№ 223 / 08.04.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Йорданка Попова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1253 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Т.М. – чрез
процесуалния представител адв.Т., против Решение №86/13.09.2021г., постановено
по анд №20215620200492/2021г. по описа на РС Свиленград. Твърди се, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Излагат се допълнителни съображения в писмено становище, че решението се
счита за неправилно, тъй като изводът на районния съд за липса на правен
интерес за обжалване на наказателното постановление бил неправилен. Нарушението
на материалния закон се изразявало в това, че НП не отразявало констатираното с
АУАН нарушение. Липсвала съществена фактическа обстановка що се отнася до
описанието на банкнотите. От тук възниквал и въпросът конкретно върху коя сума
била определена наложената глоба – върху 1800 щатски долара или върху
18 000 щатски долара. На следващо място се счита за съществено нарушение това че
наказаното лице не владеело писмено български език. Районният съд развивал
доводи, които по естеството си представлявали защита за наказващия орган и
наказание за касационния жалбоподател. Освен това, жалбата не била разгледана
по същество. Допуснатото от съда процесуално нарушение се изразявало в липса на
обективност, предвид неоспоримите доказателства за извършено нарушение спрямо
жалбоподателя от страна на наказващия орган, както и в заинтересовано
кредитиране на доказателства в полза на издателя на НП, с което се преграждало
правото на жалба на Т.М.. Иска се обжалваното решение да бъде отменено
Ответната страна – Териториална дирекция Митница
Бургас, чрез представител изразяват становище за неоснователност на
касационната жалба. По отношение купюрите, описани както в протокола за
митническа проверка, така и в последствие и в АУАН, се посочва, че в нито един
момент от изготвянето до връчването на НП не били направени възражения в тази
насока. Със самото НП административнонаказващият орган връщал задържаната сума,
а ако тя била повече или по-малко от задържаната, то лицето следвало да направи
възражение пред административнонаказващия орган, каквото не било налице.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че при разглеждане
на делото пред районния съд не са били допуснати съществени нарушения. Счита
се, че решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил
НП №320/2021 от 01.06.2021г. на И.Д.
Заместник-директор на Териториална Дирекция Южна Морска към Агенция Митници, в
частта с която на Т.М., роден на ***г. в гр.А., С., с адрес в България, в гр.София,
за нарушение на чл.18,ал.2 във вр. с чл.11а,ал.1 от Валутния закон, на
основание чл.18, ал.2 от ВЗ, било наложено административно наказание Глоба в
размер на 5885,14 лева, и оставил без разглеждане подадената жалба против НП в
частта му, с която било постановено задържаните парични средства в размер на 18
000 щатски долара да се върнат на Т.М. или на изрично упълномощено от него лице след
влизане в сила на наказателното постановление, като недопустима и подадена без
правен интерес. Въззивният съд приел, че НП е издадено от материално компетентен
орган, съгласно чл.18,ал.13 от ВЗ, в надлежната форма, по съответния ред и има
необходимото съдържание и реквизити, съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.1-10
от ЗАНН. При издаване на АУАН и НП били спазени сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3
от ЗАНН. Извършеното нарушение било точно и ясно описано в НП, както и правилно
правно квалифицирано. Съществувало и пълно съвпадение между основните елементи на
фактическото обвинение – време, място, извършител, констатирани в АУАН, и тези приети
от АНО. Наведеното от жалбоподателя възражение за допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с превод на съставения АУАН, съдът приел за неоснователно,
тъй като установил, че наказаното лице владее български език говоримо. Дори да нямало
надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, това нарушение било
несъществено с оглед факта, че в съдебно заседание жалбоподателят бил
представляван от адвокат, т.е. лицето организирало адекватно защитата си срещу процесното
НП. На следващо място съдът приел, че действително при описание на задържаната
от лицето сума било посочено, че се задържат 18 000 щатски долара - 18бр. х
100, но въпреки това правата на жалбоподателя не били ограничени, тъй като
както в АУАН, така и в НП ясно и точно било описано, че по време на щателната
митническа проверка у лицето били открити 18 000 щатски долара. Приел за
безспорно доказано по делото, че на 14.04.2021г., около 05,00ч., на МП Капитан
Андреево, Т.М., преминавайки държавната граница, не изпълнил задължението си за
писменото деклариране на пренасяната от
него сума, с което нарушил чл.18, ал.2 от ВЗ, като налице бил и субективният
елемент от състава на нарушението. Същото не представлявало маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да остави без разглеждане жалбата в частта
ѝ, с която се обжалвало НП в частта на постановеното от АНО връщане на
задържаната сума от 18 000 щатски долара след влизане в сила на наказателното
постановление, съдът приел, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва НП
в тази част доколкото не се накърнявали неговите права, предвид факта на
връщане на посочената сума.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно
описана фактическа обстановка, която не се оспорва по делото. Съдът е възприел
относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на
доказателствата е направен правилен извод за спазена процедурата по съставяне
на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите съдържат всички необходими
реквизити и са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните
срокове. Налице
е и съответствие между АУАН и НП относно описанието на нарушението от
фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени. Наказващият орган е квалифицирал така извършеното
нарушение, както и правилно и законосъобразно е приложил съответната санкционна
норма.
По възраженията на жалбоподателя
въззивният съд е изложил подробни аргументи, които се споделят от настоящия
съдебен състав. Правилно районният
съд е установил, че касаторът е чужд гражданин и не владее говоримо български
език, както и е правилна преценката
относно субсидиарното приложение на разпоредбите на НПК съгласно препращата
разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Липсата на назначен преводач в административното
производство не може да обуслови съществено процесуално нарушение, още повече
при установеното, че е в срока за възражение касационният жалбоподател е
декларирал писмено становище чрез упълномощен свой представител, който владее
български език, което е в посока да покаже, че е разбирал свойството на
извършеното. Районният съд не е пренебрегнал и е обсъдил подробно възражението,
свързано с участието на преводач, като тези изводи изцяло се споделят от
настоящата инстанция. Поради това съдът приема, че не е допуснато нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на
касационния жалбоподател. Настоящият състав изцяло се солидаризира и с изложените мотиви в насока установеното
неточно посочване на сумата, която била задържана, като на основание чл.221,
ал.1 от АПК счита съображенията за правилни и не е необходимо да ги преповтаря,
а препраща към тях. Не е без значение в случая, че и процесната сума е била
върната без да е имало възражения относно нейния размер от жалбоподателя.
При безспорно доказаното по делото, че
на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение, то настоящият касационен
състав напълно споделя изводът на РС Свиленград, че на нарушителя
законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.18, ал.2
от Валутния закон.
Като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд правилно е приложил материалния закон и е
постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице
касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което
обуславя оставянето му в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №86/13.09.2021г. по анд №492/2021г. на РС Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.