Решение по дело №182/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

17.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

182

по описа за

2021

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000050/ 14.01.2021г., издадено от Началник РД„АА”- Стара Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание глоба в размер на 200лв. по чл.105 ал.1 от ЗАвП на А.И.Б. от с.Опълченско ,бол.Кърджали за извършено нарушение на 22.08.2020г. около 05.00ч. в гр.Кърджали по чл.40 изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Б., който чрез адвокат обжалва наказателното постановление. Счита го за незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че то е издадено и от некомпетентен орган в границите на неговата териториална и материално правна компетентност. Моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество последният моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление с присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила. Прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава предвидения размер.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На датата 22.08.2020г. около 05.00ч. в гр.Кърджали служители от органите на МВР- Кърджали спрели за проверка лек таксиметров автомобил марка „Дачия логан“ с ДК № К3473ВС. При нея установили, че водачът, който бил жалбоподателят А.Б., бил включен в разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници издаден от Община Кърджали. Полицейските служители сезирали областен отдел „Автомобилна администрация“- Кърджали за извършената проверка, при което жалбоподателят бил доведен там. Свидетелят М.И., който бил на работа този ден като инспектор в отдел „контрол“ при РД“АА“- Стара Загора, извършил самостоятелна проверка на доведения лек таксиметров автомобил. При нея този ден- 22.08.2020г., установил, че водачът на МПС марка „Дачия логан“ с ДК № К3473ВС е жалбоподателя А.Б., който не бил попълнил пътния лист за 22.08.2020г. Това проверяващият установил от проверка на пътната книжка предоставена от водача Б.. По повод на констатираното нарушение на датата 01.12.2020г. свидетелят М.И. в присъствието на свой колега и на жалбоподателя А.Б. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.40 изр.1 от Наредба № 34 от 14.12.1999г. на МТИТС, който нарушителят подписал без възражения. На базата на него на 14.01.2021г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 200лв. по чл.105 ал.1 от ЗАвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите М.И., Акт за установяване на административно нарушение серия А № 279721 от 01.12.2020г., копие на Пътна книжка серия А № 402 заверена на 30.07.2020г. , както и другите писмени доказателства приети по делото.   

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима и делото следва да бъде разгледано по същество, тъй като е спазен 7- дневния срок за обжалване фиксиран в чл.59 ал.2 от ЗАНН. Това се установява от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 04.02.2021г., а жалбата е подадена в съда на 11.02.2021г.  

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.40 изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, който в редакцията към процесната дата предвижда, че Водачът попълва редовно и точно пътната книжка. Съгласно санкционната разпоредба на чл.105 ал.1 от ЗАвП за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят действително е извършил нарушение на чл.40 изр.1 от цитираната наредба. На датата на проверката 22.08.2020г. той не е попълнил пътната си книжка. Независимо от горното и въпреки събраните доказателства за извършеното нарушение, съдът констатира, че при съставяне на акта е допуснат процесуален порок водещ до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В административно наказателното производство не е спазен и чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение не е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Според посочената разпоредба, административно наказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От писмените доказателства по делото е видно, че нарушителят е станал известен на контролните органи още на 22.08.2020г., когато той като собственик на лек таксиметров автомобил е бил проверен от служител на РД“АА“- Стара Загора. Контролният орган е разполагал служебно с всички данни за нарушителя, включително за неговия статут като водач на МПС и това е видно от всички събраните по делото гласни и писмени доказателства. Актът обаче е съставен едва на 01.12.2020г., което е след изтичане на тримесечния давностен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Установените в този текст срокове са съобразени с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството и санкционирането на нарушението. Затова и неспазването им е винаги съществено нарушение на закона. Ето защо, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото не следва да се обсъждат наведените доводи за отмяна на наказателното постановление от страна на пълномощника на нарушителя.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Според чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 5000 лв., възнаграждението е 300лв. + 7 % за горницата над 1000лв. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 300лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище гр.София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 43-0000050/ 14.01.2021г., издадено от Началник РД„АА”- Стара Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание глоба в размер на 200лв. по чл.105 ал.1 от ЗАвП на А.И.Б. *** за извършено нарушение на 22.08.2020г. около 05.00ч. в гр.Кърджали по чл.40 изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на А.И.Б. с адрес *** с ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

 

                                                     Районен съдия: