Решение по дело №143/2022 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 7
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Славчо Асенов Димитров
Дело: 20225430200143
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр.Мадан, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20225430200143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу Наказателно постановление
№ ** от 19.09.2022 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Смолян, РУ
Мадан, с което на Н. А. Х., ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за
това, че на 31.07.2022 г. около 23:37 часа в с. Средногорци, ул. Арда на РП II
клас 86 при км 124+100 с посока на движение от разклон Черна, като водач на
собствения си автомобил марка Фолксваген Бора с рег. № **, със служебно
прекратена регистрация от 13.07.2022 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса на застраховането, в
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че от вписания текста на НП не
ставало ясно какво точно административно нарушение се вменява във вина на
жалбоподателя. Посочва, че за да е налице прекратена регистрация на ППС
следва да са налице две предпоставки при условията на кумулативност –
уведомление от гаранционния фонд и уведомление на собственика на МПС,
като в случая не била налице втората задължителна предпоставка. В о.с.з.
жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Постъпили са писмени бележки от пълномощника на въззиваемата
страна, с които жалбата се оспорва като неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
1
предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.07.2022 г. в 23.37 ч. св. С. К. – старши полицай към РУ Мадан,
спрял за проверка движещия се по ул. „Арда“ Републикански път II-86, км.
124+100 в с. Средногорци, общ. Мадан, лек автомобил „Фолскваген Бора“ с
рег. № **, управляван от собственика му Н. А. Х.. След извършена справка
било установено, че за посоченият автомобил няма сключена гражданска
отговорност, поради и което автомобилът е със служебно прекратена
регистрация от 13.07.2022 г. на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За
констатираното нарушение св. К. съставил против Н. Х. Акт за установяване
на административно нарушение – управление на МПС с прекратена
регистрация. Материалите по административно-наказателната преписка били
докладвани на РП Смолян, ТО Златоград, с оглед данни за евентуално
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като била образувана
преписка вх. № 2022/2022 г. по описа на РП Смолян. От страна на
прокуратурата, с постановление от 15.09.2022 г. на РП Смолян, ТО Златоград,
е постановен отказ да се образува досъдебно производство, като преписка №
2022/2022 по описа на РП Смолян била прекратена. Постановено било
преписката да се изпрати на Началника на РУ Мадан по компетентност с
оглед решаване на въпроса за реализиране на евентуална административно-
наказателна отговорност. С оглед установяването на нарушението,
административно-наказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя му е наложено административно наказание - глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел – С. К., както и приетите по делото писмени
доказателства - Писмо от РП-Смолян, ТО Златоград с вх. № 298000-
4541/19.09.2022 г. ; Постановление от РП Смолян, ТО-Златоград №
2022/15.09.2022г.; Наказателно постановление № **/19.09.2022 г.; Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г.; Докладна записка с рег. № 298р13969/10.08.2022 г.,
както и изисканата за послужване от РУ Мадан преписка № ЗМ-140/2022 г. по
описа на РУ Мадан.
В случая обжалваното наказателно постановление е издадено на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува
наказателно производство. Съставен е АУАН на 31.07.2022 г., но НП е
издадено след връщане на преписката по отказа на прокурора да образува
производство не въз основа на първоначалния АУАН, а на основание
въпросния отказ, което изрично е посочено в постановлението. В случаите на
чл.36, ал.2 от ЗАНН наказващият орган е обвързан от фактическите и правни
изводи направени в Постановление на РП Смолян за отказ да се образува
досъдебно производство от 15.09.2022 г. по преписка № 2022/2022 г. на РП
Смолян. Съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на
процесуалния закон при издаването на процесното Наказателно
постановление. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в
него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
2
защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като от
съдържанието му става ясно, жалбоподателят е бил санкциониран за
управление на МПС със служебно прекратена регистрация от 13.07.2022г. по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя.
Собствеността върху процесното МПС- Лек автомобил Фолскваген Бора“ с
рег. № ** и връчването на наказателното постановление не се оспорва от
страните.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
нарушението се явява доказано от обективна страна. Налице е неизпълнение
на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП регламентираща изискването, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал.
3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лева.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност по
горепосочената санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал
умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото
е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство
е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка
релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на процесната дата
жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, описано в НП,
знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба № 45 от
24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно
прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила.
Задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е различно от
уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането. В настоящия
случай няма никакви данни жалбоподателят, като собственик на процесния
автомобил да е бил надлежно уведомен за извършеното на основание чл. 143,
3
ал. 10 от ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Липсват
каквито и е доказателства жалбоподателят, към датата на извършване на
вмененото му нарушение на чл. 140 от ЗДвП, да е знаел, да е допускал, да е
могъл да знае или да е бил длъжен да предположи за прекратената
регистрация на автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това
обстоятелство. По делото липсват каквито и да е било доказателства за
наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл
или непредпазливост - неустановени са както интелектуалният, така и
волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото
противоправно деяние. В случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност /за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство,
което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175,
ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал. 1 от ЗДвП. Поради това по отношение на
санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и
извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост". При
липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, същият към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140
от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за
факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в
хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е доказано виновно
извършване на деяние по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Деянието на жалбоподателя
осъществява състава на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ. Съгласно чл. 483, ал. 1 от КЗ Договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение, а съобразно чл. 638, ал. 1,
т. 1 от КЗ на физическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки
да упражни правомощието си да преквалифицира деянието, за което е наказан
жалбоподателят, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Както се посочи,
деянието на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл. 638,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което е предвидено административно
наказание глоба в размер на 250 лева. За нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се предвижда административно
4
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. Съгласно Тълкувателно решение
№ 57/1984 г. на ОСНК на ВС: "кое престъпление е по-тежко наказуемо се
определя от вида и размера на предвиденото за него наказание". Изведените
указания по приложението на закона следва да намерят съответно
приложение в производството по ЗАНН, като в случая по-леко наказуемо е
нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като за
него е предвидено единствено наказание глоба във фиксиран размер.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, тоест на обстоятелствата, които описват обективната страна
/време, място, начин на извършване и автор/. Не се променят фактите, по
които жалбоподателят се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес, а именно че нарушението е извършено
на 31.07.2022 г. около 23:37 часа в с. Средногорци, ул. Арда на РП II клас 86
при км 124+100 с посока на движение от разклон Черна. Не се променят и
фактите, че нарушението е осъществено при управление на собствения на
жалбоподателя автомобил марка Фолксваген Бора с рег. № **, който бил с
прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на
сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност за процесното
МПС. От събраните по делото доказателства - показанията на св. С. К. се
установява, че към момента на извършване на проверката е липсвала
сключена задължителната застраховка Гражданска отговорност на
управлявания от жалбоподателя автомобил, което обстоятелство не се
оспорва и от последния.
От друга страна деянието по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ е доказано и от субективна страна. В Кодекса за застраховането или в
друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва съставомерността
на непредпазливо извършеното нарушение по чл.638, ал.1, т. 1 от КЗ.
Следователно това нарушение може да бъде извършено и по
непредпазливост, какъвто е и настоящия случай. В дадените писмени
обяснения от 31.07.2022 жалбоподателят е посочил, че не е знаел, че няма
платена застраховка гражданска отговорност. Като водач на моторното
превозно средство обаче, жалбоподателят, преди да поеме управлението му е
следвало да се убеди, че за автомобила има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” за автомобилистите, което обстоятелство може да
бъде установено от водача посредством залепения в долния ляв ъгъл на
предното стъкло на моторното превозно стикер на знак за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Нещо повече - нормата на чл.100, ал.3 от ЗДвП вменява в задължение на
водача на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение,
освен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно
средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон
към знака, както и застрахователната полица.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира
извършеното деяние от нарушение по на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в такова по чл.
5
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което преквалифициране е напълно
допустимо и не ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото
същият се е защитавал по релевантните факти. Видът и размерът на
приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер
от 250 лева. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва
процесуална възможност за определяне на наказанието под предвидения най-
нисък размер.
В случая не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съгласно пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН маловажен е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. В настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които
да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да се измени,
като бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за това, че на
31.07.2022 г. около 23:37 часа в с. Средногорци, ул. Арда на РП II клас 86 при
км 124+100 с посока на движение от разклон Черна, управлявал собствения
си лек автомобил марка и модел Фолксваген Бора, с рег. № ** при липса на
сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, като му бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 250 лева (двеста и петдесет лева).
Доколкото не е налице хипотезата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал.
1 АПК разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй
като наказателното постановление не е отменено, а е приложен закон за по-
леко наказуемо нарушение на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН. По изложените
съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН Наказателно постановление №
** от 19.09.2022 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Смолян, РУ Мадан, с
което на Н. А. Х., ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НАЛАГА на
Н. А. Х., ЕГН ********** на осн. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, за това, че на 31.07.2022 г. около 23:37 часа в с. Средногорци, ул. Арда на
РП II клас 86 при км 124+100 с посока на движение от разклон Черна,
управлявал собствения си лек автомобил марка и модел Фолксваген Бора, с
6
рег. № ** при липса на сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, административно наказание глоба в размер
на 250 лева (двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7