция, по ПП-1, Е-79, км.391, посока на движение от
гр.Симитли към гр.Кресненско дефиле, управлява лек автомобил Тойота
Авенсис с рег. Номер Е 4646МХ, като управлява автомобила със СУМПС №
********* и с акт, чиито едномесечен срок е изтекъл на 20.08.2021г.
Актосъставителят В. К. М. приел, че в случая се касае за нарушение по чл.157
ал. 6 от ЗДвП – носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок от ЗДвП,
поради което в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението Д.
Б. Н. и жалбоподателя, съставил на последния на място на проверката, АУАН
серия GA № 222988 от 01.11.2021г., с който бил иззет от жалбоподателя Б.,
Акт серия GA № 450254 на Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград. Така
съставения на място на проверката акт се връчил лично на жалбоподателя
срещу подпис, като възражения се отразило, че същият „няма възражения“. В
законоустановения 3-дневен срок срещу така съставеният АУАН постъпили
писмени възражения с № УРИ 1116-00-21563 от 05.11.2021г., с които
жалбоподателят сочел, че не е извършил виновно нарушението, както и че
същото представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, на
11.11.2021 година, Началник на сектор ОД на МВР – Благоевград, Сектор
„Пътно полиция“, като надлежно упълномощен представител на
административнонаказващия орган със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на Министъра на МВР, издал атакуваното Наказателно постановление № 21-
1116-001058 от 11.11.2021 година, с което наложил на жалбоподателя Г. Х. Б.
за административно нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП, на основание чл.185
от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 20.00 (двадесет)
лева. НП е връчено на жалбоподателя на 16.02.2022г., като в
законоустановеният срок – 21.02.2022г. постъпила разглежданата в
настоящото производство жалба с вх. № УРИ 1116-00-2744 от 21.02.2022г.
По делото са разпитани в качеството на свидетели В. К. М. и Д. Б. Н.,
установили нарушението, който са категорични, че лично извършили
проверката на жалбоподателя и установили нарушението, за което съставили
на място на проверката процесния акт. Двамата свидетели поддържат изцяло
констатациите изложени в акта, сочат че положените подписи в същия са
техни, както и това, че извършената корекция с химикал относно месец „8“,
при изпасване в акта на датата „20.08.2021г.“ е направена от актосъставителя,
предвид допусната техническа грешка при изписване на ката.
По делото е представена Докладна записка рег. № 1116р-7601 от
09.12.2021г. до Началник „Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, изготвена
от инспектор А.А. във връзка с направена проверка по подаденото от
жалбоподателя Б. възражение с № УРИ 1116-00-21563 от 05.11.2021г., с която
възраженията са приети за неоснователни и е предложено материалите по
образуваната административна преписка да бъдат предоставени на
санкционния орган за издаване на наказателно постановление.
Представена е справка за нарушител/водач на жалбоподателя Г. Х. Б.,
от която е видно, че същият санкциониран за други нарушения по ЗДвП,
както и по отношение на същия на 20.07.2021г. е съставен АУАН серия GA №
450254 от 10.07.2021г. на Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград при
ОДМВР – Благоевград, с който е бил отнет на жалбоподателя Контролен
талон № 5199501.
По делото е приложена заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР,
2
която удостоверява материалната компетентност и процесуална
правоспособност на съставителя на акта за установяване на административно
нарушение и на издателя на наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените към административнонаказателната преписка и приети по
делото доказателства, както и от показанията на свидетелите, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по безсъмнен начин възприетата фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчване на
Наказателното постановление от лице, имащо право на жалба и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното Наказателно постановление жалбоподателя Г. Х. Б. правилно и
законосъобразно е санкционирана за извършено нарушение от обективна и
субективна страна по чл.157 ал.6 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха.
Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения свързани с
несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1
т.5 и т.6 от ЗАНН са неоснователни. Видно в акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено, като е записано „по ПП-1, Е-79, км.391, посока
на движение от гр.Симитли към гр.Кресненско дефиле“. Точно този текст е
възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление, като същото
коректно е посочено и въз основа на кое административнонаказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния, поради което не
може да се приеме наличието на такова процесуално нарушение от
категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до
отмяна на разглежданото наказателното постановление. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа
на които санкционния орган е приел, че се касае за административно
нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че
при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби,
които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е
връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства, като е направил
писмени възражения, разгледани и отхвърлени, като неоснователни от
санкционния орган. Именно изложените обстоятелства обуславят
неоснователност на наведеното в тази насока възражение от жалбоподателя,
че не е извършил виновно вмененото му нарушение и контролните органи при
неговото санкциониране са действали неправомерно. Този извод се подкрепя
и от обстоятелството, че жалбоподателя е упражнил в пълен обем правото си
на защита, като е подал първоначално възражения срещу съставеният му
АУАН, а впоследствие и разглежданата в настоящото производство жалба.
Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
3
противното. Видно в акта за установяване на административно нарушение е,
че при извършване на проверката на жалбоподателя, на същият е съставен
АУАН, който му е връчен без възражения и същият е бил наясно в
осъществяването на какво административно нарушение е бил обвинен и въз
основа на какви доказателства. Както в акт, така и в НК точно, ясно и
конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които
санкционния орган е приел, че се касае за административни нарушения по
ЗДвП и е наложил съответни наказания. Изложеното налага извода, че при
издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е
посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които
са нарушени. Липсват аргументи въз основа на които да се приеме наличието
на такова процесуално нарушение от категорията на съществените и
неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото
наказателното постановление.
Деянието, квалифицирано от административно наказващия орган като
нарушения по чл.157 ал.6 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя и
представляват административно нарушение. Съгласно посоченият законов
текст при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП, контролният талон на
водача се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по
чл.190 ал.3 от ЗДвП, като актът за нарушението заменя контролният талон за
срок от един месец от издаването му. Установи се от обективна страна по
делото, че жалбоподателят Г. Х. Б. към момента на проверката – 01.11.2021г.
е управлявал МПС – лек автомобил и като водач на такъв е представил на
контролните органи не контролен талон към СУМПС, а акт за констатирано
административно нарушение серия GA № 450254 от 10.07.2021г. на Сектор
„Пътна полиция“ – Благоевград при ОДМВР – Благоевград, (с който му е бил
отнет Контролен талон № 5199501), които е бил с изтекъл едномесечен срок
на валидност към 01.11.2021г. Именно с тези си действия Г. Х. Б. е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение, като
липсват доказателства формиращи изводи в обратна насока. В тази връзка, в
настоящия случай АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй
като законодателят в нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП е въздигнал в
изключение от принципа, възможността такива актове за констатиране на
нарушения, съставени по реда на ЗДвП да се ползват именно с презунктивна
доказателствена сила до доказване на противното. По тези съображения съдът
приема, че разглежданото административно нарушение е извършено от Г. Х.
Б.. Същото е извършено от жалбоподателя виновно от субективна страна, тъй
като Г. Х. Б. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване. В тази връзка изложените възражения
на жалбоподателя, че не е извършил разглежданото административно
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна се явяват
недоказани и неоснователни, като в подкрепа на тези изводи е и липсата на
каквито и да било доказателства оборващи фактите и обстоятелствата,
изложени в акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, като такова
по чл.157 ал.6 от ЗДвП, административнонаказващият орган правилно на
основание чл.185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно
наказание “глоба” в размер на 20.00 лева, което е и единствената алтернатива
на законодателя за нарушение, като процесното и съдът го намира за
съобразено с изискванията на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. В тази връзка с
оглед формалния характер на нарушението и възприетата от законодателя
съществена степен на обществена опасност, предвид предвидената за същото
императивно установена по размер санкция, съдът намира, че в случая е
4
неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и казусът не може да бъде
разглеждан като „маловажен случай“, поради което и възраженията в тази
насока на защитата се явяван неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1116-001058 от
11.11.2021 година на Началник на сектор ОД на МВР – Благоевград, Сектор
„Пътно полиция“, с което на Г. Х. Б. с ЕГН **********, с адрес ...., за
административно нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП, на основание чл.185 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00
(двадесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград
в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5